В търсене на убежище, на път за Европа. Разказ за 2 ирански и 5 сирийски семейства.

Те не живеят в центрове, а в къща под наем, в Градоман, квартал на Банкя. През 2013-та година медиите съобщиха, че милионерът-благодетел, канадецът с еврейски произход Янк Бари, заедно с Ивендър Холифийлд и Мохамед Али, с помощта на благотворителната си фондация „Глобал Вилидж“, дават подслон на бежански семейства. Те безсрочно се грижат за тяхното оцеляване, докато чужденците си намерят работа и успеят да заживеят самостоятелно в страната, където са потърсили убежище.

Посрещна ни младият юрист-консулт на фондацията, която без излишна подозрителност или резервираност ни въведе в света на 24 бежанци, за които се грижи фондацията.

Къщата е в най-отдалечения край на Градоман, сред красива природа. Специално избрана е, за да не дразни никого с присъствието на бежанци. Сградата е голяма, видимо на богат човек. Дворът също е внушителен, предвещаващ игри и забавления през лятото. Сега е покрит със сняг. Времето е студено и мястото изглежда пусто. Това впечатление се нарушава почти веднага. На входа ни посреща малко детенце. Отвътре се чуват гласове на арабски, български, английски и фарси, смесено – детски, женски и мъжки. Завеждат ни в общо помещение, което преди вероятно е служело за събирания на заможни хора. Днес то играе ролята на учебен кът, където на голяма маса, водено от българка доброволка, се осъществява обучението на български на около пет от децата на бежанците. Те са на възраст между 3 и 7 години.

За презентацията е нужен JavaScript.

Айдин е първокласник в училище в Банкя, а брат му Ариан е в седми клас. Студът не им пречи. На масичка до децата ги чака баница, която доброволката им е донесла за награда. Повтарят букви и цифри на различни езици със забележителен успех. На всички е ясно,че децата ще научат български по-бързо от родителите си.

Семейният живот на бежанците протича в отоплени стаи. Във всяка живее по едно семейство със съответния брой деца. В  Градоман се е родило бебе, което сега е на около 3-4 месеца. В друго семейство се очаква новородено всеки момент. Бежанците ни посрещат като група, но в хода на разговора научаваме името на всеки, с неговия произход и история. Всички са се озовали в тази къща като бежанци, но причините за търсене на убежище в България са различни, както различни са и езиците, които говорят. Различна е и религията, която изповядват, и държавите, от които са избягали и където не искат да се завърнат. Всички са много благодарни на Янк и разказват с усмивка за него. За тях той е герой и примерът му трябва да бъде последван. Служителката на фондацията ни споделя мотото на Янк: най-доброто упражнение за сърцето е да протягаш ръка и да помагаш на падналите хора да се изправят.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ибрахим

Ибрахим е млад иранец на около 35 години. Разговорът е на английски, който той владее съвсем прилично. По-късно ни превежда, докато говорим с едното от иранските семейства. Обикновено фондацията се грижи за цели семейства. Възрастните хора рядко напускат държавата и дома си, защото са по-трудно подвижни. В бежанските центрове има предимо млади или хора на средна възраст Ибрахим е изключение. Тръгнал е да бяга за Канада, но го хванали в България. Не е получил статут на бежанец. Преобладаващата практика в България е бежански или хуманитарен статут да се дава на чужденци, които избягали от страна, в която се води война. Според справка на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) обаче, през последните години има твърд процент търсещи убежище от държави, в които няма военни действия, като например Иран. Държава, където те наказват със смърт, ако протестираш срещу правителството или ако смениш религията си.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ибрахим е от този вид. В България е сменил  религията си и става християнин. Казва, че иска да познава и друга религия, освен исляма. Не е бил ревностен мюсюлманин, но вярата е важна част от живота му. Той посещава християнска евангелска църква и принадлежи към общност, която се формира на базата не на етническите и други различия, а на единството, породено от четенето и познаването на едно и също Свето писание. Основна цел на Ибрахим е да си намери работи и да знае български, който от една седмица е започнал да изучава. С ученето на езика вероятно ще има по-голям успех, защото намирането на законна работа е много трудно за бежанците и търсещите убежище.

Научаваме от чужденците, че въпреки Националната стратегия за интеграция на бежанците, че от всички 11 хиляди души, дошли да търсят убежище от 2013 г., за 2014 година има сключени само 5 (пет!) трудови договора. Прекарват дните си в чакане, неяснота и смътни планове за заминаване в чужбина. Става все по-ясно, че в европейските страни не са добре дошли. Бежанците ни споделят, че срещат трудности при намирането на работа.

