След промените в Конституцията – накъде със съдебната реформа?

[quote_box_center]

2015 г. мина под знака на борбата за съдебна реформа. Годината почна с обнародването и приемането от Народното събрание на Стратегия за съдебната реформа, написана от бившия министър на правосъдието и завърши с приемането на половинчати и незасягащи главния въпрос на реформата – за състоянието на Прокуратурата – промени в Конституцията и с оставката на главния поборник за реформи Христо Иванов. В хода на битката за власт на закона възникна и започна силно да влияе на обществените процеси гражданската „Инициатива Правосъдие за всеки“ (ИПВ) с нейните седем идеи за съдебна реформа.

Затова на 22 януари, няколко дни преди последните скандали във Висшия съдебен съвет и преди суровата критика от страна на Брюксел за нашето правосъдие „Маргиналия“ събра на разговор Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, Весислава Иванова, член на УС на Съюза на съдиите и известния адвокат Николай Хаджигенов. В дискусията, чиято тема беше „Накъде след промените в Конституцията?“ задочно участва и един от най-изявените активисти на Инициатива “Правосъдие за всеки” (ИПВ) адв. Любомир Авджийски. Обективни причини не позволиха на друг виден деец на ИПВ, Велислав Величков, да вземе участие в обсъждането, но интервю с него ще публикуваме скоро.[/quote_box_center]

Маргиналия: Събрали сме се да обсъдим темата за „Гражданското общество и съдбата на съдебната реформа в България”.  Докъде сме със съдебната реформа? Как можем да окачествим последните гласувани промени в Конституцията – като стъпка в правилна посока или като спиране на реформата и опит за хвърляне на прах в очите на Европейския съюз?

Велислава Иванова, член на УС на Съюза на съдиите. Снимка: Светла Енчева.
Велислава Иванова, член на УС на Съюза на съдиите. Снимка: Светла Енчева.

Весислава Иванова: Едното не изключва другото. От една страна има стъпка в правилната посока, колкото и малка да е тя, а от друга страна има и хвърляне на прах в очите. Широките мерки, заложени в първоначалния пакет, отпаднаха на следващ етап, който доби  популярност като „исторически компромис”. Смисълът на този исторически компромис, при който все пак се постигна конституционно мнозинство, беше да се приемат поне тези промени, които гарантираха разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, както и промяна на съотношението в квотите. Целта на промяната в съотношението беше да се осигури независимостта на съдиите в процеса на тяхното самоуправление и отчетност на прокуратурата.

В „историческия компромис“ напълно отпадна въпросът за функционирането на прокуратурата на ниво политически договорки. Имаше значително по-широк пакет от мерки, които не бяха приети. Сега сме на етап, когато трябва да положим много усилия, за да може чрез промени в в Закона за съдебната власт  да се компенсират някои дефицити, заложени в неслучилата се докрай конституционна реформа.

Има и друг вариант – да се продължи с нови промени в Конституцията.

Маргиналия: Според Вас има ли вероятност конституционната реформа да продължи във втори етап при тази конфигурация на партиите в Народното събрание?

Весислава Иванова: Аз не съм политически анализатор и не мога да навляза в полето на политиката. Считам, че да си анализатор в България, трябва да имаш много здрав гръб, защото няма никаква предвидимост какви неща могат да се случат в рамките на 24 часа, без ясна логика от гледна точка на здравия разум. Имаше конституционно мнозинство, след което промените в Конституцията не бяха приети. В политическия спектър не се случи нищо особено.

Маргиналия: В проекта за Закон за съдебната власт, който е качен на сайта на Министерството на правосъдието, трябва да се направят промени, най-малкото защото числовите съотношения, които фигурират за квотите в този закон, не съответстват на онова, което беше прието с промените в Конституцията.

Адв. Николай Хаджигенов. Снимка: Светла Енчева.
Адв. Николай Хаджигенов. Снимка: Светла Енчева.

