Всички големи религии приемат бежанците като добре дошли

Собствената ми битка да се сдобия с документи за самоличност струваше здравето ми и загубата на много добри възможности да работя като висшист в 21 век. След като се дипломирах, не можах да се върна обратно в страната си поради политически и други лични причини. Останах бездомен, без храна и подходящи дрехи за зимата, по-късно започнах да получавам епилептични гърчове, но не можех да имам достъп до лекар, защото бях без документи за самоличност и здравно осигуряване. Разчитах на помощ само от църквата. Изпълнен със съжаление, че не прибягнах до незаконни средства, за да се легализирам, аз все пак се убедих да остана почтен и да не губя надежда, и продължих да гледам напред, с всемогъщия Бог до себе си.

Единствената възможност беше да потърся убежище в страната, в която пребивавам. И това беше началото на дългото ми 17-годишно „бежанско приключение“. Получавах откази на молбите си за закрила, понякога ми даваха временни документи да живея и да работя в страната. Междувременно, почти след всеки отказ, ме затваряха в център за задържане на чужденци, като последния път (за 23 месеца) беше най-дългият и най-тежкият от всички. По време на тази битка осъзнах колко много религиозни и неправителствени организации могат да помагат повече на търсещите убежище и бежанците като цяло. По-късно съм работил като доброволец в някои НПО-та и в моята църква, помагах със съвети на млади хора и особено на бежанци, с повечето от които стана така, че се обърнаха от други религии към християнството.

Това ме накара да науча малко повече за доктрините на други религии по отношение на „чужденеца“. „Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте.“[1] Това е категория, под която попадат всички бежанци и търсещи убежище. В моето изследване на случая проучих няколко начина, по които религиите понастоящем играят роля в подкрепата на бежанците и търсещите убежище. Автори, които пишат за европейския контекст, обръщат внимание на увеличаващата се негативна среда в много страни, свързана в някои случаи с възход на крайнодесни партии в политиката и повече негативни обществени нагласи. Други автори акцентират върху негативните обществени нагласи, свързани оскъдни ресурси като достъп до жилище, здравна грижа и работа, и схващането за връзка между имиграцията и тероризма.[2] Върховният комисариат за бежанците към ООН работи в сътрудничество с много верски организации в много страни, предоставяйки подкрепа и закрила, и все пак трябва да се отбележи, че според скорошно изследване 85% от тези организации са или християнски, или мюсюлмански.[3]

В България Международната Баптистка църква предлага специално служение за бежанската общност посредством разпределяне на храна и дрехи, обучение по английски език и курсове върху Евангелието на английски, фарси и арабски. Те също помагат на бежанците с консултации и достъп до адвокати, които предоставят безплатна правна помощ в съда. А след Рамазана мюсюлманската общност също разпределя храна за всички бежанци, независимо от вярата им.

Във Великобритания, проектът „Кой е моят ближен“, който се ръководи от Методистката църква в Шефилд, Йоркшир, си поставя за цел да облекчи напрежението в общността, като събира заедно хората да говорят, да общуват, помага да се строшат бариерите и да се разсеят стереотипите и погрешните представи. В общността има големи и малки верски организации, които поддържат местни хора, включително мюсюлмани, хиндуисти, сикхи и други групи. Много от тях съществуват изключително за да подкрепят бежанците и търсещите убежище, или включват и това като аспект на работата си.

В Германия кампанията „Спаси ме“ работи в цялата страна, за да подобри процеса на презаселване на бежанците, като работи с местните общности, църковните конгрегации и с политици. Местните хора са рекрутирани да доброволстват като наставници на новопристигнали бежанци.[4] На други места подобна подкрепа се предлага от религиозни групи. Има мюсюлмански, еврейски организации и такива от други религии, които предоставят широк спектър от подкрепа за бежанците както в зоните на конфликт, така и в страните, в които хората търсят убежище. Например Ислямската асоциация в Торонто (Канада) и Мюсюлманската женска асоциация (Австралия).

