Тероризмът без граници може да бъде овладян само чрез разузнаване без граници

Статията на белгийския политик и бивш министър-председател Ги Верхофстад е публикувана на 16 ноември 2015 г., няколко дни след атентатите в Париж, развълнували и накарали да настръхне цяла Европа и целия свят. Както ще види читателят, основното искане в този текст е водачите на Европа да се разберат и така да бъде основана Европейска агенция за разузнаване. Мотивът за това предложение е прост – терористите не признават граници, докато службите за сигурност на отделните държави са принудени да действат в рамките на държавните граници. Може би ако такава служба съществуваше, терористичният акт в Париж щеше да бъде предотвратен, защото атентаторите бяха белгийски граждани. Но терорът в Брюксел на 22 март също се оказа изненада за спецслужбите в Белгия и в Европа. Едва сега, след атентата в Брюксел, отново се заговори за създаване на общо европейско разузнаване. Това може да се види например от текста в сайта „Дневник“ „Обменът на информация между европейските служби за сигурност става приоритет за Брюксел“, публикуван на 23 март и от съобщение в електронното списание „Клуб Z“ на кореспондента му в Брюксел Веселин Желев: „Валс и Юнкер се обявиха за европейски съюз за сигурност“ пак от сряда.

Събитията от 22 март в Брюксел печално доказаха колко прав е бил Ги Верхофстад преди четири месеца да настоява за изграждането на обща европейска разузнавателна служба. Но нищо не може да компенсира пасивността и бюрокрацията на европейските структури, които можеха още до Коледа 2015 г., както предлага Ги Верхофстад в статията си, да учредят такава служба и тя да заработи.

По-добре късно, отколкото никога. А гласът на водача на либералите и демократите в Европарламента заслужава да бъде чут и в България.

Емил Коен

Няколко часа, след като едва не успяха да убият Маргарет Тачър чрез бомбения атентат в Брайтън, ИРА[1] със спокоен тон обявиха: „Днес нямахме късмет, но помнете, че ние трябва да имаме късмет веднъж, а вие трябва да имате късмет винаги.“

Това е суровата реалност на нашата борба срещу „Ислямска държава“. Много пъти нашите служби за сигурност се намесваха, за да предотвратят терористични насилия. Но убийствата миналия петък в Париж промениха всичко. Президентът на Франция Франсоа Оланд беше прав, когато каза, че сега сме във война. „Ислямска държава“ несъмнено от години е във война с нас. Мотивирани от едно перверзно разбиране на Исляма, хората, които участват в тази организация, са фанатици, чиято единствена цел е да убият колкото се може повече от нас. С тях не може да се водят  преговори. Можем и трябва да вземем веднага мерки, които да намалят рисковете от бъдещи атаки. Време е за нов подход на Европа към тези реалности, който да ги осмисли по нов начин.

Първо, необходимо е нашите служби за сигурност да работят заедно, но в много по-тясно взаимодействие, отколкото досега. След атаките в Париж стана ясно, че за френските специални служби работят около 3000 души, които се занимават с противодействие на тероризма. При това, те се опитват да наблюдават около 5000 заподозрени в тероризъм хора, за което е необходимо по около 25 души да бъдат наблюдавани, за да се изясни картината за причастност или не към тероризма за всеки от петте хиляди заподозрени. Не е нужно човек да е математик, за да види, че не е възможно това да се осъществи.

Европа трябва да действа най-късно до Коледа, за да осигури външните си граници.

Много други национални служби се сблъскват с подобни несъответствия. Европейският съюз има агенция, която отговаря за спътниковите навигационни системи. Съюзът има и агенция, която се занимава с развитието на ядрената енергетика. Но нямаме европейска агенция, способна да обменя разузнавателни данни, и това трябва да се промени.