Николай Хаджигенов: Не съм сигурен, че тези промени са прах в очите. По-скоро това е дим над водата. Не направиха нищо, освен една димна завеса. Това пред Брюксел няма да мине. То по-скоро е насочено да успокои народа, че все едно се прави нещо. Това продължава в последните 25 години. Сега промените са от вида – не пипнахме Конституцията, но за сметка на това сега ще пипнем някои закончета тук-там. Сигурно наистина ще ги пипнат, но това ще бъдат поредните безсмислени промени, които няма да работят.

Не сме стигнали доникъде със съдебната реформа. Това, което се случва, не е съдебна реформа. Още когато г-н Христо Иванов извади концепцията на бял свят на етап идеен проект, казах, че реформа няма да има, защото с предвиденото този тип правителства и този тип управляващи, включително законодателите в Народното събрание,  би трябвало да започнат да живеят от заплатите си, да започнат да спазват законите и част от тях да попаднат в затвора. Звучи забавно.

Затова те направиха една десетохилядна част от нужното и нарекоха реформата „съдебна”, въпреки че съдът е последният, който има нужда от реформиране. На първо място нужда от реформиране има прокуратурата. Конституцията като основен закон също има нужда от частично реформиране.

Адвокатурата като част от правосъдната система също има нужда от реформа. Сега органите на адвокатурата са също казионни органи като всички останали, голяма част от които са абсолютно безсмислени. Нещата са много зле. „Калпавият адвокат е по-лош и от най-лошото правосъдие” – цитирам любимеца на поколения студенти в Юридическия факултет, покойния Теодор Пиперков. Той е прав, защото адвокатурата като свободна и независима организация всъщност трябва да бъде двигател на част от промените.

Любомир Авджийски. Снимка: личен архив.
Любомир Авджийски. Снимка: личен архив.

Любомир Авджийски: Промените в Конституцията са безспорно далеч от желаното и необходимо развитие в проблемните части на българската съдебна система. Но по-важни от конкретните текстове в приетите изменения за мен са индикациите, които дадоха политическите сили и заинтересованите страни от съдебната власт – Висшият съдебен съвет (в лицето на мнозинството от членовете си) и Прокуратурата. Тези индикации никак не са положителни и показват, че споменатите заинтересовани страни са по-скоро склонни да защитават статуквото и да действат като спирачка пред това, което е необходимо и неизбежно.

Смятам, че бе направена една стъпка в момент, в който трябваше да бъдат направени 10, тоест по отношение на останалите 9 необходими българският парламент спря реформата и изпрати българското общество в нови 5-6 години на изчакване. А България не може да си позволи такова изчакване на следващите необходими промени, защото авторитета на съдебната власт вече сринат. Според проучване на Европейската мрежа за сътрудничество в правосъдието към ЕК, доверието в съдебната власт е не повече от 5%. Аз лично съм песимист, че този парламент показващ сериозна зависимост от главния прокурор може да направи положителни промени в устройството и функциите на прокуратурата. Надявам се да не съм прав.

Маргиналия: Една от предвидените промени в Конституцията беше да се даде правото на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд.

Николай Хаджигенов: Казах, че органите на адвокатурата са казионни организации, безсмислени в огромната си част, начело с Висшия адвокатски съвет.

Реформата трябва да включва на първо място прокуратурата, защото тя е съветска сталинистка прокуратура, но сега сме 2016 г., а не 1950 г.! Цялата прокуратура трябва да се промени коренно – като дейност, като нормативна уредба, като хора! Съдът също има нужда от промени. Министерството на правосъдието – също, както и адвокатурата. Сега сме доникъде! Нищо от това, което трябваше да бъде направено, не се случи, освен че Христо Иванов направи тази концепция, те я сложиха на масата, казаха „добре” и с това нещата се изчерпаха.

Маргиналия: Отричате ли концепцията на г-н Христо Иванов?

Николай Хаджигенов: Напротив. Аз съм един от малкото адвокати, които поддържат концепцията. Единственото, което си позволих да допълня, е, че адвокатурата също има нужда от включване в реформата. От самото начало казвам, че реформата няма да се случи. Това не се дължи на качеството на идейния проект за реформата, а на познаване на ситуацията у нас. Проектът на г-н Христо Иванов е чудесен, но аз не вярвах, че ще го добутат дори до тук. Попаднал в ръцете на политиците, с проекта те направиха онова, което правят обикновено – хвърлиха го на боклука!

