Шивашките фабрики в задния двор на ЕС и заплатите на бедността

Организацията Кампания „Чисти дрехи” (Сleаn Clothes Campaign) излезе с шокиращ доклад, че заплатите на шивачките в България и Румъния са по-ниски и от тези в т.нар. “фабрики на потта” в Третия свят и Азия.

Проучването, направено за организацията, която обединява европейски профсъюзи и неправителствени организации от текстилната промишленост, обхваща 10 страни от ЕС и показва, че условията на работа и заплащане в шивашкия бранш на много места в Източна Европа са по-лоши от тези в Китай и Индонезия.

Най-ниски са нетните заплати в Молдова и Украйна. Там работниците в шивашките фирми получават съответно 71 и 80 евро. В България възнагражденията в масовия случай са 175 евро (340 лв.). Толкова получават шивачките в Китай, а тези в Малайзия са по-добре платени и вземат по 196 евро на месец.

Ирина Недева разговаря с Бетина Музиолек от Кампанията “Чисти дрехи” и с Радина Банкова – председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) по темата за “Глобалния Изток”, в който попадат и държави от бивша Източна Европа и “фабриките на потта” в задния двор на Европа.

Според изследването “световноизвестните компании като Ейч енд Ем, Хуго Бос, Адидас и Бенетон плащат на работниците си в Източна Европа и Турция минимални за съответните страни заплати, което ги поставя под прага на бедността, определен от ЕС”.

Правото на екзистенц минимум (living wage) е човешко право, гарантирано още от Декларацията за човешките права на ООН и в момента нашата кампания е фокусирана точно в това в правото на достойно заплащане, казва Бетина Музиолек, и допълва: Изследваме няколко основни модни марки – Зара, Ейч енд Ем, Армани, Макс Мара, Бенетон, и това, което искаме от тях е да се придържат към осемте човешки права. Да няма детски труд, да няма насилствен труд, респект към свободата на асоцииране. И едно от тези права е правото работниците да получават съответно за цялостното си работно време на заплащане, за България е 40 работни часа на седмица, което да осигурява приличното съществуване.

Свикнали сме с информацията за лошите условия за труд в Азия, но шокиращото в изследването е, че показва как заплащането в текстилната индустрия, която шие за глобалните модни марки в България, е по-ниско даже от това в Китай. Затова изследователите използват един друг термин, който описва по-добре особената съвкупност от подобни държави – термина “Глобалния Изток”.

Докладът носи заглавието „Пришити към шевните машини”.

Казваме, че шивачките в България и в другите страни от Източна Европа са пришити към шевните машини защото те работят в много лоши условия и с много ниско заплащане. За жалост ключовата фраза по етикетите Made in Europe – направено в Европа, не означава, че е направено при по-добри условия отколкото в Азия.

Хората в Европа последните десетилетия станаха много внимателни, когато видят надпис Made in Indonesia или Made in Bangladesh, тъкмо заради кампании като тази, които показват на купувачите потта и сълзите в така наречените “потни фабрики” в Третия свят, където работничките получават жълти стотинки за иначе скъпо продаваните модни дрехи в Брюксел, Париж, Лондон или Ню Йорк.

С последният си доклад Кампаниията “Чисти дрехи” на практика казва на купувачите, че даже в прекрасното Made in Europe има проблем.

Потребителите на Запад наистина вярват, че като пише Made in Europe значи, че трудът е защитен, че не е имало експлоатация. И си мислят, че не правят нищо лошо, като купуват дрехи, направени в ЕС. Нещо повече, те си мислят, че когато едни дрехи са евтини, значи са правени с евтина работна ръка като в Бангладеш или в Индия, а ако се продават по-скъпо, значи че отношението към работниците е било по-честно и заплащането – по-добро. Нищо подобно. Това е вторият мит, които искаме да взривим.

Това, че е направено в Европа, не означава, че е правено при по-честни условия или при по-честно заплащане. Това не е никаква гаранция. Нещо повече – по-скъпите марки, даже като Хюго Бос или Макс Мара също не са гаранция. А точно тези по-луксозни марки произвеждат в Глобалния Изток – в България, в Румъния…

В доклада става дума не само за минималното заплащане, което хората получават в шивашките цехове, но и за близостта на това заплащане до линията на бедността. Често минималната работна заплата, обявена от държава, надвишава официалната линия на бедността с евроцентове.

