А вие, българите, защо не си плащате парното?

Напоследък се наблюдава „рециклиране“ на тема, която беше актуална преди година-две – колко са „привилегировани“ ромските майки спрямо „българските майки“, които раждат „български деца“. Отново се разпространяват изчисления, уж доказващи финансовите размери на „привилегиите“, чиято несъстоятелност неведнъж беше доказвана. Понеже няма социални придобивки, насочени специално към роми, авторите и разпространителите на тези висши математики изхождат от набор от предпоставки, които ги убеждават, че потребителите на привилегиите ще да са именно роми. Сред тези предпоставки са, че ромите по дефиниция не работят, получават социални помощи, средства за отопление, ромските майки са многодетни, ромите по подразбиране не плащат ток и вода, и градски транспорт, което добавя още няколкостотин лева на месец към социалните им придобивки.

Имам познат ром, който е добре платен адвокат. Елегантен е, носи костюм. Когато ходи на ресторант, обикновено му предлагат английския вариант на менюто. В таксито към летището пак на английски го питат дали се прибира в родината. Защото го вземат я за пакистански, я за индийски бизнесмен. В представите на огромна част от българите за ромите не влиза, че ром би могъл да изглежда по такъв начин (и да има съответния социален статус).

Учителка в училище, в което учат български и ромски деца, ми разказа следната история. Едно от децата, българче, публично заявило: „Когато порасна, ще стана кмет. И ще забраня на циганите да пътуват с градския транспорт! Защото са мръсни, миришат и не си дупчат билетчета.“ „Не се ли притесняваш да говориш така пред най-добрия си приятел? – попитала учителката. – И той е ром, не мислиш ли, че можеш да го нараниш?“ „О, той не е циганин! – отговорило момчето. – Чист е, ходи на училище, не пътува гратис, значи не може да е циганин!“

Тези примери илюстрират как работи „избирателната пропускливост“ на стереотипите: изграждаме си представа за характеристиките на определена група и виждаме в членовете ѝ само това, което отговаря на предварителната ни нагласа.

Живея в близост до квартал „Факултета“ и всекидневно виждам доста роми – в градския транспорт, в магазина, по улицата, през прозореца. Ромите, които виждам, са всякакви.

Преди няколко месеца например в автобуса се качиха група от жена с две деца и двама по-възрастни роми, мъж и жена, може би ѝ бяха родители или свекъри. Дупчиха си билетчета (и съвсем не бяха единствените представители на това малцинство, които съм виждала да го правят). Възрастните говореха на ромски и на български. По-младата жена говореше само на български, както и децата. Възрастната жена държеше таблет. Да, таблет. „Дай ми го, да не го счупиш“, каза по-младата жена. После направи забележка на децата да внимават къде пипат в автобуса, защото е мръсен.

А онази вечер в трамвая ромска жена отстъпи мястото си на видимо етническа българка с две малки деца с думите: „Елате тука, госпожо!“. С приятели във Facebook коментирахме, че този жест всъщност изобщо не е изключение. Както и обратното – българи да отстъпват място на ромки с деца. Но въпреки това такива всекидневни действия рядко се забелязват, защото не отговарят на представите ни нито за ромите, нито за отношението ни към тях.

Да, виждала съм и групи от шумни, буйни и невъзпитани ромски деца и тийнейджъри в трамвая (както и възрастни роми, които със самоирония им правят забележка да не се държат „като цигани“). Агитките от пияни футболни фенове в градския транспорт обаче ме плашат доста повече и, доколкото мога, ги избягвам.

Да, пътувала съм и с роми, които миришат. Клошарите в градския транспорт обаче миришат повече. Преобладаващата част от клошарите, които съм виждала, видимо не са роми. Но те не пасват на стереотипа за „българи“, нито дори за „хора“, защото са… клошари. Доколкото масовото съзнание ги смята за хора, ги подвежда под категорията „луди“ (които, известно е, миришат). Миризмата се определя не от етноса, а от достъпа до вода, в някои случаи и от (не)използването ѝ. Хората, които живеят на улицата, рядко имат достъп до вода за къпане, на места в ромските махали има по една външна чешма със студена вода за много къщи.

Да, веднъж преди години в трамвая попаднах и на ром, който краде. Тоест беше обвинен от мъж, че се е опитал да ограби жена му. Обвиняващият съпруг и друг мъж, който беше с него, пред очите ми го пребиха. Събориха го на земята и го ритаха, от главата му шуртеше кръв. Човекът пищеше и се молеше. Заплашиха всеки, който се опитва да му помогне. После вдигнаха това, което е останало от него, и го помъкнаха към районното управление, където и без това нищо нямало да направят, та добре поне, че са го понабили. Ето така липсата на работещи институции провокира насилие.

Наскоро ми разказаха за мъж, който осакатял, защото се опитал да краде ток. Не бил ром, но бил безработен. Не етносът провокира към кражби, а бедността. В степента, в която ромите са сегрегирани и бедни, ще генерират и престъпност.

Чудя се обаче – защо никой не обвинява българите, че не си плащат парното? Известно е, че много софиянци не си плащат парното с години. Някои успяват изобщо да не си го плащат, без нищо да им се случи. Много от тях не го правят от бедност. Познавам хора, които получават заплати от порядъка на 2000 лева, но не си плащат парното. Познавам и такива, които получиха парична помощ от роднини да си платят парното и… отидоха с нея на екскурзия в чужбина, вместо да се издължат на „Топлофикация“.

Защо тези хора не си плащат парното? Отговорът е прост – ами защото може. Има начин да не го платят и нищо да не им се случи. Същите хора си плащат тока и други сметки, защото няма начин да не ги платят. Този отговор е валиден и в случаите, когато роми не плащат нещо – правят го, защото (им е показано, че) може. Не става дума за някакво типично ромско поведение, а за напълно обикновено човешко такова.

Въпросът обаче остава – защо упрекваме ромите, че не си плащат тока (въпреки официалните данни, че огромната част от тях го плащат), а не упрекваме българите, че не си плащат парното?

Според стереотипа ни за българите, те не крадат, освен ако са политици. Те просто възстановяват справедливостта. Стереотипите и двойният аршин са двете страни на една и съща монета.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.