Светлин Русев и Работната комисия на Министерството на културата мълчат за Българския Лувър

 Petko_Durmana
Петко Дурмана

На 24 май се открива нашумелият „Квадрат 500“. В крачка и незнайно защо за публиката така бе преименуван Българският Лувър, за който Вежди Рашидов има изключителен принос. Вие, господин Дурмана, напуснахте Комисията по изготвяне на концепцията за Наицонален музеен комплекс според заданието на Министерството на културата. В мотивите си изтъкнахте липсата на професионализъм на министъра на културата Вежди Рашидов и академик Светлин Русев при нейното изготвяне.Цитирам: „Убеден съм, че липсата на цялостна концепция води до недостатъци на тематико-изложбения план… Тези слабости доведоха до отказа ми да подпиша окончателния тематико-изложбен план, който Ви е представен от председателя на работната група акад. Светлин Русев“[1]. “Маргиналия” ви дава възможност да огласите по-подробно същността на тези обвинения.

Седях в Комисията докрай. Отказах да подпиша Експозиционния план. Той е работен без Концепция за Квадрат 500. А аз бях поканен от министъра на културата в тази комисия, за да създадем точно такава Концепция–визия какво трябва да представлява такъв огромен обект!

Вие влизате в състава на Комисията със заповед на Вежди Рашидов от ноември 2014 година, при встъпването му в длъжност министър на културата от правителството на ГЕРБ. Преди това тази Комисия работила ли е?

От две-три години. Прекъсва заради спорове около обединяването на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Мартин Иванов, културен министър от служебния кабинет, анулира това решение. След идването на ГЕРБ на власт, новият/стар министър логично назначава нова комисия. В нея влизам и аз, но председател на комисията през цялото време е Светлин Русев! Когато отидох на първото заседание, какво виждам – средната възраст на членовете й е 70 години!

Познавам ви не само като художник – учредител на една от най-силните групи в изкуството на прехода – XXL. Зная ви обаче и като човек, който се занимава се с новите медии, разбира от съвременни технологии, 3D формат, в изложбите използвате интерактивни средства за въздействие…

Да, исках в Концепцията за изграждането на този уникален музеен комплекс да се заложи дигитализация както на произведения на изкуството, така и на архиви, документи, снимки.

Не ви разбраха?

Светлин Русев няма идея за какво става дума! Представа няма какво е нови технологии! Аз имам диплома по арт мениджмънт в Залцбург, имам и опит в организирането на изложби и събития. Познавам много добре развитието на технологиите и новите медии и прилагането им в изкуството, смятам, че зная как се прави успешен музей. Бях готов да помагам и в изработването на комуникационна и маркетингова стратегия. Той (Св. Русев – б.а.) има „опита“ от Националната художествена галерия (НХГ), от Галерията за чуждестранно изкуство. За него съм никой!

Заплащаха ли ви за работата в Комисията?

Три месеца работих напълно безвъзмездно! В началото там беше и Ружа Маринска (Ружа Маринска е бивш директор на НХГ, утвърден през времето на комунизма изкуствовед – б.а.). И тя се разочарова и напусна след втората среща.

В какво се състоеше основният спор със Светлин Русев?

Като председател на Комисията той наложи виждането си, че Квадрат 500 трябва да има постоянна експозиция, а не да бъде музей, който е отворен за временни и гостуващи изложби! Аз развих примерни идеи за представителни изложби на Жорж Папазов и Кристо, на самия Светлин Русев, на Андрей Даниел, на Недко Солаков – най-познатия по света български художник. Освен това обаче предложих концепция как музеят да представя и изкуството от последните 25 години, които отсъстват в колекциите на НХГ и Галерията за чуждестранно изкуство! Говоря за групите – ХХL, Градът, Ръб. Иначе става една застинала постоянна експозиция, а не динамичен, променящ се музей. Това са коренно различни неща!

Ще прочета от Концепцията[2] ви за „Българския Лувър“: “Да представи визуалното изкуство и култура на българските земи от различни епохи, преосмисляйки историята; да позиционира културата ни в диалога между локални и глобални контексти – тракийски, римски, византийски, османски, европейски и дори съветски…“  Кажете ясно за читателите ни – каква е разликата?

