Вежди Рашидов: „Аз съм ги повикал не да ми създават скандали“

Споделете статията:

DSCN4464

Маринела Липчева-Вайс е завършила  журналистика в Софийския университет. Работила е като парламентарен репортер в БНТ. От 1996 е  кореспондент и редактор  до 2010-та година в парламентарното студио в Берлин на българската редакция на Дойче Веле. От 2010 година вече е в немската програма в редакция Транстел на телевизия Дойче Веле.

Журналистите и ръководители от национални медии – Валерия Велева (“Преса”), Петьо Блъсков (“Труд”), Венелина Гочева (“24 часа”), Кристина Патрашкова (“Галерия”), Албена Атанасова (“Стандарт”) и още десетина други пътуваха в екипа на правителствената делегация в Париж за откриването на изложбата „Епопея на тракийските царе“. Като дългогодишен журналист в немска медия, какъв е вашият коментар, госпожо Липчева?

Не мисля, че има нещо лошо в това, журналисти да пътуват заедно с представители на правителството при посещения в чужбина. Неформалните разговори с политици винаги са били от полза за представителите на медиите. Въпросът е дали дистанцията между журналисти и политици остава запазена в онази степен, която изисква медийната хигиена, защото иначе в общественото пространство на една демократична държава замирисва не особено приятно. Трудно можеш да кажеш, че си независим, когато този, за когото пишеш, ти плаща. Дори и положителната кореспонденция, която си написал, да отговаря на истината, тя се възприема като реклама на този, който ти е платил. Той самият в крайна сметка няма полза от такава ситуация, защото заслугите му се поставят под съмнение.

Разбира се, че тракийската изложба, показана в Лувъра, и концертът на „Йоан Кукузел“ в Парижката „Света Богородица“ са постижения за всички, осъществили представянето. Отзивите във френската преса показаха онова, което се целеше – България в най-добрата й светлина. Пита се тогава – кому беше нужно масираното присъствие на български журналисти, че и на техни шефове, поканени от Българското министерство на културата? Да не би някой да е очаквал, че ще ги повикат да напишат статия във френски вестник за въпросното събитие? Това, за огромно съжаление на мнозина български политици, си остава в ръцете на медиите в съответната държава. Българските журналисти пишат за български медиии. Когато плащаш разноските на част от тях, очакваш „да не ти създават проблеми“ с критични въпроси. Най-жалкото е, че не са малко тези журналисти в България, които спазват негласната уговорка, защото, казано метафорично, непрекъснато се возят в нечий самолет.

Дали властта оформя  този „придворен“ характер на медиите или става дума за дефицит на професионални стандарти?

През последните 25 години политиците в България демонстрират редовно какво мислят за  медиите. Ще припомня няколко цитата: „Нахранете журналистите!“ или пък – „Медиите вървят след победителите“. Преди няколко години председател на комисия в Народното събрание обясни на форум във Виена, че ролята на българските журналисти, акредитирани в чужбина, е да работят за имиджа на България. Казано в прав текст – да не са посмели да напишат нещо лошо за нечие височайше посещение от София!  Е, разбира се, има и много по-фини методи да държиш медиите на къса верижка, например чрез европейската програма за комуникационни стратегии, което си е чиста злоупотреба с парите на европейския данъкоплатец.

Разбира се, че не само в България политиците се опитват да използват медиите като онези специални масла за полиране на кожени мебели, които хем изтриват мръсните петна, хем придават блясък. По-разумните от тези политици предпочитат все пак да чуват и критики, не самото защото така формално спазват правилата на демокрацията, но и защото практиката го е доказала – в крайна сметка имат полза от коректив. В България 25 години са явно все още недостатъчни за  подобни прозрения. Може би защото самите журналисти не дават възможност на политиците да стигнат до там?

Пак преди години по време на посещение на български държавник в Берлин репортерка от български всекидневник беше принудена късно вечерта по време на приема в посолството да промени заглавието на кореспонденцията си за идния ден, защото то не се харесало на пресслужбата на съответната институция в София. Принудата дойде от главната редакторка, включена в официалната българска делегация. Така че появилата се сега по конкретен повод дискусия за платената в пряк и преносен смисъл журналистика е крайно належаща. Дано не си остане само с привкуса на скандала, защото, както знаем, в България той трае три дни и после се забравя. Смешното в случая е изводът, че, видите ли, всички тези въпроси за това кой и защо плаща на български журналисти в чужбина хвърляли сянка върху имижда на България в Париж. Значи – да замлъкнат всички, които критикуват, защото са родоотстъпници! Като оставим настрана смешното патриотарство, дискусията за заблатените отношения между българските медии и политици се води в България, не във Франция!

Каква е практиката, когато германските медии трябва да отразяват събитие в чужбина, свързано с канцлера Ангела Меркел? Как се гарантира независимата информация за обществото?

Основно правило е – медията плаща всички разноски на изпратения от нея журналист, дори и да е поканен да лети в самолета с канцлера или някои от министрите. Така се спазва нужната дистанция и се гарантира неутралност. Пък и дори и да не те поканят, журналистът пак е командирован – медията има отделен бюджет за това. Свободата на словото е защитена от член пети на конституцията. Прозрачността във финансирането на медиите е задължителна, а обществените радио- и телевизионни програми се финансират не от държавата, а от вноски на зрители и слушатели и строго определен процент от реклами. Разбира се, че и в Германия има поводи за напрежение между политици и журналисти, когато става дума за независимостта на медиите, но и двете страни са наясно, че тази независимост е една от опорите на демокрацията. Това маркира онази червена линия в отношенията, която никой не смее да прекрачи.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).