Зъбоболът на комунизма се завръща. Част 3.

Унгария на кръстопът. Как премиерът Орбан и неговата дясно-популистка партия бавно разрушават демокрацията в страната.

В броя на „Маргиналия” от 4-ти декември публикувахме втората част от репортажа на Игал Шлейфер https://www.marginalia.bg/analizi/zabobolat-na-komunizma-se-zavrashta-chast-2/ Сега публикуваме третата, последна част.

Близо до Парламента, в еврейския общностен център, издигнат на място, което гледа към операта в Будапеща, още едно здание от 19-ти век, с които е толкова богат този град, се срещам с Габор Занто, писател и поет, който е редактор на еврейско месечно списание за политика и култура „Szombat”. През времето на войната общностен център е била една от „къщите със жълта звезда”. Сега това е дом на кафене, театър, а също приютява много местни еврейски организации, служейки като мощен символ за общността, която бавно се изгражда отново след опустошението от Холокоста.

Мнозина в Унгария ще ви кажат, че един от най-големите проблеми в страната е възходът на ЙОБИК, крайно дясна партия, основана през 2003 г. Подобно на ФИДЕС ЙОБИК се закрепва поради фрустрацията от бавния икономически ръст и също като управляващата партия се стреми да експлоатира националистическите лайтмотиви, населяващи чувството на унгарците за национални загуби и изгубена чест. За разлика от ФИДЕС обаче ЙОБИК често и съвсем открито експлоатира антисемитска и антиромска реторика и ксенофобски език. Преди две години, в реч пред парламента, лидерът на ЙОБИК Мартон Гионгози, казва: „Аз мисля, че сега е време да преценим … колко много хора с еврейско потекло има тук и по-специално в унгарския парламент и в правителството. Хора, които представляват риск за националната сигурност на Унгария. През 2011 Унгарската гвардия, една паравоенна група, която постоянно носи униформи и е много близка до ЙОБИК, извърши терористични актове срещу ромската част от малък град, наречен Gyongyospata, а нейните членове правят паради и факелни шествия. Стахът от насилие доведе до евакуация от града на ромските жени и деца.

Изгаряща от желание да стане управляващото партия на Унгария, ЙОБИК сега се опитва да смекчи образа си, като се дистанцира от облечените в черно главорези от Унгарската гвардия и се опитва да обрисува себе си като част от по-широкото семейство на подобно мислещи партии като Холандската партия на свободата и британската Пртия на независимостта. …

Няколко дни преди изборите за европейски парламент през май, аз взех влака от Будапеща до Везспрем, център на район, разположен на около 90 км от столицата. Разположен в селскостопанска област по пътя към ваканционната зона около езерото Балатон, градът е домакин на Золтан Балзсо, парламентарист от ЙОБИК, който дава пресконференция в местния в местния офис на партията. На входа, пощенската кутия е украсена със стикер на ЙОБИК на който пише „Унгария за унгарците”. Вътре в тясната и залята с флуоресцентна светлина стая седем местни журналисти гледат Балзсо, който е на 66 г. и е е облечен в сив костюм и в светлозелена риза. На стената са окачени карти на Унгария, които показват страната преди да е изгубила териториите си, отнети й с мирните договори след кая на Първата световна война, снимки на адмирал Хорти, водач на страната от 1920 до 1944 г., човекът, организирал съюза между страната си и нацистка Германия през Втората световна война. Има и плакат, на който е написано „Коренна промяна”.

След като каза това, което бе намислил, Балзсо джентълменски се съгласява да говорим само двамата, казвайки: „Няма табута. Питайте ме за всичко – за расизма, за антисемитизма, за всичко.” Като споменавам за лепенката, която видях на пощенската кутия, питам Балзсо дали  ЙОБИК вярва, че хората, които живеят в страната и не са етнически унгарци, наистина представляват опасност за държавата. „Според гледната точка на ЙОБИК най-голямата опасност е, че чужденците могат да купуват селскостопанска земя тук”, отговаря той. „Това е опасно за суверенитета ни”, казва той. Той има готов пример, който да докаже гледната му точка. „Защо палестинците имат проблем с придобиването на независимост?”, пита ме той. „Защото тяхната земя беше изкупена от Израел. Ако една страна иска да има независимост, тя трябва да притежава земята си. Какво бихте си помислил, ако руснаците поискат да изкупят щата Небраска?”

