Нов живот зад една шарена берлинска фасада и стари проблеми отвъд нея

от -
1 393
Фасадата на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.

Този репортаж е първата публикация от цикъла Берлински истории. Осъществяването му е възможно благодарение на семинар за журналисти, огранизиран от програмата на Европейската комисия For Roma With Roma.

Зад тази прекрасна фасада на улица „Харцер” в Берлин повече от сто ромски семейства получават шанс за нов живот.

„Нойкьолн” е един от берлинските квартали, които в послените години се превръщат в алтернативно място. Там се заселват нестандартни и млади хора. Настаняват се също така и чужденци.

В Германия голяма част от населението живее под наем. Обичайна практика е един собственик да притежава и, съответно, да отдава под наем, не само един апартамент, а цели сгради и дори – по няколко сгради. Собствениците се грижат за поддръжката на сградите и дворовете към тях, за почистването и санирането. Затова там не могат да се видят такива чудеса, на каквито сме свикнали в България – фасадата на всеки апартамент да има собствена индивидуалност.

Място за детска игра в двора "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Място за детска игра в двора „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

Не всички собственици обаче са съвестни и добронамерени. Има и такива, които не инвестират в имотите си, а само ги използват, за да печелят от тях. Те отдават под наем апартаменти в сгради, които не се поддържат и дори не се отопляват.

Що за хора биха наели апартамент в неподдържана сграда? Естествено, най-уязвимите – онези, които нямат средства да си позволят прилично жилище и онези, които никой друг не иска да наеме. Ромите мигранти често пъти отговарят поне на едно от двете условия, а нерядко – и на двете.

Ана-Мария Бергер. Снимка: Светла Енчева.
Ана-Мария Бергер. Снимка: Светла Енчева.

Бенямин Маркс е мениджър на католическа организация и се занимава с купуване и саниране на имоти. Когато през 2011 г. вижда седемте сгради на „Харцер Щрасе”, те са в окаяно състояние, разказва Ана-Мария Бергер от неправителствената организация PHINOVE, която Маркс основава, за да спасява подобни имоти и обитателите им. Отопление няма, затова пък има вода по стените, плъхове, фекалии и много боклук.

В апартаментите живеят ромски семейства, предимно от Румъния и България. Плащат наем спрямо броя матраци, които могат да се поберат в една стая. Някои от семействата имат от 6 до 12 деца.

P1020405_res
Една от фасадите на „Дом Арнолд Фортуин“, на която има портрет на Фортуин и кратка биографична справка за него на няколко езика. Снимка: Светла Енчева.

Бенямин Маркс купува сградите и назначава Ана-Мария Бергер на мащабен интеграционен проект. Проектът се нарича „Дом Арнолд Фортуин”. Арнолд Фортуин е католически свещеник от германската област Саарланд, който през времето на националсоциализма е помогнал на стотици синти[1] и роми да избягат във Франция.

За разлика от България, Германия помни, че не само евреите, а и ромите са преследвани, изпращани по лагери и убивани по времето на Хитлер, и признава отговорността си и за тях.

"Преследването на циганите": част от мемориалния комплекс "Топография на терора" в Белрин, който е посветен на жертвите на националсоциализма и социалистическия режим.
„Преследването на циганите“: част от мемориалния комплекс „Топография на терора“ в Берлин, който е посветен на жертвите на националсоциализма и социалистическия режим. Снимка: Светла Енчева.

Ана-Мария Бергер подчертава, че не става въпрос само за саниране на сгради, а главната цел е интеграцията. В процеса на обновяване на домовете е нает на договор срещу заплащане поне по един човек от всяко семейство. Обитатели на „Дом Арнолд Фортуин” и до днес се грижат за поддръжката и почистването на комплекса. Според Бергер те вършат това далеч по-добре от местните фирми. Докато се санират апартаментите отвътре, семействата се местят в два-три свободни апартамента в комплекса, за да не бъде поставен никой под риск.

Пейка, изработена от отпадъци" в двора на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Пейка, изработена от отпадъци“ в двора на „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

На всеки от пълнолетните обитатели са осигурени ваучъри за безплатно изучаване на немски в обем от 900 часа. Ваучъри за език се дават, впрочем, и на външни хора, стига да живеят в Берлин и да нямат средства за курс. Има и помещение за занимания на децата. Към днешна дата всички деца в училищна възраст от седемте сгради на улица „Харцер” ходят на училище. До едно. Прави се всичко възможно обитателите да бъдат здравноосигурени и да получават адекватна медицинска помощ. За здравната помощ помагат и от „Каритас”.

Фасадата на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Фасадата на „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

Седем художници изрисуват фасадата на сградата и от двете страни. Друг художник е украсил вътрешните дворове със сюжети, които да радват децата. Дворът, който преди е приличал на джунгла, сега е с много цветя и няколко обособени къта. Понеже наемателите често перат килимите си, е обособен специален кът за пране на килими. Има и барбекю, защото обичат да се събират на двора на барбекю.

Къта за пране на килими в двора на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Кът за пране на килими в двора на „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

Днес в комплекса „Дом Арнолд Фортуин” живеят около 600 души – апартаментите са общо 137, а семействата, които ги обитават – 134. Към 70% от тях са роми, а останалите са от много различни страни. Хората, които са имали договори за наем преди санирането, са ги запазили на същата цена. Останалите плащат на цени, нормални за района.

Част от апартаментите се ползват и за кризисно настаняване на хора, които в момента не могат да плащат наем. Към края на 2015 г. през тях са минали 27 семейства (23 румънски и 4 български), или 116 души. 18 семейства са напуснали кризисните жилища, след като са стъпили на краката си. Всяко семейство остава там средно за около 4,2 месеца.

Рисунка "за децата" в двора на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Рисунка „за децата“ в двора на „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

От PHINOVE искат не само да дават шанс на роми сами да се справят с живота си, но и да променят отношението към ромите. Те повтарят, че ромите не са виновни, че биват използвани от недобронамерени германци и че стават жертви на експлоатация. Показват, че ако им се даде шанс и ако бъдат приети, ромите могат да допринасят за германското общество.

Фасадата на "Дом Арнолд Фортуин" на улица "Харцер" в берлинския квартал "Ной Кьолн". Снимка: Светла Енчева.
Фасадата на „Дом Арнолд Фортуин“. Снимка: Светла Енчева.

„Дом Арнолд Фортуин” е единственият такъв проект в Берлин. Обитателите му отказаха да бъдат снимани, защото вече им е писнало да бъдат показвани като добър пример. Само в квартала „Нойкьолн” има още 30 сгради, които са в толкова окаяно състояние, колкото са били тези на улица „Харцер” през 2011. Кметството е наясно, че има собственици, които експлоатират ромски семейства и ги поставят в нечовешки условия. Но формално те спазват закона.

Дали практиката да се отдават под наем жилища в лоши условия води до гетоизация? Според Ана-Мария Бергер, да. Берлин има разработени десеграционни политики, но не успява да ги прилага изцяло на практика. „Ние не искаме гета – казва Бергер – гражданите на Европейския съюз трябва да могат да избират къде да живеят.”

 

[1] В Германия наричат синти циганите, които не са мигранти, а живеят в страната от столетия. От гледна точка на възприетата от Европейската комисия терминология синтите са част от ромите, но в Германия не се смята така, както и самите синти не смятат така.