Варненският потоп отми различията

На 19 юни Потопът заля България. Буквално. Вярно, че най-пострадали бяха три области – Велико Търново, Добрич и Варна (и най-вече кв. Аспарухово). Но като че ли цяла България беше залята… От вълната от съпричастност. Не знам дали в началото мнозина си даваха сметка, че най-пострадала беше ромската махала в Аспарухово и навярно тя беше дала най-много жертви. Много ми се иска да си мисля, че на никого не му е пукало чия махала е залята. Важното е, че имаше жертви, имаше хора в нужда и човешкото в нас надделя. То не се изразяваше само в изпращането на смс-и, а и в изпращането на дарения, продукти, материали, и най-вече, доброволци – хора, готови да рискуват, за да помогнат…

След първите дни на импулсивна съпричастност дойде и следващият потоп – на изкуствено насажданата омраза и разделение. Ама разбира се, та кой друг ще е виновен, ако не циганите. Виждате ли, те и за глобалното затопляне са виновни – то оттам почва, после изсичането на дърветата в Космоса, незаконните постройки на Марс, а това в Аспарухово е бледа проекция на процесите в световен мащаб (о, забравих и Нюйоркската фондова борса и нейните клонове – магазинчетата, построени върху моста над дерето на Аспарухово). А и нали е необходимо за пореден път да разиграем този сценарий (многократно е доказал, че работи безотказно) – да хвърлим етническата карта, за да отвлечем общественото внимание от реалните проблеми и виновници.

За презентацията е нужен JavaScript.

И нещата си дойдоха в релси, както сме си свикнали (и без това бях започнала да се чувствам нереално) и започнаха да се движат в две паралелни реалности – тази, която вървеше по някои медии, социални мрежи и блоговете на изключително активните обществено общински съветници, и другата – заровена в калта, тинята и неистовото желание да спасиш поредния човешки живот. На тази, втората, й оставаше време за социалните мрежи само вечер, когато си измил умората от челото си, но, колкото и упорито да търкаш, не можеш да измиеш горчивината, че някой може да си прави евтин PR на гърба на човешки жертви, особено деца; вечер, когато колкото и да стискаш очи не можеш да изтриеш безумната лудост от погледа на майката, която отчаяно търси детето си и се надява, въпреки всяка логика и природни закони, да намери детето си живо изпод тинята (лудост, която няма етнически произход, а чисто човешки).

След като тази втора вълна буквално ме отнесе и за пореден път ми отне вярата, дойде следващата (май започвам да звуча прекалено емоционално, но последните 10 дни са буквално нажежени от емоции – от едната в другата крайност). Част от нея, като цунами, изригна от махалите… именно, от ромските махали – не в отговор на омразата и стигмата в социалните мрежи, а в отговор на човешката болка. Ромски организации от цялата страна започнаха спонтанно да организират кампании за подкрепа на пострадалите. Два часа след бедствието Сдружение „Съучастие“, базирано в самия квартал „Аспарухово“, започна дейности по разчистване на разрушените къщи и спасяване на обитателите им.

От неделя доброволци на Център „Амалипе“ – от Център за развитие на общността – Нови пазар (обл. Шумен) и Камено (обл. Бургас), от доброволческия клуб „Младежта е толерантност” – Шумен, пътуват всеки ден до „Аспарухово“, за да помогнат за разчистването на СОУ „Любен Кравелов”, което беше една от най-пострадалите обществени сгради, както и на най-засегнатите улици в квартала. Много мъка видяха те в очите на пострадалите, най-вече в очите на родителите, загубили своите деца в потопа. Но имаше и много благодарност към нашите доброволци за тяхната помощ и подкрепа. „Трагедия! Ужас! Болка! Смърт! Тези думи не могат да опишат ситуацията, в която бяхме потопени днес! Не мога да намеря по-силни думи, за да ви опиша чувствата, които гледките от кв. Аспарухово породиха у нас! Не направихме много, но всички ни бяха безкрайно благодарни. Нарекоха ни приятели! Хора! Ние се прибрахме удовлетворени, че сме били малко полезни, че сме показали съчувствие, че сме били просто ЧОВЕЦИ!” – това сподели Силвия Станчева, младежки координатор на клуба в Шумен. И тя беше там и помагаше наравно с мъжете.