Христо Иванов. Снимка: Светла Енчева.
Христо Иванов. Снимка: Светла Енчева.

Христо Иванов: Централен е въпросът за прокуратурата. Осъзнаването на тази реалност от обществото е съществена стъпка напред. Ако трябва да кажа точно къде се намираме, ще използвам един известен цитат – „Това не е началото на края, а краят на началото”.

Нека да дефинираме целта на правосъдната реформа. Много важно е да правим разлика между неща, които е необходимо да се направят (модернизация на съдебната власт, технологичното обновяване, „кръпки” по процесуалните кодекси) и други, които, за разлика от тях са сърцевината на онова, което следва да се случи. Най-важното е да се гарантира, че имаме съд, независим от различни форми на влияние – политическо, корупционно, че имаме прокуратура, която може ефективно да се бори с корупцията по високите етажи на властта.

Големият проблем на държавното управление в България е, че то е обхванато от системна корупция, която съществува с презумпцията, че ще остане безнаказана. В продължение на години целият висш ешелон на управлението в България е формиран около саморазбиращото се, според него, предположение, че ще остане безнаказан. Затова централният въпрос е за прокуратурата, за изчистването на прокуратурата и съда от вътрешната корупция и от другите форми на политическо влияние. В последните дни виждаме ясно и конкретно какво се случва.

Разделянето на ВСС е изключително важна стъпка по пътя към елиминиране на структурните основания за съществуването на този модел. Когато имаме прокуратура, която може да оказва влияние върху политическата система и към съда, когато имаме ВСС, който функционира като трансмисия на желанията от политическата и икономическата система надолу към отделния магистрат, съдия, за да стигнем до конкретното дело, защото то не може да се случва пряко, а трябва да премине през цялата тази машинария, в сърцето на която е ВСС, то началото на преструктурирането на ВСС, което беше дадено с разделянето му, е несъмнено важна крачка.

Огромно е политическото влияние. Правейки тази крачка, парламентът показа степента на своята зависимост от прокуратурата. Той е толкова зависим от нея, че е готов да пожертва независимостта на съда, за да не позволи косъм да падне от главата на Главния прокурор, казано метафорично, а конкретно казано – да не позволи да се случи и най-минималната дългосрочна промяна в статута на пълна безконтролност на шефа на Прокуратурата.

Разделянето на ВСС е стъпка напред. За обществото ни това би могло да бъде отправна точка за още крачки в същата посока, защото би трябвало да доведе до осъзнаването за степента, в която парламента (214 депутати – 204, които гласуваха за варианта на АБВ, това всъщност е парламентарното крило на прокуратурата, плюс 10 депутати от Реформаторския блок, които се въздържаха, но не гласуваха против) и българската политическа система са поставени в зависимост от Прокуратурата. А осъзнаването на един проблем е важна крачка за неговото решаване.

Много сме далеч от края на каквато и да било реформа. Но събитията показват, че се движим. Когато казвам „събитията”, имам предвид реакцията на българските съдии. Активното гражданство също осъзнава защо трябва да подкрепя съдиите в техните реакции. През последните дни премиерът се видя принуден сам да обяви във Фейсбук, че ще работи за максимално самоопределение на съда и отчетност на прокуратурата. Сега е началото на разместването на пластовете, но дали това ще стигне до някакъв завършек ще зависи от българското общество, а не от Брюксел. Зависи от нас и дали ще продължаваме да бъдем активни. Ще цитирам един знаменит литературен герой – Остап Бендер – „Ледът се пука, господа съдебни заседатели”.

Маргиналия: Това, което казвате, поражда един будещ силно безпокойство въпрос: ако нашият политически елит, който е овластен да прави промените в широко разглеждани конституционни рамки, го е страх да побутне статуквото в Прокуратурата, това означава ли, че всички те (кои осъзнато, кои не) се страхуват много от онова, което може да излезе за тях?

