Със свободата на изразяване се занимават институции и регулатори без експертиза

Преди десетина дни Комисията за финансов надзор наказа с много тежки глоби „Капитал”, както и малкия врачански сайт „Зов нюз”, заради това, че с публикациите си били „изкривили пазарната среда”. Разследват се и сайтовете „Медиапул” и „Биволь”. Журналисти от Мрежата за свободно слово и от Асоциацията на европейските журналисти осъдиха в декларации глобите като налагане на цензура, изрично забранена от Конституцията. По призива на сдружението „Мрежа за свободно слово” на 19 януари имаше и протестна демонстрация пред Народното събрание.

Това беше поводът „Маргиналия” да инициира дискусия за свободата на изразяване, в която участваха журналистите от в. „Капитал” Николай Стоянов и Росен Босев, както и експертът по медийно право проф. Нели Огнянова.

Маргиналия: Целта на срещата ни е да обсъдим тежките глоби, наложени от Комисията за финансов надзор (КФН), на „Капитал” и на малкия  врачански сайт „Зов нюз“. Какви са според Вас фактическите и юридическите основания на тази история? Според мен има органични пороци в клаузите на нормативния акт, т.е. в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови институции няма процедура, която да установи дали тези, които според КФН са извършили нарушения, действително са сторили това. В наказателното постановление пише, че е причинена вреда на неопределено число участници в пазара.

Второ, в една от двете публикации на в. „Капитал” има твърдение за свързаност на фирми с г-н Пеевски. Но той отрича тази свързаност. Може ли само от твърденията на един обвинен човек, който естествено отрича, да се прави заключение, че той е невинен? Комисията не е направила нищо, за да установи дали този човек лъже?

Николай Стоянов: Аз съм авторът на публикацията, която се отнася до Първа инвестиционна банка и за свързаността между двете фирми. Отразявам капиталовия пазар и тези политики от доста време. Затова познавам този закон по-рано от Вас. Ние сме алармирали за него, още когато се приемаше, когато се транспонираха европейските директиви – 2006 г. След това законът беше изменен с влизането ни в ЕС.

Според мен той страда от порок, от който страдат повечето закони в българското законодателство -транспонира директиви копи-пейст, без съобразяване с местни особености. Дори цели параграфи и пасажи са пренесени едно към едно, което в много случаи не е проблем, но в конкретния случай е, доколкото в много страни от ЕС има установена практика на отношенията между регулатор и поднадзорни лица и се разчита до голяма степен на това, че регулаторът ще съблюдава не просто буквата на закона в неговия най-рестриктивен вариант, а ще съобразява целта, поставена от европейския законодател (а чрез него и българския). Тя е да предпази финансовите пазари от зловредни корпоративни влияния.

Медиите не могат да са напълно изолирани влияния върху пазара, защото могат да бъдат използвани като инструмент за манипулации, т.е. чрез медиите, чрез информацията, която те дават, е възможно неправомерно да изкриви пазара, като се подават на участниците в него заблуждаващи ги данни.

Но можем да разсъждаваме върху това и да търсим случаите, когато наистина има манипулации, когато искаме да разберем кой е получил изгода и кой е пострадал, което в случая не е направено. В наказателните постановления на КФН никъде не се изследва дали в резултат на публикации на в. „Капитал” след това е имало някакъв ефект върху цените на акциите на въпросните дружества, дали не са потърсени ощетени лица, например дали някой инвеститор е казал: „Да, аз прочетох статията във в. „Капитал”, подведох се, купих акции (или продадох акции) и съм на загуба”, каквато практика досега комисията е имала.

В предишни случаи, когато е разследвала манипулации на финансовите пазари, тя е предоставяла обосновка за движението на цените в следващите дни и часове след публикацията, има анкетирани инвеститори, които са купували и продавали акции веднага след публикацията, вземани са техни мнения дали са били подведени от тези публикации или не. Това е правено досега, но в този случай – не.