Първо, в заповедта на Министерството на културата за сформиране на тази комисия ни се възлага точно това: да изготвим не само Експозиционен план, но и Концепция за изграждане на Национален комплекс с хоризонт до 2025 година! Светлин Русев предложи и защитава само експозиционен план. Разликата е огромна. Духовният му ментор Богомил Райнов тука е писал (разлиства статията на Богомил Райнов от каталога „Западно- европейско изкуство ХIХ-ХХ в.“ за Изложбената галерия в Шипка 6 през 1981 г. – б.а.): “необходим е предварително разумен план и обществено валиден естетически критерий, за да се избегне субективизмът на оценката, за да не се принизи експозицията до безсистемно струпване на разнородни произведения от всевъзможни епохи“. А сега става точно обратното, музеят се реди според субективните критерии на академик Светлин Русев и без абсолютно никакъв диалог с обществото! В музея няма да има тракийско изкуство и средновековни икони, но пък ще има африкански маски, индийска миниатюра и японска гравюра…

Този каталог, който държите в ръцете си, е от времето, когато Людмила Живкова и нейният кръг, към който се числи и Светлин Русев, създадоха Галерията за чуждестранно изкуство (НХГЧИ). Тогава за учредяването й писаха, че галерията е „дело на народната власт, на партията и преди всичко на нейния генерален секретар другаря Тодор Живков“[3]. Този политически контекст и детайли се укриват днес и НХГЧИ се представя като инициатива на група бохеми, намерила своя „меценат“. Имам публикация срещу това фалшифициране на историята[4]. Кажете, господин Дурмана, вярно ли е, че НХГЧИ е колосално губеща институция?

Да, бюджетът й е бил огромен – над 1 милион лева годишно – 80 човека персонал, най-голямата галерия за визуални изкуства в България. Може да проверите, че според справката на Министерството на културата е имала средно по 10 хиляди посетители годишно, преди да престане да съществува и да стане част от Квадрат 500. Излиза, че един билет е бил дотиран от държавата със 100 лв.

Да се върнем на „Квадрат 500“. Вярно ли е, че този музей е най-голямата инвестиция в културата след 1990 година? Ако да, то защо няма публичност за намеренията на този гигантски обект? Как да се ориентират данъкоплатците?

Няма как. И сайт няма да намерите. И на никой не му прави впечатление, че се укрива основна информация за това, как се харчат публични средства! Не може да се прочете никъде каква е визията как ще се възвърнат тези пари.

Може ли Квадрат 500 да бъде сполетян от съдбата на злощастната Галерия за чуждестранно изкуство?

Никой не задава тези въпроси. Никой никъде не е публикувал какъв ще бъде реалният бюджет на Квадрат 500. Тези пари трябва да се изкарат, трябва музеят да се разработи като печеливш обект! Всеки музеен комплекс по света се създава с образователна цел, за туризъм, но и с ясна идея, как ще бъдат възвърнати инвестираните средства. Около Българския Лувър са Дворецът, Археологическият музей – трябва да се направи връзка, може да се сложат скулптурни колекции в парковите пространства, а Квадрат 500 да служи и като хъб към останалите музеи в София! Да не се допусне да стане като с катастрофалните резултати на НХГЧИ! Как решиха проблема там? Пенсионираха дългогодишния директор на НХГЧИ (Ирина Мутафчиева е отличена от правителството на Орешарски с почетния знак на Министерството на културата “Златен век” – звезда, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културизвестен изкуствовед- б.а.) и назначават Яра Бубнова (през 2014 година кураторът Яра Бубнова казва пред сайта “Въпреки”: “Стига с този Лувър, хората да кажат, какво искат!”). Кой ще направи изводите – защо беше губеща Галерията за чуждестранно изкуство? Тези хора, които сега правят Квадрат 500 – те ли ще предложат продуктивни решения? Те не ги умеят.

В интервю[5] акад. Светлин Русев отказва да предостави на обществото информация за концепцията за Квадрат 500, изготвена от ръководена от него работната група. Цитирам: “Няма да я разберат, защото е професионален документ“ и трябва да бъде предпазен от „евентуални медийни упражнения“. Доста странна реакция…

Това беше нетърпимо надменно отношение към медиите! Отново питам: защо българските интелектуалци мълчат? Те знаят каква абсолютна публичност има около всяка нова музейна институция по света. Вижте в интернет колко разнообразни идеи даваха обществени личности, политици, за наскоро открития музей на модерното изкуство „Уитни“ в Ню Йорк. Самата Мишел Обама говори за това, че всяка културна институция трябва да разширява въображението на децата. Това е властта на музеите – да отварят вратите си толкова широко, колкото могат, за да прегърнат и поканят младите хора да се разгърнат, да се надскочат…

Каква е прогнозата ви за този огромен проект?

Българският Лувър е една огромна загуба на пари и е в абсурдна ситуация, която продължава твърде дълго. Това, което се прави сега, ще бъде пренаредено. Това е временно решение.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

[1] Писмото до министъра на културата Вежди Рашидов, както и всички останали документи, се пазят в редакцията

[2] Вж. Концепция…

[3] Богомил Райнов, „Западно-европейско изкуство  19-20 в. Изложбена галерия , Шипка 6, 1981 г.

[4] Кой фалшифицира историята – сп. “Обектив”, 2011 г.

[5] Offnews (април 2015)

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).