Вилма Карталска: Европа е на куц крак

Как се роди идеята за „Яне от Love“?

Преди няколко години започнах да уча фински език. В курса (Nord Studeo) бяхме само двама души.Тогава ми хрумна историята за българка и финландец. Представих се как се скарват и от английския език преминават на майчиния си език. Изприказват си всичко, което в яда им хрумва. Никой не разбира другия. Крещят си. Разбрах, че финландците не знаят кои са българите. Смятат ни за руснаци. Или за турци… В курса се запознах с Неда Соколовска, тя стана после консултант на филма. Омъжена е от няколко години за финландец, разказа ми много интересни истории. Замислих се за културните предразсъдъци. Казах си, че няма шанс някой да се заинтересува от България.

И ние, българите много не знаем за финландците…

А те са се били за Освобождението ни!

Зная най-общо за това. Дори приятелите ми историци се чудеха за избора ти да вземеш за герои хора от Хелзинки. Какви са фактите?

Не знаем, заради комунистическите учебници по история. Там се подчертава участието само на руснаците! През 19 век те са искали да се утвърдят като армия, търсели са да добият самочувствие. Над 1000 финландци са се били за освобождението ни от турско робство. Загинали са десетки. На паметника на цар Освободител има фигура с меч и крила – тя е на финландски войник. В знак на признателност за жертвите. Казимир Ернот е първият министър на войната именно като участник в освободителната война. После става вътрешен министър.

Как тази „финландска връзка“ се превърна в сюжет за филм? Ти не си правила дотогава кино, работиш в дублажно студио – помогна ли ти някой за сценария, за проекта ти?

Разказах идеята си на Здравка Каменова, която според мен е най-успешният български драматург. Много й хареса, още повече, че познаваше българки, женени за финландци още от времето на комунизма. Окуражи ме и започнах. Изпратих обява във Финландия, че търсим актьори. Невероятно, но от другия край на света започнаха да идват имейли. Истината е, че подбрахме по интуиция. Това не е истински кастинг, нямахме пари за такъв. Търсех ги като визия – високи, руси, да отговарят на нашенския стереотип за финландски красавец. Така избрах… Беше доста трудно, защото обсъждането вървеше на два езика, а договорите трябваше да бъдат и на финландски. Наистина, всичко вървеше зашеметяващо и то само по личния ми имейл!

За презентацията е нужен JavaScript.

Доколкото разбрах от прожекцията на „Яне от Love“ в кино Одеон преди дни, помогнали са от финландското посолство, частни лица. Не кандидатствахте ли във филмови институции – НФЦ, БНТ?

През 2011 г. подадохме проекта. Приятели ми казаха как да съставим документацията, нямах никакъв опит. Комисията при НФЦ не ни одобри. Представиха ни протоколи от заседанието. Там пишеше, че… това е студентски проект, а идеята не е чак толкова интересна, хуморът бил само в текста. Нямало потенциал за кино. Е, имало и смях.

Отчаяхте ли се?

Не. Отказът на Комисията на НФЦ получихме през 2012-ра. Подадохме в Министерството на културата (програма „дебют на късометражен филм“, програма „Мобилност“). Не ни одобриха и там. В Столична община (програма „Култура“) ни казаха, че сюжетът няма общо с общината. Търсихме и копродуценти. За зла беда, БНТ бе обявила нулева година . Опитахме и с частни спонсори – не стана. Не ни обърна внимание и „Америка за България“, както и Милен Врабевски (Фондация Българска памет, б.а.). Радко (операторът – б.а.) прави схема и за продуктово позициониране – нищо.

Доста отчайващо. Как мислите, защо?

Нямах никаква биография. Затова са още по-огромни благодарностите ми към консултантката на посолството. От Ауидо-видео „Орфей“ пък ни направиха отстъпка за техниката. Специални благодарности имам и към община Несебър и към клиника „Зора“. Те ни предоставиха безплатно мястото за нощната сцена, когато Тимо, Милица и останалите пият, пушат трева… За един час от други места ни искаха по 400 лв.

Колко е бюджетът на филма?

50 хиляди лева. За 6 снимачни дни. До стотинка съм платила за човешкия труд. Нямах пари, но майка ми видя, че се боря като прасе с тиква. Изтегли кредита за филма. Тя е държавен служител, аз работя частно. На мен никой не даваше. Сега го изплащаме с Радко. Без нея нямаше да има „Яне от Love“. Милица Гладнишка (главната героиня – б.а.) е моя приятелка, съгласи се веднага. Тя е джаз певица, има страхотен глас, пее в Студио 5. Беше съвпадение, защото бях кръстила със същото име героинята си. Двамата с Юха (Юха Хиппи) играха така, че от 4 дубъла по време на епизода със скандала в апартамента, в монтажа останаха 2! Страхотно беше. Юха и Милица не си разбираха езика, а действаха в абсолютен синхрон. Бяхме репетирали преди това, но те изиграха всичко фантастично. Всеки следеше другия какво ще направи, бяха отговорни и професионални. Мислех си, като ги гледах: режисьорът може да си пише ремарки, но ако актьорът няма настроение, енергия… нищо не може да стане!

Вилма, може ли да разбере французин посланието на филма „Яне от Love“? В него се говори на английски, на български…

Може. Хората сме едни и същи. Караме се и се обичаме по един и същи начин. Много искам да се усети общото помежду ни. Западна Европа се присмива на Изтока, а сме толкова близки и еднакви по реакциите си. Стереотипите, предразсъдъците ни слагат нещо, което ни пречи и скарва. Гледат на нас като на втора категория хора. Аз се опитвам в „Яне от Love“ да кажа нещо много важно. Западът и Изтокът са двата крака на Европа. След падането на Берлинската стена се оказа,че се препъваме. Европа окуця от предразсъдъци и културно недоверие към нас, хората от бившия комунистически блок.

И сега? Селекцията за Short Film Corner на Канския фестивал ви дава огромна възможност за легитимно пребиваване в световното кино!

Не мога още да повярвам. Писахме десетки писма в отговор на запитвания на дистрибутори, на продавачи, които искат да сложат „Яне от Love“ на щандовете на фестивала. Огромна възможност, наистина. Получаваме достъп до “Синандо“ – най-голямата филмова база данни в света! Имаме шанса да ни покажат по телевизии, по интернет , ако закупят филма ни. Това е голям късмет, търсим зрители и вярвам, че ще ги намерим.

На 17 май филмът ви ще бъде показан на Лазурния бряг. „Маргиналия“ ви желае късмет и наистина много щастлива филмова съдба!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).