То ни кара да мислим, че

КФН просто е търсила да си набележи статии, които да санкционира.
Тя не си е свършила работата, за да докаже някаква вина

В постановленията относно Икономедиа изрично се казва, че не е установила журналисти от в. „Капитал” или някой свързан с тях да е изпитал облаги от тези публикации. Ние като журналисти не сме имали личен мотив да манипулираме пазара. Но не е известно и той да е манипулиран вследствие на публикациите. Така че не виждаме проблем, още по-малко проблем, който да налага санкции в такива размери.

Маргиналия: Какво бихте казали във връзка с втората публикация, където е написано, че „Софарма” разпределя дивидент от 30 милиона, пък се оказало, че дивидентът е от 9 милиона? Ако това е така, би могло да се предположи, че някои хора са се подлъгали да купуват акции от „Софарма”, защото има голяма печалба, пък тя била много по-малка.

Николай Стоянов: Никаква манипулация няма тук, защото, както е установила КФН, тази публикация е излязла на сайта на „Капитал” след затварянето на борсовата търговия. Не е излязла в хартиеното издание. В хартиеното издание излезе статия, в която се казва „дивидент 9 млн. лв.” Вариантът някой да се е подвел по тази публикация клони към нула.

Нели Огнянова. Дискусия "КФН срещу свободата на словото". CC-BY Светла Енчева.
Нели Огнянова. Дискусия “КФН срещу свободата на словото”. CC-BY Светла Енчева.

Нели Огнянова: Два или три пъти описах различни аспекти на случаите. Ще се присъединя към извода, че КФН до този момент не е изпълнила едно свое законово задължение. Според българското законодателство тя е длъжна да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Има някаква практика и разбирам, че по друг кръг дела те работят с информация по друг начин. Тук те не се позовават на своя предишна практика, свързана с пазарна манипулация и с участието на медии. Нямаме данни от регулатора какъв е размерът на глобите, които са прилагани. Проверих от предишни публикации. Ако те са верни, има оценки за 2009 г. – общо за 100 хил. лв.

Законът за пазарните злоупотреби се занимава с пазарната манипулация, а също и с изнасянето на вътрешна информация. Ние сме в сектора на пазарните манипулации. У нас този закон въвежда една директива на ЕС от 2003 г. Тезата на регулатора е, че той се грижи за върховенството на закона и за стриктното прилагане на европейското законодателство, но нека прочетем директивата. Още в началото й има т.нар. „съображения”, в които европейският законодател огласява какви са принципите, по които ще работи този закон. Това е от ключово значение на казуса на българските медии. Едно съображение казва, че при прилагането на директивата поради това, че става въпрос за ограничаване на свободата на изразяване, тя ще се прилага така, че ще се зачитат и спазват принципите на Хартата за правата на човека и на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧОС), който гарантира свободата на изразяване.

Ето и второто изречение:

„Директивата по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните разпоредби в областта на свободата на пресата

и т.н.”. Моят извод е, че този, който прилага директивата срещу пазарните злоупотреби, е длъжен по силата на изложените принципи да прилага в съвкупност Директивата заедно с Хартата и чл. 10 от ЕКПЧОС.

Какво би следвало от това?  Да се върнем на въпроса за процедурата. Комисията би следвало да има някакъв алгоритъм. Тъй като няма експертиза  в областта на свободата на изразяване, тя трябва да работи с консултанти и експерти, които познават практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). В Директивата има разпоредба, че когато съответният национален орган се занимава с по-сложни въпроси, той има право да използва консултации и по този начин да уточнява разпоредби, приложими за съответната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения. В наказателните постановления на нашата КФН тази възможност е отстранена изрично. Комисията е приела, че лицата не извличат пряко или косвено облага или печалба. Това означава, че финансовият регулатор и неговата администрация прави оценка в областта на свободата на изразяване.

Така минаваме от конкретните казуси към един по-общ за България проблем в последно време.

Със свободата на изразяване, с намесата в работата на медиите се занимават институции, регулатори, ведомства, които нямат експертиза в областта на свободата на изразяване

Ще цитирам такива примери.

