Зъбоболът на комунизма се завръща

Унгария на кръстопът. Как премиерът Орбан и неговата дясно-популистка партия бавно разрушават демокрацията в страната.

Остават няколко дни до насрочените за 25 май избори за Европейски парламент и улиците на Будапеща са залети с цветни плакати, призоващи унгарците да гласуват за депутати, които да представляват страната в Брюксел. Ако не беше налице фактът, че почти всички визуални знаци по улиците и не само по тях са на една партия – управляващата деснопопулистка партия ФИДЕС, денят на изборите би трябвало да е блестяща демонстрация на демокрацията в действие, ободряващо напомняне за това, че страната вече десет години е член на Европейския съюз след десетилетия на репресивно комунистическо управление.

Рекламната кампания на тази партия не може да бъде пренебрегната: на пероните на метрото нейната емблема – портокал – поздравява пътниците, когато те слизат от вагоните. На тротоарите надписи, демонстриращи простия, но изразителен лозунг „Само ФИДЕС” са налепени по високите повече от четири метра рекламни будки, изправящи се пред и над пешеходците. А по пътя, водещ от летището към Будапеща, аз преброих толкова много билбордове, от които ме гледаше полуусмихнатото лице на водача на ФИДЕС премиера Виктор Орбан, че това ми напомни за Румъния през осемдесетте години на миналия век. Тогава по пътищата не можеше да се види нищо друго, освен лозунги и фотографии, възхваляващи достойнствата на силния човек в страната – комунистическия лидер Николае Чаушеску.

Тук-таме виждам и опозиционни плакати, в голямото си мнозинство залепени върху парчета евтин шперплат, заковани на стъбла на дървета или стълбовете, но които са окачени уличните лампи. Това не е случайно. След като беше на власт от 1998 до 2002 г, ФИДЕС си върна контрола върху парламента през 2010, спечелвайки две трети от местата в него. Скоро след това партията започна да прокарва каквото си иска законодателство, включително закони, ограничаващи местата, на които могат да се поставят билбордове. Това докара втората по големина фирма за външна реклама, притежавана от противник на правителството до положението да излезе от този бизнес, напускайки една индустрия, която сега е доминирана от компания, притежание на бившия ковчежник на партията ФИДЕС. Листите на ФИДЕС за майските избори за Европарламент без усилие ги спечелиха. Но тази победа беше само ехо от една друга, много по-важна . Орбан и неговото правителство бяха преизбрани през април и отново спечелиха с мнозинство от две трети. Според „Фридъм хаус” – известна правозащитна организация във Вашингтон, триумфът на партията на Орбан си има цена. В своя неотдавна публикуван доклад „Страни в преход”, който фиксира развитието на демокрацията в един регион, простиращ се от Централна Европа до Централна Азия, Унгария беше определена като един от най-лошите ренегати измежду „държавите в преход”. „Многовековната унгарска държава запада (…) остава най-горчивото напомняне, че демократизацията в посткомунистическа Европа не е нито пълна, нито необратима”, се казва в доклада. „Ако няма подобрения, които да уравновесят вредите, което и да е бъдещо влошаване в начина на управление, в изборния процес, в сферата на свободата на медиите, гражданското общество, независимостта на съдилищата или  корупционните практики при правителството на Виктор Орбан, неотдавна преизбрано, това ще изхвърли през следващата година Унгария от категорията „консолидирани демократични режими”.

Тази промяна е пречка не само за Унгария, но и за по-обхватния проект след Студената война да се разпространят демократичните принципи на Европейския съюз за добро управление, върховенство на закона и граждански и човешки права в страните, които имаха съвсем малък опит с тези идеали по времето на годините, прекарани в съветския лагер. „Унгария е един критично важен случай. Тя имаше най-добрия шанс да достигне до нивото на демокрация от западен стил”, казва Дитер Детке, бивш германски дипломат, сега преподавател в Джорджтаунския университет. „Страната чрез своя „гулаш социализъм” имаше най-добрия възможен за комунистическа държава контакт със запада по време на пребиваването си в съветския блок”, добавя той, употребявайки названието „гулаш социализъм”, с което се означаваше по-отворената версия на комунизма в Унгария, която флиртуваше с елементи на пазарния капитализъм и отхвърли сталиновото потисничество от 50-те години на миналия век. „Унгария беше тази, която помогна да се разруши Берлинската стена, отваряйки границите си за източногерманците, които бягаха от страната си”.

