Сабри Искендер: Новините на турски са наши основни човешки права

SAСабри Искендер е секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България, легална правозащитна организация, създадена в България през ноември 1988 г. Роден е на 8 септември 1947 г. в село Жълти бряг, Сливенско. На 17 януари 1985 г. (ден, преди да започне насилственото преименуване на турците в неговия край) е задържан без обвинение и близо 4 месеца е незаконно държан в следствения арест в Сливен. В ареста остава до 8 май 1985 г., а след това, без съд и присъда, е изпратен в концлагера на остров Белене, където остава до 6 май 1986 г. Следва принудително изселване в село Камено поле, Врачанско. На 30 октомври 1986 г. е отново в ареста, този път на ул. “Развигор”, София, заради опит за бягство зад граница. Осъден е на две години, които излежава в Старозагорския затвор. След като излиза от затвора е отново принудително изселен в село Камено поле, където остава до насилственото му изгонване в Турция на 16 май 1989 г. Пенсиониран е като служител в  Агенцията за младежта и спорта.

Двадесет години по-късно  Сабри Искендер идва в София. Пред журналист разказва за миналото си: “На 17 януари 1985 г. превантивно бях задържан, преди да започнат насилственото преименуване в моя край. 111 дена бях държан в МВР-Сливен при най-тежки условия там… следствие, бой, следствие, бой. Много ни биха – с маркучи, с живачна палка… Даже хвърляха табуретки срещу мен. Два пъти правиха на уж да ме бесят, да ме плашат. С маркуч за врата ме бесиха. Нечовешко беше. Много ни биха там, много”. (Медиапул,2009)
Снимката е от dnevnik.bg. 

 

Сабри, не сме се виждали от 2009 г. Тогава дойде в София след повече от 20 години. Заедно със Зайнеп Зафер сега получихте орден „За граждански заслуги“ – първа степен. Този закъснял жест към теб и твоите сънародници изразява признателност за „приноса ти за защита на човешките права“ по време на късния комунизъм. През 1989 г. насилствената асимилация оставаше все така брутална, европейският свят беше шокиран от безпрецедентната акция на режима за промяна на идентичността на българските турци. Как се чувстваш днес?

Чувствам се добре. Организацията на всичко ми хареса. Президентът Росен Плевнелиев каза хубави думи за тези, които са се борили за правата на човека през тоталитарния режим.

 Кои разпозна измежду официалните лица?

Петър Бояджиев, Петър Манолов, Желю Желев. На изложбата за Белене видях и бай Димитър, полковник от Пожарната. Той е от Горянското движение.

Какво знаеше за Горяните?

В Сливен имаше доста горяни[1]. И в с.Желю Войвода имаше от тях. В Брюксел преди три години бях поканен от депутата Андрей Ковачев. Да говоря като една от жертвите на репресиите на комунизма. Там се запознах с дъщерята на един горянин от това село. Обесили са го през 52-ра или 53-та година. За нея „преходът“ в страната не е точно както трябва. По времето, когато започнал да се „клати“ комунизмът, баща й казал:“няма ли кръв, няма революция!“. Те са истински родолюбци. Мислили са за народа си, били са против комунистите. И аз така мисля – много е дълъг този преход. Той – какво, продължение на комунизма ли е?

Вие – и помаци и турци, избегнахте „кървава революция“ като форма на съпротива срещу властта, която през 80-те години изпращаше танкове, военни части, стреляха по вас…

Нашата борба беше съвсем друга.Чакай да ти разкажа за генерал Анев.

Генерал Анев? Който е бил свързан с опита за преврат заедно с Горуня?

Да. Карам таксиметровата кола, държавна и гледам на пътя за Карандила един строен мъж. С побелели коси, строен, хубаво облечен. Пита ме ще го взема ли в колата. Пътувал за Сливен. Качих го. Вика,ти може да си чувал за мен, аз съм бивш комендант на Софийския гарнизон[2]. Бях в затвора. В кой затвор бяхте? Във Варна. Бях там заради един несполучлив преврат срещу Тодор Живков.

Става дума за преврата през 1964-та…

Да, да. Той ми разказа разни неща. За Горуня, дето го застреляли. Та, генерал Анев ми каза: „Да знаеш, скоро ще ви сменят имената“. Говорим си така, това беше през 1983-та.

Знаел ли е нещо?

Каза: ако бяхме направили преврата, щяхме да бъдем независима и демократична България.

Не си му повярвал или вече сте почнали да се усещате накъде вървят нещата?

Бях млад тогава. Но, ще ти кажа: не обвинявам българския народ! Много българи ми помогнаха. Те бяха против онова, което започнаха да правят с нас. Когато направиха Независимото дружество за защита правата на човека[3] с Илия Минев, Петър Манолов и Зайнеп Зафирова, имаше членове българи. Те искаха да защитят турците! Държавна сигурност следеше изкъсо всички. Голям страх имаше.

А след Илия Минев вие вие сте създали Демократичната лига за човешки права[4].

През 89-та, когато бяхме на Парижката конференция[5], Петър Манолов ми разказа, че не искал да записва в Независимото дружество за правата на човека хората с турски имена. С български е искал. Аз му казах „Че тогава няма смисъл!“. Как може – Мустафа Юмер да му смениш името. Нали за това се борим. Ама това не го записвай.

Защо да не го записвам? Нали говорим и за страха! През 1984-та бях съвсем млада журналистка, зная какво беше. Караха ни да пишем дописки, че не сте турци, а българи. И трябва да имате българско самосъзнание, защото някога са ви потурчвали и сега ви „възраждаме“!

