Унизени, малтретирани, изоставени: Бежанци в България

[quote_box_center]

Marginalia публикува превод на български език на доклада на германската неправителствена организация PRO ASYL “Унизени, малтретирани, изоставени: Бежанци в България”. Преводът е осъществен със съгласието на организацията. Поради големия му обем тук представяме само първата му глава “Резюме и политически искания”, а целият доклад е качен на сайта на Marginalia в PDF формат и достъпен за свободно четене и сваляне. Докладът е предназначен основно за немска публика и е в контекста на дискусиите във Федералната република за или против връщането в България на бежанците, получили статут в страната ни и впослествие избягали в Германия. Смятаме, че е важно и българското общество и институции да имат достъп до него. Благодарим на преводачките Неда Генова и Йоана Христова за положения доброволен и безвъзмезден труд, както и за инициативата им този доклад да види бял свят на български език.

В началото на май публикувахме превод на друг текст на PRO ASYL: “Сирийски бежанци в България: Малтретирани, унизени, изоставени“. Той предизвика разгорещени дискусии, включително сред доброволци, които работят пряко с бежанци. Marginalia с готовност ще предостави думата на тези от тях, които изразят желание да изкажат публично съображенията си по отношение както на настоящия доклад, така и на статията на PRO ASYL. Имаме уверенията на преводачите, че изразени и подкрепени с факти позиции и съображения ще стигнат до германската организация.

Две важни уточнения:

1. Разказите на бежанците за преживелиците им в България се отнасят преобладаващо за периода 2013 – началото на 2014 г. Оттогава много неща са се променили в местата, където има настанени бежанци. В същото време, продължават да липсват интеграционни политики и мерки по отношение на получилите бежански или хуманитарен статут.

2. Навсякъде в разказите на бежанците, където става дума за „затвор“ (в някои случаи и за „арест“), се има предвид или център за задържане на чужденци (или, както е официалната номенклатура на български език – „специален дом за временно настаняване на чужденци“ – СДВНЧ), или регистрационно-приемателен център близо до границата. В центровете за задържане чужденците не са на свободен режим, както в общежитията и лагерите към Държавната агенция за бежанците. Редакцията на Marginalia предполага, че, поради липса на достатъчно познания за правната уредба в България, много от бежанците не правят разлика между затвор, арест, център за задържане на чужденци и регистрационно-приемателен център. По същата логика, предполагаме, че много места в текста, когато се говори за полицаи, вероятно се имат предвид служители в регистрационно-приемателни центрове, центрове за задържане на чужденци или бежански лагери – освен когато не става дума за гранични полицаи.

Това уточнение се налага, за да се избегне буквалисткото тълкуване на разказите на бежанците, което би довело до коментари като “домът в Бусманци не е затвор” или “в бежанските лагери няма полицаи”. В последващите глави от доклада, в които се интерпретират разказите на бежанците, се използват коректни термини.

Светла Енчева

[/quote_box_center]

1. Резюме и политически искания

В последните месеци до PRO ASYL достигат драматични разкази на бежанци, достигнали Германия през България. Те разказват за нечовешко и унизително отношение, дори за изтезания.  PRO ASYL е документирал нагледно изказванията на бежанците, които в по-голямата си част са пристигнали в Германия през 2014 г. Мнозинството от тях са от Сирия и Ирак.[1]

След затваряне на гръцко-турската граница през август 2012 се променя и пътят на бежанските потоци. Динамиката на броя на лицата, поискали убежище в България, е следната:

  • 2012: 1.385 лица
  • 2013: 7.145 лица
  • 2014: 11.080 лица[2]

Около половината от исканията за убежище са подадени от сирийски бежанци. България, също така, технически обезпечава границата си и опитва да я затвори. Според българските власти, през 2014 общо 38.500 души са опитали да прекосят българо-турската граница. От тях едва 6.000 достигат българската територия.[3]

