Защо ДПС победи на изборите Реформаторския блок

Простият отговор е, защото това е етническа партия. Тя все още разчита на мобилизацията на твърдия си електорат от турци и помаци, колкото и от движението да твърдят друго. Злите езици казват, че вотът на жителите от малките селища се контролира от мафиотските методи на ръководството и от трайното усещане, че не гласуваш ли, не можеш да си намериш работа в общината.

В 13-и многомандатен избирателен район Пазарджик Движението за права и свободи е първа политическа сила с 26, 43%. ДПС постига там един от най-високите си резултати – с близо 10% повече от средния резултат на партията за страната и доближаващ се до резултатите й в области като Силистра, Шумен, Смолян, Кърджали. Не се учудих. Още не е отшумял съдебният процес срещу 13-те имами, обвинени за разпространяване на недемократична идеология и радикален ислям, завършил с осъдителни присъди [виж тук] . Двугодишните съдебни заседания на Пазарджишкия окръжен съд бяха придружени от непрестанни протестни митинги и виковете „Ислямът вън от България“ на ВМРО и Ангел Джамбазки, от вчера вече евродепутат от „България без цензура“. Ръководството на ДПС трябва ръце да целува на тогавашния вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов и на сегашния Цветлин Йовчев, шеф на ДАНС през 2010 г., замислили и осъществили лова на фундаменталисти в Родопите. В резултат на този лов, тайните агенти на ДАНС нахлуха в къщите на имамите в Горно Краище, Смолян, Кочан, Сърница, Мадан, за да търсят спящи клетки на Ал Кайда в джамиите по места. Точно две години тиражните вестници и телевизиите пригласяха на пазарджишката прокурорка в нелепите й обвинителни тези, че помаците и духовните им лидери са взели присърце ислямския радикализъм и заплашват националната ни сигурност.

Въпросът обаче не е само в Цветан Цветанов и лудостите на ДАНС през последните години. Въпросът е как ДПС отвръща на медийните и политическите провокации, в които се заиграва и съдебната система. Как се храни и преяжда с власт партията, която точно отчита трайната връзка между стереотипите на мнозинството, прерастващи в национализъм и грубо патриотарство, от една страна, и чувството на изолираност, безпомощност и нужда от партийна закрила на своя електорат.

Цензура или регулация беше случаят със спряната телевизия „Ден“?

Ник Щайн бе телевизионен водещ в кабеларката „Ден“ с директор Бойко Станкушев. Предаването му „От телефон до микрофон“ през 2003 г. вбесяваше ръководството на ДПС заради безбройните протестни писма на засегнатите турски зрители от Търговище и окръга. Бъбривият германец бе отпуснал напълно юздите на токшоуто си и изслушваше по телефона всеки зрител, който не харесва турците. Ник пощипваше вековната ненавист на българите с провокации от рода на „абе, що ви говорят за османско присъствие, като сте били под робство“ и други подобни. Особено актуалната тогава тема за автобусите, които докарваха гласоподаватели и объркваха процентите на останалите по изборите, нахъсваше публиката. Телефоните загряваха от всякакви описания на турците и партията ДПС, като превръщаха предаването „От телефон до микрофон“ в истинска трибуна на словото на омраза.

През 2003 г. регулаторният орган СЕМ бе ръководен от покойния вече Райчо Райков, номинация на ДПС. В комисията по медии пък бе Милена Милотинова, също чувствителна към устойчивостта на своята кариера и към императивните искания на ДПС. Разгневени от волностите на немеца Ник Щайн, ръководителите на Движението за права и свободи, както и неговите депутати припомниха на Милотинова и Райков две неща. Първото, че никога не трябва да забравят какво и кому дължат. И второто, което само либерали като Лютфи Местан знаят, е, че в тази страна има закони и Конституция! Ник Щайн и политически некоректните български зрители почти нямаха полезен ход в следващите сцени от разигралата се пиеса за свобода на словото и насаждане на етническа нетърпимост. За отрицателно време СЕМ издаде решение, с което връчи солена глоба на собствениците на тв „Ден“, а едновременно и с това й дръпна шалтера. Въпреки жалбата на Бойко Станкушев и цялата медийна общност, основанията на ДПС бяха могъщи. Законът за радио и телевизия забранява подбуждане към нетърпимост на етническа и верска основа, следвайки правната норма и духа на Конституцията на Република България. Случаят отшумя, а председателят на СЕМ Райчо Райков от квотата на ДПС остана в историята с две неща. С въвеждане на новините на турски език и със спирането на телевизия „Ден“.

Либерализмът на ДПС не е панделката за Брюксел

Ако питате Лютфи Местан дали има нещо нередно в ограничаване правото на журналистите на свобода на словото, той напълно ще се съгласи с вас. Несъмнено, правото на изразяване е базисна ценност, а самото ДПС има правозащитен профил още от травматичното си минало на „възродителния процес“. Ако попитате правозащитниците обаче къде е границата между свободата на словото на разпасалия се в ефир Ник Щайн (впрочем в сравнение с „Шоуто на Слави” Щайн е направо дребен хулиган!) и насаждането на езика на омразата, те много ще се затруднят. От една страна, през ония години гилдийни организации като някогашната Българска медийна коалиция защитаваха бурно правото на Ник Щайн и Бойко Станкушевата телевизия „Ден“. От друга страна обаче, правозащитните групи, които ревниво пазят етническия мир и получават заплатите си за опазване на толерантността и разбирателството с етнически различните, по-скоро се присъединиха към Лютфи Местан и неговите рестриктивни практики по отношение на една частна телевизия . И в това се крие несъмненият залог за успеха на ДПС в лицето на актуалното му ръководство. Винаги екзактният Лютфи, депутат през всичките години на прехода, знае отлично, че върховенството на закона и европейските практики на терена на малцинствата са златните обеци на неговата партия. Колкото повече враждебно слово се лее от телевизия СКАТ и телевизия „Алфа“, толкова по-добре за ДПС. Електоратът на Движението за права и свободи живее [виж тук] непрестанно в режим на нападки и подстрекателства. Медиите описват хората с арабски имена като „ибрикчии“ и с други обидни квалификации, а социологичните изследвания нареждат турците и помаците на трето място като мишени на слово на омразата [виж тук] .

Ако Реформаторският блок имаше адекватните реакции и тънкото чувство за права на малцинствата, гарантирани от националното и международното законодателство, със сигурност щеше да има повече проценти на евроизборите. Е, няма. Един либерален социолог обича да казва: Нашите приятели реформаторите са добре образовани хора, не си падат много по цигани, турци и помаци.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).