За да разберете Путин, четете Оруел. Украйна, Русия и голямата лъжа

Всеки, който иска да разбере сегашната руска позиция за Украйна, ще е добре да почне с класическата книга на Джордж Оруел „1984”. Връзките, които дава прочитането на книгата, са по-дълбоки, отколкото ако само прикачим на ситуацията в тази страна прилагателното „оруелска”: структурата и мъдростта на книгата са водачи, често плашещо точни, към разбирането на днешните събития.

Най-лесният начин за започване, в светлината на сега напълно откритото руско нахлуване в Украйна, е с „Войната е мир” – един от лозунгите на империята, която Оруел измисля в своята приказка. В края на краищата, всеки опит за преговори и примирие досега са съпътствани от руска ескалация и това стига до точката, в която можем да сме сигурни, че вече не става дума за съвпадение. Ако президентът на Русия Владимир Путин се среща с други лидери, трябва просто да очакваме, че това не е нищо друго освен прикритие за най-новото престъпление, както е с въвеждането на руски части, танкове и артилерия по време на последните разговори в Минск. Но ние трябва да задълбаем малко по-навътре в интригата за трите понятия, които са ни нужни, за да разберем тази много странна война, в която Путин радикализира политиката на Русия, разрушава европейския мирен ред, оспорва предположенията на европейците за цялото им бъдеще и дори заплашва с ядрена война. Всяка причина, която бива предлагана, за да обясни една война, която е толкова безсмислена, че стига до нихилизъм, е явно фалшива или противоречи сама на себе си, или съчетава и едното, и другото. За да проумеем това ужасно събитие, в което хората биват убивани и умират, по същество без каквато и да е причина, трябва да си спомним някои ключови понятия от Оруел: Евразия, двоемислие и научаването как да се обича Големия брат.

В романа на Оруел „1984” една от световните сили е наречена Евразия. По един достатъчно интересен начин Евразия е името на главната доктрина на руската външна политика. В антиутопията на Оруел Евразия е репресивна, подстрекаваща към война държава, която „обхваща цялата северна част от европейската и азиатската суша, от Португалия до Беринговия проток”. В руската външна политика Евразия е план за интеграция на всичките земи от Португалия – и вече се сетихте, нали – до Беринговия проток. Евразия на Оруел прилага на практика „необолшевизъм”; водещият руски евразийски теоретик някога се самоопредели като „национал болшевик”. Този човек, влиятелният Александър Дугин, от дълго време се застъпва за разрушаването на украинската държава и напоследък предлага Русия да унищожи Украйна. Оруел може да ни помогне да разберем какво би ни се случило, ако правим добросъвестно усилие да употребяваме официални руски медийни източници, за да се опитваме да разберем света. Руската пропаганда за Украйна е днешното двоемислие: тя изисква хората, както се изразява Оруел, „да поддържат едновременно две мнения, които взаимно се унищожават, знаейки, че те взаимно си противоречат и вярвайки и в двете”. Руската пропаганда всекидневно бързешката изчуква на клавиатурата две версии на всяка история – и двете са фалшиви, а освен това взаимно се отричат. Помислете за твърденията, които са в курсив по-долу, всяко от които би следвало, след осем месеца повтаряне, да ви звучи познато.

article_inset_snyder_2

От една страна, Русия трябва да нахлуе в Украйна, защото украинската държава е репресивна. (Всъщност Украйна е демокрация със свобода на словото и е във всяко отношение страна, по-свободна от Русия.) От друга страна, Русия трябва да се намеси, защото украинската държава не съществува. (Всъщност тя е точно толкова функционална, колкото и руската държава, с изключение на някои проблематични сфери като отбрана, разузнаване и пропаганда.)

От една страна, Русия трябва да нахлуе в Украйна, защото руснаците в Украйна са принуждавани да говорят украински език. (Това изобщо не е така: руснаците в Украйна са много по-свободни да говорят както им харесва, отколкото руснаците в Русия. Повечето хора, които говорят руски в Украйна, не са в действителност руснаци, но във всеки случай повече, отколкото американците, които говорят английски, са англичани.) От друга страна, няма украински език. (Има. Той има забележителна литературна традиция и е език, който се говори от десетки милиони хора.)