Нилофар и Хасан

За презентацията е нужен JavaScript.

Те са съпрузи от Иран. Нилофар е на 38 години. В България са от година и половина. Имат 3 деца, на 6, 13 и 22, две от които посещават училището в Банкя. Причината за бягство от Иран е свързана с религията им. 12 години криели, че са приели християнството. Разкриват ги. Двойката не изглежда устремена към други държави, по-гостоприемни и перспективни от България. Плановете им са съобразени с доброто на децата. Тук, в Банкя, те ходят на училище. Знаят български, радват се на това, че са част от новата за тях българска общност. Тийнеджърът с пънкарска прическа, който се срамува от фотоапарата ни и затова не го снимаме, дори е намерил любов – приятелката му е негова съученичка. Общуването с нея му помага да напредва с българския, а тя му дава да чете и любовни романи. Айдин и Ариан имат редкия късмет да учат в класове, които отговарят на възрастта им. Липсата на документ за завършен съответен клас в държавата, от която идват, обрича множество тийнейджъри бежанци на окаяната и деградираща съдба да са в първи клас на 13, 14 или 15 години.

Нилофар и Хасан искат да научат езика на страната, в която се намират и да си намерят работа. Комуникацията им с други българи, както и при Ибрахим, се осъществява в църквата, която посещават. Нилофар  беше единствената жена, която дойде да говори с нас.

В повечето стаи с деца, които искахме да снимаме, няма играчки. Изключение правят  помещенията, където живеят християни. Църквите даряват играчки на христянчетата. В една от стаите на мюсюлмани имаше само една играчка.

За презентацията е нужен JavaScript.

Докато говорим с Ибрахим, Нилофар и Хасан, от вътрешността на къщата прииждат още мъже, не по-възрастни от 40 години. Заинтригувани са и вероятно искат и да бъдат интервюирани. Няма как да чуем всички заради езиковата бариера.

За презентацията е нужен JavaScript.

Билал от Сирия

Билал е в края на младостта си, преждевременно завършила заради събитията и конфликтите в родната Сирия. Баща е на три деца – Мохамед (8), Мариам (7) и Рама (3). Владее английски и има юридическо образование, което не може да приложи в България.

Питаме Билал, как се чувстват децата му в чуждата страна. Преследвани ли са от спомените за детството си, страдат ли по родината си. Приспособяват се. Получават дарения. Основен дефицит в даренията за бежанци са обувките, защото повечето бягат от страни, в които няма тежки зими, и притежават най-вече джапанки.

Билал казва, че за щастие децата му не са били преки свидетели на убийства и смърт, с изключение на избухването на бомба в близост до едно от тях. Най-ярките спомени на две от децата (третото било съвсем малко) са свързани с бягството им. Било е същински  ад, докато стигнат до България. Онова, което спасява психиката им от преживяното, е днешното им чувство за безопасност. Не ходят на училище и на детска градина, защото семейството планува да отиде в Германия.

За презентацията е нужен JavaScript.

Повечето хора смятат, че от Сирия бягат предимно враговете на правителството на Башар Асад, които то безмилостно избива. Преди да започне конфликтът, Билал е работел за правителството. С развитието на сблъсъците, враждуващите сили започват да избиват всички – правителството враговете си, враговете на правителството – поддръжниците му. Проблемът за Билал, напуснал страната си с трите си деца, е съществуването на терористически групировки. Той подчертава, че трябва да се прави разлика между тероризъм и религия. Споделя с мъка, че мюсюлманите са новина само когато са зад оръжие, а не когато са пред него и биват избивани. Разказва за хилядите жертви сред цивилното население, които са невинни.

Защо дойдохте именно в България, питаме.

Отговорът на Билал е, че нито една богата арабска страна не ги иска. Без значение, че са с еднакъв етнически произход и изповядват една и съща религия. Петролните държави не са ратифицирали нито един международен закон, който да ги задължава да приемат бежанци от съседни държави. Те откупуват братския си дълг с пари. Най-бедните и ощетени сирийци бягат в Ливан и Йордания. По-заможните търсят пристан в Европа, минавайки през България.

В къщата ни посрещнаха с радост, но в очите на всички се чете безсилие и неизказана тъга за близките, родината, домовете и желание да ги наричат хора, а не бежанци. Изпращат ни с думите, че ни чакат отново.

 

Текст Марта Методиева

Снимки: Светла Енчева

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.