Владислав Христов: Живях в Германия на германците

vladislav_hristov1Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: “Granta”, “Литературен вестник”, “Съвременник”, “Страница”, “Факел”, “ЛИК” и др. Издадени книги: “Снимки на деца” (кратки прози, 2010), “Енсо” (поезия, 2012, номинирана за наградата “Иван Николов”), “Фи” (поезия, 2013), „Германии” (поезия, 2014). Член e на международната организация “The Haiku Foundation”. Носител е на първи награди от конкурсите: за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националния конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс “Cherry blossom” (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация “Frogpond”, Световния хайку клуб “World Haiku Review” и мн. др., част са от международни антологии и сборници. Негови текстове са превеждани на английски, немски, френски, холандски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, арабски, иврит, турски, чешки, полски и унгарски езици. Организатор е на множество инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Новата ти стихосбирка се казва „Германии“[1]. Колко са Германиите, Влади?

Германиите са толкова, под колкото ъгъла ги погледнем. В книгата са доста, защото се стремях да бъда обективен, а не едностранчив, затова се опитах да видя Германия по различни начини, без грим, когато се събужда сутрин с махмурлук, изобщо – исках да я видя естествена. Поезията борави с тази естественост и честност към заобикалящата ни реалност, в поезията не може да се скрие нито авторът, нито отношението му към света и хората. Нечестен ли е някой в поезията, може да бъде сигурен, че ще бъде веднага разкрит. Германиите са много и защото са много представите ми за тази страна. Заминавайки в чужбина, ние малко или много сме подвластни на представите си за дадената държава. Вече сблъсквайки се с живота и чуждата култура, една част от митовете в нас се развенчават, а други – потвърждават. Важното е да не ни е страх от този сблъсък, да го провокираме, и да му дадем шанс да даде своите плодове.

В коя част на Германия живя?

Живях предимно в Кьолн, но имах възможността да обиколя и други части на страната. С времето обаче в мен назря мисълта, че не там, а в България ми е мястото, и не съм съжалявал за връщането си по никакъв начин. Въпреки състоянието на родината ни, осъзнавам важността да остана тук, където се чувствам смислен и от помощ.

Защо ти, човек с дисертация, замина за Германия, без да знаеш езика и на практика започна там от нулата?

Всеки човек в определен етап от живота си трябва да направи крачки в една или друга посока, да се убеди лично в нещо, за което е мечтал. В моя случай не исках да се лиша от тази крачка и това въпреки трудностите които изпитах, ме направи много по-мислещ и стъпващ на земята човек. Даде ми поглед отстрани и ме накара да осъзная що е това родина и що е това чужбина. Това, че не знаех езика, беше допълнително предизвикателство. Бях напълно наясно, че в началото ще работя най-нискоквалифициран труд, но това не ме спря, а напротив, даде ми смисъл да се боря и да се преодолявам, защото какво е една чужбина, ако не едно преодоляване?

Ти в коя от Германиите живя?

[quote_box_right]когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо
на кого ли е постилал
прани чаршафи
за да легне в тях
с някоя чужда жена[/quote_box_right]Живях в Германия на германците, всяка държава понася най-добре на собствените си жители. Пъстървата не вирее, където вирее скумрията. Затова чужденецът остава чужденец завинаги, особено ако е напуснал родината си на по-зряла възраст. Бърсал съм тоалетни и хотелски стаи, но съм правил и фотоизложби в бизнес центрове, бил съм в двете крайности. Като цяло тези крайни моменти са ми били много по-полезни, отколкото живота в средата, когато всичко ти е осигурено и си потопен в едно нищослучване.

Как в Германия се отнасят към чужденците? Има ли разлика в отношението спрямо различни категории чужденци – по държави, социален статус, квалификация?

цял ден мета
един огромен паркинг
листопадът е в разгара си
не бива да се обръщам назад
да гледам как проклетите листа
капят зад мен
германците са учтиви хора
ще кажат довечера
о хер христов
чудесно сте измели
елате утре
половин час по-рано

Германците са като цяло толерантни хора, комплексът за това, което са сторили на човечеството обаче е толкова силен, че на моменти избива в преекспонирана толерантност. Въпреки това, типичната капсулираност на северния човек е част от тях, тоест „всичко, което не ме засяга пряко, не засяга и теб“. Общуването често е сведено до абсолютна формалност. Може би това е защитна реакция, но със сигурност едва ли понася добре на по-емоционалния характер на източноевропейците или на хората от южна Европа. Независимо от това, германците са много социално активни. Сещам се за един случай, в който някакъв междуградски влак беше закъснял, което доведе до забавяне на група работници. На следващата сутрин имаше над 1000 души на релсите и железопътният транспорт в цялата област Северен Рейн Вествалия беше блокиран. Разбира се, тази акция много бързо постигна целите си имаше солени глоби и поредица от оставки. Това беше един добър пример за бърза реакция и солидарност, които в страната ни за съжаление рядко се наблюдават.

„Войната още си е тук“, започва едно от стихотворенията ти. Защо войната не си е отишла от Германия?

[quote_box_right]войната още си е тук
казват излизала
само в слънчеви дни
с бяла рокля и чадърче
децата много я обичали
приличала им на мери попинз
възрастните не смеели да кажат
на кого им прилича[/quote_box_right]Тя няма как да си иде, въпреки че хората се стараят всячески да я превъзмогнат, куршумите по фасадите на старите сгради си стоят, а възрастните госпожи събота излизат да си купят от най-евтините продукти и да се запасят. Възстановяването на разрушените сгради, което от години тече в Берлин и в други градове, едва ли ще компенсира това, което се е случило. Днешните германци са достойни хора, държавата им има една от най-развитите икономики в Европа, работеща и адекватна здравна и социална системи. Толерантността им към различията е част от тяхното положително отношение към живота и света. Нещо, което в България си остава химера.

Колко Българии има в очите на чужденците у нас, според теб?

България не е добра майка за чужденците, тя е майка, която ги приема, но някак формално, без сърце. Едва ли има много Българии в очите им. Вероятно е само една – тази която те самите очакват да обикнат.

Наскоро семейство на бременна българка и чужденец бяха пребити в центъра на София само заради „обичам те“ на английски, а друга двойка българка и чужденец – заради цвета на кожата на мъжа. Какво мислиш за това?

Това са реакции от примитивен характер, извършени от хора живеещи в стреда, за която да унижиш и нараниш различен човек е голямо постижение. Много често подобни акции са прикрити под оправданието, че са извършени в защита на национални „ценности”. Истината обаче е, че като цяло ценностите в обществото ни са подменени, и е страшно, че подобни случаи се приемат не като инциденти, а като ежедневие. Според мен първата крачка към решаването на този проблем е повишаването на културата на хората, но понеже културата в момента не е ценност, не виждам скоро как този проблем ще бъде решен.

 

[1] „Германии“, издателство „Ерго“, София, 2014. В настоящата публикация са включени стихотворения от стихосбирката.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.