Защо на Калеев ще му се размине

Имаме новина: повдигнато е обвинение срещу българин, издевателствал над ром само защото е ром. След като във Фейсбук беше разпространено видео как ултрасът на „Левски“ Ангел Калеев унижава непълнолетния Митко само защото си е позволил да изрази мнение, че са равни, прокуратурата в Пазарджик реагира доста бързо. Междувременно Калеев се появи по bTV и заяви, че не се чувства виновен, защото ромите не искат да работят. Макар 17-годишният Митко да работи, а 24-годишният Ангел – не. Това е още един факт, който затвърждава омразата като мотив на издевателството – ромите се смятат за виновни по дефиниция поради общностни характеристики, независимо от индивидуалните си особености и постижения. А българите – за по-висши и носители на положителни характеристики, дори да не работят, а само да ходят по мачове и да се мотаят по улиците.

Ето защо на пръв поглед новината, че на Ангел Калеев му е повдигнато обвинение, изглежда добра. Според Европейската конвенция за правата на човека никой не трябва да бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение. А Калеев третира Митко нечовешки, като животно, и го подлага на унижение. Нещо повече – сам качва запис със стореното в интернет, което вече е класически онлайн тормоз и допълнително засилва унижението.

Проблемът е, че

Ангел Калеев е обвинен в най-малкото, което е направил.

Прокуратурата повдига обвинение срещу него за нанасяне на лека телесна повреда на непълнолетно лице по хулигански подбуди, към които по-късно бяха добавени и ксенофобски. Обвинението е по член 131, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 130, ал. 1[1]. Първата алинея на чл. 130 гласи: „Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.“ От съответната точка на чл. 131 става ясно, че ако леката телесна повреда е по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди, наказанието може да е от една до пет години затвор.

В България е практика престъпленията от омраза да се замаскират с нищо незначещите „хулигански подбуди“. В Наказателния кодекс има нещо като определение за хулиганство (чл. 325, ал. 1): „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“. Каквото и да означава това, престъпленията от омраза са насочени не към „обществото“ като цяло, а към представители на определени социални групи. Може би заради това пазарджишката прокуратура е решила да добави и мотива „ксенофобски подбуди“.

Интересно е решението подбудите да се определят като „ксенофобски“, а не като „расистки“. Като че е толкова голямо табу властта да каже, че в България има расизъм, че е по-лесно пострадалият да се възприеме като чужденец, а не като български гражданин. Което само потвърждава наличието на расизма – изглежда самоочевидно, че ромите не са част от българското общество.

Още по-интересно е друго. Основното обвинение срещу Ангел Калеев е в причиняването на лека телесна повреда.

Къде е тази лека телесна повреда?

Виждаме издевателство, шамари, ритници и момче, което изглежда, че го боли, но повече е унижено и уплашено. Митко не си е извадил медицинско, а и да беше, едва ли прегледът щеше да диагностицира нещо повече от няколко синини.

За сравнение, травмите от побоя над 67-годишния Красимир Иванов в Борисовата градина от неонацисти, които решили, че внукът му проси, също са определени като „лека телесна повреда“. Припомням, че освен че Иванов получи комоцио, амнезия за определено време и загуби много кръв, едното му око беше изместено от орбитата и се наложи няколкочасова операция, за да бъде спасено. Тогава прокуратурата обаче не се задейства, въпреки че полицията го е видяла в безпомощно състояние. Защото става дума за лека телесна повреда. Трябваше пострадалият да излезе от болницата, че да подаде жалба.

И един шамар е лека телесна повреда, твърди адвокат Николай Хаджигенов. По чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс за „лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето“, наказанието е до три години затвор, ако се прибавят и мотивите.

Но прокуратурата да повдигне обвинение за лека телесна повреда заради няколко шамара и ритника е чудо нечувано. Особено като се има предвид практиката на тълкуване на Наказателния кодекс, според която

за лека телесна повреда прокуратурата не се самосезира, а дело се възбужда само ако пострадалият подаде жалба

Така много по-тежки случаи на физическо насилие, включително по расистки и/или ксенофобски подбуди, остават безнаказани. Редица инциденти са известни на полицията, но пострадалият е ром, бежанец, чужденец без документи, гей и т.н., и не смее да си търси правата.

От тази гледна точка активността на пазарджишката прокуратура по случая Калеев е, меко казано, изненадваща. От една страна, тя може да се разглежда като обнадеждаващ знак – престъпленията от омраза вече започват да се разпознават, макар и да не се дефинират адекватно. От друга страна обаче, тази активност

може да доведе до практическото оневиняване на Ангел Калеев

Така ще стане, ако телесната повреда е ядрото на обвинението. В този случай защитата естествено ще твърди, че телесна повреда на практика няма, че няма медицинска експертиза за такава. И дори извършителят да не бъде оправдан, ще получи минимално наказание.

Не е задължително непременно да се наложи тежко наказание. Възстановителното правосъдие, което едва прохожда у нас, може да доведе до по-смислени резултати от наказателното. Ако Калеев прекара от три до пет години в затвора, най-вероятно допълнително ще се десоциализира и едва ли ще стане по-миролюбив. Ако започне да помага на Митко в ратайската работа обаче, може и да проумее, че и ромите работят, че също са хора, както и че е по-добре да работиш, отколкото да се чудиш кого да тормозиш. Но

наказанието трябва да бъде за адекватното престъпление.

Да смачкаш достойнството на едно човешко същество само защото е с друг етнически произход, а да те съдят за няколко шамара и ритника – не, това не е адекватно.

Не е късно Митко да реши да съди нападателя си. Никой не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление, но ако обвинението не е за телесна повреда, а е за друго, това не се смята за същото престъпление, уточнява адвокат Николай Хаджигенов. Според него би могъл да се използва например чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, според който „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. В случая поправянето би се изразило в пари, а „от това боли най-много“, смята Хаджигенов. Парично обезщетение може да има и ако Митко се отнесе към Комисията за защита от дискриминация. Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет, който е специалист по тормоза и онлайн тормоза, насочва и към чл. 146 от Наказателния кодекс: „Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Ала ако искаме не само извършителя да го заболи, а наказанието му да е точно за престъплението, което е извършил, тогава най-адекватно би било да говорим за

престъпление от омраза

Наличието на престъпления от омраза у нас е нещо, което българската държава упорито отказва да забележи, поради което и дела по чл. 162 от Наказателния кодекс на практика няма. Калеев може да бъде подведен по цели две алинеи от чл. 162. Ал. 1 гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“ Фейсбук, където извършителят сам е качил видеото със стореното, за да се похвали и да покаже, че ромите не са равни на българите и затова заслужават да бъдат третирани като животни, е електронна информационна система.

Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“, се казва в ал. 2. В случая има точно употреба на насилие поради раса и етническа принадлежност. Не е важно дали има телесна повреда, или не, а че има насилие на основата на определен групов признак.

Във време, в което наблюдаваме масовизиране на проявите на омраза, както и приемането на организирани форми на омраза като доброволни отряди и опълчения на пишман военни, когато това става с похвали от страна на властимащи и героизиране от мейнстрийм медии, важно е да се напомня какво са престъпленията от омраза. И да не допускаме темата да бъде удавена в героизиране на мразещите или в мъдрувания колко точно силен бил шамарът или ритникът.

 

[1] Благодаря за уточнението на адв. Борислав Димитров от БХК.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.