Такъв регулатор е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Има практика отпреди няколко години, според която КЗК се занимава със спор между Нова българска медийна група и Икономедиа във връзка с публикации в двете посоки. Има публикации от едната група, които засягат другата, и обратно. В Закона за защита на конкуренцията има разпоредба, която предвижда намеса на комисията при засягане на доброто име на конкурента. Едно е, когато става дума за конкуренти в областта на строителството, леката промишленост, селскостопанската политика и т.н., друго е, когато КЗК се произнася по публикации и по този начин лишава един конкурентен спор. По мое мнение тя стигна много далеч. Това е регулатор в друга сфера, който се занимава с намеса в съдържанието.

Друг много известен пример е Законът за кредитните институции. Той се прилага във връзка с публикации, които биха могли да засегнат доброто име на банки, агенти на финансовия пазар, финансовата стабилност. На базата на разпоредба в този закон също бяха отправени писма до сайта „Бивол”, а може би и до други издания, с искане за намеса в редакционната политика на сайта. Списъкът може да бъде продължен.

Росен Босев: За всеки добронамерен човек е пределно ясно какви права се защитават от закона и директивата. Бъбривото законодателство е характерно за държави, в които властите не функционират добре. Тогава законодателят решава, че, за да постигне предвидената от него цел, е необходимо да се впусне в такива подробности, че накрая законите започват да приличат на инструкции за сглобяване на играчка от шоколадово яйце.

В конкретния случай – очевидно е, че проблемът не е в закона, а в този, който го прилага. Стоян Мавродиев е прегърнал тезата, че, за да е налице нарушение, е достатъчно да е била разпространена информация, която може да повлияе на пазара (и, разбира се, нарушителят да е Икономедиа или някоя от медиите, които не му спестяват критиките). Няма значение дали има умисъл или не. Което не отговаря нито на целите на директивата, нито на закона.

Представете си, утре

прокуратурата започне да образува дела срещу всеки, който е заколил прасе, агне или кокошка

Ей така, защото приема, че има престъпление по чл.325б от Наказателния кодекс (който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.)

Маргиналия: В изявлението на една нова политическа партия – „ДЕОС”, по повод тази история, се казва, че редица административни органи в България се мъчат чрез бюрократични хитрини да заобиколят конституционната забрана на цензурата. Случаят е точно такъв, под благовидния предлог за запазване на общото благо. При кризата около КТБ имаше голяма паника сред властимащите. Тогава беше лансирана идеята публикуването на невярна или подвеждаща информация при динамичен пазар да се наказва със затвор. Така се поставят извънзаконови ограничения върху свободата на словото, противоречащи на всички принципи на либералната държава. По сегашния скандал реагираха медии, граждански групи, журналисти, но парламентарно представените партии запазиха пълно мълчание с изключение на г-н Радан Кънев от Реформаторския блок. Защо според вас е така, това белег на съгласие с цензурата ли е?

Николай Стоянов. Дискусия "КФН срещу свободата на словото". CC-BY Светла Енчева.
Николай Стоянов. Дискусия “КФН срещу свободата на словото”. CC-BY Светла Енчева.

Николай Стоянов: Политическата класа в България се оплита в зависимости, които са трудно проследими и доказуеми. Тук ключова роля има свободата на словото – да ги описва във вид, който може да стигне до тях и който е много косвен. Няма реакция нито от управляващите, нито от опозицията. Председателят на регулатора е излъчен и назначен от управляващата политическа партия в момента. Това би било доста силен дивидент за всяка опозиция, за да излезе със становище какво мисли по въпроса, независимо в каква посока. По-логично е от опозицията да се очаква критика, но в случая няма никаква реакция.

Отдавам всичко това на

зависимости между партиите, между партиите и регулаторите и между партиите и част от бизнеса

– този бизнес, който се храни от държавните пари под една или друга форма, примерно от обществени поръчки. На такива политици такъв регулатор им е удобен.

Нели Огнянова: Тъй като г-н Радан Кънев се произнесе по този случай, смятам, че това е институционална и политическа реакция.

