„Защото всеки, който иска, трябва да може да е с брада“

На отбелязването на Международния ден против хомофобията и трансфобията пред парламента тази година виждам приятели и добри познати, но някои от тях не могат да ме познаят. Причината е, че не само съм си забравила очилата от бързане, ами съм с черна брада а ла Кончита Вурст. Брадите от лъскав картон ги е правил и ги раздава Марко Марков, председател на младежката организация „Действие“.

Други са с тениски с щури картинки, рисувани от Боряна Петрова. Питам може ли да си купя една, но разбирам, че са нужни за предстоящата инсталация. Язък.

Този път сме дори по-малко от „обичайните заподозрени“. Полицаите, които охраняват събитието, също не са много. Денят срещу хомофобията не е толкова популярен, колкото гей прайдът. Сред присъстващите има и хетеросексуални.

Преди началото на велошествието хората с тениските се подреждат в линия и схващам, че щурите картинки всъщност са букви. „Й“-то е решено наобратно, първото „А“ е портрет на Кончита Вурст, последното – космати крака с обувки на токчета. И тъй нататък.

Използвам паузата сред края на инсталацията и преди началото на велошествието, за да взема кратки интервюта от някои от присъстващите:

Марко Марков, председател на "Действие". Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Марко Марков, председател на “Действие”. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Марко Марков, председател на „Действие“:

Марко, защо направи тези бради?

Защото само преди една седмица гражданите на Европа отправиха едно много силно, много красиво послание по цяла Европа и по целия свят – за това, че не е важно как изглеждаш, каква е сексуалната ти ориентация или половата ти идентичност, а е важно каква е личността ти, какви са постиженията и какви са талантите ти. Това послание обаче в България беше изкривено по един много грозен начин. И, бидейки с тези бради днес, ние се опитахме да излекуваме тази рана, която несъмнено е била оставена у много хора в България, които по някакъв начин се чувстват различни.

На много хора на им е ясна разликата между прайда и Деня срещу хомофобията. Защо трябва два пъти да се събираме?

Ние трябва да се събираме всеки месец, бих казал аз. Колкото повече, толкова по-добре. Прайдът обикновено е по-общ като насоченост. Докато нашите шествия всяка година имат много конкретни теми и конкретни акции, както сега беше тази инсталация пред парламента.

Разкажи за инсталацията.

Инсталацията представляваше тринайсет човека с тениски, на които беше изрисуван надписът „гей пропаганда“, като по този начин ние искаме да осмеем непрестанните опити на българските политици, обществени фигури и маргинални организации да ограничат правото на свободно изразяване и събиране на гей хората, наричайки това гей пропаганда.

А защо велошествие?

Защото е забавно, хората обичат да карат колело. (Сеща се, че го подпитвам, защото не мога да карам колело и всяка година мрънкам, и се засмива.) Някои хора, не всички.

В гръб: Галина Лачева. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
В гръб: Галина Лачева. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Галина Лачева, активист в различни граждански инициативи, представител на фондацията „Димитър Воев – Нова генерация“:

Галя, защо си тук днес?

Днес съм тук заради Международния ден срещу хомофобията. Смятам, че това е важна кауза. Всякакъв тип предразсъдъци ме карат да реагирам и да подкрепям хората, които се оказват дискриминирани. Мога много дълго да говоря за важността на проявите на солидарност. Надявам се повече хора да се настроят на такава вълна. И да търсят човешкото. И да го отстояват по всички възможни линии.

Ивелина Паничаров, председател на "ЛГБТ Пловдив". Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Ивелина Паничаров, председател на “ЛГБТ Пловдив”. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Ивелина Паничарова, председател на „ЛГБТ Пловдив“:

Ивелина, защо си с брада?

Защото подкрепям Кончита и себеизразяването на хората. Всеки трябва да може свободно да изразява това, което е, и да не се страхува.

А защо си днес тук за Деня срещу хомофобията?

Защото подкрепям този ден. На този ден през 1990 хомосексуалността е махната от списъка на Световната здравна организация с болести. Вярвам, че това не е болест и трябва да се противопоставим на хомофобията.

