Юлия Георгиева: Няма държавна политика по отношение на наркотиците

Накратко за Центъра по наркомании и проекта за закриването му:

  • В проекта за закриването на Центъра по наркомании и в доклада на здравния министър Таня Андреева по темата няма мотиви.
  • Центърът по наркомании не извършва лечение, но се закрива, защото никого не е излекувал.
  • Центърът по наркомании не отговаря за метадоновата програма, а е основен критик на недостатъците на прилагането ѝ. Въпреки това той се закрива заради нейните неуспехи.
  • Зависимостта е хронично заболяване. Тя не се лекува, но може да се контролира.
  • В Центъра по наркомании работят единствените специалисти, които разработват програми и стратегии и обучават хора, които работят с наркозависими.
  • Българската държава не иска да знае какво се случва в областта на наркоманиите.
Юлия Георгиева
Юлия Георгиева, “Инициатива за здраве”

[quote_box_right]Юлия Георгиева е координатор застъпнически дейности и аутрич работник по проект „Превенция на ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици във фондация „Инициатива за здраве“. Тя е първият представител от България, избран за член на Управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите. Въпросите зададе Светла Енчева.[/quote_box_right]

Информацията за закриването на Националния център по наркомании (НЦН) се появи на рождения ти ден. Въпреки това ти прекара целия ден да алармираш общественото мнение чрез социалните мрежи. Какво е значението на Центъра по наркомании, че за теб е толкова важно обществото да се противопостави на опита за закриването му?

Смело бих казала, че сферата на зависимостите е една от най-неглижираните от почти всички правителства след  1989 г. НЦН е създаден преди 20 години, точно във времето на т.нар. „хероинов бум“ в България. Като човек, който тогава е бил на 20, съм изгубила страшно много страхотни хора, основно заради липсата на информация за наркотиците.

Новината, че искат да закрият (наричайки преструктуриране) единственото държавно място, експертите в което реално знаят за какво иде реч, наистина ми подейства много силно.  През тези години благодарение на НЦН са спасени стотици животи, факт, който е неглижиран с лека ръка от „експертното“ правителство преди оставка.

За моя голяма радост, през последната година каузата за подкрепа на хората, които използват наркотици стана популярна и разбираема за мислещата част от обществото. Дори се намериха доста хора, които дариха пари за игли, когато фондация „Инициатива за здраве“ изпадна в ситуацията почти да спре работа заради липса на консумативи. Честно казано, тази подкепа ни изненада искрено и ни върна вярата, че не сме сами в работата си. В този контекст, беше логично да потърся подкрепа от същите тези хора.  За пореден път се оказа, че това е правилна стъпка и се надявам тя да бъде разбрана и от професионалистите в областта на зависимостите, които все още се възприемат от останалите професионалисти (и понякога самовъзприемат) като „втора ръка“ експерти. Очевидно това не е вярно.

А рождени дни ще има още, дай, Боже.

Не било закриване, а било преструктуриране. Какво мислиш за това?

Фактът, че ще бъдат уволнени поне 50% от професионалистите, работещи в НЦН, сам по себе си означава заличаване на структурата. Така или иначе, това е крайно недостатъчен брой хора, които поемат основната отговорност за всичко, което се случва в тази сфера.

Аз имам изключително негативен опит при всичките си опити да работя с държавната администрация (Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето, общини, полиция), на практика всеки контакт с тях е максимално затруднен. Структурата им е такава, че са изключително тромави и за разрешаването на прост проблем се изисква много време. Нашите клиенти нямат време. Всеки ден е въпрос на живот и смърт, буквално.

„Преструктурирането“ на НЦН всъщност ще бъде закриване на центъра.

Една от критиките на министър Таня Андреева срещу НЦН е липсата на „излекувани“ наркозависими. Как ще коментираш това?

Поредното доказателство, че министър Андреева няма никаква идея за какво говори.

В МКБ-10 (Международната класификация на болестите, десета редакция) зависимостите заемат цяла глава. Зависимостта е квалифицирана като “хронично рецидивиращо заболяване“, по същия начин е класифициран и диабетът. Всеизвестен факт е, че диабетът е нелечимо заболяване, но отрицателните ефекти от него могат да бъдат контролирани. Зависимостта не може се „излекува“, но заболяването е възможно да се контролира, като страдащите от него могат да живеят напълно пълноценен живот.

В НЦН терапия няма, функциите на центъра не са свързани с „излекуването“ на хора. В това отношение, тяхната задача е да мониторират центровете, които се занимават с лечение, да издават становища за добри практики, да съдействат за получаване на лицензи. Според мен министър Андреева не е запозната със структурата на центъра и, съответно, с тази на Държавната болница за активно лечение на наркомании и алкохолизъм (ДПБЛНА), чиито дейности бяха разделени преди десет години.

Друга от критиките на министър Андреева срещу Центъра по наркомании е свързана с проблемите на метадоновата програма. НЦН ли отговаря за метадоновата програма?

