Ще спре ли дискриминацията на многодетните семейства?

Цвета Брестничка е председател на Управителния съвет на Асоциация Родители, един от учредителите на “Пълна къща” – Клуб на многодетните родители. Автор е на поетична книга, поредица от приказки в стихове и два сборника с пътеписи. Майка на 4 деца.

Определихте за „кърпеж на стари дрехи“ гласуваните преди дни промени в Закона за семейните помощи за деца. Защо, госпожо Брестничка, смятате  така?

Защото няма промяна във философията за родителство. Очаквах хората да бъдат насърчавани да раждат деца, защото държавата ще е положила максимално усилие да облекчи данъците!

Асоциация „Родители“ участвахте  в  дискусии с чиновниците  и експерти по демография на МТСП. Не ви ли разбраха?

От така предлаганите мерки не виждам нашите идеи да са разбрани! Системата за подкрепа на семействата чрез детски надбавки стимулира част от хората да укриват доходите си, а понякога  и да злоупотребяват с помощите. Ние искахме  друго. Да декларираме доходите си , като честни данъкоплатци. Получаваш  350 лв. или 700 лв. , или повече лева, като  за всяко дете в семейството държавата  освобождава от данък общ доход определена сума, която би могла да е равна на сега приетия праг за получаване на детски – 350 лв на член от семейството! Според нас би било добре да е и малко по-висока от тези 350 лв., за да предпочетат родителите тази форма на подкрепа, а не социалните помощи, каквито са детските надбавки. Тези данъчни облекчения родителите могат да използват според нуждите на детето не само за облекло и храна, но и да инвестират в добро здраве, в качествено образование! Всяка майка или баща ще знаят, че това, което изкарват ще остане в семейството. И ще могат да отглеждат децата си по адекватен начин.

Намеквате, че укриването на данъци е неизбежно  при тези ниски заплати и данъчна тежест?

Сега съществуващата система за подкрепа на семействата чрез социални помощи стимулира семействата да се опитват да попаднат в категорията на нуждаещите се от социални помощи. Известно е как става това – с укриване на доходи! Така се захранва сивата икономика, което много притеснява всички, нали! Хората трябва да бъдат насърчавани да имат и второ, трето, четвърто и следващо дете, като по законен начин запазват повече доходи в семейния бюджет – той и без това не е кой знае колко голям предвид икономическата ситуация в страната!

Но Министерството на труда и социалната политика следва бюджетната рамка на финансовото министерство! Не съм  адвокат на социалния министър Ивайло Калфин, но очевидно  няма много възможности за маневриране!

Да, бяхме твърде големи оптимисти Министерството на финансите да преразгледа данъчната си политика като постави акцент на семейството, на децата, за насърчаване на раждаемостта и контекста на израстване на младите поколения! И в това правителство не ни разбраха, така се оказа.

Искате да кажете, че и предишните социални министри – от Лидия Шулева, през Емилия Масларова и Тотю Младенов, са неглижирали исканията ви за спиране на дискриминацията на многодетните семейства? Но държавата към момента заявява, че поддържа тридетния модел

Точно така. В последните поне 10 години държавата заявяваше, че неин приоритет е подкрепата на двудетния модел. Практиката обаче показа, че през подобни политики се постига най-много средно 1.5 деца в семейството. В последните месеци на преден план се извежда тридетния модел, но това е също толкова рестриктивен подход – хората трябва да бъдат подкрепяни да имат толкова деца, колкото искат и могат да отгледат добре. Смятаме, че когато се налага определен модел, дори той да е тридетният, неизреченото, но ясно послание на държавата към родителите е, че четвъртото дете е социално нежелано. Ние твърдим, че всяко дете е еднакво ценно и трябва да получава еднаква подкрепа. Четвъртото, петото, шестото дете имат същите потребности, както и първото, второто, третото! Но дори Кодексът на труда има текстове, които ограничават платения период за отглеждане на малко дете при четвърто и следващо дете. И тук дори не става дума за социални помощи, а за лишаване на работещите майки от техните осигурителни права. През 2014 година сезирахме Комисията за защита от дискриминация (КЗД)!

Какво ви отговори КЗД?

Не се съгласи , че има пряка дискриминация…Може и ние да не сме написали както трябва жалбата си. Не сме юристи…

Заговорихте за дискриминация. Аз съм убедена,че днешните промени в Закона за детските надбавки са точно такива. Изходната база на  промените са „фактите“, че многодетните семейства са преимуществено ромски. В този смисъл, законодателите оповестиха намеренията си „да пресекат възможностите за злоупотреби със социалната система“, визирайки тъкмо високата раждаемост на ромските семейства . Съгласна ли сте с това?

Първо, презумпцията,че само ромите искат да раждат повече деца е погрешна! И второ, докато не разберем, че всяко дете е ценно, няма да излезем от капана на расисткото мислене!

Социологът Алексей Пампоров твърдеше точно това преди месеци, че „социалната политика, която се предлага, е ксенофобска, тя скрито е насочена срещу ромите.” Кажете, госпожо Брестничка, защо държавата трябва да се намесва в семейното поведение и избора на родителите му? Не е ли нормално всяко семейство да има толкова деца, колкото иска?

Определено, да! Работата на държавата е да осигурява подкрепящи условия за родителите, така че те да могат да отгледат по най-добрия начин толкова деца, колкото бих искали да отгледат. Не просто да родят, а да отгледат – да възпитат, да образоват…

Говоренето за репродуктивното поведение на маргинализираните групи и в медиите, но и от политиците, е крайно популистко. Като дългогодишен правозащитник твърдя, че то е основано на трайни предразсъдъци спрямо малцинствата. В интервюто си с вас водещата Дияна Янкулова в предаването “Нещо повече”на  БНР не пропусна да определи намеренията на МТСП като ограничаване на „ромската инвазия в системата за социални помощи“! Смятате ли, че преобладаващото общество одобрява тези рестрикции!

Ромите не съставляват основният дял от броя на онези, които раждат повече деца! Но дори това не е основният въпрос – няма значение от какъв етнос са децата, ако те получават адекватни грижи и образование, утре ще бъдат пълноценни граждани. Въпросът не е етнически, а социален – защото все повече деца и от семейства на етнически българи отпадат от образователната система и не виждат пред себе си благоприятна жизнена перспектива. Напрежението в обществото се подклажда от усещането за несправедливост и през медиите. Внушава се, че държавата има ангажимент само към определени групи родители. Ако се въведат споменатите вече данъчни облекчени, много повече хора биха раждали и повече от две деца, защото ще знаят, че ще разполагат с по-голяма част от доходите си. Сега и за едно дете ги е страх дали ще се справят да бъдат адекватни родители!

Основните заглавия в медиите за промените в Закона за детските надбавки внушаваха и друго. Че тези промени са насочени срещу явлението „деца, които раждат деца“! Става дума за непълнолетните бременни и майки. Обявено бе числото 3130 деца, родени миналата година. От тях 90% от майките под 18 години са от ромски произход. Странно увеличение на цифрата, в сравнение с данните на УНИЦЕФ, изнесени миналата година – непълнолетни майки под 16 години бяха 1351…Какво мислите за това?

Тази мярка има за цел да пресече злоупотребите със социални помощи, но е напълно недостатъчна, за да се нарече „мярка за подкрепа на отговорното родителство“. Вярно е, че проблемът „деца раждат деца“ е много сериозен, но не защото е заплаха за системата за социално подпомагане, а защото е път към капсулиране на цели общности. Тези момичета, които раждат преди да навършат  пълнолетие, живеят само в семейната си среда. Това е техният живот – около тях са техните бащи, майки, баби, дядовци от общността. Те не виждат за себе си никаква друга перспектива, а и реално я нямат. Трябва да си дадем сметка, че  никой извън общността не ги иска! Как се решава този фундаментален проблем на такива момичета? С помощи в „натура“? Значи, държавата им казва, че са им достатъчни памперсите и обущата, за да отгледат своите деца! А какво ще стане с тези майки, когато навършат 18 години? Как ще се реинтегрират в обществото? Дали ще се върнат някога в училище? Това се тежки въпроси, на фона на които проблемите с детските надбавки са просто бял кахър…Тук идва и темата за крайно недостатъчните ресурси за последователна и ефективна социална работа с младите момичета, за да не се възпроизвежда моделът отново и отново с всяко следващо поколение. Това са важните цели, които трябва да решава социалното министерство,а не „помощите в натура“. Оценката ми е същата: това е расистка предубеденост. Насажда се мнението,че ромската жена има едва ли не по 10 деца. Това не е вярно. А нека да погледнем нещата и под друг ъгъл. Ромското момиче живее само в семейната си среда. От нея се очаква да остане в семейството. Навън не ги искат, а и културната им специфика е такава. Тяхната кауза е „моето дете“ – защо трябва да се намесва държавата в този социокултурен модел“? Мисли ли някой какво ще стане с това момиче на което ще му дават помощи в “натура” според новия Закон ?

Експерти от Института по пазарна икономика одобряват тази философия на демографската политика на днешния социален министър! Те са изразявали неведнъж убеждението си, че това не е дискриминация. Че с този модел се цели да се пресече възможностите за злоупотреба със системата. Впрочем, тези 35 лева ли са инструментът и стандартът на живот за родителите все едно от кой етнос са?

Казвам, че държавата като цяло недостатъчно подкрепя родителството, стимулира раждането на деца по неефективен начин. Но това е проблем, който засяга цялото ни общество, в което родителството се разглежда по-скоро като бреме, не като вдъхновяващ и достоен избор. Ако погледнем кои неща се смятат за символ на успех – материален просперитет, професионално развитие, бизнес поведение – ще разберем защо и управляващите мислят за родителството единствено през призмата на социалното подпомагане. Това не е послание за ценността на родителството защото няма по-голяма стойност  от това да родиш и възпиташ дете!

Говорите за сбъркани модели?

Да си успешен родител е също толкова достойно постижение, както успехът в бизнеса и кариерата. Най-голямата инвестиция и най-голямото предизвикателство е да създаваш личности! Да възпиташ добре детето си, да се грижиш за здравето му, да му даваш добро образование, да създаваш от него гражданин!

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).