Опитите на българското правителство да „запечата“ границата са в унисон и с нарушаващите международното право насилствени отпращания на преследвани хора.[4] За тези практики свидетелстват докладите на различни и независими една от друга международни организации, работещи в сферата на човешките права, като например Human Rights Watch[5] и други. През 2014 г. Frontex подкрепи българското погранично наблюдение, като назначи 170 експерти. Бюджетът на Frontex за наземната операция Poseidon, която се изпълнява по гръцките и български външни граници, възлезе на общо 2.673.454,90 евро през 2014 г.[6]

Пристигащите в България бежанци се изправят пред общество, което има много малък опит с мигранти. Расизмът е широкоразпространен в България и достига до проявата на жестоки физически нападения над бежанци с различен цвят на кожата. Една част от пристигащите в България бежанци от Ирак или Сирия искат да продължат пътуването си към Германия, защото техни роднини живеят тук. Въпреки незадоволителните приемателни структури в България, през 2014 г. повече от 20 европейски държави са подали молби за връщане на общо 6.873 бежанци към страната.[7] От Германия е трябвало да бъдат върнати към България общо 4.405 търсещи убежище.[8]  Така България се нарежда на второ място след Италия сред страните с най-висок брой репатрирания, които би трябвало да се извършат по Дъблинската конвенция. В действителност обаче са предприети едва 14 връщания от Германия. Много съдилища в Германия предотвратяват връщания към България, позовавайки се на доклада на Върховния комисариат по бежанците към ООН (ВКБООН) от април 2014, според който особено уязвими лица не бива да бъдат връщани.[9]

България често отсъжда дали потърсилите убежище отговарят на изискванията, без да проведе проверка на отделния случай и без изслушване по него: около 70% от търсещите убежище се признават за бежанци или им се дава статут на хуманитарна закрила. Онези обаче, които са били разпознати като бежанци в друга европейска страна, не спадат към регламента на Дъблин. Правният им статус в Германия е изключително уязвим. За разлика от “бежанците по Дъблин” и извън стандартния шестмесечен срок, според немската спогодба за трети страни те могат да бъдат депортирани по всяко време без ограничение. Това, че тези хора често са претърпели нарушения на човешките си права в България, често не бива взето предвид в решения, свързани с правния им статут на пребиваване в Германия.

За разказите на бежанците

В разказите на бежанците, поместени в декларации, направени под клетва, както и в текстовете на техните адвокати, са описани следните нарушения на човешките права:

  • Задържане в условия, накърняващи човешкото достойнство.
  • Забрана на ползване на тоалетна в продължение на часове.
  • Малтретиране чрез ритници и употреба на полицейска палка.
  • Унизително отношение посредством принуждаването на бежанеца да се съблече, завърти многократно около собствената си ос, след което да коленичи на земята като при молитва. Малтретиране на коленичилия чрез удари върху задните части.
  • Изнасилване на бежанеца от чиновник, докато е държан от други.
  • Отказ на храна като наказателна мярка.
  • Затваряне на бежанеца в тоалетна с размер 1 квадратен метър, в която трябвало да прекара 3 дни без храна.
  • Множество бежанци разказват, че са били принуждавани да спят на пода без завивки, и че това се е случвало и с деца.
  • Отказ на медицинска помощ, дори в спешни случаи. В един от случаите лекар е отказал да сложи инжекция, въпреки че майката е загубила съзнание.
  • Употреба на палки за принуждаването на бежанците да се оставят да им се вземат пръстови отпечатъци; стигало се е до удари, при които бежанците са губели съзнание.
  • Липса на защита от расистки нападения в местата за настаняване на търсещите убежище: в случай, в който българи расисти насилствено влизат в лагера с прътове и метални тръби и нападат обитателите му.
  • Разделяне на новороденото от майката непосредствено след раждане; малтретиране на родилката.
  • След получаване на статут в България: бездомност, отказ на социални помощи.

Описаните от бежанците случаи отговарят на откритията и на други организации за правата на човека, които разказват за нарушения на човешките права на бежанци и търсещи убежище в България. Тук искаме да споменем докладите на Amnesty International (2015), UNHCR (2014), Bordermonitoring Bulgaria (2014), Human Rights Watch (2014).

