Случаят „Махди“ – важен прецедент за чужденците без документи в България

Споделете статията:

Каква да бъде ролята на съда в България за решаването на съдбата на чужденците без документи? Каква да е процедурата за предоставяне на временен статут на чужденци, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход? Това са част от въпросите, които се съдържат във важно питане на Административния съд в София към Съда на Европейския съюз в Люксембург. Повод за отправянето на тези въпроси е случаят на задържания в Бусманци судански гражданин Б. М. А. Махди, съобщи блогът на Фондацията за достъп до права – ФАР.

От съдебното определение по делото на Махди от края на март тази година става ясно, че в края на 2012 г. Държавната агенция за бежанците отказва да му предостави статут. През август 2013 г. той се опитва да избяга от България през сръбската граница, където го залавят служители на Гранична полиция. Със заповед на началника на Граничното полицейско управление в Брегово Махди е настанен в центъра за задържане (т. нар. „специален дом за временно настаняване на чужденци“) в Бусманци. Там подписва декларация, че желае доброволно да се върне в Судан. Според служители на Дирекция „Миграция“ обаче, на срещата с представител на посолството на Судан Махди казва, че не иска да се завърне в родината си. Представителите на посолството в Судан потвърждават, че Махди не лъже за самоличността си, но отказват да му издадат временен документ за самоличност, за да се завърне в Судан, защото той не иска това.

Няколко дена по-късно българската гражданка М. Р. отправя молба към „Миграция“ Махди да бъде освободен „под гаранция“, като поема ангажимент да му осигури жилище и средства за издръжка. Въпреки че служители на „Миграция“ се уверяват, че М. Р. има условия да го приеме, от „Гранична полиция“ отказват по-лека мярка на задържане за Махди, за да не се укрие. Суданският гражданин не обжалва решението за принудителното си задържане.

След като изтича максималният срок за задържане от шест месеца, от Дирекция „Миграция“ искат от Административният съд в София да се произнесе за удължаване на задържането на Махди с още толкова. Съдът обаче решава да отправи питане до Съда на Европейския съюз, тъй като преценява, че в българското законодателство не е достатъчно изяснена неговата роля в подобни случаи – дали да бъде административен или правораздавателен орган.

Какъв е проблемът в ролята на съда? Ако е административен орган, той трябва да събира доказателства и въз основа на тях да вземе решение, като по този начин загубва своята независимост и става страна по случая. А задачата на съда е да съди, не да бъде страна. Ако е правораздавателен орган, трябва да се произнася за законосъобразността на вече взето решение от друг административен орган, какъвто е Дирекция „Миграция“. Затова Административният съд в София се обръща към Съда на ЕС в Люксембург с въпрос ролята си с оглед на европейското законодателство.

Съдът пита и какви са процедурите, за да се гарантират правата и човешкото достойнство на чужденците без документи.

Адвокат Валерия Иларева, основател на Фондацията за достъп до права, коментира за Marginalia, че ако съдът действа като административен орган, възниква въпросът – кой контролира неговите решения? Според нея най-важното в питането на Административния съд в София до Съда на Европейския съюз се отнася до необходимостта да се издават документи за самоличност на чужденците, които са без документи и не могат да бъдат върнати в страната им на произход.

В българското право няма процедура за решаване на въпроса със статута на чужденците без документи. Случаят на суданеца Махди е един от многото случаи на чужденци, които биват задържани в „домовете за временно настаняване“ за дълго време, без да има решение за техния случай. Дори и на свобода, те нямат достъп до основни човешки права, като например правото на работа, на собственост, на личен и семеен живот.

Лидия Стайкова, блогър, активист и доброволец към Държавната агенция за бежанците в бежанския център в Харманли, съобщи във Facebook групата „Приятели на бежанците“ за случаи, в които дори бежанци, получили легален статут, не могат да получат документи за самоличност. Формалното основание за това е, че за да бъдат издадени документи, чужденците трябва да представят постоянен адрес. А някои от бежанците срещат трудности при опитите да си намерят жилище – поради липса на жилища в района, липса на средства, поради ксенофобски нагласи на местното население, както в нашумелия случай с изгонените бежанци от село Розово, и по други причини.

Сред чужденците без документи в България най-голяма известност получиха т. нар. „арменските Ромео и Жулиета“ – Давид Харутюнян, който живее в България от 5-годишен и въпреки това е без документи, и Аревик Шмавонян. Техният син Ерик е без документи по рождение. Ола Ибитуй от Нигерия живее в България от 5-годишен и владее български език като роден, но по административни причини от 16-годишна възраст е без документи. Отговорът на Съда на Европейския съюз в Люксембург ще е от значение за всички тях, както и за много други чужденци без документи в България.

„Толкова много умения са отишли на боклука заради липсата на документи, толкова пари са взети от невинните местни данъкоплатци.“ Това коментира за Marginalia Питър Чикой от Замбия, който е в България повече от 20 години, завършил е журналистика в София, но поради липса на документи няма право да упражнява професията си. „Затова не пожелавам на никого да остава без документи за самоличност. Часовникът спира и всичко останало губи смисъл, особено животът ти. Бил съм свидетел как хора се опитват да сложат край на живота си, как хора се опитват да откраднат самоличността на други хора, използват фалшива самоличност и така нататък, и всичко това – само за да ги признаят за личност“, твърди Питър Чикой.

Целия коментар на Питър Чикой може да прочетете тук в Marginalia.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.