Дали новият, „умерен” политически курс на ЙОБИК действително спечелва на партията повече гласоподаватели, е един отворен въпрос. Въпреки че партията след изборите през тази година остава втората по големина в страната, изборният й дал намалява – от 20 процента на парламентарните избори през април на 15 процента на изборите за Европейски парламент през май. Политическият анализатор Креко, твърди, че това намаление се случва вероятно защото електоралната база от крайно десни млади избиратели, след като забелязва, че езикът, който партията употребява сега, не е толкова екстремен, колкото те биха искали, е решила да се отдръпне. „Всъщност сега реториката на ЙОБИК по редица позиции сега е по-мека, отколкото на ФИДЕС”, казва той. „Мнозина твърдят, че ФИДЕС е по-голяма опасност отколкото е ЙОБИК и аз мисля да се съглася с тях”, добавя той. „Понякога ЙОБИК може все още да използва един, повърхностно погледнато, по-расистки език, отколкото е езикът на правителството на Орбан”, казва Креко и добавя „Но ФИДЕС е правителството. Те са на власт”.

Тъй като либералните и левите партии са без каквито и да е шансове да спечелят надбягването, сега политиката в Унгария е едно състезание между десните популисти и крайно десните сили. Това означава, казва Креко, „че ФИДЕС трябваше да възприеме части от платформата на ЙОБИК за да привлече десните избиратели”. Резултатът, според Креко е, че „ФИДЕС прие като свои няколко забъркани и събуждащи противоречиви реакции позиции, които от дълго време са опорни стълбове на начина, по който унгарските десни националисти разглеждат историята на страната си. През 2010 г. партията прокара законодателство , чрез което беше създаден специален национален ден за възпоминание на Трианонския договор[1], една стъпка, за която критиците считат, че засилва усещането на унгарците, че са жертви на историята. Чрез издигането на статуи и на други паметници, ФИДЕС така ръководи и реабилитацията на адмирал Миклош Хорти[2].

Но през миналата година хора от правителството на Орбан произнесоха много речи при награждаването на с най-високата държавна награда за журналистика на Ференц Шанизла, познат като човек, който непрекъснато залива ефира с конспиративни теории антисемитски теории, както и с антиромски филипики. Това беше последвано от присъждане на най-високата награда за култура, позната като Златния кръст за заслуги, на Янош Петрас, фронтмен на националистическата рок банда „Карпатия”, която е любимка на избирателите на ЙОБИК. Бандата носи името на Карпатската планинска верига, за която унгарските националисти смятат, че е митичната люлка на унгарския народ. Групата е всенародно известна с написването на песен, която стана химн на Унгарската гвардия.

Борбала Кризия, социолог, който изучава унгарската ултраноционалистическа „национална” рок музика, казва, че даването на наградата на Петрас перфектно илюстрира усилията на правителството да отклони гласове, давани на ЙОБИК, в своя полза. „Младите хора в Унгария са или напълно аполитични, или са активни в редовете на крайно десните”, ми казва тя в едно кафене, разположена на хълмовете на Буда, една шикозна част на столицата, която се издига на брега на река Дунав, която разсича града на две части – Буда и Пеща. „Крайно десните можеха да не изграждат точно партията ЙОБИК, а по-скоро една политическа субкултура, тази на националната рок музика. Тя е наистина музика, която формира политическа идентичност”, сподели тя.

Любопитен да се срещна с изпълнител, считан за достоен за най-високата награда за култура на Унгария, аз намерих Петрас, който се съгласи да ми даде интервю в една чайна в тихо предградие на Будапеща. Певецът, облечен целия в черно, с бръсната глава и с татуировки по цялото тяло, е лесно да бъде забелязан в локалите, които имат и градинска част, седящ на маса със сервиран червен билков чай, от който той си сръбва по време на разговора. Макар и резервиран до известна степен в началото, Петрас след известно време започва да говори по-меко, леко фъфлейки. Когато го питам за политическите му възгледи, той ми отговаря: „От една страна, когато купувам мляко в магазина, аз внимавам то да е унгарско или най-много чешко. От една по-принципна гледна точка, мога да кажа, че искам териториите, които бяха отнети от Унгария през 1920 г., да ни бъдат върнати. Моите политически възгледи се разполагат между тези два примера, които ви дадох”. За моя изненада, Петрас е съгласен с много от либералите, с които говорих, че демокрацията в Унгария е в упадък. Но за него илюстрация на този упадък е, че хора като него не могат да питат за броя на убитите през Холокоста евреи без да се натъкнат на цензура. „Много интересно как се е появило числото шест милиона убити евреи”, казва той и гласът му става по-твърд. „Днес вие не можете да подложите на съмнение това число. Вие като идиот трябва да приемете това, което ви казват. Това е начин вие да видите проблема с демокрацията в Унгария.”

