Становище на „Маргиналия” по проекта за изменение на чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс

Наскоро Министерство на правосъдието предложи изменение на Наказателния кодекс (НК), което скоро оттегли. Спорното предложение беше, че към основанията за търсене на отговорност за „проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза” по чл. 162, ал. 1 от НК, освен „раса”, „народност” и „етническа принадлежност” се добавя и „политическа принадлежност”.

Предлаганото изменение е част от пакет промени в НК, с които се цели държавата ни да се защити от престъплението „тероризъм”. И, докато предлаганите промени и допълнения в чл. 108, 109 и 110 не предизвикваха възражения, то по отношение на промените в чл. 162 възникнаха бурни спорове. Според „Маргиналия” тези промени имат положителна страна, която трябва да се приветства, но също така имат и недостатъци, които следва да се изправят. Впрочем самото Министерство на правосъдието заяви, че ще прецизира редакцията на предлаганото изменение на чл. 162 от НК, за да се избегне двусмислието и опасността чрез прилагането му да се установи политическа цензура у нас.

Смятаме, че е напълно е възможно да има подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основано на признака „политическа принадлежност”. Според нас този признак е частично съотносим с признаците „раса”, „народност” и „етническа принадлежност”. Срещу въвеждането му често се възразява, че има неизменни признаци на лицата, с особено значение за тях, които изискват защита срещу подбуждането към дискриминация омраза или насилие, докато политическите възгледи не са такива и поради това не изискват особена защита.

Възражението, че расата, народността и етническата принадлежност са „неизменни” характеристики на лицата, поради което се и нуждаят от специална защита срещу подбуждането към дискриминация, омраза или насилие, докато „политическата принадлежност” е нетрайна и изменчива характеристика и затова няма нужда от защита, не е безвъпросно. В съвременният свят народността, етносът, а понякога и расата, не са толкова еднозначни и неизменни характеристики, колкото са „в чист вид“. Мигранти сменят гражданството си и след време нерядко започват да се самоидентифицират с мнозинството в новата си родина; други, които са деца от смесени бракове, избират с кой от етносите на родителите си да се идентифицират. Същото се отнася и до расата.

Разбира се, самовъзприятието е едно нещо, а това как хората биват възприемани и, съответно, дискриминирани, друго. От друга страна, има множество примери на устойчиви политически идентификации, които хората са придобили в младостта си и не изменят, въпреки променените обстоятелства, през целия си живот.

Подбуждането към дискриминация, омраза или насилие на политическа основа е много често явление, то у нас се среща на всяка крачка. Политически водачи демонстрират омраза чрез словата си спрямо привърженици на други партии, да не говорим за многобройните случаи, когато при смяна на администрацията хората губят работата си, само защото са привърженици или членове на партия, която вече не е на власт. Хората ценят политическите си афилиации и възгледи; и те трябва да бъдат защитени.

Проблемът е дали проповядването на дискриминация и омразата спрямо политическата принадлежност да бъде включено в този член на Наказателния кодекс, за който се полага ефективна присъда от минимум една година, или да продължават да бъдат предмет на Закона за защита от дискриминация, както досега.

Наред с това, предлаганата формулировка има и съществени недостатъци, които, ако тя бъде приета в сегашния си вид, могат да предизвикат много сериозни проблеми със свободата на изразяване на политически мнения и със свободата на политическата критика. Това би довело да уязвяване на свободите на гражданите, закрепени в Конституцията. То би поставило под въпрос бъдещето на либералната демокрация у нас.

Затова е добре да се дебатира дали да се криминализира проповядването на омраза и дискриминация по отношение на политическата принадлежност, или този признак да влезе в член 163, който описва нападенията. В България няма много информация за множество случаи на престъпления от омраза (тук изключваме словото на омраза) на основата на политическа принадлежност. Може би най-известният случай е за младежите в трамвай 20, пребити, защото са с леви убеждения.

Друг е въпросът, че с така предлаганата поправка по никакъв начин не се постига целта да криминализира проповедта и подбуждането към тероризъм. Ако това е целта на поправката, тя определено не се постига със сегашната й редакция. Целта би могла много по-безпроблемно да се постигне с формулировка от вида „който проповядва или подбужда към тероризъм, се наказва със …”.

Тероризмът не е насочен толкова против „политическата принадлежност“ на хората, колкото срещу убежденията им, ценностите им, цивилизационната им ориентация. Убийството на част от екипа на „Шарли Ебдо“ например не е поради политическата принадлежност на карикатуристите, а заради убеждението им, че изобразяването на Пророка Мохамед е част от тяхната свобода на словото, което е част от секуларните им ценности.

Спорно е обаче доколко изобщо би било ефективно включването на тероризма именно в този член от Наказателния кодекс. В демократичните страни тероризмът не е нещо, което се проповядва чрез средствата за масова информация, печата и т.н. Терористичните идеологии се разпространяват „на тъмно“, сред посветени. Ето защо, редакцията на други членове на НК би била по-адекватна по отношение на тероризма.

В същото време, в България има типични случаи на престъпления от омраза, които не са описани в Наказателния кодекс и затова не могат да бъдат разследвани като такива – например престъпленията по хомофобски подбуди, престъпленията от омраза по отношение на други признаци, описани в Закона за защита от дискриминация, като „увреждане“ и „социално положение“ например. Известен е случаят с Михаил Стоянов, убит, защото нападателите му решили, че е гей. Наскоро охранители във варненски мол убиха мъж, болен от шизофрения, когото сметнали за бездомник.

На основание на съображенията, които изразихме, предлагаме:

  • Проповядването на дикриминация и омраза по отношение на политическата принадлежност да се уреди по начин, който не представлява заплаха за свободата на словото.
  • Да се изработи ясна дефиниция какво е тероризъм, като за целта се проведат консултации с водещите експерти в тази област и се проучи и чуждестранният опит.
  • Наказанията срещу тероризма да бъдат вкарани в Наказателния кодекс там, където ще бъдат ефективни срещу него, а не срещу невинните граждани.
  • Да се криминализират престъпленията от омраза по признаците „сексуална ориентация“ и „увреждане“ и да се проведе дебат за криминализирането на престъпленията против признака „социално положение“.

 

[1] НПО „Маргиналия” е сдружение, занимаващо се със защита на правата на човека чрез средствата на публицистиката. То поддържа сайта www.marginalia.bg , в който всеки делничен ден се публикуват текстове с правозащитно съдържание.

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.