Време е да сменим плочата

А кога ще издадеш целия албум?“ Това беше шеговитият коментар на един приятел, когато вече бившата му приятелка се отбеляза във Фейсбук като „single“.

Не можем да преведем на български този каламбур. Можем само да го обясним – „singe” е дума както за човек, който не е обвързан, така и за самостоятелно издадена песен, сингъл. Но като обясним смешното, то престава да е смешно.

Покрай това се замислих, че в нашия език липсва позитивно определение за хората, които си нямат „половинка“, каквото е „single” в англоезичния свят. Нямаме подходящи думи и изрази и за други реалности, които в наши дни съвсем не са рядко срещани. За сметка на това имаме други, които са по-адекватни на едни отминали времена.

Необвързан/необвързана

Като че най-ценностно неутралният израз на български за хората, нямащи половинка, е „необвързан/необвързана“. Ала той не е логически неутрален, тъй като започва с „не“, тоест – отрицание е на нещо. С други думи, обвързаността е нормата, спрямо която необвързаността е отклонение. Свети Августин е казал, че злото не е субстанция, не е нещо, съществуващо само по себе си, а е отсъствие на добро. По същия начин, да си необвързан(а) не казва какво си, а те определя само чрез онова, което не си.

Другият проблем с думата „необвързан(а)“ е, че не е особено разпространена в говоримия език. Във Фейсбук човек може да се отбележи като „необвързан“, но когато споделяте информация за себе си в нормален разговор, няма да кажете „аз съм необвързан(а)“, а „нямам приятел(ка)“, „нямам гадже“, „сам(а) съм“. В повечето случаи отново се определяте чрез това, което не сте, а не чрез това, което сте.

Изключение от тези отрицателни определения е, когато човек каже, че е сам. Думата „сам“ обаче е някак жалостива, навява асоциации за самотност, за самота. „Сам съм“ в повечето случаи внушава, че въпросният човек никак не иска да е сам. В английския език думите са различни – „single” и „alone“. В тъжните любовни песни лирическият герой е alone и lonely (думи с един и същи корен), не е single. “Не е добре за човека да бъде сам“, пише още в началото на Библията.

Вече и в България не са малко хората, които не държат непременно да са с някого. За тях да бъдеш сам не е провал в личностното им осъществяване, а осъзнат избор. Или поне – легитимен период от живота им. Ала те не разполагат с подходяща дума, с която да се опишат.

Неомъжена/неженен

Това е аналогът на необвързаността, но конкретно що се отнася до семейния статус. Затова и в България тези думи имат много по-широко разпространение, включително и в администрацията. Бракът продължава да е онази социална и юридическа норма, спрямо която алтернативните форми на съвместен или самостоятелен живот се третират като отклонение.

Преди няколко десетилетия да не си омъжена или женен си беше изключение. В края на 80-те познавах само една жена, която – в началото на 30-те си години – беше убедена, че не желае да се омъжва. До ден днешен не е сключила брак; не мисля и че някога ще го направи. Повечето жени на нейната възраст в България са семейни или разведени, с деца, някои – и с внуци. Има и такива, които не са успели да се омъжат, но повечето от тях със сигурност са искали. Най-малкото – заради общественото мнение, заклеймяващо неомъжените жени като „стари моми“ (за това – по-долу).

Днес все повече хора избират да живеят без брак. Отделен въпрос е, че еднополовите двойки нямат и право да сключват брак, което не значи, че много от тях не са в съвместно съжителство. От доста години да не си сключил брак не означава, че си сам, включително и в България. Да си неженен или неомъжена не означава, че не си способен на трайна връзка, нито че нямаш деца (за децата на несключилите брак – по-долу).

Не само юридическата ни система, а и езикът ни още не може да възприеме алтернативните форми на съвместно съжителство. Изрази като „имам партньор“ и „живея в съвместно съжителство“ не звучат естествено на български език.

Стара мома / стар ерген

Тези определения, до неотдавна радващи се на широка популярност, за щастие, лека-полека започват да излизат от употреба. Първо – сред по-младите, по-образованите хора, тези в големите градове.

Момата“ и „ергенът“ по дефиниция са „за женене“. Ако са стари, предполага се, че са искали да сключат брак, но никой не ги е пожелал. Или че са с „проклет“ нрав (особено ако са жени) или твърде зависими от майка си (ако са мъже) и затова са останали сами. Думата „мома“, освен това, съдържа и идеята за девственост.

Днес, ако някой не е сключил брак, от този факт не можем да направим никакви изводи дали този човек има пълноценен интимен живот. Дори да няма, това не е обект на подигравка, каквато се съдържа в изразите „стара мома“ и „стар ерген“. Освен в по-консервативните среди, но и там подигравката като че отстъпва място на съжалението. Комшийките съжаляват родителите, чието дете не е сключило брак и няма да ги дари с внуци. Родителите страдат, че детето им е „самичко“ и че нямат внуци.