От една страна, всички украинци са националисти. (Всъщност крайнодесните украински сили набраха 2 процента в последните президентски избори, много по-малко отколкото в която и да е от европейските страни.) От друга страна, няма украинска нация. (В действителност проучванията на общественото мнение винаги показват точно обратното дори в районите, които сега са под руска окупация. Милиони украинци бяха готови да поемат рискове заради нацията си в неотдавнашната революция, а хиляди доброволци избраха да рискуват живота си на фронтовете – и те са много повече от тези, наричащи себе си патриоти, които биха поели същите рискове в САЩ и навсякъде другаде по света.

article_inset_snyder_3

Вече зашеметени ли сте? Още нещо: Русия воюва, за да спаси света от фашизма. (В действителност, Русия е тази страна, в която крайнодесните упражняват диктаторска власт, където главата на държавата проповядва една по същество хитлеристка доктрина за нахлуването в друга държава, за да бъдат защитени етническите братя. В Европа политически съюзници на Русия са крайнодесни партии, включително фашистки и неонацистки.) Между другото: фашизмът е нещо добро. (В Русия сега Хитлер бива реабилитиран като държавник, евреите са обвинявани за Холокоста, гейовете са представени като част от международна конспирация, а участниците в първомайския марш на руските нацисти, както и тези в Украйна, са представени като герои.)

Руската пропаганда ни снабдява и с двете страни на една и съща история. Ние приемаме, че истината е по средата. Но истината не се разполага между твърдения, всяко от които е само по себе си лъжа, а те са и взаимно противоречиви. Има само лудост – или, както Оруел нарича това – приучване да се обича Големия брат, далечния, без определено лице тоталитарен водач. В „1984” човек се учи да обича Големия брат чрез принасяне в жертва на нещата, които обича най-много. В Украйна това би било държавността. Путин вече поиска да му се прехвърлят правата да раздели страната и да образува от едно от парчетата Новорусия в югоизточната част на Украйна; в Европа жертвата, която следва да се принесе, би била мирната интеграция, едно достижение, което Путин заплашва, а всички ние би следвало да принесем в жертва разума си.

Твърде често се опитваме да отгатнем какво има в мисълта на Путин. Ние по-скоро се опитваме да се вживеем в мисълта на Големия брат, отколкото в света на поддаващите се на потвърждение факти. Но, принципно погледнато, кой в същност го е грижа какво има в мисълта на Путин? Нима някой действително знае това, включително самият Путин? Дори ако сме знаели какво е имало в мисълта на Путин днес, е ли това знание надежден водач, който ще ни отведе до това, което би било в мисълта му утре? И какъв шанс да отбраняваме свободата и порядъчността имаме, ако започнем от мозъка на един индивид? В края на краищата това е човек, който се намесва дори в детските мултфилми и контролира телевизионните програми, които пък повдигат въпроса за неговата възможна божественост.

В края на „1984” един функционер на режима на Големия брат, в разгара на изтезанието, което прилага на главния герой в книгата, казва следното: „Властта не е средство, тя е цел”. Ала каквото и да има в главата на Путин, каквото и той да говори и прави, всичко, което действително защитава, е собствената му власт, т.е. нещо, което отива към края си и при това не след твърде дълго време. Потисничеството в Русия, войната в Украйна и дестабилизацията на Запада са абсурдно висока цена, за да бъде тя платена, за да удовлетвори предпочитанията на един човек. Вместо да почнем с плащането на тази цена и вместо да вторачваме ококорените си от ужас очи в двоемислещия, по-добре е да мислим за това, което ценим и което можем да сторим, за да защитим нещата, които са ни скъпи. Ако Украйна стане Новорусия, а Европа стане Евразия и Западът се срути, това няма да е поради физическата сила на Русия, а поради нашата умствена слабост.

***

Статията е публикувана на 3 септември в он лайн изданието Politico.

В началото на юни Marginlia.bg публикува друга статия на автора по темата – Битката за Украйна предвещава най-важното. Фашизмът се връща на континента, който вече веднъж разруши

Превод: Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет в САЩ и в лондонското Висше училище по икономика, изследовател в Института по науките за човека (IWM) във Виена. Той е автор на бестселъра „Кървави земи. Европа между Хитлер и Сталин”. Издадена през 2011, книгата вече е преведена на 28 езика. Предстои да излезе и на български език.