Стигнах до извода, че религиозните хора и общности от много различни верски традиции имат дълга история в помагането на хората в нужда, включително бягащите от война, бедност и преследване. Религиозните ордени и манастири от различни традиции предлагат места на сигурност и помощ за бедните, а от 19-ти век насам религиозни благотворителни организации с много различен верски произход са били включени в хуманитарна подкрепа от различно естество.[5]

Верските организации често се възприемат като „сигурни пространства“, въпреки че, разбира се, тези организации могат да бъдат и място на дискриминация. Верските организации може също да се разглеждат като независими и извън контрола на държавата или политическите противопоставяния, въпреки че невинаги случаят е такъв.[6] Те могат да бъдат много полезни на общностите, като им помагат да се справят с рисковете и да се адаптират към промяната; привичните ритуали, общите вярвания и молитвата могат да обединят хората в трудни ситуации и да предоставят нещо стабилно, когато всичко друго изглежда променящо се.[7]

Мислейки за собствения си случай, който описах по-горе, се чудех защо държавата и повечето хора могат да бъдат толкова безразлични – или даже враждебни – към ситуацията на бежанците или търсещите убежище. Научих, че за тях е трудно или невъзможно да си представят себе си в подобна ситуация или да съчувстват на опит, толкова различен от техния собствен. Беше споменато, че притежанието на религиозно вярване може да направи хората способни да направят крачка отвъд себе си и да изпитат това, което Уилсън нарича „центриране-в-другия“ (в оригинала – „other-centeredness”, бел. прев.)[8] Това се разбира като истинско и дълбоко вникване в ситуацията на другите, и потребност да се предприеме действие.

Въпреки че са изключително разнообразни в своите вярвания и практики, ученията на повечето големи световни религии имат много общи характеристики, свързани с благотворителността, доброжелателността и подпомането на хората в нужда. Будизмът, християнството, хиндуизма, исляма, джайнизма, юдаизма и сикхизма – всички те имат традиция на любов към човечеството, даване и състрадание, а религиозните фигури като светци и пророци дават на последователите примери на поведение.[9] Например:

В хиндуизма, уважението към честта към онези, които получават помощ, е много важно, въпреки че някои отбелязват, че в хиндуизма даровете на познание и духовно просветление могат да се възприемат като такива с по-висока стойност, отколкото практическото подпомагане. И будизмът, и джайнизмът, и сикхизмът имат техники от най-важно значение и детайлни учение за даване на онези, които са в нужда.

В исляма – в Корана има много пасажи, в които се изисква гостоприемство към чужденците (тук и по-нататък в оригинала е използвана думата strangers, която може да се разбира още и като „странник“, „непознат човек“, бел. прев.). Всъщност бягството на пророка Мохамед от Мека, известно като хиджра, се смята за толкова значимо, че бележи началото на ислямския календар. В исляма има силен акцент върху това какво се изисква от домакините и какво да е тяхното поведение към гостите; гости, които са също и чужденци.[10]

В християнството има множество учения и писания, които акцентират върху изискването да се приемат като добре дошли и да се подкрепят „чужденците“ (отново е използвана думата strangers, бел. прев.).[11] Произведени са много документи относно църковните учения по въпросите на имиграцията и убежището; това, което Белчър нарича „теология на бежанците“. Белчър създава интересна перспектива защо християните трябва да приемат чужденците с добре дошли и да работят в помощ на бежанците и търсещите убежище. Той прави предположение, че всички християни са всъщност бежанци, временно изгнаници в света, докато чакат да бъдат приети в рая, и че самият Христос е всъщност нещо като имиграционен министър, определяйки правила, коите бежанците да следват.[12] Спомнете си, че пророкът Мохамед, както Авраам и Мойсей – на всички им се налага да избягат към сигурност и да търсят убежище сред чужденци.

Да обобщя – опитах се да изследвам религиозните механизми, които подтикват индивиди и общности от големите верски традиции да реагират позитивно на бежанците и търсещите убежище. И от собствените си наблюдения виждам и това, че без значение колко „неправителствени“ могат да изглеждат тези организации, все пак държавите следят какво те правят в обществото, и има случаи, в които някои получават забрана да подпомагат бежанци. Законодателството в областта на благотворителността е много добър пример за държавен контрол върху верските организации, а в допълнение социално-икономическите политики могат да оказват влияние върху степента на подкрепа, която те могат да натрупат под формата на дарения, въпреки че това може да се каже за всички организации от третия сектор. И все пак, в страните, в които верските организации съставляват голям дял от гражданското общество, тези проблеми се набиват на очи.

Въпреки всичко, вниманието и ангажираността, с които верските организации се отнасят към бежанците и търсещите убежище, ясно показва, че те са много живи в обществото ни, и независимо от своите вярвания, по отношение на този конкретен проблем тези организации имат едно общо нещо – да приемат и подслоняват чужденеца като добре дошъл. Всички те показват първо любов. Постепенно започнах да обичам и приемам всички други хора, независимо от собствените им религиозни вярвания. Като бежанец, насърчавам държавите да извлекат полза от религиозните групи позитивно и посредством тях, насърчавам взаимното разбирателство между членовете на различните религиозни групи на земята.

