За бомбите, улиците и границите

от -
467
„На тази маса ти е разрешено да лъжеш, докато и най-дебелите греди се огънат.“ В ресторант в граничното с Германия френско село Лотербур. Снимка: Светла Енчева.

Покрай вълненията около втория тур на президентските избори във Франция някак мимоходом премина новината за евакуацията на жителите на три квартала от германския град Хановер. Причина за евакуацията е обезвреждането на бомби от Втората световна война, забелязани на сателитни снимки.

Магистрала в Германия, на която движението е временно спряно поради намерена бомба от Втората световна война. Снимка: Светла Енчева.
Магистрала в Германия, на която движението е временно спряно поради намерена бомба от Втората световна война. Снимка: Светла Енчева.

Това е една от най-мащабните евакуации в Германия заради необезвредени бомби, случайно намерени след края на войната, но съвсем не единствената. Бомби в страната се откриват толкова често, че в повечето случаи това дори не е събитие. Миналата година и на мен ми се случи да стана свидетел на частична евакуация и отцепване на движението в германски град по същата причина. Помня как гледах от моста нереално пустата магистрала. Информация за евакуацията беше публикувана само в местни медии и сайтове – не като водеща новина, а за да могат да се съобразят хората с транспортните промени и с ограничената зона.

От другата страна на Рейн, във Франция, войната напомня за себе си по други начини. Главната улица на Лотербур, едно от граничните с Германия елзаски села, се казва „Първа армия“. Когато слязох от международния автобус в града на европейските институции Страсбург, улицата, по която тръгнах към центъра, също се казваше „Първа армия“. В града видях и улици с имена на генерали. Ако идвах от България, това едва ли щеше да ми направи впечатление. Възприятията ми обаче бяха повлияни от няколкоседмичен престой в Германия, където кръщаването на улици на армии и генерали би било проява на меко казано лош вкус.

От двете световни войни Франция излиза като победител. Нейните армии и генерали са „от добрите“. Много от населените ѝ места по границата с Германия са с немски имена – още един знак за победата на Франция и поражението на Германия. И все пак, в страната витае чувството за заплашеност. На първия тур на президентските избори Марин Льо Пен печели преобладаващо в източната част на страната – тоест частта, която е по-близо до границите с континентална Европа.

Ресторант на улица „Първа армия“ в Лотербур, Франция. Снимка: Светла Енчева.
Ресторант на улица „Първа армия“ в Лотербур, Франция. Снимка: Светла Енчева.

На улица „Първа армия“ в Лотербур (или, както го наричат в Германия – Лаутербург) се намира кокетно ресторантче. От тавана виси декоративна греда с шеговит надпис на немски. Сервитьорката, жена на средна възраст, говори, освен френски, немски и английски. Клиентелата ѝ е международна. Освен местни французи, сред постоянните клиенти са и германци от близките населени места отвъд границата. Идват и доста туристи. В малкото салонче на заведението се говори на горе-долу толкова езици, колкото е броят на масите. В селото има и плаж, и къмпинг, чиито посетители също съвсем не са само французи.

Ако Льо Пен беше спечелила изборите и Франция беше затворила границите си, Лотербур щеше да бъде просто едно селце в края на неособено богатия елзаски район. Едва ли щяха да идват много туристи от вътрешността на страната, за да похапнат охлюви в ресторантчето „При Жилбер“ или да отидат на къмпинг. За французите яденето на охлюви не е събитие, те си имат морета и не са опрели до някакво езерце край Рейн. Това, което оживява региона, са именно отворените граници. И все пак, на първия тур на президентските избори в този район Льо Пен печели.

Камъкът, указващ границата между Германия, Холандия и Белгия. Снимка: личен архив.
Камъкът, указващ границата между Германия, Холандия и Белгия. Снимка: личен архив.

Границите във вътрешността на Европа всекидневно се пресичат както от хора, живеещи в съответните райони, така и от туристи. Някои от границите, които преди са се охранявали с оръжие, днес са туристически атракции. Близо до немското градче Аахен (ако името ви звучи по-скоро холандско, това не е случайност) и холандското градче Ваалс например се намира границата между Германия, Холандия и Белгия. Можете да преминете от Аахен във Ваалс, без дори да забележите неголямата табела, указваща края на Германия. Както си вървите по улицата, изведнъж се оказвате в Холандия. А границата между трите държави е отбелязана със специален камък. Туристите се редят на опашка, за да се опитат да застанат по такъв начин, че да са едновременно в три държави.

По същия начин, както от Аахен във Ваалс, можете да преминете и от Констанц (Германия) в Кройцлинген (Швейцария). Встрани от улицата, край Боденското езеро, границата между двете държави е отбелязана като произведение на изкуството. А това е дори външна граница на Европейския съюз. Там няма нито един човек, който да я охранява. Само видеокамерите напомнят, че мястото има по-особен статут. Дори не разбрах, че това е граница и не схванах защо трябваше да ме преведат през едно поле и какво точно трябваше да ме впечатли, докато не ми обясниха къде се намирам всъщност.

Границата между Германия и Швейцария при Констанц. Снимка: Светла Енчева.
Границата между Германия и Швейцария при Констанц. Снимка: Светла Енчева.

Границата между Германия и Франция при Страсбург пък е мост. Когато минавах по нея, си мислех – колко хубаво е, когато границите са мостове. Не огради с бодлива тел и наблюдателни кули, на които бдят въоръжени войници, а именно мостове.

В неделя, в начачерието на Деня на Европа, в лицето на Еманюел Макрон Франция направи избор, който позволи на европейските граници да продължат да бъдат мостове и туристически атракции, а на хората, живеещи от двете им страни, да печелят, а не да губят от това, че са на границата. И на всички граждани на ЕС – да продължават да бъдат част от едно общо цяло. Отвъд всички големи проблеми и теми, свързани с целостта на ЕС, именно тъканта на всекидневието, на малките неща, е това, което изгражда европейското битие.

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.