Метадоновата програма, която се намира в същата сграда, се управлява от ДПБЛНА. Извън мониторирането ѝ НЦН няма нищо общо с нея.

Ако НЦН е отправял критики към начините на прилагане на метадоновата програма, на какво основание бива обвиняван за проблемите в нея?

НЦН, съвместно с Министерството на здравеопазването, са изготвили доклад, който показва някои сериозни нарушения при провеждането на терапия с метадон в множество програми в цялата страна. Оказва се, че министър Андреева закрива Центъра, защото е показал нелицеприятните практики, които се случват в метадоновите програми. Логиката е:  да убием вестоносеца, а не да разрешим проблемите.

Проектът за закриване на Центъра по наркомании се появи без мотиви, като изключим нищо неказващата „оптимизация“, а всички подобия на „мотиви“ се тиражираха пост фактум. Ден преди това медиите „гръмнаха“ от също толкова лишеното от мотиви орязване на функциите на Фонда за лечение на деца Според теб, има ли връзка между двете събития и, ако да, каква е тя?

В моята глава думата оптимизация означава подобряване на нещо. В конкретният случай, Центърът се прехвърля към Националия център по обществено здраве, където няма нито един експерт в областта на зависимостите. Бюджетът остава същият, но експертите ще са два пъти по-малко.

Подобно необмислено предложение мога да си го обясня само с крайна некомпетентност или с осмислянето на дейността на една неработеща структура (Националният център по обществено здраве), жертвайки работещи такива. Това не може да е оптимизация.

Държавните и общински структури не обичат да работят с неправителствени организации, те задават твърде много въпроси и имат твърде много изисквания. В изказването си в „Неделя 150“ министър Андреева споменава думата фонд. Към НЦН не се разпределят никакви фондове. Смятам, че към онзи момент тя не прави съществена разлика между НЦН и Фонда за лечение на деца.

Кой, според теб, има интерес от закриването на Центъра по наркомании?

Наистина нямам категоричен отговор на този въпрос. Говори се, че има интерес към сградата, но метадоновата програма (засега) остава. Друг слух е, че към цялото каре между „Пиротска“, „Одрин“ и булевард „Тодор Александров“ има апетити. Няма как да знам дали това е истина. Но, дори и това да целта, нямам обяснение защо трабвя да се закрие НЦН, а не да се премести например.

Единственият логичен вариант остава осмислянето на дейността на Националният център по обществено здраве и анализи и „Медицински одит“. Последните дни бях твърде натоварена и не успях да проверя какво точно прави този център. Ще попълня този пропуск съвсем скоро.

Вероятен вариант е липсата на компетентност в МЗ.

Как мислиш – проектът за закриване на НЦН част от по-обща политика по отношение на наркотиците и наркозависимите ли е, или е по-скоро изолирано събитие? Ако е част от цялостна политика, как би я характеризирала?

Закриването на НЦН е част от пълната липса на държавна политика по отношение на наркотиците. Всичко, което се прави, е „на парче“. Ефективните политики относно наркотиците включват всичко, което може да е свързано с тях. Законодателството трябва да бъде изключително прецизно изготвено, като при изготвянето му трябва да има специалисти от всички области – полиция, съд, прокуратура, ДАНС, митници, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, Социалното министерство, Здравното министерство, правосъдното министерство, психиатри-нарколози, терапевти, социолози, широко трябва да бъде потърсен неправителственият сектор. Подобно нещо не се случва на практика. Правят се работни групи относно законодателството, на които всички е предрешено. Не се мисли за разрешаването на проблема и запазване на здравето на нацията, а се крият зад европейски конвенции, които отдавна са загърбени от ЕС.

В България до момента не е правено задълбочено изследване по темата. Всичко, което излиза като данни, се извършва от Фокусния център към НЦН, който има смешно нисък бюджет за подобна дейност.

Държавата не иска да знае какво се случва тази област. Може би тук става въпрос за сериозни интереси.

Как би се отразило закриването на Центъра по наркомании конкретно на твоята работа?

Ние ще останем без добър контакт с държавните институции, няма да можем да бъдем обучавани от успешни професионалисти от страни с по-добре развити услуги, няма да можем да обучаваме новите аутрич работници, няма да имаме подкрепата на единствените хора, които си дават сметка колко важна е нашата дейност. Във все още негласуваната Стратегия по наркотиците 2014-2020 г. са предвидени единствените средства, които биха подпомогнали частично нашата дейност. Стратегията е писана от НЦН, естествено.

Нещо друго важно да искаш да добавиш, за което не съм те питала?

Държавата абдикира от отговорността си да защити общественото здраве, неосигурявайки средства за извършването на дейностите по намаляване на щетите от употребата на наркотици. Глобалният фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария официално спира финансирането за  България в края на 2014. Сигурна съм, че пари за тези дейности ще се намерят, но това ще стане, след като и тук избухне ХИВ епидемия. Това вече се случи в Румъния и Гърция. Защо някой смята, че ние сме защитени?

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.