Освен с оказване на помощ при разчистването и изнасянето на купища тиня, пясък и отломки от съборени стени, доброволците към Центъра в Камено, раздадоха на местното ромско население и миещи препарати и дезинфектанти. Препаратите бяха осигурени със съдействието на СНЦ “Верният настойник” – Бургас. Включиха се и общините – и община Камено, и община Етрополе, поеха пътните разходи на доброволците от Центровете за развитие на общността, които тръгнаха към Варна и Добрич. Доброволци на „Амалипе” от местните клубове за развитие на общността в селата Търнава и Търнак, община Бяла Слатина пък се включиха в спасителните дейности в помощ на пострадалите в Добрич. На 25 юни доброволците, водени от общностния модератор Мариян Алексиев, се включиха в пакетирането и разнасянето на препарати за почистване. Голяма част от пострадалите къщи на територията на гр. Добрич са все още под вода и това затруднява дейностите. Доброволците от общ. Бяла Слатина помогнаха при почистването и отводняването на улици в ромския квартал. На 26 юни дейността им бе насочена към оказване на помощ на местното население за изнасяне на дрехи, техника и мебели от наводнените къщи. Както доброволците споделиха, къщите на местните хора са все още на метър и половина под вода, но се опитват да се справят. Най-вече са благодарни за човешката помощ и подкрепа , която получават от нас.

Петнадесет ромски здравни медиатори пристигнаха във Варна още в понеделник след трагедията, където започнаха дезинфекционни дейности и ваксинации в най-маргинализираните части на квартал „Аспарухово“. Те останаха там седмица, за да възпрепятстват, заедно с подкрепата на ромските медиатори от Фондация „Здравето на ромите” – Сливен, появата на епидемии – опасност, която безспорно грози всички жители с настъпващите горещини.

Само ден след бедствието Асоциация „Интегро“ и ромски жени от Разград дариха средства за пострадалите. Ромската академия за култура и образование (Сливен), Областен ромски съюз (Бургас), Сдружение „Слънце за всеки“ – Пещера и местният Център за развитие на общността започнаха събирането на хуманитарна помощ. Фондация “Интелдей” също помогна на групите доброволци с покриване на транспортните разходи.

Още на следващия ден след водната стихия ученическият парламент при СОУ „Свети Паисий Хилендарски” – гр. Върбица, се обърна с отворено писмо към всички училища, включени в мрежата на Център „Амалипе” с призив за съпричастност и подкрепа. Много от училищата откликнаха незабавно – Китанчево, Пловдив, Стрелци, Алеко Константиново… и много, много други. В тези училища заедно учат български, ромски и турски деца. Те нямат какво да делят помежду си. Как да не си оптимист, когато виждаш истинската активна гражданска позиция и на тези млади хора, които не разделят нещастието според цвета на кожата.

Много други организации, намиращи се далеч от засегнатите райони, правят същото: наистина са много и едва ли е удачно да изброявам всички.

Ромските доброволци помагат на всички пострадали – без значение в коя махала живеят и какъв език говорят. Така например в гр. Килифарево няма нито едва пострадала ромска къща, но доброволците на „Амалипе” са там – защото има пострадали хора… „Не е важно какъв си по произход или пък дали си бял или мургав, по-важното е да покажем съпричастност, а тази съпричастност не се изразява в това да стоим и да гледаме, иска се да реагираме на време, т.е. да помогнем на онези ,които са в нужда”, казва Ники Бенчев, доброволец на „Амалипе” във Велико Търново, който се включи в ударната група в Килифарево.

В същото време, реакцията на другите доброволци по места, пое тази мощна вълна, завихри я и я подсили. Включиха се сирийските бежанци, включиха се сираците, включиха се стотици младежи, които не разделяха хората на бели и черни, а простичко контрираха словата на омраза в социалните мрежи с думите „Благодаря на всички доброволци, с които крачихме в калта и се борихме с жегата в Аспарухово през последните 7 дни. Съвсем отговорно ви го казвам: Вие сте държавата. Бъдете горди българи. Радвам се, че познавам всеки от вас.” (Калоян Георгиев)

И аз ви благодаря! За това, че ви има … заради това, че ме накарахте да повярвам … заради това, че, въпреки трагедията, въпреки болката, нещо добро се случва в България…

Avatar

Теодора Крумова

Теодора Крумова е магистър по археология и по средновековна история. Автор на изследвания върху историята, фолклора и културата на ромите. Заместник-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".