Циганите ли са нашето нещастие?

“Разликата между Москов и Сидеров е в тона, диетиката
в стилистиката и тънките зеници“, статус във ФБ на Илиян Шехада

Избухналият скандал с расисткото говорене в Парламента си има своя предистория и  логика. Струва ми се, и предсказуем финал.

Репликата на Петър Москов, която хвърли в смущение дори привържениците му, бе последвана от огнената расистка реч на Валери Симеонов, издържана по всички  правила на образци на нацисткото говорене от 30-те и 40-те години (дехуманизация на цяла етническа група, обвинение в генетична предопределеност към престъпност, създаване на крайно отрицателни стереотипи и размахване плашилото на „голямата“ опасност за расово чистия народ). Медии и особено Интернет се погрижиха за необходимата иконография, която беше и е проста имитация на вече известни образци от същото минало (на публикуваните снимки се виждат грозни, очевидно престъпни хора, по правило с криви зъби, несресани и с лукави погледи, като в повечето случаи те НЕ СА конкретните извършители на едно или друго деяние, а само расистка илюстрация).

Тези две прояви обаче не възникнаха от нищото, поради което обществото и държавата в лицето на нейните авторитети трудно ще могат да се направят на невинни девственици , изненадани в гората от страшния, сив вълк.

Малко история
През 2006 г.  заведох дело срещу лидера на парламентарно представената партия „Атака“ Волен Сидеров в Софийския градски съд. Като гражданка с арменска идентичност посочих за доказателства на тезата си изказванията на Сидеров от трибуната на Народното събрание, както и на предизборен митинг през 2005:

„По настояване на външни, враждебни на България фактори от нашия народ се предвижда да останат 3, 4, 5-млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни.
Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава – да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи.
Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни“ .

„…Не на циганизирането на България, не на турцизирането на България. Най-после българите ще имат свое представителство в парламента.
Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранници, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи, които ще защитават честта, достойнството и интереса на българина…”.

Младият съдия Иво Дачев тогава прецени, че в тези две изказвания Сидеров е преминал мярката, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и по този начин е нарушил правото на свобода от дискриминация.

По отношение на останалите цитирани изказвания на Сидеров обаче Софийският градски съд сметна, че не представляват „тормоз” и „подбуждане към дискриминация”. СГС намери също  за изцяло неоснователни исковете за установяване на подбуждане към дискриминация и тормоз с изявлението: „България на българите, България над всичко”. Съдиите дори уточниха, че тези изявления нямат за цел да бъдат противопоставяни българите на не-българите, а само засилват патетизма на изказването – един широко използван реторичен похват.

Юлиана Методиева 

Развихрилият се „Москов-Симеонов гейт“ се пече вече десет години на бавния подгряващ огън на нарастващия расизъм и неонацизъм, на който нито една партия от демократичния спектър не се противопостави достатъчно категорично, т.е. чрез средствата на закона, който се произнася ясно и недвусмислено по въпроси за пропагандиране на расова омраза и нетърпимост на базата на каквато и да е различност. Изключение прави ДПС, но нейните вяли оплаквания звучат като дежурни реплики, направени от немай къде. ДПС беше многократно в директното управление на страната през последните десет години и можеше прекрасно чрез оперативните си позиции да наложи някои санкции, което не беше направено.

Така обществото ни подмина и вероятно ще продължи да подминава репликата без автоцензура, изтървана от Москов, който като всички нас отдавна чете в пресата и слуша в медиите подобни неща. В интерес на истината изреченото стана възможно след дълга поредица от много по-големи нарушения на конституционното право всички етноси и религии в тая страна да бъдат третирани с еднакво зачитане и уважение.

От години например в София и в страната се разпространява безпрепятствено нацистка литература. „Моята борба“ от Хитлер е само захарен сироп в сравнение с останалото, което се предлага (така се изрази поне един от нейните апологети на площад Славейков, който от години предлага стоката си, публично  я рекламира, ругаейки на всеослушание от своята сергийка евреите, които смята за престъпно обременени и до един виновни пред българския народ ). Там, пред Университета и пред Народната библиотека (т.е. не в покрайнините на града, а на неговия културен пъп) се продават също „трудовете“ на Гьобелс, на Рудолф Хес, издадени в Бразилия спомени на отдавна забравени есесовци, безобразното антисемитско съчинение на Хенри Форд срещу евреите (забранена книга в САЩ), антисемитският фалшификат „Протоколи на Ционските мъдреци“ и какво ли не още. Тази лайняна, без извинение,  „литература“ се обогати и с редица български „образци“, като компилативните трудове на един злополучен емигрант, някой си Николов, и на Волен Сидеров, който също реши да се пробва на този пазар с две нескопосно написани антисемитски книги. Отделни плахи протести на различни хора не смутиха в продължение на 10 години спокойствието нито на Столична община, нито на Книгоразпространение, нито на Асоциацията на българските издатели, тъй като тази литература се издава все пак от някого в България, има лицензен номер (т.е. легализирана е) и по този начин е придобила право да бъде продавана, макар и в противоречие със закона и с Конституцията!