Като се връщах в къщи след посещението в Будапеща, летях от унгарската столица за САЩ през Брюксел. Така се случи, че Орбан и малък брой придружаващи го се качиха на малкия реактивен самолет след всички други пътници, които вече бяха заели местата си; те отиваха на среща в ЕС, на която трябваше да се обсъди кои ще бъдат следващите най-висши длъжностни лица в ЕС. Пътникът, който седеше до мен, един западноевропейски бизнесмен, притежаващ фабрика в Унгария, демонстративно се дръпна настрана, когато видя Орбан. Той ненавижда  унгарския премиер от цялото си сърце и през цялото време на полета ми шепнеше на английски за всичките корумпирани официални лица, принадлежащи на ФИДЕС, които му се е налагало да си има работа.

След като изслушах толкова много ужасни истории за Орбан и за неговия автократичен стил на управление, аз съм изненадан от това, че веднага щом кацнахме в Брюксел, унгарският водач метна на раменете си една боядисана в ярки цветове раница. Можеше ли този мъж, носещ сам багажа си, човек, който в това носене по-скоро приличаше на ученик, връщащ се от екскурзия, да бъде опасния и буен разрушител на демокрацията в Унгария, за който толкова много ми бяха говорили?

Това е въпросът, който поставих на приятел в Будапеща чрез електронно писмо, към което бях приложил снимка на Орбан с багажа му на гърба си. Той ми отговори бързо с линк към една статия от априлски брой на „Уолстрийт джърнъл”. Оказва се, че имиджа на Орбан с раница на гърба е ново нещо. Той наскоро е дарил на Унгарския национален музей свои стари фотографии, защото той е институцията, която се е нагърбила с мисията да показва и доказва новата унгарска история. Предишната му раница сега е част от изложба, която включва, между другите предмети, писалката на Йозеф Антал, първият премиер на Унгария след края на комунизма, с която той е подписал споразумението за разпускане на Варшавския договор, едно споразумение за военно обвързване на източноевропейските страни със СССР и превръщането им в негови сателити.

Двете неща могат отлична да се вместят в националния музей като подпорки на рафт с книги, които фиксират историята на пътуването на Унгария към Европа през последните две десетилетия. Ако първата подпорка – тази на Атила Йозеф – символизира началото на процеса, който неотвратимо доведе до това Унгария да стане част от Европейския съюз, то втората подпорка, тази на Орбан, или, за да бъдем по-точни, популисткото послание, което той поддържа, може по-скоро да представи един период, който разнищва постиженията на страната по пътя към демокрацията.

Когато самолетът окончателно спря, унгарският премиер и антуража му влязоха в малък автобус, който ги чакаше, за да ги отведе до града. Орбан имаше сериозно изражение на лицето и мълчеше. Той може би отиваше в столицата на Европейския съюз като представител на страна членка, но по-скоро изглежда, че кракът му стъпваше на място, което той се готви да опише като територия на врага.

Текстът е публикуван в американското онлайн издание Slate на 3-ти октомври 2014 г. Заглавието е на редакцията.

Превод: Емил Коен

 

[1] Договор, който урежда положението на Унгария след края на Първата световна война, смятан от унгарците за много несправедлив, аналог на Ньойския договор за България, бел. прев.

[2] Хорти (1868 – 1957) е регент на Унгария от 1920 до 1944 г., счита се, че неговият режим е авторитарен и полувоенен; свален чрез преврат, извършен от прогермански сили през март 1944 г.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Игал Шлейфер

Игал Шлейфер е постоянен сътрудник на списанието Slate.