В.С. вън от Театъра на мечтите

Big Brother. Всеки път, когато минавам по бул. „Евлоги Георгиев“ със 72-та и стигна до Орлов мост, се сещам за „1984”, гениалното произведение на Джордж Оруел. И потръпвам: защото всеки път от огромно рекламно пано ме гледа ликът на Волен Сидеров (В.С.) и сякаш очаква и аз да закрещя като героите на англичанина: „Hate! Hate! Hate!“, „Мразя! Мразя! Мразя!“ Честно казано, не схващам защо тоя човек – иначе дребен на ръст и маломерен, е решил да се изтъпанчи така, че чак се виждат косъмчетата в носа му и пъпките по кожата му. Може би причината е, защото е именно маломерен: в цял ръст да се покажеш не става, нищожен си, значи само фейса изкарваш напред и то колкото се може по-уголемен: от плаката гледаш като Големия брат и сам се чувстваш също тъй голям, възхитителен, неповторим. Дали пък нашичкият дребничък политикан не мисли, че след време ще влезе в редиците на Великите българи?! Може, може, но само в класацията на вписаните в руските счетоводни ведомости…

Друга една вписаност на В.С. обаче ме подтикна към тия размишления: неговият бигбрадърски лик на Орлов мост е разположен точно между две други големи пана – тези за концерта на групата Dream Theater на 29 юли в зала „Фестивална“. Dream Theater, Театър на мечтите: как ли се усеща нашият местен фюрер, след като бяха разбити мечтите му да бъде водеща фигура в българската политика? Спомняме си, миналата година по това време се разхождаше из софийските улици с палка и пистолет, за да брани като същински комита българския парламент, година по-късно обаче го напусна с обвинението, че нищо не може да свърши. Какъв ли менует се извъртя за този период, та да реши Волен Сидеров, че му стига да танцува само една година? Много важен: покровителят му Путин нахлу в Украйна и анексира Крим, лъсна качеството на „Южен поток“ не на икономически, а на геополитически проект, а слабото звено на Евросъюза, Троянският кон на Москва в Брюксел, се оказа нито толкова слабо, нито толкова троянско. Най-малкото поради това, че тъкмо русофилските партии (русофилска е всяка партия, която обича Русия повече от България) претърпяха смазващо поражение на изборите за Европейски парламент – едни оказали се зад чертата („Атака“, АБВ), други с позорно нисък резултат (БСП). Всъщност Театърът на мечтите за Волен Сидеров приключи: той не успя да изпълни кремълската поръка да дискредитира българското присъствие в Европейския съюз, да го покаже като едва ли не национален крах. Напротив, тъкмо нацията в преобладаващата си част показа, че цялата му антиевропейска реторика не хваща дикиш, не дава плод. Ялова маслина – това се оказа В.С. за московските стратези, поради което Кремъл вдигна ръце от него. И сега изявите му по личната му телевизия „Алфа“ са сетни издихания на един провален руски великоимперски проект. Ех, неразумний и юроде, всуе се мориш…

Бедний, бедний, Сидеров, защо не падна още лани?!…

Avatar

Митко Новков

Митко Новков е литературен и медиен критик, публицист, културен журналист. Доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Факултет по журналистика и масова комуникация. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия. Роден е на 25 юли 1961 г. в с. Бързия, община Берковица.