Както ми каза Петер Креко, един от водещите политически аналитици тук, по време на интервюто, което правих с него в офиса му в Будапеща, „Унгария все още е демокрация, но тя е по-слаба демокрация отколкото беше”.

До декември 2011, 45-годишният  Балаз Наги Наваро беше един от водещите унгарски кореспонденти в чужбина на държавната телевизия MTV. Това беше годината, през която ветеранът репортер и редактор напусна работата си в знак на протест, след като телевизията му, в очакване на възможната реакция на правителството раздроби на късчета в едно предаване образа на Золтан Ломници, бивш шеф на унгарския Върховен съд, който беше направил критичен за правителството коментар. Този инцидент, който дойде веднага след други по-сериозни актове на самоцензура, накара Наги Наваро и няколко от неговите колеги да направят 21-дневна гладна стачка пред облеченото със стъклени панели здание на телевизията в предградията на Будапеща.

Сега Наги Наваро прекарва по-голямата част от времето си в малко парче земя срещу зданието на телевизионната мрежа, където негов дом е малка каравана, която той е купил с част от премията от 10 000 евро, получена от германската организация за свобода на медиите. В една гореща и слънчева сутрин, аз спрях до караваната, която е украсена със знамето на ЕС. Един много едър мъж, с прошарена от бели косми черна коса и проницателни зелени очи, Наги Наваро седи на една тясна масичка, слушайки от едно миниатюрно радио песента на Robin Thicke „Замъглени редове”. „Това, че с помощта на техника скриха лицето на един критик на правителството”, казва ми той, „беше просто последната капка, която преля търпението ми”. „С това те се хлъзнаха на бананова кора към пропастта”, добавя той. „Те правеха и по-лоши неща. Държавната телевизия стана пропаганден инструмент на правителството.”

„Проблемът започна с идването на власт на второто правителство на Орбан през 2010”, казва той. „Всички правителства – десни и леви, разглеждаха държавните медии като техни собствени”, казва той. „Преди, можеше да има проправителствен канал, но това бяха леки изкривявания, наместване на нещата в някакви рамки и всичко това бе съпровождано от умерена критика. Но след 2010 всичко се превърна в пряка манипулация и лъжи. Ние вече не бяхме журналисти, ние непрекъснато мамехме публиката. За мен се превърна в морално и професионално бреме да ходя на работа”.

Кръстоносният поход на Наги Наваро е самотен, но това не означава, че той не се бори срещу нещо нереално. Едно от първите неща, които направи ФИДЕС след идването си на власт през 2010 г. беше да приеме закон за медиите, който, освен всичко друго, дава на правителството властта да диктува какво да е съдържанието на медиите и да налага санкции върху тях, както и да раздава един голям набор от медийни лицензи на тези канали, чиято политика му харесва. Макар това на пръв поглед да засяга само държавните медии като например MTV, то има дори по-злокобни ефекти върху независимите станции.

В овехтялото студио на будапещенската радиостанция  „Tilos Radio” („Забраненото радио“), една бивша пиратска станция, която започна да излъчва през 1991, скоро след края на комунистическото господство, срещам Габор Цзабаи, дългогодишен директор на радиото. Тази станция, която беше една от водещите в Европа общностни радиостанции, предприятие, което функционира изцяло на доброволни начала, сега се бори за да остане в ефир. „Ние свикнахме да сме примерът  за общностна радиостанция в цяла Европа”, казва Цзабаи. „Сега ние сме на дъното на европейската радиосистема”. Той казва, че това е защото сега от радиото се изисква една четвърт от програмното време да бъде отделено за унгарска музика и, което е по-симптоматично, трябва да се бори с назначения от правителството надзорен орган, който бди за спазването на „регулацията на съдържанието”. „След като тук падна комунистическата система, най-важното чувство бе  това за липсата на страх, на задоволството, че има свобода на изразяването и отворени граници”, добавя Цзабаи. „Ако се сравняваме с положението от преди 20 години, сега ние сме по-свободни. Но ако мислим за състоянието от преди пет години, ще видим, че няма никакъв повод за радост. Зъбоболът, който търпяхме през времето на комунизма, сега се връща.”