Действителността е, че терористите не признават границите, докато нашите 28 национални служби за сигурност не могат да прекрачват националните граници. Разследванията още са в ход, но и сега е ясно, че тези терористи имат връзки с Белгия и всъщност навсякъде по света. Във все още непотвърдени доклади има данни, че най-малко един от парижките терористи е пътувал от Сирия през Гърция и че оръжията, които те са ползвали, изглежда са доставени от Германия. Ето защо, сега е времето една европейска агенция или служба по разузнаването да направи така, че данните на националните разузнавателни служби да бъдат обменяни по-ефективно.

Второ, страните от Европейския съюз трябва да признаят факта, че ние се провалихме в опита си да се справим ефективно с радикализацията. Следователно, време е европейските държави да въведат ефикасни средства, с които да могат да се учат една от друга. Дълбоките, същностните причини за радикализацията са сложни и преплетени. Недоволство, липса на самоуважение, бедност и дискриминация – всички те имат дял в радикализацията. Някои държави и региони имат големи успехи, други – по-малки. В частност моята страна, Белгия, има значими проблеми с радикализацията, и ние трябва да се заловим с тях. Но следва да формираме обща стратегия, това по необходимост трябва да става в сътрудничество с водачите на мюсюлманските общности. Тази стратегия трябва да отчита сложността на проблемите и да пресече притока на млади последователи или бойци към „Ислямска държава“.

Трето, политическо уреждане на кризата в Сирия сега трябва да бързо да бъде постигнато. То трябва да се основава на договореностите, постигнати в събота във Виена. Това означава, че международната общност следва да подтикне всички въоръжени групи в Сирия, включително армията на президента Башар ал Асад, да изпълнят съглашението, да прекратят огъня и да почнат разговори за политически преход и за формирането на правителство, в което да има представители на всички противостоящи страни, а не само на някои от тях, но без Асад. Също така, Русия трябва да спре да бомбардира умерената опозиция на сирийското правителство и да постигне взаимно разбиране с водената от САЩ коалиция на страни, противопоставящи се на „Ислямска държава“ за общите цели на техните въздушни бомбардировки. Основавайки се на това, всички сили, които принадлежат на групата за поддръжка на Сирия, трябва колкото се може по-бързо да развият стратегия за военно поражение на „Ислямска държава“ за постигане на мир и стабилност в Сирия като цяло.

И последното, но не по значение: Европа трябва да действа – до Коледа най-късно – за да осигури и обезопаси външните си граници. Това може да бъде постигнато чрез развиването на обща европейска брегова охрана и на общи сили за защита на границите. Европейската комисия има план и той трябва да бъде приложен незабавно. Никой (за мигранти и бежанци става дума, бел. прев.) не би трябвало да бъде пускан в Европа, ако не е регистриран и ако не са попълнени най-малко основните данни за него. Паралелно трябва да бъде разгърната обхватна хуманитарна акция, за да могат да бъдат посрещнати нуждите на тези, които достигат до границите на Европейския съюз. Тябва да приемем мерки, които да осигурят легални начини на граждани от трети страни, които искат да дойдат и да работят в Европа, да го направят. По този начин можем да контролираме миграционните потоци.

Не се нуждаем от безкрайни съвещания, пътни карти или предварителни и незадължаващи документи. Досега водачите на ЕС не успяха да достигнат до съгласие за общ и адекватен отговор от страна на съюза на бежанската криза и това не бива да се повтаря. Нуждаем се от реализацията на план за защита на нашия начин на живот и на нашите граждани. Ако не успеем да направим това, то може да няма Европа, която да трябва да пазим.

Статията е публикувана в британския вестник „Гардиън“ на 16 ноември 2015 г.

Превод: Емил Коен

 

[1] ИРА е съкращение на „Ирландска републиканска армия“ – терористична организация, бореща се чрез кървави насилия срещу статуса на Северна Ирландия като част от Великобритания.

Avatar

Ги Верхофстад

Ги Верхофстат, бивш премиер на Белгия, е водач на Групата на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент.