Стойчо Вишев: Искам да работя с хора, на които не им е толкова лесно

Стойчо Вишев работи като социален работник по проект към неправителствената организация PHINOVE в Берлин, за която вече разказахме. Той помага на хора, които нямат средства да запишат курс по чужд език, с ваучери за учене на немски в обем от 900 часа.

Това интервю е третата публикация от цикъла Берлински истории. Осъществяването му е възможно благодарение на семинар за журналисти, огранизиран от програмата на Европейската комисия For Roma With Roma.

Как дойдохте в Германия?

Дойдох за една година да работя тук по социален проект. Аз учех в България социална педагогика, но там в този момент нямаше възможност за практическа дейност. И реших да пробвам в друга държава и се отвори такава добра възможност – да работя в европейска страна, по социален проект… Така станаха нещата.

В какво се състои работата Ви тук?

Аз работя в няколко проекта в момента, по-специално в два. Единият проект се състои в това – издаваме на хората, които нямат възможност да плащат курс по немски език, ваучери. С тези ваучери те могат да изучават безплатно немски език, като учебни материали, транспорт – всичко е безплатно за тях.

Те доказват ли по някакъв начин, че не могат да си позволят курс?

Доказват, да. Всичко, което трябва да докажат при нас, е, че самите те нямат възможност да плащат курсовете. Повечето от тях или нямат никаква работа, или имат минимални доходи.

Има ли от тях такива, които не са роми?

Има. Доста голяма част не са роми. Има българи, има турци, има и роми.

Това трайна работа ли смятате да бъде за вас, или после искате да се занимавате с нещо друго?

Това са проекти, които винаги се финансират за една година. Аз работя в това NGO (неправителствена организация) от началото на миналата година. Преди това работих като социален работник с български семейства в Отдела за закрила на детето. Да, докато тук има интересни проекти, смятам да остана тук.

С такъв тип работа ли Ви се занимава?

Да, аз съм социален работник по професия и това е нещо, което правя с удоволствие.

Защо решихте да се насочите към социалната работа, която, доколкото знам, в България е много зле платена?

Не съм имал идеи какво точно съм искал да правя, така се развиха нещата. Аз съм от хората, които разговарят с удоволствие с други хора и някак си отвътре ми идва да се занимавам с това.

С етнически малцинства ли Ви харесва най-много да работите, или и с други уязвими групи?

За мен е важно да се занимавам с хора, на които не им е толкова лесно. Не знам, аз така я разбирам, социалната работа. Преди това работих две години с хора с умствени увреждания, което нямаше нищо общо с работата с роми, примерно. Така че социалната работа е, общо взето, с проблемни хора – с хора, на които не им е толкова лесно.

Какво Ви прави щастлив в работата Ви?

Ние, социалните работници, често го имаме този синдром на тия помощници, които искат да спасят света. При мене е така, че в момента се радвам на някакви малки успехи. Някои от децата на тези семейства, с които тука работя, примерно, са интегрирани в училища и т.н., говорят по-добре езика от родителите си. Когато има някакво развитие, това ме радва.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.