Държавата беше създала Комитет за защита правата на човека[6]. На Телалов, сигурно го знаеш. Аз им казвам на хората: Не вярвайте, това е само за парлама. Тодор Живков иска да ни излъже! Не, сами ще направим нещо да защитим конституционните си права! Може ли да се вярва на този „комитет“!

И създадохте Демократичната лига за човешки права. Няма да забравя на онази първа конференция през 2009 г., когато ви поканих вас, изселниците от Бурса и Истанбул! Тогава ти обяви, че сте били „единственото дисидентско движение“ по време на комунизма.

С Мустафа Юмер направихме Демократичната лига за човешки права. И с Али Орманлиев. Не ни беше страх. Знаехме, че правата ни са гарантирани от чл.32, ал.1 на Конституцията на Република България. Всичко това записахме в устава ни.

Ето, 25 години след майските събития разговаряме, а няма правосъдие за виновниците, извършвали огромните насилия срещу вас. Безнаказани останаха онези, които ви забраняваха да погребвате мъртъвците си с турски имена, не ви продаваха хляб, ако говорите на турски. Защо според теб няма нито един осъден за „възродителния процес“?

Много неща съм си мислил. Съюзът на демократичните сили например, ами там са били внедрени агенти! Те продължиха по друг начин да управляват. Само смениха Тодор Живков.

Какво по-точно имаш предвид? Премахнат е чл.1 от Конституцията, беше свършено с управляващата роля на БКП. Започнаха да се провеждат демократични избори?

Виж какво става с имената ни! Тогава в архивите бяхме записани с две имена- българско и турско. Защо не ги изтриха? Аз съм Сабри като турчин. Дори не зная какво ми е българското име! Човек има само едно име!

ДПС не се ли пребори да се върнат имената ви?

На 19-ата сесия на Народното събрание хората на Ахмед Доан /Доган – б.а./подписаха тези имена да останат в регистрите. Ето извода: те /ДПС/ работят ли за демократизирането на България? Защо се подписват да си останат турците с онези имена? Това е двуличие!

Но турците продължават да гласуват за ДПС…

Казват си, те ще ни защитават. Питам ги , защо? Те/ДПС/ са ви оставили с „ония“ имена! Казват ми – другите партии, ГЕРБ, БСП не идват в районите ни. Не сме виждали техен представител изобщо, как да гласуваме! И помаците мислят същото, и по-образованите цигани. Е, в ГЕРБ има по някое и друго турско име, ама само с един Рашидов не става!

На приема в посолството на Република Турция по случай 25 години от края на комунизма турският посланик Сюлейман Гьокче каза: „България е извървяла пътя си на разкаяние“…

Според мен не е извървяла. Делим се на българи и не-българи! Защо? Има толкова омраза към турците, някои все ги насъсква един срещу друг. А трябва да има уважение. Още си спомням онзи огромен митинг през 1989-та, когато имаше много плакати с надписи „турците – вън от България!“. И знаеш ли защо? Защото хората обичат да се държат на страната на силния. Тогава силният  беше Тодор Живков. Тайните служби правеха атентати, надъхваше българите срещу нас. После разбраха,че  убитите са били от ДС, те бяха използвани! Навсякъде се говореше за тези атентати. И сега хората припомнят за това и изпитват омраза. Разправят за тероризма на турците…Знаеш ли, в Сливен комшиите не са злобни един срещу друг, от къде идва тази омраза днес…

Искат да махат новините на турски език. Какво мислиш за това?

В Турция направиха Канал 6 за кюрдите. Гледат телевизия за тях, направена с държавни средства! Знаете ли това? Бяха ме поканили да говоря в едно предаване по този канал. Казах , Ердоан е първият в света , който направи това за кюрдите! В турския парламент има 150 кюрди, даже си мисля, че трябва да се прави за тях повече. Едни новини на турски няма да турцизират България. Ти им даваш основни човешки права!

 

[1] Горянско съпротивително движение /1947-1956/ е най-голямата въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в България след Втората световна война. Горянски чети има край Варна, Русе, Добрич, Сливен, Радомир, Смолян, Велинград, Кърджали. По официални данни на ДС през 1956 г. са ликвидиране 440 „банди“, както са  наричали „горяните“.

[2] Генерал Цвятко Анев /1911-2002/  е български партизанин,  комендант на Софийския гарнизон.  Заедно с Иван Тодоров-Горуня  участва в подготовка на държавния преврат за сваляне на властта на Тодор Живков и промени в политиката.  Групата замисля да извърши преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие на части от Българската армия. На 8 април ген. Анев е арестуват, а Иван Тодоров – Горуня се „самоубива“. Участниците са осъдени на затвор от 8 до 15 години.

[3] Независимо дружество за защита правата на човека е създадено на 16 януари 1988 от 16 български дисиденти, повечето от които политически затворници. Илия Минев, Благой Топузлиев, Едуард Генов и др. Целите са – възстановяване на достойнството на българските граждани. В края на май 1989 г., когато започва натискът  срещу турците, в дружеството настъпва разцепление. Р. Воденичаров не се застъпва за правата на мюсюлманите. 

[4] Демократичната лига за човешки права, създадена през 1988 г.,  е легална неформална организация за защита на малцинствените права в България. Създадена е от Сабри Искендер, Мустафа Юмер, Али Орманлъ. Заедно с другата неформални организации /НДРЧ, Виена „89“/организират майските протести – 1989 г.

[5] Париж, 30 май, 1989 – Провежда се Конференция  за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения. Конференцията е под надслов „Свобода на духа и човешките измерения”.

[6] Комисия по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание – 1988,  председател е Константин Теллалов, зам. председател – Владимир Калайджиев.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).