Стереотипите и хората

– Не разбирам как циганите успяват да крадат ток? Аз си плащам тока, а те го крадат! – нарежда жена в офис на компания за доставка на електроенергия преди няколко дена.

– Намират си някакви начини… – отговаря служителката зад гишето.

Диалогът се случва въпреки данните, че огромната част от ромите в България си плащат тока. А информацията за неплащане на електричество в набедения квартал Столипиново е остаряла с десет и повече години. Впрочем обитателите на Столипиново започнаха да си плащат сметките, когато получиха по-достъпни възможности да го правят. През 2006 г. EVN започна процес на оптимизация в гетото и сложи пунктове за плащане вътре в него. Ясните правила и удобството доведоха до решаването на проблема със сметките. Защото хората в квартала не плащаха не защото са роми, а защото са сегрегирани.

Стереотипното мислене обаче е едноизмерно и не се съобразява особено с реалността – ром, ерго краде. По същата логика мнозина са убедени, че ромите правят по много деца, а ромските момичета започват да раждат още когато са малолетни. Без да обръщат внимание на статистическите данни, че през последния четвърт век раждаемостта сред ромите спада, възрастта на раждане расте, а малолетните родилки са малцинство.

Вчера пък стана ясно, че жители на Широка лъка протестират срещу настаняването на двама тийнейджъри – бежанци в дом за деца, лишени от родителска грижа. Става въпрос за непридружени непълнолетни в риск, за които се предвижда да бъдат места, предназначени за деца като тях, вместо в бежански лагери или затворени центрове като Бусманци. Отделен въпрос доколко интернатите ни са хуманна алтернатива за което и да е дете. Родители обаче не смеят да си пускат децата на училище, директорката на училището твърди, че не може да предостави адекватна грижа за младежите, жители се страхуват, че селото ще се напълни с бежанци и няма да идват повече туристи.

Защо е тази паника? Като изключим неспособността на системата да се справя с всякакви необичайни ситуации, не само на село, а и в София, отново стигаме до стереотипите. Щом са бежанци, значи са мюсюлмани. Щом са мюсюлмани, значи са фундаменталисти. Щом са фундаменталисти, значи са терористи. Освен това са изнасилвачи. А ако са жени, носят бурки, а ако не носят – искат да носят. Ето как две деца, бягащи от война и озовали се в чужда държава сами, се превръщат в заплаха и медийна дъвка. И как страхът на местните хора се експлоатира за генерирането на още повече страх.

Друг популярен стереотип е, че ако някой е открит гей, той непрекъснато натрапва на света сексуалния си живот. Много хора, включително и хомосексуални, не си дават сметка, че ориентацията не се свежда до това с кого си лягаш, а неизбежно включва и множество социални отношения. Съвсем в реда на нещата е един мъж да каже „това е жена ми“, а да не си я крие вкъщи. Представянето на съпругата (приятелката, годеницата) не включва информация какво правят тя и въпросният мъж заедно в леглото. Ако мъжът обаче каже „това е приятелят ми“, на него се гледа като на човек, който натрапва сексуалния си живот пред другите.

Нещо повече – предпоставя се, че единствената важна тема за един открит хомосексуален човек са неговите права. Ако някой гей има куража да се занимава с политика, под път и над път ще му се налага да обещава, че в предизборната кампания няма да засяга темата за гей браковете, дори изобщо да е нямал намерение да я засяга. Политикът може да намира за значими много други теми и да има експертиза в тях, например борба с корупцията, екология, култура, образование. Въпреки това обаче е вероятно този човек да бъде помолен да не се обажда много-много преди изборите. Ако направо стане невидим, най-добре.

Ако някой е неразкрил се гей обаче, присъствието му в политиката се смята за допустимо, дори ориентацията му да е публична тайна. Проблем става, ако иска да е открит. В противен случай на него се гледа като на „много деликатен човек“, който „не натрапва“ сексуалната си ориентация и „не парадира“ с нея, което му дава възможност да се занимава с истински важните политически теми и дела. Заради тайната си такива хора нерядко стават жертва на шантаж и действат под натиск, но по-важното е, че „не парадират“.

Стереотипите ръководят поведението в степента, в която един човек, една група или едно общество не може да приеме различието и не иска да влиза в съприкосновение с него. Става дума за обичайно съприкосновение, а не за изключения. Понеже много хора, за да покажат, че не дискриминират и не стереотипизират, казват: „Познавам някои много свестни роми (мюсюлмани/гей хора и пр.), но мнозинството не са такива“. А в степента, в която представителите на дискриминирани групи биват допускани в социалния живот наравно с останалите, без да се създават условия за гетоизиране или самозатваряне в малцинствени общности, в същата степен различията престават да носят основания за страх.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.