Условията в затворите: над критичния минимум, но далеч от приемливото

Споделете статията:

Условията в местата за лишаване от свобода имат огромно значение за постигане на целите на наказанието. Лошите условия могат да окажат сериозно отрицателно въздействие върху осъдените, да намалят шансовете за тяхното превъзпитаване и да възпрепятстват успешното им реинтегриране в обществото след изтърпяване на наказанието. Условията в българските затвори отдавна са обект на критики от страна на национални и международни организации, а държавата нееднократно е осъждана да изплаща обезщетения на лишени от свобода поради условията, при които са поставени.

За да помогне за откриване на най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода, Центърът за изследване на демокрацията разработи Индекс за мониторинг на условията в затворите. Той се състои от пет индикатора – жилищни условия, социално-възпитателна работа (вкл. свободно време и контакти с външния свят), сигурност и безопасност, работа и медицинско обслужване. По всеки от тези индикатори, както и по самия индекс като цяло, затворите получават оценка от 0 до 10, като при оценка от 0 до 3 състоянието се приема за “тревожно”, от 3 до 7 – за “проблематично”, а от 7 до 10 – за “приемливо”. Само затвор, получил максимална оценка 10, може да се смята за напълно адекватен за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Освен за еднократна оценка на моментното състояние, индексът може да се прилага и периодично, което дава възможност да се следи дали условията се подобряват или влошават и какви резултати дават предприетите мерки.

В края на 2014 г. индексът беше пилотиран в шест затвора в България (Бобов дол, Бургас, Плевен, Пловдив, Стара Загора и поправителния дом в Бойчиновци) както и в по един затвор в Германия, Испания и Литва. Какво показаха резултатите, къде са най-сериозните проблеми в българските затвори и къде се намираме в сравнение с другите страни?

Жилищни условия

По отношение на жилищните условия повечето български затвори получиха оценки между 3.7 и 4.9. Единственото поправителният дом за непълнолетни в Бойчиновци получи по-висока оценка, което обаче до голяма степен се дължи не толкова на самите условия в дома, колкото на малкия брой осъдени в сравнение със сравнително големия капацитет, което води до липса на пренаселеност и по-голяма разполагаема жилищна площ.

Сравнително ниските оценки на останалите затвори, които ги поставят в графата “проблематични”, се дължат на различни причини. Като най-сериозен проблем се очертава недостатъчната жилищна площ, дължаща се на остарялата материална база и на все още нерешения проблем с пренаселеността. Повечето затвори у нас срещат трудности с осигуряването дори на минимално изискуемите 4 кв.м. жилищна площ на един осъден. В резултат на това, въпросът за по-голяма от площ от минималния стандарт на практика въобще не се обсъжда. По този показател България изостава сериозно от добрите примери в други държави, където минималните изисквания са значително по-високи. Само за пример, в Швейцария минималната жилищна площ е 12 кв.м., в Германия – 9 кв.м. и т.н.

Друг проблем, обуславящ ниските оценки, е големият брой осъдени, настанени в обща килия. Повечето международни организации препоръчват лишените от свобода да се настаняват в единични килии, особено през нощта, а когато това е невъзможно – при настаняването да се взимат предвид характеристиките на осъдените и възможността им за съвместно съжителство. У нас тези препоръки обаче рядко се спазват, като в много затвори в общи килии се настаняват 10 и повече лица.

Не на последно място, за ниските оценки допринасят добре известният, но все още неразрешен проблем с липсата на санитарни възли в килиите, ограниченият достъп до баня и душ, липсата на подходяща храна за затворници със специални нужди (например вегетарианци), липсата на сигнална система за контакт с персонала на затвора и т.н.

Социално-възпитателна работа

По отношение на социално-възпитателната работа българските затвори получават оценки между 3.7 и 5.5. Отново, както и по отношение на битовите условия, повечето затвори у нас попадат в групата на “проблематичните”. Единственото изключение отново е поправителният дом в Бойчиновци, в който социално-възпитателната работа беше оценена със 7.3, което поставя институцията в графата “приемливи”.

Сред основните причини за ниските оценки е недостатъчният брой социални работници. Недостигът на кадри е сериозен проблем в цялата система и е особено критичен по отношение на социалните работници. В резултат на това един социален работник е принуден да работи с повече лишени от свобода, което неминуемо се отразява на качеството на социалната дейност в затворите.

За ниската оценка допринася и недостатъчният капацитет на местата за лишаване от свобода за провеждане на обучения, като в повечето затвори предлаганите програми не могат да обхванат и половината от настанените в тях осъдени лица.

Друг сериозен недостатък е липсата на подходящи програми за адаптация на затворниците, които предстои да бъдат освободени. В много страни подобни програми включват мероприятия извън пределите на затвора. У нас липсата на такива програми, особено по отношение на лицата, които напускат затвора след по-дълъг престой, много често създават опасност освободеното лице да не успее да се интегрира обратно в обществото и да се насочи отново към престъпна дейност.

Сигурност и безопасност

От петте индикатора, включени в индекса, българските затвори получават най-високи оценки за сигурност и безопасност. Оценките варират между 6.9 и 8.3, което показва, че в повечето места за лишаване от свобода у нас сигурността и безопасността са на “приемливо” равнище.