Николай Стоянов: По въпроса се произнесе и народният представител Георги Кадиев от опозиционната „Лява България”.

Нели Огнянова: Мога да дам процедурно обяснение – партиите и парламентарните групи понякога действат по-бавно. Надявам се на още реакции.

Реакциите, които можем да очакваме, по принцип са три:

Първо – гражданска реакция. Такава имаме. Протестите и демонстрациите са налице. Хората си дават сметка, че гражданският натиск е важен, те искат оставката на Стоян Мавродиев, като свързват извършеното от регулатора с някои негови биографични професионални особености – участието му в създаване на офшорни дружества и т.н.

Втора реакция – ще има и съдебен контрол. Ако имаме правова държава и независим съд, нещата ще бъдат поставени на мястото им.

Трета реакция – има възможност за парламентарен контрол. Той може да бъде осъществен от страна на всяка парламентарна група, включително на опозицията. Надявам се

да видим в дневния ред на парламента искане за изслушване на председателя на КФН

Ако има такова изслушване, на него ще бъдат поставени политически въпроси, защото този регулатор се формира от парламента и по силата на Конституцията се отчита пред него. НС от своя страна не може да се интересува от конкретните решения и санкции на регулатора, но може да се интересува дали има обявена политика, дали тя е еднообразна, дали регулаторът работи обективно и компетентно.

Политиката на регулатора е важна, защото той действа на по-широк фронт. Не са само тези постановления, които в момента обсъждаме. Той засяга и други принципи, например принципа за защита на тайната на източниците. Преди да е издал наказателни постановления, финансовият регулатор има практиката да изпраща писма до различни медии, с които императивно да им поставя срок, в който те да разкриват източниците си.

Маргиналия: Има ли законово задължение, на което да се основават тези искания?

Нели Огнянова: Ще се позова на съображение № 44 от Директивата, където се казва, че в дейността си регулаторът трябва да съобразява чл. 10 от ЕКПЧОС, а той се отнася и до защита на тайната на източниците. Такава е и практиката на ЕСПЧ в Страсбург.

Абсурдно е да се иска разкриването на тайната на източника за коментар в социална мрежа, както регулаторът се е опитал да постъпи

Напълно абсурдно е след това при обжалване на съответното искане съдът, Върховният административен съд (ВАС) да каже: „Вие разкрийте източника, пък после ще преценим дали е имало нужда той да бъде разкрит”.

Маргиналия: Нима е възможно ВАС да излезе с такова становище?!

Нели Огнянова: Има процедурното основание, на което той отказва на жалбоподателя, но тези разсъждения са смущаващи, особено в светлината на нашите очаквания съдът да постави нещата по местата им. Не може един съд, който няма чувствителност към принципа за защита на тайната на източниците, да бъде балансиран в отношението си от една страна към свободата на изразяване, а от друга страна към защитата срещу пазарна злоупотреба.

Росен Босев, снимка в. "Капитал".
Росен Босев. Снимка в. “Капитал”.

Росен Босев: Според мен причините за липсата на реакция от парламентарните партии са няколко.

Първо – липса на демократична култура. Върховенството на закона, свободата на изразяване, независимата съдебна система, защитата от дискриминация и т.н. са категории, които са чужди на българските народни представители. Не изпълнителната власт е функция на парламента, а обратното. Говорим не за ценности, а за кворум и златни пръсти; не слушаме аргументи, а пресмятаме бройки “за” и “против”. Качеството на дебата в парламента е обида за българските граждани. България е парламентарна република само формално.

Второ – с няколко малки изключения, които са разпръснати в различни парламентарни групи, народните представители са тежко зависими. Или казано модерно – те са част от модела “КОЙ”. А той няма цвят. Наблюдавам съдебната система в работата си и съм виждал, че най-безпринципните назначения се подкрепят от депутати от всички партии. Явно Мавродиев и хората, които го използват, могат да разчитат на шарена парламентарна подкрепа.

