Зъбоболът на комунизма се завръща. Част 2.

Унгария на кръстопът. Как премиерът Орбан и неговата дясно-популистка партия бавно разрушават демокрацията в страната.

В броя на „Маргиналия” от 27 ноември публикувахме първата част от голямата статия на Игал Шлайфер. Сега публикуваме втората част, а третата, последна част, ще можете да прочетете следващата седмица. 

Факторът „Европейски съюз” в сегашната унгарска политика е сложен. Прехвърлянето на милиарди евро от ЕС в подкрепа на унгарската икономика е нещо като спасително въже, което от своя страна дава на Брюксел някои лостове за натиск върху Орбан. Но реформите, които Брюксел изисква, както и бюрокрацията му, го превръщат в лесна мишена за правителството на Орбан, което изгражда пред гражданите образа на Брюксел като страшилище, заплашващо суверенитета на Унгария. Един от лозунгите, който ФИДЕС използва по време на кампанията за европейските избори гласи: „Нашият апел към Брюксел е – Уважавайте унгарците!”

За унгарската десница Брюксел е новата Москва, технократите от ЕС са представяни като хора заместващи бруталните диктатори от СССР в качеството им на потисници на унгарската нация, която, както мнозина в Унгария вярват, много дълго е страдала от ефектите на чуждото господство от един или друг вид. „Европейските страни не бяха готови да възприемат странното явление, че една страна, подготвяна да бъде член на ЕС политически и юридически, ще се отдалечи от европейските ценности”, ми казва бившият член на ФИДЕС. Въпреки че по принцип ЕС бе твърде строг в изискването си Унгария да осигури, че ще реформира правото си така, че то да съответства на европейските стандарти с цел страната да се присъедини към ЕС, на практика Брюксел бе твърде небрежен в налагането на тези стандарти.

Питам един унгарски икономист на около 30 години как смята, че ЕС се е приспособил към унгарската политическа ситуация. „Единствената пречка пред Орбан е външна и това е ЕС”, ми казва той. „Той го предпазва от това да не полудее съвсем”. Този човек работи сега в Люксембург. Напуснал е престижна позиция в централната банка на страната поради нарастващото влияние на правителството върху банката, която преди това е била една от най-професионално управляваните унгарски институции. Подобно на нарастващ брой от млади професионалисти, икономистът намира, че не е бил допуснат отново до работата си просто защото не е смятан за лоялен на ФИДЕС.

Унгария не е единствената държава, която употребява демократичния процес, за да централизира контрола и да задуши несъгласието. Това, което някои наричат „путинизация” е световен феномен напоследък. В рамките на ЕС, страната се позиционира твърдо в лагера на тези, които са евроскептици, една група страни, които твърдят, че Брюксел твърде много се меси в техните вътрешни работи и регулира премного живота на обикновените граждани.

Орбан е много открит в критиката са на либерализма и демокрацията. „Аз не мисля, че членството ни в ЕС е в състояние да ни спре от това да изградим една нова либерална държава, стъпила на национални основания”, каза той в реч, държана през юли в Румъния на митинг на студенти принадлежащи към унгарското малцинство в Румъния. „Като се разделяме с догмите и идеологиите, които са възприети от Запада, ние се опитваме да намерим формата на организацията на общността, т.е. новата унгарска държава, която е в състояние да направи общността ни конкурентоспособна в голямото световно надбягване през десетилетието, което идва”, каза Орбан на студентите. „Между набиращите сила „звезди” на новия световен ред, който сега се изгражда”, казва той, „са Русия, Турция и Китай”, добави премиерът и отбеляза, че нито една от тях не е либерална, а някои въобще не са демокрации.

Съвсем близо до Площада на свободата е зашеметяващо украсената в неоготически стил от 19 век сграда на унгарския парламент. Тук имам среща с Ференц Кумин, в миналото изследовател на политиката, който сега работи като говорител на правителството. Младоликият 39 годишен мъж, ниско подстриган и облечен в сив раиран костюм отхвърля обвиненията, че ФИДЕС подкопава унгарските демократични институции. „Всички тези обвинения са продукт на нашата опозиция, която е жива”, казва Кумин, който говори бързо и отривисто. „Не бих казал, че тя е в добра форма, но прави всичко, което може, за да ни опонира”, казва той.