Текстът е написан за американския университет Duke на 7 август, 2015 г.

 

Превод: Светла Енчева

 

[1] Левит 19:33. Цитатът е по изданието на Библията на Св. Синод, София, 1991. В оригинала на текста е използвано следното издание: Holy Bible, New International Version, NIV Copyright 1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.

[2] Hoog, M. and de Vroome, T. (2014) “The Perception of Ethnic Diversity and Anti Immigrant Sentiment: a Multilevel Analysis of Local Communities in Belgium”, Ethnic and Racial Studies, Vol. 38(1), January 2015; Fredlund-Blomst, S. (2014) Assessing Immigrant Integration in Sweden after the May 2013 Riots, Migration Policy Institute, January 2014, www.migrationpolicy.org; Pyykkonen, M. (2009) Deportation vs Sanctuary: the Rationalities, Technologies and Subjects of Finnish Sanctuary Practices, Refuge 26(1); Schenk, H. (2008) A Christian Response to Immigration in the United States,  Fuller Seminary, www.cms.intervarsity.org; Leddy, M. (2010) Sanctuary: the Canadian Experience, paper presented at The New Sanctuary Movement in Europe Conference, Berlin, 7-10 October 2010; Schenk, H. (2008) A Christian Response to Immigration in the United States,  Fuller Seminary,www.cms.intervarsity.org, Leddy, M. (2010) Sanctuary: the Canadian Experience, paper presented at The New Sanctuary Movement in Europe Conference, Berlin, 7-10 October 2010.

[3] UNHCR (2012) High Commissioner’s Dialogue on Protection Challenges: Faith and Protection-Islam and Refugees, December 12-13 2012, Methodist Church (2014a) Sheffield District Reports to Synod, April 2014.

[4] International Catholic Migration Commission/ProAsyl (2013) A City Says Yes: Reflections on the Experiences of the ‘Save Me’ Campaign to Promote Refugee Resettlement in Germany, ICMC/ProAsyl.

[5] Pacitto, J. and Fiddian-Qasmiyeh, E. (2013) Writing the Other into Humanitarian Discourse: Framing Theory and Discourse in South-South Humanitarian Responses to Forced Displacement, Refugee Studies Centre Working Paper No. 93, University of Oxford; Ager, A. (2011) “Faith and the Discourse of Secular Humanitarianism”, Journal of Refugee Studies, Vol. 24(3).

[6] Kettell, S. (2013) “Let’s Call the Whole Thing Off: Religion and the Big Society Do Not Mix”, Public Spirit, 19 May 2013; Davis, C. et al (2011) Comparing Religious and Secular NGOs in Nigeria: Are Faith Based Organisations Distinctive? Religions and Development Research Programme, Working Paper 56-2011.

[7] Fiddian-Qasmiyeh, E. and Ager, A. (2013) Local Faith Communities and the Promotion of Resilience in Humanitarian Situations, RSC/JLI Working Paper 90, Refugee Studies Centre, University of Oxford.

[8] Wilson, E. (2013c) “It’s Not About Us: Asylum Seekers and the Right to Belong”, ABC News Online, Religion and Ethics, 30 July 2013.

[9] Bano, M. and Nair, P. (2007) Faith Based Organisations in South Asia: Historical Evolution, Current Status and Nature of Interaction with the State, Religions and Development Programme, Working Paper 12, International Development Department, University of Birmingham.

[10] Rahaei, S. (2012) “The Rights of Refugee Women and Children in Islam”, Supplement to Forced Migration Review ‘Islam, Human Rights and Displacement’, June 2012;  Kirmani, N. Khan, A. and Palmer, V. (2008) Does Faith Matter: an Examination of Islamic Relief’s Work with Refugees and Internally Displaced Persons, Birmingham: Islamic Relief.

[11] Belcher, W. (2014) Where Do We Stand? Off Shore Processing of Asylum Seekers, published on Baptist Union of Victoria website http://www.buv.com.au/docman/doc_download/1715- 2014-asylum-seekers-position-paper-written-by-a-wa-baptist-wayne-belcher-oam.

[12] Hauerwas, S. and Willimon, W. (2004) Resident Aliens: Life in the Christian Colony, Abingdon Press.

Avatar

Питър Чикой

Питър Чикой е от Замбия. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски. Живее в България от 25 години. Вярващ католик. Прекарва по-голямата част от живота си в България без документи за самоличност. От края на 2014 г. има хуманитарен статут.