Предмет на особено внимание трябва да бъде расистки мотивираното насилие в България. Докладът на Amnesty International, публикуван през февруари 2015 г., документира изпълненото с насилие отношение към малцинствата и липсващите наказателни мерки за преследването на подобни прояви.[10]

Искания

Въз основа на разказите на бежанците и документацията, предоставена от международни организации, PRO ASYL поставя следните искания:

Край на несъвместимите с международното право насилствени “избутвания” (“push backs”) на българо-турската граница, премахване на прегражденията по границата

По план огражденията по границата, които в момента са с дължина 33 километра, ще бъдат удължени с още 82 километра[11], затваряйки българската граница с Турция. Огромни парични суми и персонал биват инвестирани, за да се оптимизира контролът върху нея. На това трябва да се сложи край! На бежанци, които въпреки всичко са преминали границата, е бил отказван достъпът до територията на страната и са били отпращани обратно в Турция. PRO ASYL изисква от българското правителство да спре “избутванията”, които противоречат на международното право, и да допуска бежанци в страната.

Спазване на човешките права в България

Човешките права, гарантирани от европейското и национално право и особено от Европейската конвенция за правата на човека, трябва да бъдат спазвани. Към тях спадат и защитата от отхвърляне („Non Refoulement Gebot“, чл. 33, пар. 1, Женевска конвенция за бежанците [ЖКБ]), правото на физическа неприкосновеност, защитата от изтезание, забраната на необосновано задържане, грижата за доброто и благоденствието на детето.

Разкриване на обвиненията в изтезания и малтретиране

PRO ASYL изисква от българското правителство да хвърли светлина върху обвиненията в изтезания и малтретиране. Също така Европейската комисия, Комитетът срещу изтезанията на Съвета на Европа и Комисариатът по Нарушенията на човешките права трябва да станат активни. Българското правителство трябва да се погрижи за предприемането на наказателни мерки при нарушение на човешките права на търсещи закрила и бежанци.

Край на връщанията към България

PRO ASYL изисква от Германия и другите страни членки на ЕС да не предприемат връщания към България съгласно или извън Дъблинската конвенция. При онези лица, за които не е взето решение в рамките на процедурата за получаване на убежище в България, PRO ASYL изисква от Германия да използва правото си на вземане на собствено решение [Selbsteintritt] за тези случаи.

Право на статут на постоянно пребиваващ в Германия в съответствие с международния статут на закрила на признатите в България лица с право на закрила

Дори лица с международно признат статут на закрила са претърпявали нечовешко отношение в България и не разполагат с никаква перспектива за интеграция. Германия трябва да предостави на търсещите убежище, които няма да бъдат върнати в България, сигурен статут на пребиваване. Той е условие за преодоляване на съществуващи травми.

Статутът по §25 от Закона за пребиваването [AufenthG] обаче не е достатъчен. На засегнатите с такъв статут биват отказвани основни права, като например правото на събиране на семейство, на което бежанците, а в бъдеще и лицата с хуманитарна закрила, имат право. Те нямат достъп и до интеграционни мерки.

По отношение на бежанци, които в следствие на расистки подбуди са били унизени и малтретирани в България, и които в близко бъдеще е вероятно да нямат възможност да водят достоен човешки живот, е в сила чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека [ЕКЗПЧ]. PRO ASYL настоява за издаването на разрешение за пребиваване по §25 II на Закона за пребиваване на тези лица!

Принципно има нужда от нови наредби, които да позволят преселването в Германия на вече признати в друга страна членка на ЕС бежанци и лица със статут на хуманитарна закрила. Такива правила могат първоначално да бъдат въведени на национално ниво. Осъществяването на поставената за цел единна европейска система за предоставяне на убежище налага признанието на решенията за статути да бъде осигурено чрез европейски разпоредби. Присъждането на международна закрила от една страна членка би трябвало да позволява упражняването на правото на свободно определяне и сменяне на местожителство и месторабота – както е случаят при останалите граждани на Съюза. PRO ASYL приканва Германия да прояви инициатива в тази връзка.