„Опозицията преживява трудно време нападайки ни, така че това, което те могат да направят е да прехвърлят обществената дискусия от реалните неща, от числата и фактите към по-символичната арена, населена с хилави понятия като например „Европейски ценности”. Определете европейските ценности! Не е лесно. Това е твърде силно политическо оръжие, което враговете ни ползват, твърде силно е, за да бъде ползвано”, добавя Кумин.

Сигурно е истина, че унгарските опозиционни партии са в жалко състояние. Една от причините за победата на ФИДЕС през април е, че унгарската либерална и лява опозиция е разделена и дезорганизирана. В последните избори, коалицията, съставена от най-забележимите либерални партии, някои от които преди са били управляващи, събра само 19 процента от гласовете. За сравнение, крайнодясната партия Йобик, която единственият по-забележим опонент на ФИДЕС вдясно, постигна 20 процента, с три процентни пункта повече от 17-те, които взе през 2010.

Либералите изглежда са напълно обезсилени и съвсем са „свалили гарда” пред консолидацията на властта, осъществяване от ФИДЕС. „Ние знаехме през 2010, че имахме големи несъгласия с правителството, но и в най-дивите ни нощни кошмари не можехме да си представим, че ФИДЕС ще започне да разрушава демократичните институции и ще почне да поставя само близки приятели на всички места”, казва Тимеа Сабо, единственият депутат, която представлява „Диалог за Унгария”, една малка зелена либерална партия, по време на интервю, което взех в малкия й офис, намиращ се в сграда, разположена недалеч от парламента. „Те почнаха да прокарват закони, за които те просто нямат мандат, включително промени в Конституцията”, казва тя. „Например”, казва тя и добавя, че „ФИДЕС използва своята законодателна тежест, за да закрепи плоския данък, въвеждайки го в конституцията и за да отслаби, да разводни властта на Върховния съд на страната”.

„Често се чувствам като Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници. В парламента няма много неща, които ние можем да правим”, казва Сабо, бивша журналистка, сега за втори път депутат. Тя се втурва в залата за пресконференции, за да участва в една, посветена на инициатива, която тя и един друг народен представител представят. Инициативата е да се въведе квота за жени в парламента на Унгария, който има най-ниското ниво на представителство на жени в ЕС. Законодателството, което те предлагат, няма много шансове да беда прието, защото ФИДЕС не го поддържа. Отвън чакат трима телевизионни оператори и няколко репортери. Светлината на камерата се запалва и Сабо чете предварително приготвено изявление.

Всичко това се чувства, че е формално, всеки – от парламентаристите до журналистите – изглежда като играещ роля в продукция, за която те знаят, че ще бъде гледана от малцина.

В южната част на Площада на свободата, скрит зад боядисана в бяло ограда и пазен от многобройни полицаи, има малък незавършен паметник. Всеки ден група, както например бе, когато аз посетих това място, от около сто души, повечето с посивяла коса, се събират, за да се държат за ръце и да пеят антикомунистически песни като по този начин протестират срещу изграждането му.

Правителството изгражда този паметник в знак на почит към паметта на жертвите на нацистката окупация на Унгария през март 1944 г., в които се включват и 565 000 евреи. Но опозиционните партии и еврейските групи не са щастливи: те вярват, че монументът – една исторически и художествено предизвикателна творба, която ще изобразява орел (Германия), връхлитащ върху архангел Габриел (Унгария) – замазва обширната и зловеща роля, която симпатизиращото на нацистите правителство на Унгария е играло в масовата депортация на евреи към лагера на смъртта Освиенцим.

Бившият партиен служител на ФИДЕС, с когото разговарям обяснява, че паметникът е мощен пример за това как Орбан се връща назад в миналото на Унгария, за да търси вдъхновение. „Това не е модерна дясна политика, а е по-скоро един консерватизъм по модел на 19-ти век, който се връзва добре с унгарското възприемане на миналото. Това правим ние тук”, казва той, сочейки към мястото на паметника.