В степента, в която на човека се гледа като на самоценен индивид, а не като на брънка от рода, това съжаление отстъпва място на зачитането на личния избор и на индивидуалните житейски ситуации.

Госпожица

Вие госпожа ли сте, или госпожица?“, чух напоследък възрастен мъж да пита, с подчертано „свалячески“ тон, жена, работеща на гише в общинската администрация. Жената видимо се смути.

Думата „госпожица“ идва от времето, когато една жена е била преценявана основно по семейния си статус. Когато изобщо се е дало право на глас на жените, първо до него са имали достъп единствено омъжените жени. Жената без мъж, един вид, не е била напълно пълноценен и вменяем човек.

Употребата на „госпожица“ има връзка и с възрастта на съответната жена. Ако се каже на една жена, чийто семеен статус не е известен, „госпожица“, това значи, че тя изглежда млада. От друга страна, ако жената е на средна възраст и е известно, че тя не е омъжена, „госпожица“ придобива подигравателен нюанс – нещо като учтив начин да наречеш някого „стара мома“. Може би помните с какъв тон се обръщаха с „госпожице“ към Екатерина Михайлова например.

В Западна Германия думата „госпожица“ („Fräulein”) е премахната от публична употреба още през 1972 г. Във Франция това става с думата „Mademoiselle” през 2012 г. В официалната комуникация на английски език все повече се използват форми на обръщения към жените, които нямат връзка със семейния статус.

В България обръщенията „господине“, „госпожо“ и „госпожице“ навлязоха след 10 ноември 1989, когато бяха отменени социалистическите „другарко“ и „другарю“. Те пък бяха превод на съветското „товарищ“, в което липсваше не само уточнение на семейния статус, а и на пола. И демократично настроените българи започнаха с възторг да се обръщат един към друг с „госпожо“ и „госпожице“, както е било преди 9 септември 1944, без дори да им хрумне да забележат, че междувременно на Запад феминизмът е постигнал редица победи, включително и отмяната на въпросните обръщения в някои страни.

В наши дни думата „госпожица“ постепенно загубва ролята си в естествения език. В бизнес среди и неправителствени организации, които често общуват със западни партньори, тя все по-рядко се използва. По-важно е, че тя е почти забравена в такава консервативна институция, каквато е училището. Като цяло, учениците се обръщат към учителките си с „госпожо“, независимо от семейния им статус. За младите хора думата „госпожица“ става все по-старомодна и неестествена.

Самотна майка/самотен родител

„То да му е кофти на човек да каже “самотна майка съм”. Ми кът си толкова самотна, от где ги извади дечурлигата, че стана майка. Па един мъж ли не можеш задържа ма хубавицо. Че къв пример ща си на децата, щото на тях равно им трябват и майката и бащата. Викам, да се сберете с бащата, че стига с тая самотия. (Коментар в „Дневник“ под статията ми „Легализиране на съвместното съжителство, ама друг път“. Оригиналният правопис е запазен).

За разлика от старите моми“, „ергени“ и „госпожиците“, „самотните майки“ едва ли скоро ще станат демоде в българския език. Какъв е проблемът?

Думата „самотен“ внушава повече уязвимост и от думата „сам“. Самотните хора са, като цяло, за ожалване. Ако една майка е „самотна“, това ще рече, че е безпомощна, че непременно има нужда от подкрепа и закрила, или поне – от съжаление. Или – че сама си е виновна, че се е поставила в положение на „самотност“ (вж. коментара от „Дневник“ по-горе).

За контраст – как ви звучи например „самостоятелна майка“? Самостоятелният човек също е сам, но той може да стои сам, да крепи сам себе си, затова и е само-стоятелен.

Разбира се, не всички родители, които отглеждат децата си сами, са самостоятелни. Но и не всички са самотни. Някои от тях имат нужда от допълнителна подкрепа, други обаче имат достатъчно ресурси, за да се справят. А има и такива, които отглеждат сами децата си по собствено желание – преценили са, че нямат нужда от партньор, за да имат дете.

Друг въпрос е, че за родителите, които са сами, по подразбиране се използва думата „майка“, а сред тях има и бащи.

В английския език за родителите, които отглеждат децата си сами, се използват думите „single” и „solo”. И двете не навяват асоциации за самотност и безпомощност; по-близко са до музикалните метафори.