Завеждане на дело за нарушаване на условията на договора за членство от страна на ЕК към България

PRO ASYL изисква от Федералната Република да се застъпи пред Европейската комисия за завеждане на дело срещу България във връзка с нарушенията й по договора. Спазването на човешките права стои в основата на съвместното съжителство в Европейския съюз. Не е допустимо нарушаването на човешки права по толкова явен начин от страна членка на Съюза. PRO ASYL иска от Външно министерство, както и от Вътрешното министерство на Федерална република Германия, да приложи последователно договореностите, заложени в коалиционния договор. В него пише: “Легитимността на Европейския съюз в международната му ангажираност по въпросите за правата на човека зависи в значима степен от това дали във вътрешността му тези ценности се спазват последователно, а погазванията им – строго наказват”. PRO ASYL изисква от българското правителство да предоставя на търсещите убежище достъп до справедлив процес за предоставяне на убежище съгласно европейските правни разпоредби. В рамките на този процес техните молби трябва да бъдат разглеждани посредством подробна проверка на всеки отделен случай. Българското правителство трябва да създаде система за приемане на бежанци, която да уважава човешкото им достойнство и техните човешки права.

Целият доклад:

“Унизени, малтретирани, изоставени: Бежанци в България”. PRO ASYL, 2015 (PDF, 1202 KB).

 

Превод: Неда Генова и Йоана Христова

 

[1] PRO ASYL разполага с пълните документи на описаните в тази брошура отделни случаи. Цитатите са от клетвени декларации на засегнатите и декларации на адвокатите им. В интерес на защитата на засегнатите лица, имената им са променени.

[2] Eurostat: Молби за убежище и решения на първа инстанция за тях, 2014: 6: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/4168041/6742650/KS-QA-15-003-EN-N.pdf

[3] http://www.unhcr.org/551abb606.html, 31-ви март 2015.

[4] Вж. напр. Bordermonitoring Bulgaria 2014: Gefangen in Europas Morast. Die Situation von Asylsuchenden und Flüchtlingen in Bulgarien [“В капана на европейското блато: Търсещи убежище и бежанци в България”], Human Rights Watch 2014: Containment Plan: Bulgaria’s Pushbacks and Detention of Syrian and other Asylum Seekers and Migrants [“Планът за удържане: Българските Pushbacks и задържането на сирийци и други търсещи убежище и мигранти” ], Amnesty International 2014: The Human Cost of Fortress Europe. Human Rights Violations against Migrants and Refugees at Europe´s Borders [“Човешката цена на Крепостта Европа: Нарушения на човешките права на мигранти и бежанци по европейските граници”].

[5] HRW 2014: New evidence Syrians forced back to Turkey [“Нови доказателства за сирийци, насилствено отпратени към Турция”]. http://www.hrw.org/news/2014/09/18/bulgaria-new-evidence-syrians-forced-back-turkey; Human Rights Watch 2014: Containment Plan: Bulgaria’s Pushbacks and Detention of Syrian and other Asylum Seekers and Migrants.

[6] http://frontex.europa.eu/operations/archive-of-operations/3hITVb

[7] Novinite, 6. януари 2015

[8] Кратко запитване към народната представителка Улла Йелпке и др., както и на фракцията DIE LINKE. Допълнителна информация по статистиката за бежанци до годината 2014. BT-Drucksache 18/3713: 47.

[9] UNHCR observations on the current asylum system in Bulgaria, April 2014. [“Наблюдения на ВКБООН върху настоящето положение на убежището в България”, април 2014]

[10] Amnesty International 2015: Missing the Point. Lack of Adequate Investigation of hate crimes in Bulgaria.[“Пропускайки същественото. Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България”, публикуван на български език и в Marginalia на адрес: https://www.marginalia.bg/wp-content/uploads/2015/02/Missing-the-point-final-version-BG-for-web.pdf ]

[11] http://www.unhcr.org/551abb606.html

Avatar

Pro Asyl

Pro Asyl е независима немска правозащитна организация, която се бори за правата на хората, търсещи убежище, в Германия и Европа. В нея участват индивидуални членове от цяла Германия, както и бежански и правозащитни организации, църкви, синдикати и т.н. Създадена е през 1986 г.