Защо е важна разликата между каналджийство и трафик на хора

Представете си, че сте прекарали лятната си отпуска далеч от цивилизацията – в някое обезлюдено българско село или на „див“ къмпинг. Представете си също така, че нямате кола, редовен транспорт наоколо липсва, а пътуването на стоп е забранено от закона и никой не рискува да ви качи. Единственият ви шанс е да вземете нерегламентирано такси – „копърка“, което също не е разрешено, но нямате друг шанс да се приберете. А ако не се приберете навреме, ще ви уволнят. Представете си също така, че половинката ви, с която сте заедно, страда от хронично заболяване и ако не се прибере навреме, няма да може да вземе животоподдържащите си лекарства. А без тях ще умре.

Сега си представете, че при тези обстоятелства държавата не ви позволява да се качите на „копърка“ и твърди, че го прави за ваше добро. Защото шофьорът на „копърката“ може да ви вземе всички пари и да ви остави насред пътя, може да пуши в колата, да качи в нея още неизвестно колко хора, да кара като луд, да направи катастрофа. А може и да ви отвлече и да ви накара да проституирате, да просите, да крадете, да работите на черно. Или да ви убие, за да вземе органите ви.

Държавата обаче не ви предлага алтернативен транспорт. Тя не се интересува, че любимият ви човек ще умре, а вие ще останете без работа – тя е загрижена да ви предпази от „копърките“.

Звучи като абсурдистка антиутопия, нали? Не може да стане в реалния живот, казвате си. Ала на практика същото се случва с бежанците. И е съвсем реално.

В последните години се правят все повече стъпки в посока на заличаване на разликите между каналжийството и трафика на хора. Това се случва на равнището на международни институции и организации, Европейския съюз, залага се в политиките, както и в приоритетите, спрямо които се отпускат пари за проекти. Това смесване е не само погрешно – то е с далеч отиващи практически последствия, които се измерват в хиляди човешки животи. То е лицемерно до чудовищност.

Какво е трафик на хора? Това е институционалното название на „съвременното робство“. Хората, станали обект на трафик, се наричат „жертви на трафик“. Трафикът по дефиниция е с цел експлоатация; и не е задължително да бъде свързан с физическото преместване на трафикираните. Типични форми на трафик са – с цел нерегламентиран труд (всички знаем случаи на българи, мислещи, че заминават да работят легално, и оказали се принудени да извършват труд на черно при кошмарни условия, без да имат достъп до личните си документи), сексуална експлоатация, просия, извършване на кражби. Трафикът може да е свързан и с продажба на бебета, принудително сурогатно майчинство, вземане на човешки органи (с или без убиването на съответните хора).

Какво е каналджийство? Каналджийството е прекарване на хора, стоки или предмети от едно място до друго в разрез със закона. Прекарването може да е през държавни граници, през оградата на затвор и т.н. Защо има каналджийство? Защото някои работи са забранени за пренасяне. Не можете например да прекарвате наркотици през границата или да ги внасяте в затвора (а затворниците, известно е, масово се друсат, значи наркотиците все някак стигат до тях).

Едно е да ви закарат от точка А до точка Б с цел да ви държат в робство и да ви експлоатират. Съвсем друго е да ви вземат парите, за да ви преведат (с огромен риск за оцеляването ви) от точка А до точка Б по ваше желание, но после вече да не се интересуват от вас и да ви оставят да се оправяте, както можете. Нали?

Защо бежанците прибягват до услугите на каналджии? Защото няма легален начин да отидат в сигурна страна, където да потърсят убежище. Колкото повече и по-отчаяни са бягащите хора, толкова по-голяма е вероятността каналджиите да им вземат възможно повече пари срещу възможно по-малка сигурност.

Познавам бежанец, чиято първа среща с българската земя е била буквално директна – каналджиите го хвърлили от влака, от което той загубил съзнание. Познавам и такъв, пристигнал в България от Африка… в кашон. Известни са и много по-драстични случаи. Има хиляди бежанци, удавени в Средиземно море на път за Европа, защото са били в претъпкани кораби и лодки. В трагедия, случила се наскоро, беше замесена и България – 71 търсещи убежище починаха, задушени в хладилен камион; сред обвиняемите са няколко български граждани.

Преди години настойчиво ми предлагаха да участвам в проект, чиято цел беше да се ловят каналджии. Понеже съм познавала много бежанци, те можели да ми дадат информация, на базата на която прекарващите ги през границата да бъдат идентифицирани и заловени. Категорично отказах. Да, знам, че каналджиите не са „цвете за мирисане“ – те използват хора в уязвимо състояние, обогатяват се от трагедията им, излагат ги на допълнителни рискове, понякога ги обричат и на смърт. Въпреки това, те са единственият шанс на бежанците. Предлагане на каналджийски „услуги“ има, защото има търсене.

Заличавайки разликата между каналджийство и трафик, европейският (и не само европейски, всъщност) новоговор представя търсещите убежище като жертви на трафик. И се бори с „трафикантите“ им уж за тяхно добро – за да ги предпази от престъпните мрежи на трафика. В същото време, Европа (както и голяма част от държавите по света) не предоставя легален път да станеш бежанец. За да потърсиш убежище, трябва да преминеш границата нелегално, след като си изминал хиляди километри. Много трудно е да направиш това сам, без „професионална“ помощ.

Какво ще е следствието, ако борбата с „трафикантите“ на бежанци се увенчае с успех? Ще има драстично по-малко търсещи убежище, разбира се. Тоест – по малко „жертви на трафик“, както се опитват да ги изкарат. „За тяхно добро“ стотици хиляди, ако не и милиони, ще останат изложени на бомби, тормоз, глад, преследване, изтезания, изнасилвания, убийства и какво ли още не. „За тяхно добро“ хиляди и милиони няма да имат дом, елементарни битови условия, достъп до образование, здравеопазване, право да изповядват религията си или да бъдат светски хора. Ще има хора, които ще ги грози затвор или смърт „за тяхно добро“, защото имат някакви убеждения. Или защото са гей. Или защото слушат неправилната музика (или изобщо слушат музика). И т.н.

Докато има хора, които искат да потърсят убежище обаче, ще има и каналджии. И колкото по-успешна е борбата срещу тях, толкова по-малко ще бъде предлагането на каналджийство, без обаче да намалява търсенето. Какво следва от това? Още по-висока цена и още по-големи рискове за бежанците, разбира се.

Има ли друго, което може да се направи, за да не излагат каналджиите на риск живота на търсещите убежище? Има, но държавите, които са цел на бежанците, не искат да го приемат. Ако съществува легална процедура да потърсиш убежище, ако не се налага за целта да преминаваш незаконно през морета и граници, каналджиите ще станат излишни. Дилемата е – повече бежанци (поради улеснения достъп до търсене на убежище) или повече смърт (поради борбата с каналджиите като „трафиканти на хора“).

Просто и ясно. Все повече европейски граждани осъзнават това и подават ръка на бежанците. Остава и европейските институции и националните правителства да го приемат и да престанат да се оправдават, че гражданите не искали бежанци.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.