Извинявайте, но биографията на председателя на ресорната комисия (Поли Карастоянова – председател на комисията за културата и медиите, бел.ред.) показва, че тя е част от проблема, а не от решението му.

Трето – заради липсата на свободни медии. Някои депутати, убеден съм, се страхуват да излязат с позиция, защото знаят, че масовите медии се контролират от тези, които ще трябва да критикуват и това ще им навлече проблеми. Позицията няма да бъде представена като принципна, а като принадлежност към един или друг кръг. Страхът е най-големият порок, казва Илия Минев. И е адски прав.

Четвърто, пряко свързано с първото – поради глупост. В един свой анализ по темата колегата Иван Бедров беше изброил имената на депутати, избрани от Враца. Ако не са зависими и имаха базов политически рефлекс глобата за “Зов Нюз” трябваше да се превърне в тяхна кауза.

Николай Стоянов. Дискусия "КФН срещу свободата на словото". CC-BY Светла Енчева.
Дискусия “КФН срещу свободата на словото”. CC-BY Светла Енчева.

Маргиналия: Ще се опитам да обобщя ситуацията и ще ви моля да кажете дали сте съгласни ли не с обобщението. Тук, първо, има злоупотреба с административни правомощия; второ сблъскваме се с лошо скроен закон.  Нашият закон не бе трябвало да е копи-пейст от европейската директива, защото директивата е само рамка за правенето му, тя казва какви основни положения трябва да съдържа той. Трето, виждаме пълно неглижиране (поне засега) на свободата на изразяване от страна на политиците. Четвърто – свидетели сме на странно поведение на съдебната власт. Пето, единственото, което сега имаме като отпор, макар и недостатъчно силен, е този на гражданските среди. Вярно ли е това мое обобщение?

Николай Стоянов: Да, във всичките му точки. Въпреки всички уверения на г-н Мавродиев пред медиите след възникването на казуса, не оставаме с впечатлението за безпристрастност по случая. В прессъобщението на КФН след публикациите на в. „Капитал” се отразява фактологията от нейна гледна точка, а след това се залита в обяснения какви са досегашните отношения между нея и други бизнеси. Не съм сигурен дали това е изявление на самата КФН или само на нейния председател. Не знам дали е взето решение от КФН, но се публикува от нейно име.

Маргиналия: Не мога да си представя, че това е без санкцията на председателя.

Николай Стоянов: Да, но може да е с особено мнение на другите членове. По закон членовете на КФН са пет души, но в момента са четири, защото в края на миналата година един от заместник-председателите подаде оставка. Още няма избран друг. Този член, който е посочен да изпълнява неговите функции по инвестиционния надзор, не е подписал наказателните постановления, защото е бил в отпуск. Подписани са от трети член на Комисията. Това показва, че може би решението не е толкова еднозначно.

Дали г-н Мавродиев и г-н Прокопиев имат взаимоотношения по други линии, дали е санкциониран друг финансов бизнес или бизнес на г-н Прокопиев, би трябвало да е изцяло вън от това решение. Но г-н Мавродиев, председателя на КФН, в в интервю пред “Нова телевизия” каза, че всъщност медиите и журналистите в България са продължение на издателя си, т.е. каквото той каже, така става. А това далеч не е всеобща практика. За мен това не е правилното отношение между регулатор и медии и навява за неговото лично отношение по въпроса.

Не знам дали г-н Мавродиев се е засегнал от тези публикации. В тях има неопровержими факти, които той досега не е успял да опровергае – например това, че не се яви, защото бил болен, в дело за пране на пари, където е призован като свидетел. Призован втори път, но не е бил открит на адреса, на който е бил призован първия път, а след това прокуратурата се отказва да го търси, за да ускори хода на делото. Има такива неизяснени моменти в биографията му, те са публикувани във в. „Капитал” и други медии, някои от които са сред санкционираните или разследвани от КФН. Г-н Мавродиев трябва да осветли тези проблеми и да декларира, че няма тенденциозност.

