Съжалявам, налага се да ви мразя

Православен се перчи на протестант за бройката католически папи, с които се е съприкосновил. Минути преди това са приключили с обсъждането на основите на исляма.

Всичко ври в общия медиен казан. Хората стават все по-толерантни, а християнството върви към обединение. Човечеството е добро, по-добро, най-добро. За това блюдо говорят всички, но изглежда никой не си го поръчва.

В медиите къкри и друга чорба. Всичко й се вижда, но не я рекламират толкова охотно. Затова пък бързо я харчат. От нея се разбира, че православните са готови всеки миг да се сбият помежду си (не им трябват ни католици, ни протестанти за тази цел) – вж. историята за иконите и медалите на Вселенския патриарх. Разбира се също, че основите на исляма нямат нищо общо с фундамента. А фундаментът раждал бил тероризъм.

От тази супа на откровенията излиза прозрението, че човекът действително става по-толерантен. Към себе си. Разрешава си все повече неща. Без задръжки и притеснения. Правопропорционално се увеличава и нетърпимостта му към себеподобните.

Този път, за разлика от други, българските медии не са виновни. Или поне не са единствените. „Цивилизованите“ медии ни сервират точния отговор на въпроса „кой е лошият?“. При това толкова елегантно, че няма как да не им повярваш. За всеки вкус и тема има подходящо съобщение, което да ни увери, че сами искаме този отговор – да мразим. Звярът е ясен. Той убива деца и децата му убиват нас. Нашите съюзнически бомби са умни и преценяват възрастта на мишените преди да ги поразят. Неговите жени са забрадени. Нашите са голи и усмихнати (поне по телевизията). Те са диваци. Ние сме цивилизовани. Те са задръстени. Ние сме модерни. Те убиват с камъни различните. Ние убиваме с различие всички камъни. И т.н.

Сякаш не сме си прочели урока по военизиране на цивилното население чрез детайлизиран образ на врага. Сякаш никога не са изписвани думите на Иля Еренбург – „убий немеца!“, защото „немците не са хора“. Три години по-късно само част от немците ще бъдат очовечени (разбирай – ще живеят в Източна Германия), а след още няколко години всички немци ще вземат обратно човешкия си облик. В разгара на войната обаче талантите изчезват, а омразата остава единствената хранителна среда.

Омразата на хората е средството, с което Арес-ите легитимират военните си действия. Чрез медиите ни внушават, че не понасяме едни хора, а обичаме други. Бавно, методично и категорично набираме гняв срещу човеци. Утре тези човеци ще ни бъдат приятели. Но днес, съжалявам, ще се наложи да ви мразя.

Avatar

Вяра Ангелова

Вяра Ангелова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Автор на текстове в областите медийна критика, радиожурналистика, журналистическа етика, медии и малцинства.