София Прайд и границите на зрителното поле

Споделете статията:

Откакто се провежда София Прайд, всяка година се опитвам да аргументирам смисъла от него. С течение на времето, и при липса на видима промяна в обществените нагласи, търсенето на нови аргументи става по-уморително. За последната година обаче светът ме дари с толкова изобилен материал, че облекчи мисловния ми труд неимоверно.

През изминалата година едно изобретявано от няколко години насам културно противопоставяне достигна до нечувани висини. От едната страна стои православният Изток (ерго Русия), където важат традициите, християнството и семейните ценности. От другата страна е пропадналият Запад (в който най-пропаднали са скандинавските страни), дето развращава децата. Моралният Изток смята за свой дълг законодателно да се защити от развратния Запад.

От зрителното поле на този дискурс изпада, че до неотдавна същият Изток клеймеше религията, бореше се с традициите и наричаше семейните ценности „буржоазен морал“. Изпада и още по-скорошният факт, че великата страна на православните семейни ценности произведе хомосексуален имидж на две деца, за да постигне техният дует световна известност. И въпреки че е ясно, че фабрикуването на тази „културна война“ има за цел да отвлече вниманието от други проблеми, амбиции и действия, резултатът е, че се дискриминират живи хора. Не само в Русия.

Част от истерията за лошия неморален Запад е демонизирането на така наречения „доклад Луначек“. Хора, които изобщо не са прочели за какво иде реч в този документ, са убедени, че той принуждава страните-членки да узаконят еднополовите бракове и да приемат някакъв „трети пол“. И докато какви ли не теории на конспирацията се разпространяват за тази резолюция срещу хомофобията, нещо друго изпадна от зрителното поле. Не стана новина опитът за атака срещу човека Улрике Луначек, който се случи преди седмица на прайда в един от най-толерантните и отворени градове – Виена. Не само в България не стана новина (само Marginalia писа за инцидента), но някак и световна новина не стана. Инцидентът беше споменат тук-там… и толкова. Какво да се прави, явно австриецът с различна сексуална ориентация Кончита Вурст е по-интересен за медийно отразяване, отколкото австрийката с различна сексуална ориентация Улрике Луначек. Шоуто се консумира тук и сега, приносът към политическата борба за човешки права се забелязва от историята.

От зрителното поле на масовото съзнание пък съвсем изпада, че в някои страни през последната година се прие законодателство, в което различната сексуална ориентация се наказва с доживотен затвор, например Уганда. Така, де – Уганда е далече, а тук кой им пречи на различните.

Тук даваме право на всички гледни точки. Като има гей парад, трябва да има и анти-гей парад. Че го организират групи, голяма част от които са откровено неонацистки, а някои дори имат в имената си „СС“ (нацисткото SS, да не помислите нещо друго), е дребна подробност. Във Facebook анти-събитието може да намерите най-разнообразна палитра от заплахи срещу хората с различна сексуална ориентация и най-вече срещу участниците в прайда. Заедно с ЛГБТ активистите обаче телевизионните предавания година след година канят и поддръжници на анти-събитието, според които различните са едновременно болни, опасни и част от Световния заговор.  Изпада от зрителното им поле, че словото на омраза не е обикновена гледна точка. Призоваването към физическо насилие – още по-малко. Както прочетох в коментар във Facebook (аналогията не е много точна, но пък е ясна), то е все едно на Осми март медиите да канят изнасилвачи, за да се чуе и другата гледна точка. Като дават трибуна на словото на омраза, медиите го легитимират. За пореден път.

И за пореден път Българската православна църква осъди провеждането на София Прайд. В осъждането си послужи с хубави библейски цитати за любовта. Изпаднаха от зрителното поле на църквата думите на Апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“. Защото, ако православната ни църква си зададе въпроса защо любовта е по-голяма от вярата, ще ѝ се наложи коренно да промени поведението си. Да намери основания за съществуването си отвъд имотите и политическата си употреба. Да си зададе въпроса, както направи католическият папа, ако Бог ги е създал такива, кой съм аз, че да ги съдя. Да се запита угодно Богу ли е да пуска неонацистки „айнзац групи“ да провеждат „рейдове“ на нейна територия. Само че през десетилетията, през които в Изтока „на православието и традиционните семейни ценности“ религията е оцелявала благодарение на отказване от мисията си и договорки с държавата и тайните ѝ служби, християнството в „развратния Запад“ е било част от живите общности и се е променяло заедно с тях. И продължава да се променя. Къде към повече консервативност, къде към повече отвореност.

София Прайд ще се проведе и тази година. Въпреки „дребните“ и изпадащи от общественото полезрение „подробности“, че общината съкрати маршрута на шествието, че без аргументи практически обезсмисли изложбата, която трябваше да е част от събитието, че създаде условия от цялата страна да дойдат ултраси и всевъзможни хомофоби, които да причакват участниците в прайда из тихите улички. Ще се проведе въпреки популярното питане „а на тях кой им пречи“, което е резултат от нежеланието да се забележи всичко, написано по-горе.

София Прайд ще се проведе, защото права не се дават, за тях трябва да се бориш – с публичност и постоянство. Няма друг начин.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.