Преди затварянето на КТБ имаше доста други медии, които разпространяваха и тиражираха информация, която според мен, е доста по-подвеждаща и манипулативна

За тези медии г-н Мавродиев каза изрично, че не се разглеждат, защото няма сигнали. Двете наказателни постановления – срещу „Икономедиа” и „Зов нюз”, не са по сигнали, а са по инициатива на Комисията. Когато вестници пишат в продължение на седмици, че КТБ се точи от собственика си, КФН най-малкото би трябвало да поиска и техните източници, за да провери дали тази информация е достоверна.

Нели Огнянова: Нашият регулатор трябва да има ясно обявена политика, за да не се чудят гражданите дали той ще пожелае да работи по сигнал, дали ще пожелае да се самосезира.

Бих искала да възразя срещу интерпретацията, която виждам в медиите, а чувам и политици, че става въпрос за междуличностни отношения, за междуличностна война. Няма междуличностни отношения, когато имаме взаимодействие между държавната машина – финансовият регулатор, който е съсредоточил в себе си цялата мощ на закона, и тези, които трябва да регулира. Няма яснота дали той не употребява мощта на закона селективно. Затова все още вярвам, че има шанс парламентът да се намеси. Политическият въпрос е: каква е създадената практика, как действа финансовият регулатор, как упражнява своите правомощия като независим експертен орган?

Маргиналия: Цялата история се вписва в активно разпространяваната легенда от 14 юни 2013 г. насам, че хората, които протестираха 404 дни срещу правителството на Орешарски заради назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, са едва ли не агенти на Икономедиа и по нейната свирка и дори, че тя плаща на протестиращите. Всичко това, според мен, се вписва в една кампания и тя продължава въпреки падането на Орешарски, въпреки това, че Пеевски не получи ДАНС и въпреки фалита на КТБ. Ако нямаше в този случай  груб опит за защита на интересите на г-н Пеевски, не бих квалифицирал наказателните постановления като част от тази история. Но са засегнати негови интереси и тази квалификация се налага от само себе си. А изводът е, че политическата криза, почнала с назначението на Пеевски на 14 юни 2013 г. изобщо не е решена, че основните проблеми, които поставиха протестиращите, останаха заметени под килима, вместо да бъдат решавани.

Николай Стоянов: Без да мога да докажа пряко влияние на г-н Пеевски или на някой друг върху решенията на Комисията, мога само да споделя Вашите притеснения и констатации.

Затварянето и отнемането на лиценза на КТБ показа надзорните и регулаторните слабости  на всякакво ниво в държавата. Тези слабости не са наказани съдебно, за тях нямаше дори морална санкция. Регулаторите, които са проспали този казус, са същите. Чрез действия, подобни на тези на КФН, те се опитват да вменят повече вина на медиите, отколкото на регулатори политици за това, което се случи и излиза, че ако медиите не бяха писали, нямаше да има опашки пред банките. А логиката е обратната – медиите пишат, защото има за какво да се пише. Случаят с КТБ беше най-показателен, защото медиите изпревариха значително политиците и регулаторите във виждането на проблема. Политиците тогава не реагираха, не реагират и сега.

За регулаторите обаче е задължително – когато медиите напишат, че има проблем в дадена банка, те са длъжни да кажат, че или тази медия не е права, или че ще разследват случая, а не да запазят пълно мълчание и да очакват проблемът да се разреши от само себе си. Можем само да се надяваме на реакция в скоро време.

Нели Огнянова: Става дума за ненаучен урок. Въпреки че бяха платени 2 млрд. лв., въпреки че стана ясно, че ранната диагностика можеше да спести на народа ни тази висока цена, отново виждаме как държавната машина се стоварва върху ранната диагностика. Това не може да продължава така.. Трябва да се използват конституционни и законови средства, за да се променят нещата.

Емил Коен. Дискусия "КФН срещу свободата на словото". CC-BY Светла Енчева.
Емил Коен. Дискусия “КФН срещу свободата на словото”. CC-BY Светла Енчева.

Маргиналия: Държавата замаза историята, като плати на масовите вложители влоговете им съгласно закона. Така историята с КТБ, която е низ от грешки, престъпления, протекции и вътрешни зависимости, така и ще си замине без разследване и наказания. Но какво могат още да направят гражданите в тази ситуация?