Официалният подход към паметта за Холокоста пасва по един неприятен начин на всичко това. От една страна, ФИДЕС получи доверието на обществото, правейки позитивни стъпки, като например обявяването на 2014 за година на възпоменанието на Холокоста, което бе съпроводено с отделянето на правителствени средства за изпълнение на мемориални проекти и мемориални събития. От друга страна, както в случая с паметника на Площада на свободата, ФИДЕС бива обвиняван в пренаписване на историята чрез предлагането на разказ, в който отговорността на Унгария за систематичната депортация на около 440 000 евреи, мнозинството до лагера на смъртта Освиенцим, е силно намалена. Монументът изобразява всички унгарци, съединявайки го с 45 годишната съветска окупация и с континуума на страданията на унгарците. Докато бях в Унгария почти всички критици на Орбан, с които говорих – евреи и неевреи, смятаха този паметник за характерен символ на усилията на правителството на Орбан да си играе с миналото на страната, за да закрепи политическото си бъдеще.

„Линията на правителството е следната – ние съжаляваме за това, което се е случило. Да, нацистката окупация бе нещо ужасно, съветската също, но ние нищо не можем да направим с това”, казва Гвен Джоунс, един историк, работещ за Централноевропейския университет в Будапеща. „Това е съвсем ясна абдикация от задължението да се отнасяме честно към миналото на страната, както и от разглеждането на въпросите за отговорността”, добавя той. Джоунс организира проект, който има за цел да почете „жълтата звезда”, т.е. сградите, в които евреите са били принудени да живеят според наредбите, въведени от унгарското правителство. „ФИДЕС бяха много добри, когато въвеждаха законодателство със задна дата”, казва Джоунс. „Изглежда те сега се опитват да правят същото и с историята на Унгария. Ако правителството приема закони със задна дата, то също така може да се опита и да измени историята.”

„Погълнала” достатъчно от подхода на ФИДЕС към историята и неприемаща строежа на паметника на Площада на свободата, Федерацията на еврейските общности в Унгария, , която наброява около 100 000 евреи, живеещи в страната, обяви по-рано тази година, че няма да участва в нито едно от събитията на ФИДЕС, предвидени за възпоминание на Холокоста в Унгария. Между другото, около 50 НПО-та получили близо един милион долара от правителството за мемориални мероприятия по време на годината на възпоминанието (2014), върнаха на правителството получените суми. Те образуваха свой собствен съюз, наречен „Мементо 70” и се опитват да съберат пари независимо от правителството.

„Имаше усещане между тези организации, че сме достигнали предела в разбирането си какво може да е допустимо в отношенията с правителството”, казва Андраш Харсани, икономист, който помага за организацията на проявите на „Мементо 70”. „Връщането на тези пари беше по-скоро жест, с който искахме да покажем на хората, че издигаме гласа си и че можем да сплотим една общност около себе си. Има пункт, който, когато се достигне, трябва да се надигнат гласовете ви”, казва Харсани, 38 годишен ниско подстриган сивокос и синеок мъж, израснал в нерелигиозно еврейско семейство, с родители, които са били комунисти.

Кумин, правителственият говорител, отрича, че ФИДЕС е въвлечен в дейност по ревизиране на историята. „Никой не иска да замазва отговорността на унгарските власти. Ние се срамуваме от това”, казва той. Но освен това добавя – „ние вярваме, че историята може да бъде завършена само ако германското нахлуване е част от нея. Без това вие не можете да получите цялостна картина … вие получавате фалшива картина. Ето защо паметникът следва да бъде посветен на това събитие”.

Сега Унгария има третото по големина еврейско малцинство в ЕС, по-голямата част от което живее м Будапеща. От време навреме има антисемитски инциденти. Например, през 2012 кървави свински крака бяха провесени на статуята на Раул Валенберг, шведски дипломат, работил в Унгария, който е спасил безброй евреи по времето на Холокоста, снабдявайки ги с „предпазващи ги паспорти” на своята страна. През същата година няколко еврейски гробища бяха осквернени, а един еврейски лидер бе нападнат от двама младежи при напускане на Будапещенската синагога.

Унгарските евреи, с които говорих, макар и загрижени от инцидентите, подобни на тези, които споменавам, бяха по-разтревожени от политическия възход на крайно десните и от антисемитската реторика, която правителството очевидно търпи. „Всичко започва от думите”, казва раби Ференц Раж, който ръководи синагогата в Будапеща „Бет Орим”. „Ние не вярваме, че думите не могат да наранят, че не са като пръчките и камъните. Аз обръщам внимание на думите”, добавя той.

Текстът е публикуван в американското онлайн издание Slate на 3-ти октомври 2014 г. Заглавието е на редакцията.

Следва.

Превод: Емил Коен

Avatar

Игал Шлейфер

Игал Шлейфер е постоянен сътрудник на списанието Slate.