Христо Иванов: И в парламента съм казвал, че опитът да разговаряш със средния български парламентарист относно проблема с прокуратурата, води до видими прояви на боязън. Българските парламентаристи не желаят да присъстват на такова обсъждане. Какви са причините за това?  Очевидно е, че става дума за хора със зависимости, за хора, които тази система ги устройва. Ние сме свикнали да мислим за зависимостите като еднопосочни, еднопланови състояния, а те са много по-сложни. Зависимият човек може да намира и определена доза уют в своята зависимост, свиква да живее с това, дори да извлича някакви ползи.

Освен това зависимостите могат да бъдат двупосочни. Мисля, че на българската политическа система трябва да гледаме в по-сложна парадигма. Това е една субкултура, среда, в която има висока степен на гарантирана безнаказаност, докато си неин член, изключително висока степен на вътрешна спойка, че докато са в тази лодка, взаимно си гарантират независимостта от обществото, от очакванията да защитават някакъв обществен интерес. Докато са в тази лодка, те имат висока степен на спойка вътре в „отбора“  и са със зависимости, основани на изгодата.

Маргиналия: Законът за непосредственото участие на гражданите в управлението дава възможност да се съберат подписи под предложения и Народното събрание е задължено да се произнесе по тях.

Според Вас имат ли перспектива 7-те идеи на „Инициатива Правосъдие за всеки”? Ще произлезе ли нещо от това? Аз мисля, че Народното събрание ще погребе тези идеи. Какво ще правим по-нататък?

Николай Хаджигенов: Всяко размърдване на гражданското общество, включително на Съюза на съдиите в България, на адвокатите, на Инициативата за правосъдие, е добро. А политиците ще се произнесат както се произнесоха по отношение на правосъдната реформа – по начин, който няма да доведе до нищо смислено. Инициативата ще си остане на хартия, както обикновено – някакви празни думи, или пак ще направим само някаква много малка стъпка напред.

Политиците не ги е страх от прокуратурата. Те не искат да я пипат, защото живеят в симбиоза.  Политиците са  една организирана, доста често престъпна група, с престъпни намерения, а прокуратурата е подобен вид създадена структура. Тя се използва за политически цели като властови механизъм. В нея също има корупция, както навсякъде. Това е затворен кръг, подобен на мафиотска организация, насочена към някаква цел, но далеч от целта, поставена в рамките на закона. Те живеят съвсем удобно, затова казвам „в симбиоза”. Прокуратурата не закача политиците, те пък не закачат прокуратурата, което й позволява да прави каквото си иска, включително в определени случаи да си докарва някаква печалба, която може да бъде политическа, финансова и т.н.

През последните 25 години прокуратурата се използва активно не само за политически, но и за чисто икономически цели. За последния Главен прокурор има крещящи примери. През последните 25 години има повече от 100 поръчкови убийства, от които е разкрито само едно – мнимото убийството на Пеевски. Както всяко убийство, то има поръчители, извършители, но МВР ги разкри и спря навреме. Само дето самото убийство беше чиста измислица и повод за нахлуване в КТБ. Това е единственият успех на прокуратурата по отношение на престъпността.

Весислава Иванова: Хубаво е, че има такава инициатива, защото важни за обществото въпроси  се поставят по нов начин във фокуса на общественото внимание. Няма да е преувеличено ако кажем, че съвсем доскоро за съдебна реформа на никой нищо не му хрумваше. В рамките на около година обаче процесът придоби такива измерения, че гражданите живо се интересуват от този проблем. Направеното е чудесно начинание да се покаже как може да се осъществява напълно легитимен граждански натиск, какъвто трябва да се случва непрекъснато.

Що се отнася до Съюза на съдиите в България, твърдя, че ние от години полагаме усилия, невидими за обществото поради причината, че никой не ни е отразявал, а и идеята за промяна в системата на правораздаването никога не е била на дневен ред. Нищо от обръщенията, които сме отправяли към други институции, не е било адекватно отразено, а щом не е отразено – все едно го няма.

