За фашизма и фашистите

В Деня на паметта и скръбта – 22 юни, председателят на Държавната дума на Русия Сергей Наришкин, произнасяйки реч на митинг в Брестката крепост по случай навършването на 73 години от началото на войната на нацистка Германия срещу СССР, заяви, че „фашизмът отново надига глава съвсем близо до границите на Белорусия и Русия”. Кого в Русия сега все по-често обвиняват във фашизъм? Защо в последно време думата „фашизъм”, казана от официални трибуни, има предвид една съседна на Русия страна?

За историческите аналогии и генетичната памет за понятието „фашизъм” разсъждава историкът Никита Петров, доктор по философия. Той отговаря на въпросите на кореспондентката на Московското бюро на Радио „Свобода” Елена Поляковская.

Нужно е да говорим не за съвременното научно разбиране на думата „фашизъм”, защото трябва да обсъждаме такива определения като тези за нацизъм, за фашизъм, за принципните различия между тях в различните режими, за построяването на тоталитарната държава. Трябва да говорим за това какво прави с тази дума руската пропаганда сега. Трябва да помним едно нещо: съвременната руска пропаганда използва думата „фашизъм” отдавна и при това изключително в качеството на ругатня. Друго, освен ругателство, в тази употреба на думата „фашизъм” няма. Това е много стара традиция, тя идва още от времената на бившия СССР. До Втората световна война у нас означаваха като фашистки много режими, които в същност не бяха такива. А след войната този етикет лепяха, например, на режима на Йосип Броз Тито в Югославия. По същия начин наричаха „фашистки” и режима на ген. Аугусто Пиночет в Чили.

Според схващането на обикновените еснафи, а също и според разбиранията на пропагандата, под фашистка държава се разбира някаква чисто и просто злодейска страна, някакво злодейско устройство на живота. И затова от гледната точка на съветския човек, а сега на руснака, фашисти могат да са всички други, но не и ние! А е известно, че светлите умове и знаменитите хора в бившия СССР като например Лев Ландау (велик съветски физик, лауреат на Нобелова награда, бел. прев.) искрено мислеха, че фашизмът наистина съществува в Съветския съюз в неговия чист вид. Така че ние се нахвърляме с обвинения към другите преди всичко защото се боим да не би самите ние да бъдем заподозрени в подобен стремеж към тоталитарно устройство на обществото.

Като имате предвид съществуващите в Украйна националистически партии и организации, до каква степен са справедливи, според вас, обвиненията във фашизъм по отношение на тази страна?

Съвършено несправедливи са поради това, че каквито и да са национално ориентирани организации – както в Украйна, така и в Русия – са преди всичко обединения на групи хора. Но ние говорим за държавата, за устройството й! А то няма никакво отношение към тези обединения. В този смисъл характерно е, че това е стара съветска традиция – всички да ги ругаем за това, че са „фашисти”… Между другото, във вестниците може да се намери едно такова словосъчетание като „еврофашист”, когато пишещите имат пред вид, че Европейският съюз като че ли е почти фашистка организация! Това сега сериозно го пишат руските вестници, възбуждайки и подгрявайки ненавист. Така че етикета, който пропагандата се мъчи да лепне на Украйна, прозвището, с чиято помощ тя заклеймява тези, които не й се нравят, не са й угодни или й се струват възмутителни заради възгледите им, всъщност е просто един елемент от пропагандната война. Но зад него няма никакво научно съдържание, даже ако говорим за сегашните украински организации от, да го кажем по този начин, ярък и ясен националистически тип. У нас, в Русия, е пълно с точно същите.

Може ли да се говори, че сегашната пропаганда използва генетическата памет, в която думата „фашизъм” предизвиква съвсем конкретни асоциации?

