Вилма Карталска: Не може да се прави кино, както по времето на комунизма

Преди да започнем разговора за скандала с последната сесия на Националния филмов център (НФЦ), разкажете за Marginalia какви са успехите на „Яне оf Love“ след показването на филма на фестивала в Кан? Филмът не спечели държавна субсидия на миналогодишната сесия на Националния филмов център и бе направен с парите на… майка ви.

Доволна съм. Филмът ни участва във фестивали в Естония и в Будапеща. В Естония много ни харесаха. За фестивала на късометражно кино в Будапеща бяхме селекционирани измежду 1200 кандидати!

След публикации в медиите, уличаващи в преписване на мотивите за оценки на няколко филмови проекта, и.д. Георги Чолаков, шеф на Националния филмов център, поиска оставката на председателя на комисията Евгений Михайлов. Конкурсът не само бе опорочен. Младата Росица Караджова, кандидатствала също с проект на тази сесия, е открила и други нарушения в работата на комисията. Заведеният от нея съдебен иск на практика блокира отпуснатите пари за кино. Излиза, че одобрените проекти на популярния от времето на комунизма режисьор Николай Волев и на автора на нискобюджетния филм „Лора от сутрин до вечер“ – Димитър Коцев-Шошо, няма да могат да реализират субсидиите си до произнасяне на съда. Какъв е коментарът ви?

В последните години няма конкурс, проведен от НФЦ, без скандал. Процедурата е изключителна утежнена – като документация и като финансови разходи. Когато подаваме документите за участие в конкурса, заплащаме такси. Тези такси отиват за възнаграждение на членовете на комисиите за игрално или за документално кино. Затова смятам, че не е редно това, което узнахме от този последен скандал. Ясно е, че  филмови критици или други от участниците в комисията (писатели, художници, продуценти – б.а.) не знаят за какво става дума в проектите, не са ги чели. Разбира се, най-скандален е фактът, че Евгений Михайлов е преписал обосновката си от Геновева Димитрова! Когато ти се плаща, трябва да си вършиш работата! Възмутена съм!

Казахте, че тези високи такси за участие в конкурс за държавни субсидии не са ви по силите. Колко всъщност плащате?

Да, таксите са непосилни за млад продуцент и режисьор. За участие в конкурса за късометражен или пълнометражен игрален филм трябва да се платят 690 лв., от които 460 лв. са за кандидатстване за разглеждане на проекта от художествената комисия. Защо са изравнени таксите за пълнометражно и късометражно кино? А ако филмът е 5 минути? Останалите 230 лв. са за допускане за разглеждане на проекта от финансовата комисия. В случаите, когато е отказана регистрация или искането за финансиране не е одобрено, събраната такса не се възстановява. Това са близо 1000 лв. Ако мине проектът ти, НФЦ включва тези такси в бюджетните разходи. Ако не спечелиш конкурса обаче, остават за филмовия център. А ти си дебютант, не можеш да събираш още толкова пари за следващата сесия! Отделно, за да те впишат в единния публичен регистър по чл. 19, ал. 1 от Закона за филмовата индустрия, трябва да се заплати 240 лв. такса!

Споменахте и за трудности около попълването и самото внасяне на документите. Опишете ги.

Най-абсурдното за дебютанта е искането да представят писмо за намерение. За какво е това? Никой не ни знае, никой не ни се доверява, как да получим такова писмо? Почваме да търсим връзки, лични контакти . Тогава се завъртваме в този кръг – отиваш при „човека на човека“. Лъжем,че това е препоръката на Някого за проекта ни, който той е преценил за стойностен. НФЦ знаят, че лъжем… За какво е това? Виждала съм такива фалшиви писма за намерение, подписани от различни имена. И друго. Трябва да представим удостоверение, че не дължим филм на Българска национална филмотека. Стига се отново до абсурди. Институциите – БНФ и НФЦ – не си комуникират и, въпреки че всичко може да се извършва по електронен път, половин ден трябва да тичаме, за да осигурим това удостоверение.

Е, на сайта на НФЦ не са ли указани кои са изискуемите документи? Въпрос на ваша организация е да си ги осигурите.

Не, на сайта нищо не пише! Трябва да се отиде физически във филмовия център, да търсиш някого, може да попаднеш на секретарка, ако тя благоволи да ти помогне, ще научиш какво трябва да попълниш! Загубеното време е много за един млад човек. Всеки от нас работи още на поне три места. Кинаджиите от старото поколение са свикнали от времето на комунизма да работиш като “режисьор“, като „актьор“. Няма такова нещо, сега всеки е всичко! И още нещо. Когато бях на фестивала в Кан, разбрах, че те нямат интернет опит, не знаят достатъчно езици, не владеят модерните форми на комуникация!

Каква е оценката ви за разписаните оценъчните критерии, по които работят членовете на комисиите за раздаване на държавни субсидии?

Пълно е с остарели, неуместни неща. Например, има графа „опит на продуцента“. Ако той е дебютант? От общия сбор точки ще му се намали, защото ще получи НУЛА. Какво значи „опит“. Ти тръгваш сега да правиш кино, искаш средства за първи филм, за да се научиш! Или изискването за „режисьорска експликация“. Няма такова нещо по света! Това е остатък от съветската система. Важното е да си намерил хубава история, да съумееш да докажеш, че идеята ти е супер! Критериите на НФЦ са остарели, самите членове на комисията не са в час, не знаят как става по света. После се чудят, защо киносалоните са празни за българските филми и защо отпуснатите държавни средства нямат никаква възвращаемост. А парите за кино се дават от джоба на данъкоплатеца.

Освен с лични средства, вие направихте „Яне оf Love“ и с финландска подкрепа. Как е по света?

Имената на големите режисьори им осигуряват частни спонсори. Но и Дейвид Камерън десет години търси средства за „Аватар“, въпреки че зад гърба му беше „Титаник“. Едва накрая намира студио, което да застане зад проекта му, а „Аватар“ стана блокбастър. Пак ще кажа: държавни пари трябва да се дават на дебютанти, те нямат опит. След като направят филма си, става ясно могат или не могат да правят кино.

Съгласно Закона за киното тази година са отпуснати над 12 млн. лв., които кинообщността намира за недостатъчни. Говори се непрекъснато за спасяване на културата и българското кино…

Бюджетите, за които се кандидатства, са напълно раздути. Пишат се напълно фиктивни длъжности. Днес българското филмопроизводство може да мине без реквизитор, без сценограф. Очевидно е, че никой няма пари у нас да направи „Мисията невъзможна“. Трябва да се съсредоточим в силни истории, а не върху филми с по милион и половина бюджет. Има американски филми за по 9 хиляди долара. Сърбите вече правят евтино кино, а имат великолепни заглавия! Защо кинаджиите от старото поколение искат толкова много пари! Вече не плащаме и кинолента, всичко е дигитализирано. За да поевтинее филмът, трябва да се концентрираме върху логистиката, подготовката на епизодите. Работата е в това, че българските филмопроизводители искат да живеят нашироко. И това им е останало от комунизма.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).