Учениците ми се интересуват от гаджета, не от тероризъм

DSC_0015

Интервю с Исмет Топалов, учител по арабски език в 18 СОУ, 29 години.

В софийското 18 СОУ „Уилям Гладстон“  116 деца от 8 до 12 клас изучават арабски език. Педагози твърдят, че в последните години учениците стават все по-мотивирани, поради което видимо нараства и балът за прием в т. нар. „арабски паралелки“. В училището има и „Дигитален център“ за изучаване на източни езици. Причините за повишаващия се интерес към арабския език се определят от войните в  Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Палестина, от дългогодишната усложнена обстановка в Близкия Изток.

В България от десетилетия има много смесени бракове. Традиционно това са българки, омъжени за ливанци, палестинци, сирийци. Бежанската вълна допълва необходимостта от разширяване и разкриване на паралелки за преподаване на източни езици. Увеличило се е в пъти търсенето на учители не само на арабски, но и на фарси, говоримия език на Иран. Планът за прием на ученици обаче е строго регламентиран от Министерството на образованието. За всяко ново дете, желаещо да получи средно образование, трябва да се иска разрешение от Регионалния инспекторат по образование. Единните образователни стандарти, необходимостта да се владее задължителен минимум български, държат почти непристъпни за децата-бежанци софийските гимназии, където те биха могли да получат дипломи. Немалка част от по-заможните насочват синовете и дъщерите си към частното училище „Авицена“. Засега преобладаващият брой деца между 5 и 15 години могат да разчитат предимно на „Ангелите на повикване“ – студентите по арабска филология, участващи ентусиазирано в проекта за дългосрочно доброволчество в Интеграционния център към Държавната агенция за бежанците, изграден съвместно със Си Ви Ес – България и „Каритас София“.

Господин Топалов, Вие сте от младите преподаватели от 8 до 12 клас в  18-то средно образователно училище в „арабските паралелки“. Труден ли е арабският език?

Труден е. Децата от смесените бракове говорят вкъщи на различни диалекти. Преподавам им литературен арабски език.

На какви диалекти говорят Вашите ученици?

Египетски, иракски. Те приличат на сирийския диалект. Имаме ученици с иракски диалект, други говорят палестински, ливански. Сирийският и египетският езици са близки езици.

Вие сте завършили в  Египет арабистика. Как станахте преподавател в софийска гимназия по език, който  се конкурираше преди време с английския, немския, френския или испанския…

Имам бакалавърска степен по арабска филология в Дамаския университет  в Египет и магистърска „Общество и култура на арабския свят“ в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Преподавали са ми Симеон Евстатиев, Цветан Теофанов, Йордан Пеев. Харесва ми да бъда учител.

Да, познавам много добре Университетския център за изследване на религиите в софийския университет. Там преподават отлични арабисти! Цветан Теофанов преведе Корана, а Симеон Евстатиев е канен навсякъде като учен, познаващ широко арабския свят и ислямската култура и общество. Тежките събития във Франция направиха особено популярна темата за конфликта между двете цивилизации – християнската и ислямската. Кажете, Исмет, какво Ви питаха  учениците, когато станаха кървавите сблъсъци в Париж, в редакцията на сатиричния вестник „Шарли Ебдо“?

Часовете са кратки, по 40 минути. Не можем много да говорим, материалът е обемен. Поискаха от мен да им напиша на арабски „не на тероризма“.

За какво има трябваше?

Да го сложат във фейсбука си.

На сайта на училището Ви е сложен надписът „Je suis Charly“…Как се чувстват децата с арабски произход? Някои обижда ли ги?

Казвали са ми, че заради фамилните им имена навън са ги наричали „терористи“. Но тука няма етнически напрежения, няма ксенофобия. Добри са отношенията на всички, задружни са.

Вероятно са искали да дебатират за причините, довели до разстрела на 12 човека при нападението над “Шарли Ебдо“? Целият свят е включен в него…

Веднага ме попитаха дали подкрепям реакцията на мюсюлманите срещу карикатурите на Пророка Мохамед. Как мога да подкрепям! Никой не може да подкрепя насилието! Но в дебат за причините, които доведоха до тази трагедия, не съм участвал. Това трябва да е ставало в часовете по история и цивилизация. Аз имам само  по 5 часа седмично, по 40 минути единият.

Разкажете ми за себе си. Чувствали ли сте прояви на дискриминация?

О, това е винаги го е имало. Първото ми име кара хората да мислят, че съм турчин. Настройват се срещу мен, обиждат ме. А аз съм помак.

За презентацията е нужен JavaScript.

Разговарях с една майка, чийто съпруг е палестинец. Тя ме увери, че синовете й винаги са се чувствали българи. Така ли е?

Учениците са възпитани в българската култура. Роднините им са учили тука през 80-те години. Върнали са се в Сирия или Ливан. Опитали са се да правят бизнес там. После пак са се върнали в България. Войната и бомбите  ги прогонват  от домовете им. А  тук се чувстват сигурни.

А децата как си представят бъдещето? Говорих с някои от тях. Мечтаят да учат в чужбина.

Всяко дете иска да учи в чужбина. По-възрастните ми колеги са пример в това отношения. Синовете и дъщерите им учат в Канада или Германия. С арабския език им се отварят много възможности. Светът все повече ще се нуждае от преводачи на този език.

Виждате ли прояви на етнически дистанции? Друга майка на ваш ученик твърди, че от общината я дискриминират, не й дават жилище заради арабската й фамилия!

Не, нямам такова впечатление. Общата психологическа среда е спокойна.

Имате ли любим ученик?

Да, гордея се със Сари. Той има по всички предмети отличен. Знае български език по-добре от българите! Същото се отнася и за Любана. Когато я приеха, тя не знаеше езика ни. Беше много мотивирана. Сега постиженията й са много добри в сравнение с останалите.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).