По подобен начин стои въпросът и с някои медии, например вестниците „Атака“ и „Десант“, които от години са пълни с обиди, ругатни, клеветнически материали и прочее срещу различни малцинства и техни представители, без това да предизвика и най-малка санкция от държавата. Питам се например дали г-н Станишев е разтварял вестник „Атака“, за да приеме парламентарната поддръжка на Волен Сидеров, както и дали г-н Борисов е надникнал във вестник „Десант“, преди да кандърдисва Валери Симеонов да стане член на правителството и да го титулува „достоен мъж“? Ами тези две издания са пълни на всяка страница с расистки обиди, призиви за разправа, списъци на „врагове на народа“ (главно от еврейски произход), откровени клевети срещу публични личности, обиди на външнополитически лица и всякаква друга помия, каквато може да бъде забъркана от екскрементите на расистката и нацистка пропаганда.

С подобни мисловни екскременти са омазани и други издания. С поредица от статии журналистът Калин Руменов се прослави със своята циганофобия, стигаща до истерия. В един от своите опуси пише например следното:

„Като ми раждаш, Пенке ле, кой ли те спира
Когато мозъкът ти е кастриран, но яйчниците ти работят на пълни мощности – нещо трябва да се направи в името на баланса. Нещо като присаждане на мозък или нещо като кастрация на яйчници. Иначе Пенка, която по адресна регистрация живее във варненското село Каменар, а по историческа – в каменната ера, скоро ще роди десетото си юбилейно. И то като братчетата и сестричетата си – или ще бъде раздадено по приюти, или ще бъде продадено в Гърция, или ще проси дребни на улицата. Пенка е черната дупка на смисъла да се правят деца. И пред тази дупка би трябвало да пази медицински караул. Като не става с добро, става с химическа инжекция. Иначе Пенка и пенките пак ще бъдат трудни с деца, които нито те, нито някой друг знае какво да ги прави.“

През 2008 г. му присъдиха обаче журналистическата награда „Черноризец Храбър“. След това му я отнеха, понеже БХК и Международната организация на журналистите се възмути от неговата циганофобия, както и германските собственици на ВАЦ. СБЖ нямаше обаче проблем с нея. Нямаше проблем и с отвратителния текст на Калина Андролова „Циганите и доктор Менгеле“, в който „либералната интелектуалка“, която сега издава естесткото списание A-Speto, отчаяна пита, мислено призовавайки на помощ злополучния нацистки доктор: „Има ли изход от непрекъснатото възпроизводство на социално неадаптируема и умствено назадничаво население? Демографска бомба със закъснител, която един ден ще избухне. От вълк никога няма да стане сланина, от циганин никога няма да стане човек“. И други подобни естетски мъдрости, които дамата – циганофобка е позабравила, откак участва като втори говорител в прогресивното предаване “Деконструкция”.

Расисткото говорене направи известен евродепутата Димитър Стоянов от „Атака“ , когато той се впусна насред Европарламента да обяснява низшата природа на циганския етнос, с което предизвика острата реакция на доста депутати и направи България известна.

Някои хора ще възразят, че сме дали и позитивен пример на толерантност със спасението на евреите. Там точната цифра още се изяснява, защото колкото повече време минава, толкова повече се увеличават и спасители, и спасени. Но това е друг разговор. В него на някои „изследователи“ още не е ясно, че едни са дали пример за толерантност, а други –не, поради което аритметиката на спасението все не излиза, както им се иска… И че точно онези, които днес вдигат най-много рекламна врява по въпроса, се оказват впоследствие защитници на гонителите на евреи и техни приятели. Докато скромните и почтени люде с действителни заслуги действат според добродетелната максима „Направи добро и го хвърли в морето“. Актуален е обаче е въпросът какво би се случило сега, ако трябва някой да бъде спасяван.

Далеч съм от мисълта да отричам огромните проблеми, които тормозят българското общество от ниското социално равнище на цяла една етническа група, на която поради многобройни причини липсват нормални и равностойни условия на живот. Тези проблеми не се решават обаче чрез призивите на Симеонов и нему подобните, нито с напълно реакционния подход на изолация, лишаване от елементарни необходимости (не казвам права!), нито с истеричния език на омразата.

Наскоро някъде беше публикувано, че българите били най-нещастната нация в ЕС. Дали пък някои не мислят, че причината е в циганите?

Преди 80 години германците също са мислили, че са най-нещастни в Европа и в света. После им е бил подсказан лозунгът Die Jüden sind unsere Unglück (Евреите са нашето нещастие). Знае се докъде доведе тая заблуда. И за евреите, и за германците.

Поради тази и други по-практически причини правителството, парламентът и президентът не трябва да се страхуват да порицаят веднага и публично всяка проява на расизъм, особено когато тя идва от онези, които са избрани да ни пазят от него и последиците му.  Онова, което е още възможно да се направи днес, може да се окаже невъзможно утре.