По отношение на пътя, който извървяхме, и стореното като натрупване, защото по тези идеи за реформи работим от години, всичко има своя смисъл, тъй като в крайна сметка стигнахме до тук. Нещата трябва да бъдат обсъдени от депутатите.

Този път не трябва да се проявява пасивност от страна на гражданите, а да има по-голяма активност. Добре е те да ходят по-често в парламента и да виждат как се гласуват законите там, да виждат как народните избраници защитават техния интерес. Всеки гражданин може да го стори.

Николай Хаджигенов (шеговито): На път за парламента гражданите могат да минат през пазара и да напазаруват зеленчуци. Замерянето на народни представители със зеленчуци не е престъпно деяние, а израз на свободата на словото, на гражданските свободи. Доколкото ми е известно, Николай Колев – Босия има шест оправдателни присъди в това отношение.

Христо Иванов: „Инициативата Правосъдие за всеки” е индикация, че са се отключили обществени сили. Щастлив съм да видя, че това се случва. За нас, които от дълги години работим на тази „нива”, е много добър знак за осъзнаването на независимостта на съда това да видим как български съдии излизат да протестират. Речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов също беше широко акламирана. Това са неща, които до преди няколко години не можехме да си представим.

Преди години ползвах понятието „съдийска революция”. Когато съдиите поискат своята независимост, това е „революция на съдиите”.

Маргиналия: Революция на съвестта?

Христо Иванов: Преди години това ни звучеше като пожелателно изхвърляне. Наблюдавам отблизо Съюза на съдиите в България. Можем да говорим за няколко поколения достойни български съдии, които в рамките на тази организация полагат усилия на вярата, че има смисъл да се реагира.

Ако някой ден историците на българската демокрация искат да пресъздадат събитията, да отворят сайта на Съюза на съдиите в България, където ще видят натрупването на обществения хумус, на плодоносния слой, който днес ражда това събуждане на гражданите. Гражданите вече започват да разбират защо това е в тяхна полза, в полза на обществения интерес. Това е знаменито!

Що се отнася до предложенията, до 7-те идеи на  Инициативата, те са втори шанс за българската политическа класа – след като отказаха да пипнат дори минимално периметъра на властта на главния прокурор, да помислят дали не си струва все пак да поработят за обществения интерес. Не може да се каже, че имам кой знае какъв оптимизъм, но съм сигурен, че дори отказът да обсъдят сериозно тези предложения ще носи ползи, защото в момента средата е такава, че всяка поредна демонстрация на наглост и арогантност, която доскоро водеше до нови нива на отчаяние, сега като че ли тенденцията се обръща – всяка демонстрация на наглост и арогантност води до нови нива на мобилизация за реакция.

Реакцията е все още далеч от тази, която трябва да бъде, но процесът се случва. За мен е чест да виждам как през последната година дългогодишните усилия на Съюза на съдиите започват да дават плод. Едно от нещата, за което Съюзът на съдиите се бореше през последните години – за разделянето на ВСС, се случва, в ход е и включването на гражданите в резултат на инициативата, защото разбират, че това е усилие за републиката.

За презентацията е нужен JavaScript.

Любомир Авджийски: Гражданското общество следва много ясно и категорично да подкрепи смелите опити на отделни магистрати и магистратски организации да говорят за проблемите и да се борят срещу статуквото в съдебната власт. Тези магистрати, експерти и политици, които критикуват олигархичния модел и искат ефективна съдебна реформа са атакувани ежедневно от медиите-бухалки обслужващи същите олигархични кръгове.

Гражданите следва да бъдат активни и да са своеобразна противотежест на този натиск. След очаквания критичен доклад на Европейската комисия, единственият правилен ход на този парламент е да направи нови изменения в Конституцията и да приеме Закона за съдебната власт със сериозни промени в прокуратурата.

По-вероятно е това да не се случи и парламентът да изгуби своята легитимност. Но нашите усилия трябва да продължат, дори и при предсрочни парламентарни избори.