Бездетно семейство

Изразът „бездетно семейство“ се среща и днес, дори – в сериозни публикации. Той е особено популярен по времето на социализма. Дълг на всяко социалистическо семейство е да създава деца, с което да допринася за множенето на нацията. За определен период са забранени противозачатъчните, а аборт може да се направи само с благоволението на местната организация на Отечествения фронт (ОФ). Представете си колко са тези бременни жени, които биха дръзнали да поискат подобно разрешение, и на колко би им било дадено такова. На децата, родени в резултат на въпросната демографска политика (поради липса на презерватив и невъзможност за аборт), им се е казвало „кубадинчета“ – на името на идеолога на тези мерки Пенчо Кубадински.

Насилственото „поощряване на раждаемостта“ дава резултати. Раждаемостта се повишава, докато се стигне до пик в средата на 70-те години, който никога след това не се повтаря. Все пак обаче, тенденциите в България не са по-различни от тези в останалия свят – хората с по-високо образование и по-висок социален статус като цяло имат по-малко деца.

На „бездетните“ обаче се гледа или с гнусливо съжаление, или като на врагове на народа. Съжаление има, ако съпрузите се опитват да имат деца, но имат, както е модерно да се казва, „репродуктивни проблеми“. Предполага се, че те се опитват да се подлагат на всичко възможно – от лечение до врачки и „чудотворни води“, за да заченат. И – дори „репродуктивният проблем“ да е у мъжа, той по дефиниция се търси най-вече у жената.

„Бездетните“ са „врагове на народа“, ако по собствено желание, а не поради здравословни причини, нямат деца. По времето на социализма такива случаи почти няма. Ала днес има все повече семейства, които не бързат с децата, а някои не смятат, че децата са необходим елемент от семейния им живот.

В наши дни е нормално хората да избират да са заедно, защото се обичат. Биологичното възпроизводство не е задължително нито за личността, нито за брака или съвместното съжителство. За семействата без деца обаче все още има специална дума – „бездетни“. Те се схващат чрез това, което не са, а не чрез това, което са. Семействата и хората (особено ако са жени), които нямат деца, и днес в България са обект на обществено осъждане, което, по същността си, е не по-малко националистическо от социалистическия си прототип, ако не и повече.

В английския език можем да намерим и позитивен аналог на думата бездетен („childless”), който се отнася специално за хората и двойките, които не желаят да имат деца – „childfree”, буквално – „свободен от деца“. На български самата идея, че си „свободен от деца“, звучи светотатствено.

Извънбрачно дете

Както в наши дни можете да срещнете в сериозни публикации израза „бездетни семейства“, така може да прочетете и за „извънбрачни деца“. Това определение дори се използва от Националния статистически институт (НСИ).

Изразът „извънбрачно дете“ е политически коректният социалистически еквивалент на думата „копеле“. Да си извънбрачно дете е нещо много позорно. Ако жената забременее, практически задължително е да се омъжи за бащата на детето си. Това е и методът на много млади жени да си „хванат мъж“, за да не останат „стари моми“, да получат жителство в желан град или да избегнат да бъдат задължително разпределени сред завършване на висшето си образование в някоя дълбока провинция. Извънбрачни връзки през социализма има, но за тях не се говори – социалистическото общество е по дефиниция морално и здраво. Ето защо „извънбрачните деца“ се възприемат като нещо толкова страшно – те свидетелстват, че обществото не е точно такова, на каквото се прави.

Днес ситуацията е съвсем различна. Много родители отглеждат сами децата си; много двойки, които живеят на съвместни начала, създават деца, без да сключват формален брак. Вече повече от половината деца, които се раждат в България, са на родители, които не са сключили брак. По данни на НСИ от 2013 г. живородените деца, родени без брак, са почти 60% – 59,1% от всички живородени деца. Тоест, чисто статистически, тези деца вече не се отклонение от нормата – те са нормата. Затова е крайно време да престанат да бъдат заклеймявани и определяни чрез това, което те не са.

Тази плоча се изтърка

Често пъти езикът изостава от промените в обществото. Но е време най-малкото за дебат – как да опишем тези реалности, които преди няколко десетилетия не са минавали за „нормални“, но днес вече са често срещани. Как да описваме така, че да показваме уважение към отделната личност и нейните ситуации и избори, как да не свеждаме човека до липсата му на определен тип отношения с други хора.

Не, не става дума за изкуствено езиково инженерство – него в Института за български език го владеят най-добре. (Ако не вярвате, отворете последния правописен речник и се запитайте кога и защо „напът“ стана една дума, например.) Става дума за това – да възприемаме и определяме хората, които живеят сами, отглеждайки или не деца, хората, които нямат семейство и децата, родени, без родителите им да са сключили брак, по позитивен начин. Без стигма, без да ги съжаляваме, без да ги виним.

Всъщност, става дума за това – да се научим да приемаме, че хората са ценни сами по себе си.

Може би някой ден и у нас да бъдеш сам ще означава не че си самотен, а че си „сингълът“ и „солото“ на собствения си живот.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.