Питаме работниците и те ни казват, че като правило тук, в България, за законните 40 работни часа на седмица те получават официалната минимална работна заплата или няколко лева над тази сума. Често получават в пликове за писма всичко, което е над минималната работна заплата, за да спестят осигуровки на работодателите си. Има най-разнообразни нарушения като това, че заплатите не се изплащат понякога с месеци. Фабриките внезапно затварят, допълва Бетина Музиолек.

Въпреки че и държавите имат отговорност за ниските нива на минималната работна заплата, според Бетина Музиолек и Кампанията “Чисти дрехи”, отговорността лежи върху собствениците на големите марки, които са мултинационални компании, регистрирани в Западна Европа и в САЩ.

Според нас това на първо място са големите марки, защото те правят най-голямата печалба на гърба на ниските заплащания. В магазина цената на една риза е 50 евро, а шивачките взимат под 30 стотинки всички заедно за нея. Отговорност на мултинационалните компании, които държат марките, е да плащат по-висока цена на доставчиците си, за да може и те от своя страна да повишат заплащането.

Проблемът идва от това, че правителствата, където има текстилна индустрия, се състезават за вниманието на инвеститорите тъкмо с ниското заплащане на труда.

Точно затова казваме, че компаниите, които притежават марките, трябва да уверят правителствата, че няма да си изтеглят заявките за продукция и да отидат някъде, където е още по-евтино. Има компании, които правят това, даже търговски вериги в Германия, които не вдигат крайната цена за потребителите, а просто намаляват размера на собствената си печалба, допълва Бетина Музиолек.

Изследването обхваща Източна Европа, включително Турция, и държави, които не са членки на Европейския съюз. На този фон още по-шокиращо стои фактът, че две европейски членки като България и Румъния са в първата четворка на страни с най-ниско заплащане на този вид труд. България и Румъния са използвани като евтини територии за почти безплатен труд, донякъде и Словакия – това е евтиният заден двор на Европа.

Това, според организаторите на кампанията, трябва да предизвика европейска ответна реакция.

Ние трябва да поставим тези реалности и пред ЕС. Защото има Европейска социална харта. И според нея работниците имат право на заплати, които да отговарят на жизнения минимум (living wage). И ако правителствата на страните членки не уважават това право, ако поставят толкова ниско минималната заплата, тогава ролята на ЕС е голяма – да им каже – плащайте достойно труда!

Попитана дали жените, които работят в тези шивашки цехове, ще се радват, ако подобен доклад доведе до изтегляне на мултинационалните компании, които държат брандовете и дават поръчките си в страни като България и Румъния, Бетина Музиолек отговори: Разбира се, е няма да се радват. Затова не разкриваме имената на фабриките и на жените, които са участвали в изследването. Преди да кажем на мултинационалните компании каква е реалната картина, искаме те да гарантират, че няма да се изтеглят и да избягат от отговорността. Това е случаят сега с Индитекст – компанията, която държи марките Зара. Искаме от тях да поемат отговорност за мястото, където произвеждат в момента.

За легалния статут на тези фабрики и цехове в България, Бетина Музиолек казва, че в сравнение с началото на прехода вече над 80 процента от тях са в ръцете на български, а не на гръцки собственици, които се явяват подизпълнители към големите компании. Но въпреки това, информацията за собствеността не е напълно прозрачна. Понякога отнема много време да се стигне до информация за шивашките цехове и фабриките, разпръснати навсякъде из България, но малко по-видими в Югозападна България. На въпроса дали има връзка между собствеността на фабриките и политическите влияния и партии, Бетина откровено казва, “може би”, но до прозрачна информация трудно се достига.

Бетина Музиолек допълва, че българските собственици на шивашки цехове и фабрики също трябва да са отговорни за нарушаването на правата на работещите, но отчитаме факта, че цените, които получават от марките, са твърде ниски и че им извиват ръцете и не могат да направят нещо по-различно.

Това наистина е система на страх, на подкупи, на криене и наистина система на съвременно робство.

Европа 2020, Европейската стратегия за устойчив растеж, борба с бедността, всички тези стратегически документи могат ли да помогнат според Кампанията „Чисти дрехи”?

Ние, разбира се, се обръщаме към ЕС, търсим подкрепа там от съответните институции и настояваме Европейската социална харта да се прилага. Един от индикаторите в хартата е намаляването на бедността. А това, което виждаме в текстилната индустрия, е, че създават бедност. Бедност в огромни мащаби и то от работещи хора, които са бедни като работещи, получават заплати на ръба на бедността и се чудят как да вържат двата края – гледат собствени зеленчуци… или работят над 12 часа и допълнителен труд, за да могат да оцелеят.