Маргиналия: Тези дни наблюдаваме процес на осъвременяване на коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок. Твърди се, че е залегнала постановката за задълбочаване на съдебната реформа, а критерий дали РБ ще остане в управлението щели да бъдат направените или не крачки по пътя на реформата. Според мен това са лъжи. Какво мислите вие, драги дискутанти?

Христо Иванов: Само частично ще се съглася с Вас. Вакуумът, липсата на политическа воля не може да бъде запълнен с подобни бюрократични упражнения. Ще направя аналог. Българското правителство отказва да има съвсем прозрачна борба с корупцията по високите етажи на властта. Докато досега поне от кумова срама имаше такава риторика, вече и говорене за това няма. За да запълним тази празнина, беше създаден постът на координатор за борбата с корупцията и Координационен съвет за същото.

Когато дойде най-големият скандал досега на това управление – за търговия с влияние на съдебната власт и по оживената комуникационна линия между съдебната и изпълнителната властскандалът „Янева-Ченалова”, никой не се сети да пита координатора за борбата с корупцията какво координира по тази тема.

Тук големият проблем е до каква степен има осъзнаване на политическия проблем, който стои пред мнозинството. Не мисля, че „остатъчният” РБ осъзнава това. Не мисля, че и ГЕРБ в мнозинството си осъзнава това.  Интересно ми е в каква степен премиерът започва да разбира, че трябва да се случат някакви промени.

Репликата му след срещата с г-жа Меркел на последния Европейски съвет, че вероятно ще трябва да поканим чужди експерти в прокуратурата, и онова, което написа преди няколко дни във Фейсбук – за съдийската независимост и самоуправление, за отчетността на прокуратурата, са интересни неща. Интересно е, че 40 минути след този статус в Агенция ПИК, през която говорят г-н Пеевски и г-н Цацаров, за първи път премиерът бе нападнат и му бе казано да не се бърка в работата на ВСС. Макар че това са интересни неща, не твърдя, че говорят за траен процес на разбиране.

Любомир Авджийски: От това, което видях през последната година, представата за реформа у повечето от народните представители е неясна и противоречива. Ето защо те могат да казват, че ще задълбочат реформите, но всъщност това, което правят, е да задълбочават кризата в съдебната власт.

Маргиналия: Бойко Борисов е типичен политик-балансьор и обикновено се ориентира според „вятъра”. Какво е мнението ви, г-н Христо Иванов, за последния скандал във ВСС – за изхвърлянето на г-жа Соня Найденова като представляващ съвета и назначаването на г-н Димитър Узунов на този пост? Ако правилно съм разбрал, целта на тази рокада е да се дискредитира ВСС, за да се прикрият по-големи виновници.

Христо Иванов: Това беше една хипотеза, която се опитва да обясни защо Димитър Узунов, който се намира в „късата листа” на заподозрените, че са станали източника с СМС-а до премиера, сега бива изваден на преден план. Изглежда, че диригентите на ВСС (имам предвид г-н Цацаров) нямат нищо против този скандал да се разгаря, за да прикрие факта, че проверката по случая „Янева-Ченалова” беше заметен под килима пред обществото.

Този казус е много важен кръстопът за нас, за обществото. Този казус – говоря не само за нещата, които съдия Ченалова изприказва, а за свързаните смислово и фактологично с тях обстоятелства около смяната на ръководството на Софийския градски съд – започна, защото 17 български съдии имаха смелостта и волята да преодолеят съпротивата на ВСС и да го заставят да бъдат чути, като поставят включително темата, че може би в Софийския градски съд дълги години е имало доста корупционни практики, може би не само индивидуални, но и организирани.

Целият този материал, който през цялото време избива като подпочвена вода в работата на ВСС през тези 12-13 месеца и ще продължава да избива, всъщност представлява най-добрият шанс за операция „Чисти ръце”. Ако имаше кой да провери тези обстоятелства, ако имаше институции, които да реагират, това можеше да разплете корупционен „чорап”, и то не само в съдебната власт. И когато се питаме какво да правим, най-простият отговор е да искаме този „чорап” да бъде разплетен докрай, а не да го замитаме под килима.