Нели Огнянова: Смятам, че институциите трябва да работят под непрекъснат натиск. Гражданите не могат да натискат съда, защото той е независим. По отношение на изпълнителната власт също имат ограничени възможности. Бих искала да видя как ще се развият нещата със съдебната реформа и безпристрастния съд и как ще се развият нещата с управляващото мнозинство и парламентарния контрол. Ако в двете посоки няма промяна, ще бъде както и досега. От 2013 г. досега няма движение напред.

Николай Стоянов: Гражданската енергия е предпоставка институциите да работят. А ако те не работят, проблемите се изострят докато не стигнат до катастрофална фаза. Не искам да вярвам, че можем да стигнем до такова състояние. Смятам, че сме далеч от него и че все още гражданското общество в България има достатъчно силен глас, който макар и да влияе непряко на политици и институции, се чува. С натрупването му чрез посредничеството на медиите (чиято роля е да изразяват гласа на гражданите и да защитават техния интерес), този глас постепенно ще изкристализира и ще направи средата по-нормална за живеене, за правене на бизнес и за всякаква друга дейност в страната. Този процес, както съдим от протестите от 2013 г. и от последващите събития, e бавен и труден.

Преди няколко часа се сдобихме с писмо от КФН до асоциациите на поднадзорните й дружества (Асоциацията на управляващите дружества, на инвестиционните посредници и т.н.), където се обяснява как според тях изглежда казусът с Икономедиа. То завършва така: „Очакваме и вярваме, че КФН като българска институция ще бъде подкрепена от Вас и Вашите членове в усилията ни да наложим върховенството на закона и в прилагането на националното и европейско законодателство.”

Нели Огнянова: Те дори имат публично изразено очакване журналистите да ги подкрепят в тяхната дейност.

Росен Босев: “Зов нюз”, “Биволъ”, „Медиапул” и „Капитал” не получиха подкрепа от гилдията. Това е факт. В масовите медии новината беше отразена не само без позиция, а от гледната точка на КФН. Нито една от тези масови медии, през всичките тези години, не намери за необходимо да отрази нашите разкрития – и за КТБ, и за зависимостите на Мавродиев.

Не знам защо, но

колегите сякаш не осъзнават, че в случая не става дума за “частен случай”

Ако опитът на КФН за цензура пробие, в което аз дълбоко се съмнявам, защото вярвам на българските съдии, то следващите атакувани ще са те самите.

Посегателството върху свободата на изразяване не е атака срещу този, който говори, а срещу цялото общество.

Ето защо адекватната защита изисква навременна и остра реакция срещу всеки опит за заглушаване. Независимо дали глобата е 100 или 100 хиляди лева.

Маргиналия: Някои журналисти подкрепят официалната гледна точка. Не искам да ги обидя, но това са журналисти, които треперят за работното си място. Предполагам, че хората, които работят в медиите на Пеевски, много ще се замислят, преди да изразят подкрепа на колегите си от Икономедиа.

Николай Стоянов: Според мен вече и регионалните медии ще са много по-предпазливи в отразяването на каквато и да е финансова тематика.

Маргиналия: Естествено, при санкция от 100 хил. лв. на някакъв сайт, който сигурно се списва от един човек.

Нели Огнянова: Тук не става въпрос само за медии, но и за персоналното говорене на учени, които говорят за пазари.

Николай Стоянов: Ако се съпостави практиката по света, където всяка банка има по 10-20 външни анализатори, които следят акциите й и дават съответни препоръки, които се цитират от медиите, то тук такъв коментар да се вземе от анализатор граничи с невъзможното. Това влияе лошо, защото нарушава информираността на обществото. Потулените проблеми по-късно изкристализират по болезнен начин. Това опира до наложената автоцензура от медии (от издателите и от журналистите) да не се занимават с теми, които могат да навлекат проблеми. КФН изостря този процес.

Разговора води Емил Коен.