Съвършено точно! Защото тук всъщност се апелира към паметта за тази огромна и кръвопролитна война, която се води от 1939 до 1945 г. У нас и тогава имаше същия пропаганден патос за борбата с фашизма като такъв. Защото не правеха никаква разлика между германския нацизъм и италианския фашизъм. Но, въпреки това, в народната памет тази война остана като някаква свещена война срещу световното зло. И сега, и през всичките години след войната у нас тази „табелка за означаване на световното зло” окачваха на всички наши политически противници. Аз вече дори мълча за абсурда, в който изпадна съветската пропаганда, която твърдеше, че Израел също е фашистка държава, че ционизмът е разновидност на фашизма. Това е една, бих казал, даже не само нечестна, а напълно лъжлива и лицемерна игра.

Защо се заостря вниманието върху съществуващите националистически партии и движения в другите страни, когато акциите на аналогични организации в Русия се правят с официални разрешения от властите?

Защото те са у нас. Както се казва – собствената пот не мирише… В този случай властта прекрасно разбира, че това е начин за канализиране, че е един вид отваряне на клапана, през който да излети енергията на народното недоволство. Аз даже вече не съм и учуден. Властта, разбира се, няма никакво намерение да прави теоретични или исторически проучвания в природата на фашизма. По-важно е другите да бъдат заклеймени и с това да бъде отклонено подозрението от теб самия.

Можем да си спомним филма „Кабаре” на Боб Фос. В края на триминутния музикален епизод, в който образно е показано как се разпространява фашизмът, едно от главните действащи лица, Майкъл Йорк, пита своя приятел: „Вие действително ли мислите, че ще можете да ги спрете?” Според Вас в Русия разбират ли опасността от настъплението на фашизма?

Всякакво заиграване с подобна хипертрофирана или доведена до абсурд национална идея е бременно с възможността държавата рано или късно да бъде принудена да действа в руслото на тези лозунги, които тя, държавата, отначало може и да не одобрява, след това в известна степен започва да поощрява, защото според нея те са й изгодни в текущия политически момент, но предполага, че ще може да обуздае това явление, че винаги ще може да го оглави и да го отклони в нужната посока. Но всъщност опасността е много голяма. Защото фашизмът се основава на известни тъмни страни от природата на човека, на тъмните му инстинкти. И когато те се излеят и преминат всички граници, те вече не могат да се управляват, не могат да бъдат експлоатирани. Това, което се надгражда над тях, започва да се експлоатира от властта. Но то вече започва да променя природата й. Поради това опасността в действителност не е просто в съществуването на някакво примиренчество. Не, опасността е в това, че ние просто не искаме да видим нарастването на потенциала на фашизма. А даже и смисъл няма да се доказва очевидното – че ако използваме тези явления за конюнктурни цели, то това е път за никъде, път към гибел.

Думата „фашизъм” по отношение на Украйна се употребява сега, като се акцентира върху това, че в тази страна националистическите партии и движения се ползват с голяма поддръжка от хората. Но според резултатите от президентските избори на 25 май водачът на „Десен сектор” Дмитрий Ярош и лидерът на партията „Свобода” Олег Тягнибок заедно получиха по-малко гласове от президента на Обединения украински еврейски конгрес Вадим Рабинович.

Това е убийствен за сегашната руска пропаганда факт. Всичко, което тя така упорито повтаряше, всичките клишета, които тя ползваше, се оказаха лъжливи. Резултатите от гласуването показаха какъв е изборът на украинския народ. Те са действителните измерители на влиянието на всякакви националистични или ултранационалистични водачи и идеи. Ето това в действителност е часът на истината. Така че руската пропаганда просто се провали. Друг въпрос е, че тя не прави никакви изводи от този провал. Направиха се, че не забелязват всичко това и продължават и до днес да говорят, че трябва да се борим с фашизма и при това точно в Украйна. Изглежда трябва да почнат със себе си.

Интервюто е публикувано в сайта на Радио „Свобода” на 22 юни 2014 г.
Превод: Емил Коен

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.