Според Бетина Музиолек един от инструментите за европейска регулация може да е въвеждането на европейската минимална заплата, обвързана с европейската граница на бедност, защото в момента има огромни разминавания в това отношение.

Друг аспект на проблема е, че текстилната индустрия, която в крайна сметка произвежда “работещи бедни”, е една от основните за страни като България, и че в нея работят над 90% жени. Това създава допълнителни условия за дискриминация и унижение. често те се страхуват да се оплакват, за да не загубят работата, на която често разчита цялото семейство.

Те разрушават здравето си, само за да са на тази чудовищна работа. Затова и не е лесно да говорят, а когато го направят, се оказва, че за пръв път някои изобщо се е заинтересувал от това как живеят изобщо.

Ролята на синдикатите също е проблематична според Бетина Музиолек: Профсъюзите/синдикатите не са активни. Мисля, че те не се борят активно за правата на работещите. Само 5 процента от работещите са в синдикати. А и работодателите не харесват идеята да има свободно сдружаване за защита на трудовите права.

Питам накрая Бетина Музиолек дали ще правят кампания за бойкот на тези луксозни марки в текстилната индустрия като изнесат цялата тази стряскаща информация за заплатите на бедността в сектора и за факта, че Made in Europe не е по-различно от Made in Asia.

Да, започнахме миналата седмица кампанията и имаме отразяване в 11 западно-европейски страни. Предлагаме мобилни приложения, които разказват при какви условия и с колко унизително заплащане е произведена дадена дреха от някоя престижна и луксозна марка, даже когато пише „произведено в Европа”. Има филми, кратки клипчета…които показват на потребителите на тези марки как всъщност живеят шивачките на техните скъпи блузи и рокли, например в България.

На въпроса не се ли страхуват, че ще бъдат обвинени от мултинационалните компании, засегнати от изследването и от Кампанията „Чисти дрехи” в обслужване на конкуренцията, Бетина казва, че имат вече над 20 годишен опит и знаят как да се справят с натиска на компаниите. Въпреки това, преди седмица Хюго Бос се опитаха да спрат публикация за нас в една новинарска агенция, казва Бетина Музиолек и допълва:

Изследвахме какво правят марки като Ейч енд Ем, Зара, Адидас и Хюго Бос. С първите три имаме дълга история на конфронтация, но и на и диалог. В комуникация сме и сме крачка пред тях, защото вече сме в позиция да им казваме “не трябва да правите това или онова”. С Хюго Бос нямаме история. Знаем, че техни адвокати се опитаха да ни заплашват и да попречат на публикациите. Но големият седмичник Шпигел не се поколеба да излезе с някои данни от изследването ни. И внезапно получихме изключително медийно внимание, а техният опит за натиск се върна върху тяхната глава. Те се оправдават, че плащат официалната минимална заплата и че спазват закона. Ние казваме, това са трохи и им казваме, че е тяхна отговорността да плащат заплата, от която да може да се живее, даже и правителствата да отказват да повишат минималната работна заплата и да отказват да спазват човешките права.

Според Радина Банкова – председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) “изведените за България примери се отнасят основно за работещи надомно фирми и лица, т.е. цитираните данни не са показателни за българското индустриално производство на облекла и текстил”.

В своето становище по изнесените данни Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил потвърждава, че някои агенции работят с едносрочни поръчки, без единно договаряне на цени, но, макар че мащабът на тези агентски фирми не е малък, не е постъпвала информация за брутални нарушения като описаните например в Турция, където работничките имат в договорите си клауза да не забременяват или нямат право на болнични и на отпуски.

Радина Банкова разграничи производствения сектор на предприятията в текстилния бранш, който е “на светло”, от т.нар.надомен труд, където наистина се предполага, че има сериозни злоупотреби. Според нея производствена среда за работещите в предприятията от текстилния бранш е нормална. По отношение на посланието на кампанията, което е насочено към компаниите, които държат брандовете Радина Банкова допълни:

БАПИОТ приветства другия извод от доклада на Кампанията „Чисти дрехи”, че е необходимо възложителите, представляващи световно известни марки, също да се ангажират с осигуряването на подходящи условия на труд и заплащане.

На въпроса дали е достойно заплащането, представителката на БАПИОТ призна: Би ми се искало да кажа, че заплащането на шивашкия труд е достойно, но, за жалост, то е доста по-ниско от това. Освен от реално зачитане на европейските инструменти по темата има нужда и от адекватна държавна политика.