Вирусът Зика и репродуктивните права

Комарите нито знаят за границите, нито познават страха. Докато медицинските специалисти се опитват да се справят с вируса Зика, паниката продължава да се разпространява по света. Тя дори успя да помогне за изясняването на две важни истини.

Първото разкритие е колко силно деградирала е системата на публичното здравеопазване в Латинска Америка и не само там. Това не е станало по случайност. В голяма степен то е резултат от натиска, упражняван от 80-те години на миналия век върху развиващите се страни от страна на кредиторите като Международния валутен фонд, да се орязват разходите в социалния сектор, включително тези за здравеопазване. В Бразилия и навсякъде другаде, публичните власти можеха да развият добре познати и ефективниq в сравнение с разходите за тях, мерки за контрол върху разпространяваните от комари болести, но те не го направиха. Най-засегнатите от епидемията граждани, като правило хора от най-бедните слоеве, бяха принудени да живеят с последиците от тази политика.

На второ място, епидемията „Зика“ с особена острота разкри друга ужасна заплаха за публичното здраве: лишаването на жените от репродуктивните им права. Правителствата също бягат от отговорността си в тази област, често по един съвсем уродлив начин. Съобщенията за вълна от случаи на микроцефалия сред децата, което е вид вродено заболяване, в областите, които са поразени от вируса Зика, доведоха дотам, че правителствата на Бразилия, Колумбия, Еквадор и Салвадор започнаха да предупреждават своите гражданки „да не забременяват“.

Това послание, което стоварва вината и тежестта на епидемията от Зика върху жените, е както несправедливо, така и необосновано. То също така и бие встрани от целта, защото много жени от тази част на света нямат достъп до контрацептивни средства или до извършвани в медицинско заведение аборти. Кризата с вируса Зика хвърли светлина върху една обичайна действителност: като не предоставяме на жените нито информация как да пазят репродуктивното си здраве, нито съответните медицински услуги за тях и за децата им там, където живеят, ние ги подлагаме на тежък риск.

Законите за абортите в Латинска Америка са измежду най-рестриктивните в света. В Салвадор например, абортите са забранени и няма никакви изключения от тази забрана. Там жените биват осъждани на затвор, ако след спонтанен аборт потърсят „бърза помощ“. Тях ги обвиняват и осъждат за опит за нелегален аборт. Контрацепцията в тези страни може също така да е твърде скъпа, или да е трудно да бъдат доставени средствата за нея, въпреки високите нива на изнасилвания на момичета и на последващи забременявания. Резултатът, ако към него прибавим и вируса Зика, е рецепта за трагедия.

Бразилия, страната в Латинска Америка, която досега е най-тежко ударената от Зика държава, е показателен пример за проблема, за който говорим. Там абортите са разрешени само ако жената е изнасилена и поради това има опасност за живота й, както и в случай на зародишна анцефалия (липса на голяма част от мозъка на зародиша). В отговор на предизвиканата от вируса на Зика криза Бразилия следва незабавно да разреши извършването на аборт тогава, когато има подозрения за микроцефалия.

Но облекчаването на рестрикциите не бива да спира до казаното по-горе. През последните няколко години консерваторите в парламента на Бразилия се опитват да въведат ограничения върху абортите, които се правят в случай на изнасилване. Тези опити, които демонстрират пълно пренебрежение към правата и достойнството на жените, трябва да бъдат прекратени, а правото на жените да правят аборт следва бързо да бъде разширено.

Правителствата трябва също така да гарантират, че услугите са достижими за жените и че те не са финансово непосилни за тях. Богатите бразилки могат да си позволят да плащат на частни клиники и да извършват там аборти при спазване на медицинските стандарти. Бедните жени са принудени да прибягват до лошо обучени и зле екипирани доставчици на медицински услуги, които действат в антисанитарни условия, а понякога те са и части от престъпни картели. През септември 2014 г. две жени умряха в Рио де Жанейро, извършвайки нелегален аборт. В региона като цяло 95% от абортите се извършват в опасни условия.

В Латинска Америка и в Караибския басейн 62% от жените на възраст от 15 до 49 г. искат да избегнат нежелана бременност. Но около четвърт от тях не употребяват ефективни методи за контрол върху ражданията. Разходите са само една от бариерите пред бедните жени и девойки, другата е липсата на информация. Мъжете и жените се нуждаят от всестранно обучение по всичко, свързано със секса, така че да са информирани за опазването на репродуктивното си здраве и семейното планиране, а също и как да си доставят съвременни средства за контрацепция. Получени наскоро данни показват, че вирусът Зика може да се предава и по полов път и поради това от особена важност е да се направят презервативите за мъже и за жени широко достъпни.

Движението за репродуктивни права има дълга история в Бразилия и в други части на Латинска Америка. През последните няколко месеца – дори преди появата на Зика – феминистки излязоха на улицата с акции на протест срещу липсата на възможност за извършване на безопасни и легални аборти. Кризата с вируса Зика може да стане повратна точка в борбата както за здравето на жените, така и за равноправието им. Тя е призив към правителствата по целия свят изградят наново и да укрепят общественото здравеопазване, както и да гарантират на всички жени и момичета достъп до контрацептиви и до аборти, правени в отговарящи на санитарните стандарти условия. Както жените, така и момичетата от целия свят знаят каква е алтернативата, и тя е ужасяваща.

Статията й е поместена в сайта Project Syndicate на 16 февруари.

Превод: Емил Коен

Avatar

Франсоаз Жирар

Франсоаз Жирар (Françoise Girard) е президент на Международната коалиция за здравето на жените.