Съжалявам, налага се да ви мразя

Православен се перчи на протестант за бройката католически папи, с които се е съприкосновил. Минути преди това са приключили с обсъждането на основите на исляма.

Всичко ври в общия медиен казан. Хората стават все по-толерантни, а християнството върви към обединение. Човечеството е добро, по-добро, най-добро. За това блюдо говорят всички, но изглежда никой не си го поръчва.

В медиите къкри и друга чорба. Всичко й се вижда, но не я рекламират толкова охотно. Затова пък бързо я харчат. От нея се разбира, че православните са готови всеки миг да се сбият помежду си (не им трябват ни католици, ни протестанти за тази цел) – вж. историята за иконите и медалите на Вселенския патриарх. Разбира се също, че основите на исляма нямат нищо общо с фундамента. А фундаментът раждал бил тероризъм.

От тази супа на откровенията излиза прозрението, че човекът действително става по-толерантен. Към себе си. Разрешава си все повече неща. Без задръжки и притеснения. Правопропорционално се увеличава и нетърпимостта му към себеподобните.

Този път, за разлика от други, българските медии не са виновни. Или поне не са единствените. „Цивилизованите“ медии ни сервират точния отговор на въпроса „кой е лошият?“. При това толкова елегантно, че няма как да не им повярваш. За всеки вкус и тема има подходящо съобщение, което да ни увери, че сами искаме този отговор – да мразим. Звярът е ясен. Той убива деца и децата му убиват нас. Нашите съюзнически бомби са умни и преценяват възрастта на мишените преди да ги поразят. Неговите жени са забрадени. Нашите са голи и усмихнати (поне по телевизията). Те са диваци. Ние сме цивилизовани. Те са задръстени. Ние сме модерни. Те убиват с камъни различните. Ние убиваме с различие всички камъни. И т.н.

Сякаш не сме си прочели урока по военизиране на цивилното население чрез детайлизиран образ на врага. Сякаш никога не са изписвани думите на Иля Еренбург – „убий немеца!“, защото „немците не са хора“. Три години по-късно само част от немците ще бъдат очовечени (разбирай – ще живеят в Източна Германия), а след още няколко години всички немци ще вземат обратно човешкия си облик. В разгара на войната обаче талантите изчезват, а омразата остава единствената хранителна среда.

Омразата на хората е средството, с което Арес-ите легитимират военните си действия. Чрез медиите ни внушават, че не понасяме едни хора, а обичаме други. Бавно, методично и категорично набираме гняв срещу човеци. Утре тези човеци ще ни бъдат приятели. Но днес, съжалявам, ще се наложи да ви мразя.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Вяра Ангелова

Вяра Ангелова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Автор на текстове в областите медийна критика, радиожурналистика, журналистическа етика, медии и малцинства.