Високите оценки се дължат преди всичко на добрата кадрова обезпеченост от гледна точка на надзиратели. За разлика от останалия персонал, където се наблюдава сериозен недостиг на кадри, броят на надзирателите е адекватен на броя на лишените от свобода в повечето затвори. На относително добро равнище са също редът и дисциплината в местата за лишаване от свобода, а броят на регистрираните нарушения се движи в приемливи граници.

Като основна слабост в областта на сигурността и безопасността беше установена преди всичко неадекватната техническа обезпеченост на повечето затвори, в това число недостатъчния видеоконтрол, липсата на системи за противопожарна сигнализация и т.н.

Работа

По отношение на възможностите за полагане на труд българските затвори регистрираха изключително ниски оценки, вариращи между 1.8 и 2.7, което ги поставя в “тревожната” част на скалата и показва нуждата от спешни мерки.

Основната причина за ниските оценки са силно ограничените възможности на местата за лишаване от свобода да осигурят работа на осъдените. Във всички затвори, включени в оценката, капацитетът за включване в трудова дейност е под 30%, а в някои особено критични случаи е под 10%. Това на практика означава, че мнозинството от лишените от свобода нямат възможност да работят, дори да имат желание за това. По този начин те са лишени и от възможността да съкратят, посредством полагане на труд, продължителността на престоя си в затвора, възползвайки се от правилото, че два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода. Липсват и механизми за обезщетяване на лишените от свобода, които имат желание да работят, но не могат поради липсата на работа.

Подобно е положението и с възможностите да включване в курсове за професионално обучение и квалификация. На повечето места капацитетът за предоставяне на подобни курсове е под 20%, като в някои особено критични случаи е дори под 10%.

Ситуацията се утежнява допълнително от липсата на възможност за избор на работа, липсата на работни места за хора с увреждания, ниското заплащане, изключването на лишените от свобода от системата на общественото осигуряване и т.н.

Медицинско обслужване

По индикатора за медицинско обслужване повечето български затвори получават оценки между 5 и 6.7, което ги определя като “проблематични”.

Основната причина за това, както и при социално-възпитателната работа, е недостигът на персонал. Липсата на достатъчно лекари и помощен персонал (медицински сестри) затруднява достъпа на лишените от свобода до медицинска помощ. На повечето места липсва и адекватен капацитет за стационарно лечение, както и за изолиране на лишените от свобода, за които има съмнение, че страдат от инфекциозни или заразни болести.

Слабости бяха регистрирани и при превенцията, особено по отношение разпространението на инфекциозни заболявания и работата с осъдени, употребяващи наркотици.

Къде сме ние?

Пилотното приложение на индекса показа, че всички затвори, включени в проучването, получават общи оценки между 4 и 6.7. Това означава, че условията в тях се оценяват като “проблематични”. От една страна, резултатите дават повод за оптимизъм, тъй като в нито един затвор не беше регистрирана обща оценка под 3, т.е. никъде условията не са достигнали до критично лоши равнища. От друга страна, повечето затвори остават далеч от “приемливата” част на скалата, което ясно показва, че предстои още много работа във всички насоки, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Този извод се потвърждава и от сравнението между родните затвори и тези в останалите страни, включени в изследването. По повечето индикатори местата за лишаване от свобода у нас отстъпват сериозно на затворите в другите държави, като най-сериозна разлика се наблюдава при битовите условия и трудовата заетост.

В заключение, доколкото индексът позволява да се оценява и промяната в условията с течение на времето, би било интересно да се сравнят получените резултатите от края на 2014 г. с тези от евентуалното му повторно прилагане в края на 2015 г. По този начин ще може да се оцени доколко мерките, предприети от държавата за подобряване на условията в затворите през последната година, действително са довели до положителна промяна и адекватни ли са за решаване на съществуващите проблеми.

Повече за цялото изследване можете да прочетете на адрес: http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=17306.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Димитър Марков

Димитър Марков е старши анализатор и директор на проект в Центъра за изследване на демокрацията. Той работи в областите права на човека, наказателно право и съдебна реформа. Съдейства за въвеждане на институцията Омбудсман в България. Член е на работните групи на Центъра по електронна търговия и електронен подпис и по регистърна реформа. Участва в изготвянето на Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за търговския регистър. В областта на съдебната реформа Димитър Марков съдейства за подготовката на Програма за развитие на съдебната реформа (1999) и Програма за противодействие на корупцията в съдебната власт (2003). Работи също по проучване на възможностите за въвеждане на информационните технологии за управление на делата в съдебната система и по подготовката на индикатори за измерване на общественото доверие в наказателното правосъдие. Занимава се още с анализ на правната рамка на компютърните престъпления, правата на лишените от свобода, защитата на пострадалите от престъпления и противодействие на организираната престъпност. От 2006 до 2011 координира работата на Центъра за изследване на демокрацията като национален координатор за България на Мрежата срещу расизма и ксенофобията на Агенцията на ЕС за основните права, а от 2011 отговаря за дейността на Центъра в рамките на международната мрежа „Права, равенство и многообразие”.