Ейми Броулиет, изследовател в Центъра за медийни проучвания на Централно европейския университет, ми обяснява, че медийните закони дават на правителството на Орбан власт, която „е вероятно по-широка, отколкото тази, с която разполага всяко друго правителство в Европа”. След кратка пауза тя добавя: „Е, добре, може би с изключение на Беларус”, споменавайки тази управлявана по диктаторски начин страна, смятана за най-автократичната в Европа. Броулиет, една американка, която живее в Будапеща от 90-те години на миналия век, продължава: „Няколко неща станаха видими след смяната на правителството през 2010. Едно от тях е, че е възможно една партия да завладее медийния пазар”.

Завоят на Унгария, нейното преобръщане на посоката всъщност – от маяка на посткомунистическия оптимизъм към една държава, която се е отделила от основата на европейската демокрация – е всъщност историята на премиера Виктор Орбан. Адвокат по образование, 51-годишният Орбан се появява за пръв път на политическата сцена през 1989 г., когато ФИДЕС беше просто антикомунистическо младежко движение и Орбан беше неговият вдъхновен водач. Той е между говорителите на церемонията по препогребването в Будапеща на останките на Имре Наги, национален герой, който е екзекутиран от СССР след революцията от 1956 г. Там той произнася възторжена реч, провъзгласяваща края на комунистическата ера. Тогава рошавият Орбан, най-младият оратор, говорил през този ден тогава,направи голямо впечатление. Така с летящ старт почва политическата си кариера. В процеса на изграждането на ФИДЕС като политическа партия, Орбан демонстрира  имидж, твърде различен от този, който наблюдаваме сега. „Той беше много превъзхождащ останалите, беше  решителен. В ранния си стадий Орбан употребяваше езика и речника на либералите”, казва един от основателите на тази партия. Този човек   се е разочаровал от нея, разделил се е с илюзиите си и я е напуснал . Подобно на много други, с които говорих,той  ме помоли да не споменавам името му, защото се страхува да не би от това кариерата му да пострада. „В продължение на десетилетие Орбан беше на международната политическа сцена либерал. През 1994 г. той зави надясно”, обяснява ми бившият партиен деец по време на нашия разговор на терасата на потъналото в зеленина будапещенско кафене, разположено на Площада на свободата. „Той започна да се съревновава с радикалната десница за гласовете на избирателите и стана популист. През това време той беше съсредоточен твърде много и върху изграждането на лоялност към себе си в партията. В това той имаше големи успехи. Орбан сграбчи властта, пое паричните потоци и избра тези, които са му предани.” Тези драматични промени в политиката и методите на Орбан отблъскват от партията мнозина от най-близките му сподвижници.

ФИДЕС губи изборите и напуска властта през 2002 и е заменена от Социалистическата партия, която и преди това е била на власт. Но през 2006, един аудио запис, на който се чуват думи, принадлежащи на тогавашния премиер Ференц Дюрчани, казани тайно на съвещание на партийни функционери, се появява в медиите. В него премиерът казва, че правителството му е лъгало, за да спечели изборите и че „лъже сутрин и лъже вечер”. В резултат чувствата на публиката се обръщат против коалицията между социалисти и либерали. Малко по-късно, се разразява световната икономическа криза. През 2008 г. Унгария заявява, че икономиката й се е свила със 7 процента, което представлява един от най-големите спадове в Европа. Клатушкайки се между нарастващата безработица, отслабващия пазар на недвижими имоти и опасно неплатежоспособните банки, страната сключва споразумение с Международния валутен фонд за спасителен заем от 25 милиарда долара. Последвалият това споразумение пакет от строги рестрикции върху разходите на държавата, беше тежък икономически удар върху унгарските граждани.

Орбан  и ФИДЕС  яхват вълната на нарастваща фрустрация и се връщат на власт през 2010 г. Една от главните политики, възприета от партията на Орбан е да се увеличат драматично данъците на мултинационалните компании, работещи в Унгария, една стъпка, която Орбан афишира като възстановяване на Унгария чрез измъкването й от международния контрол. Това отразява стратегията на ФИДЕС: партията обръща вътрешното недоволство навън, най-вече към Европейския съюз.

 

Следва.

Текстът е публикуван в американското онлайн издание Slate на 3-ти октомври 2014 г. Заглавието е на редакцията.

Превод: Емил Коен

Avatar

Игал Шлейфер

Игал Шлейфер е постоянен сътрудник на списанието Slate.