Маргиналия: Кой и защо саботира правосъдната реформа?

Весислава Иванова: Саботират я тези хора, които не искат да има силна и независима правосъдна система, защото – както каза адв. Хаджигенов – голяма част от тях би следвало да се озоват в затвора. Те нямат интерес от независим съд.

Ако има независим съд, ефективна и разследваща прокуратура, това означава спиране на всички възможни „чадъри” за трафик на наркотици, контрабандни стоки и пр. Това означава да бъдат разкрити отговорните за заграбването на всички пари по различни фондове и за неефективното им разходване. Това означава малкият и средният бизнес  да спрат да плащат и да се отчитат неясно на кого, да могат да си поемат въздух и икономиката да се съживи. Само че малко на брой хора, но за сметка на това държащи олигархично цялата структура, нямат интерес от това. Ако има работеща правосъдна система, това означава хората да могат да живеят по-добре, благата да са при тях.  А ако са при тях, това означава, че тези, които посягат на благата, да не могат да го правят.

Маргиналия: В лицето на Христо Иванов имаме първия случай през последните двадесетина години, като изключим най-бурните години на т. нар. „преход”, когато граждански активист изведнъж сяда в стола на министър и придобива значително влияние. От гледна точка на този уникален опит, и то с поглед и отвътре,  и отвън – кой и защо се страхува от съдебната реформа?

Ако приемем, че ядрото на политическата класа се чувства много удобно в тази ситуация и ще направи всичко възможно, за да има само мимикрия на промени, а да не се промени нищо по същество, то как трябва да продължим?

Любомир Авджийски: Разбира се, че мафията е основният опонент на съдебната реформа. Дори не я наричам олигархия, защото последното е леко размито понятие. Българската политическа, финансова и медийна мафия, която стана все по разпознаваема и прозрачна през последните месеци, ще се бори докрай, за да запази зависимостите в съда, прокуратурата и висшия съдебен съвет. Тази мафия ще продължи да застава срещу всеки опит за модернизиране, отчетност и ефективност на прокуратурата.

Христо Иванов: Госпожа Иванова добре описа нещата, но ще добавя още две.

Първо, много интересен и специфичен източник на съпротива срещу идеята за реформи е една особена прослойка в българската властова форма, която за разлика от останалите овластени лица в България има изключително висока норма на гаранция на продължителността на своето овластяване. Става дума за голяма част от най-висшите лица в структурата на съдебната власт. Сред тях има доста хора, които мислят, че е самоочевидно, че имат право да бъдат шефове цял живот. Те са свикнали на изключително ниска норма на прозрачност на своите дела, което около настоящия все по-засилващ се обществен фокус върху ролята на ВСС драматично се променя за тях. Те смятат, че съдебната власт им принадлежи и че трябва да я упражняват като концесия за себе си.

Упражняват тази концесия често пъти по много патриархален начин, който е специфичен за манталитета на тези хора. Те търгуват с други лобита в политическите и икономическите клонове. Тази търговия с влияние е всъщност основната форма, а монетарните, чисто икономическите форми според мен са по-скоро периферни и не са водещият мотив. Има изследвания, че към края на социализма в тогавашното общество корупцията е основно 90 % стремеж към повече власт и 10 % икономически мотивирана, насочена към реализирането на материални ползи. Съотношението сега едва ли е такова, но не смятам, че мотивите, свързани с парите, надхвърлят 50%.

Второ, това са група хора, които имат умора от хаотична промяна и лъжи, свързани с промяната. Преди няколко дни бях на една дискусия, организирана от ВСС, за промяна, свързана със съдбата на реалните съдилища. Имаше представители на районните съдилища и в техните изказвания звучеше умора от започнати, но незавършени промени. Спечелването на доверието на тези хора е огромна политическа задача на всеки, който иска да доведе нещата до смислена промяна.