Боряна Петрова, художник и активист. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Боряна Петрова, художник и активист. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Боряна Петрова, художник и ЛГБТ активист:

Бо, здравей, защо си с брада?

С брада съм, защото всеки, който иска, трябва да може да е с брада.

Разкажи за фланелките, които направи. Каква им е идеята?

Фланелките са свързани с едни проектозакони, които преди бяха пуснати от „Атака“, ако се не лъжа, за гей пропагандата. Фланелките изписват „гей пропаганда“ с всякакви символи на гей, би и транс движението, комбинирани в някакъв страхотен кич, тъй като се опитваме да покажем точно какво си представят хората, когато мислят за гей пропаганда и предлагат подобни закони.

Яна Пункина, поет и радиоводещ (вдясно). Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Яна Пункина, поет и радиоводещ (вдясно). Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Яна Пункина, поет, радиоводещ:

Яна, здравей, защо си с брада?

Защото ми харесва да сменям роли, защото тук се предлагат бради, защото съм с рокля и си казах, че при това положение, за да има равновесие, трябва да има и нещо мъжко.

А днес защо си тук?

Защото съм съгласна с каузата на това шествие, защото мисля, че трябва да са по-свободни хората да се изразяват, да показват какво чувстват и да изглеждат, както желаят, независимо какво означава това.

Деян. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Деян. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Деян, транссексуален мъж:

Деян, защо си тук?

Тук съм, освен че отбелязваме Международния ден срещу хомофобията и трансфобията, защото в последно време нещата в България стават доста мрачни, що се отнася до правата на ЛГБТ хората. И просто не искам България да се превръща в Русия, най-общо казано. Заради всичките проектозакони, които внесоха, и, като цяло, отношението на политиците към проблема.

Димитър Дечков Димитров. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND
Димитър Дечков Димитров. Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. София, 2014 г. Снимка: Светла Енчева. Лиценз: CC-BY-ND

Димитър Дечков Димитров, ЛГБТ активист, един от основателите на „Действие“:

Митко, защо си тук днес?

За да се убедя, че живея в европейски град, все още в Европейския съюз, където не е страшно да си цветен, не е страшно да излезеш на слънце. Да съм с приятели, най-вече – хора, които ме приемат, хора, които не ми задават глупави въпроси.

А защо си с брада?

От радост за Кончита Вурст, понеже ми е много симпатична. И като подкрепа за всички транс жени, за всички “drag queens”[1], за всички, за които това е символ на някаква победа.

В последните години не живееш в България. Това свързано ли е с хомофобия, която си преживявал тук, или има други причини?

Честно казано, да. Бях много изморен последните години, особено след инцидента с нападението и след като полицията направи всичко възможно да не направи нищо.

Онова с черешите? (Имам предвид нападението над петима ЛГБТ активисти, докато ядат череши, на връщане от прайда през 2011 г.)

Да, когато ни нападнаха съвсем близо до вкъщи и след това няколко месеца се чудех дали мога да спя вкъщи и дали мога да спя където и да е. Беше просто изморително да видиш, че нищо не се случва, въпреки всичките усилия…

И това по някакъв начин ти повлия?

Да, просто ме измори това и исках малко да си почина. И се появи хубава възможност…

Докато говоря с Митко, велосипедистите вече се приготвят за шествието. Митко се присъединява към тях, а аз тръгвам по „Шишман“ към НДК с надежда да не ги изпусна, когато пристигнат.

Нарочно не си свалям брадата. Първоначално никой не ми обръща внимание. Става ми хубаво, чувствам се като в европейска столица. Както когато обиколих широкия център на София, облечена в чували за боклук и с шапка от мрежа от картофи, без това да предизвика негативна реакция.

Скоро обаче срещам разширения поглед на две жени, които вървят към мен. Жените възпитано потискат отвращението, което се чете в очите им, но все пак размислям и решавам да сваля брадата. Сама съм. А и до преди малко съм протестирала срещу хомофобията и трансфобията, защото ги има.

Да бъдеш различен обаче не е нещо, което можеш да свалиш като картонена брада.

 

[1] Drag queen – мъж, облечен като жена. Етимологията на думата “drag” се свърза с абревиатурата на “dressed as a girl”- облечен като момиче.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.