“Тука има, тука нема”, или за какво гласуваме

Много исках, скъпи читатели на Marginalia, преди изборите да предложа на вашето внимание анализ на предизборните платформи на партиите и коалициите, които участват в изборите за европейски парламент. Намерението ми беше да направя сравнение на идеите им, свързани с човешките права, и да видя доколко тази тема е застъпена в различните програми.

Много исках, затова  преди седмица-две изпаднах в краткотраен културен шок (краткотраен, защото учудването бързо беше изместено от мисленето). Или по-скоро – фрустрация. Когато тръгнах да търся платформите в интернет сайтове на кандидатите, видях, че някои от основните партии и коалиции… нямат платформи. Било във връзка с изборите за европейски парламент, било изобщо. Или поне не са видими с просто око за човек като мен, който общо взето добре се ориентира в интернет. Не мога да твърдя дали ги има примерно на листовки или в папки, събиращи прах в партийните централи.

Междувременно някои от партиите и коалициите компенсираха липсата на платформи на сайтовете си. Но аз вече бях променила първоначалната си идея. Вместо да правя анализ на платформите, реших, че ще е по-уместно да опиша кои политически сили изобщо имат програми на сайтовете си и кои – не. Защото, ако част от основните политически сили не си правят труда да кажат на избирателите си за какво точно ще се борят в Европейския парламент, защо да „връзвам кусур“ на останалите, които все пак са показали елементарно уважение към избирателите си?

Ако една политическа сила има платформа за предстоящите избори за европейски парламент на сайта си, това само по себе си не означава нищо. Възможно е същата политическа сила да се опитва да привлича електорат с антиевропейско говорене и антиевропейски акции. Или да е сложила платформа само за да има нещо, а по същество да използва политиката за друго, не точно за политика.

Това е така, защото политиката в България почти напълно е загубила легитимност, а покрай нея – и говоренето за политика. И тъкмо това е страшното. Голяма част от хората гласуват не за принципи и идеи, не за отстояване на ценностите или дори интересите си, а за медийни продукти, за това, което виждат най-често по телевизията или за което четат във вестниците. Или за тази политическа сила, която се разпорежда в града или селото им, от която зависи дали ще имат работа. Тъй че важна се оказва не платформата, а дали зад теб има толкова пари и/или власт, че да владееш човешките биографии и медиите.

И така, уважаеми читатели, представям на вашето внимание „снимка“ на наличието или липсата на предизборни платформи на сайтовете на партиите, коалициите и независимите кандидати, регистрирани за изборите за Европейски парламент през 2014 г. „Снимката“ е правена към вечерта на 20 май, сряда. Подредбата е спрямо номера в интегралната бюлетина. За по-нагледно ще отбелязвам с плюсове и минуси „има или нема“. В отделни случаи съм слагала въпросителен знак – когато има нещо във връзка с Европейския съюз, но то не е точно предизборна платформа.

№ 1. + „Партия Българската левица“ има платформа за изборите за европейски парламент на сайта си[1].

№ 2. + „Глас народен“ има платформа на сайта си. (В публикацията първоначално фигурираше информацията, че няма, но получих линк с въпросната платформа от представител на “Глас народен”. Поднясям извинение – не можах да я забележа, скрита под формата на линк в линк – Св. Ен.)

№ 3. + „Партия на зелените” има платформа на сайта си (крие се в рубриката „Нашите послания“).

№ 4. – Зелената партия няма платформа на сайта си.

№ 6. – Християндемократическата партия на България няма платформа на сайта си. В меню с бели букви на бял фон успях да открия програма, но по принцип, а не платформа за предстоящите избори.

№ 8. ? Българската национално-патриотична партия няма сайт, но има сайт на Българска национално-патриотична телевизия, която, предполагам, е свързана с партията. В него има 6 броя клипчета на тема „Участие на гражданите в ЕП“, които не успях да отворя с две различни операционни системи. И да допусна, че там има предизборна платформа, тя очевидно не е насочена към четящите избиратели.

№ 9. + “Синьо Единство” има нещо като платформа на сайта си (седем точки).

№ 10. + Реформаторският блок (РБ) има платформа на сайта си.

№ 11. – НФСБ (Национален фронт за спасение на България) няма платформа на сайта си. Има само предизборен плакат и листа и листа с кандидатите.

№ 12. – ПП БАСТА – не успях да намеря с помощта на Google сайт, а само страница във Facebook. На нея не се вижда с просто око да има платформа.

№ 13. + АБВ (Алтернатива за българско възраждане) има платформа на сайта си.

№ 15. + Коалиция за България не само няма публикувана платформа на сайта си, ами няма и сайт. Или поне не можах да го видя с просто око. Може би защото голяма част от избирателите идентифицират Коалиция за България с Българската социалистическа партия. БСП има платформа на сайта си.

№ 16. + Виктор Папазов, независим кандидат – има платформа (в рубриката „10 идеи“).

№ 17. ? КОД – няма сайт. В сайта на НДСВ няма платформа. В сайта на Партия Обединена България също няма (за сметка на снимките на Илиана Раева в различни варианти на полупрофил), но пише за безусловния базов доход, може би това ще да замества платформата. Сайтът на СДП е актуален към 2009 г.

№ 18. – ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) няма платформа на сайта си. Има политическа програма, но тя е по принцип, не във връзка с Европейския парламент.

№ 19. – Евгения Банева – няма сайт, а само страница във Facebook, където не виждам платформа с просто око.

№ 20. ? „Атака“ – вместо платформа се мъдри страничка за „Чудовището ЕС“.

№ 21. ? Съюз на комунистите в България – не видях платформа, но пък се борят за европейски комунистически интернационал.

№ 25. ? Българска комунистическа партия – няма платформа, но има публикация против ЕС.

№ 26. + Румяна Угърчинска – има платформа (намерих в рубриката „Защо съм кандидат?“).

№ 27. + Зелените имат платформа на сайта си.

№ 28. + България без цензура (ББЦ) има платформа на сайта си.

№ 29. – ДПС (Движение за права и свободи) – няма платформа на сайта си. В раздела „материали“, свързани с европейските избори, има качени… плакати.

№ 30. ? Националистически партии на България (НПБ) нямат сайт, Партия „Свобода“ на Павел Чернев няма сайт, „Либертас България“ имат в програмата си „цели на европейската политика“, които не се връзват особено с идеите и практиките на Павел Чернев.

И все пак изходът не е да не гласуваме. А да гласуваме за партия, коалиция, кандидат, който/която защитава тези принципи, които са важни за нас. За мен е важно преди всичко отношението към човешките права, за вас може да е друго. И да гласуваме за кандидат, за когото, на първо място, избирателят е преди всичко човешко същество и чак след това електорална единица. Да се възползваме от правото си на преференция.

 

[1] По-нататък под „има платформа“ или „няма платформа“ ще имам предвид – има или няма платформа за изборите за Европейски парламент.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.