Олигархията, за която говорим, също си има своите проблеми. Парите са все по-малко. Дестабилизацията е видима. Олигархията обаче не е толкова страшна и вкоренена. Големият проблем е, че няма социално-политическа алтернатива, няма кой да каже класическата фраза „Есть такая партия!”[1]

Николай Хаджигенов: За мен партийният модел не работи или работи грешно. Може би точно сега е моментът да направим някаква промяна и в тази насока, та да има и граждани във властта. Нямам идея дали това ще доведе до нещо смислено като резултат, но очевидно у нас чисто партийната система и имитацията на гражданско общество не работи.

Христо Иванов: По този въпроса за партиите, си заслужава да се говори. Гледано отвътре, може да кажем, че красива илюзия е, че може да се мине без организирани групи, наречени партии. Имаме работа с доста добре организирани партийни и властови машини. Управлението на една държава и довеждането до планомерна промяна в състоянието й е работа за добре организирани хора, които имат здрава дисциплина и са готови както да работят, така и да понасят удари заедно, гръб до гръб. Това не е работа за самотни граждани.

Тук искам да изпратя много сериозен сигнал към всички, които си мислят, че отделни електрони, попаднали в съответната среда и разчитайки на своята честност, ще могат да доведат до промяна.  Играли сме този „мач” през 1990 г. Част от хората бяха „засмукани” от историческата прахосмукачка нагоре към властта, но за съжаление само можем да си спомним за техните печални съдби.

Николай Хаджигенов: Не съм съгласен. Ще дам пример. Коя партия стои зад Христо Иванов?! Или зад него стои един самосиндикален индивид, готов да понася удари!

Гжа Весислава Иванова каза, че в началото не са ги отразявали. Това не е вярно. Не са ги отразявали, защото не говорят.

В момента, когато започнете да говорите по начин, че да Ви разбират обикновените хора, че всъщност правосъдната реформа е важна, защото е пряко свързана с икономиката, с бизнеса, с доходите на всеки обикновен човек, те започват да Ви разбират. Иначе  досега гражданите казваха: „Всички в съда са корумпирани”, което е само донякъде вярно, съвсем не изцяло. За съжаление ние, юристите, подобно на лекарите, говорим по начин, че да се разбираме само ние. Когато съдиите говорят като съдии, никой не ги разбира, но когато започнаха да говорят по-широкодостъпно, виждате, че обществото започна не само да Ви разбира, но и да Ви подкрепя.

Излизането на група съдии пред Съдебната палата е абсолютно безпрецедентен акт! Не знам дали в Европа има друг такъв аналог. Това е добро начало. Всички обаче, които бяхме там, в огромната си част бяхме уплашени, но това е правилният начин! А адвокатите като независими, познаващи закона и колени в битки, вместо да са водещи, се крият в миши дупки  и застават зад гърба на съдиите.

Сега се опитваме да променяме нещо, което не искат да го променят. Искаме да направим малка революция в правосъдната система, но това ще се отрази и на политическата, и на финансовата система. Тоест искаме да се превърнем в нормална държава.

Едно по-масово излизане на съдиите в извънработно време (като стачка) ще позволи те да бъдат чути. Част от адвокатите ще искат да застанат до Вас. Ще бъдете подкрепени и от много граждани. Една революция се прави с революционни методи, но тази не е свързана с проливането на кръв по улиците. За сметка на това е доста по-ефективна, ще събуди заспалото пред телевизорите гражданство.

Маргиналия: Идеята за стачка на съдиите наистина е революционна идея.

Христо Иванов: Стачка на съдиите се случи, когато председателят на Върховния касационен съд отказа да участва в заседанието на ВСС. Нещата се случват, но не винаги по начина и във времето, когато ги очакваме, но се случват. Ако не загубим инициативата, мисля, че имаме шанс страната ни да стане по-добро място за живеене!

 

[1] „Има такава партия“ е крилата фраза, произнесена от вожда на руските комунисти Владимир Улянов (Ленин) на Първия конгрес на съветите на 17 юни 1917 г., с която той възвестява готовността на руските комунисти (болшевиките) да вземат цялата власт в Русия.

 

Разговора води Емил Коен.