Жълта звезда за израелската държава?

Напоследък светът стана свидетел на цяла серия опити за делегитимиране на Израел. По-рано този месец на пресконференция в Кайро генералният директор на френската телекомуникационна компания “Orange” даде публичност на желанието си компанията да прекъсне връзките си с един американски партньор, който е, според него, много тясно свързан с Израел. През май палестинците се опитаха да предизвикат отстраняването на израелската футболна федерация от ФИФА. А Националният съюз на британските студенти преди дни прие резолюция, с която подкрепя бойкотите и санкциите срещу Израел.

Междувременно една кампания за забрана на израелските продукти набира сили в САЩ и в Европа. Освен това има много артисти, които, следвайки примера на Брайън Ино, Елвис Костело, Ванеса Паради, Роджър Уотърс и други, гласно се чудят дали да посетят или не „окупирана Палестина“.

Нито едно от тези неотдавнашни развития само по себе си не е от особено значение. Но взети заедно, те създават климат, а е възможно дори да формират една разделителна линия.

Освен това, тази кампания не е случайност. Всеки от тези сегашни епизоди може, повече или по-малко пряко, да бъде свързан с движението за „Глобален бойкот, лишения и санкции“ (ГБЛС), основано през 2005 г. от 171 палестински неправителствени организации. Така че те ни дават добър повод да напомним на тези, които поддържат тази кампания, нейната истинска природа.

По презумпция ГБЛС е обхващащо целия свят движение на гражданското общество, въплътило в себе си уважение към властта на закона, демокрацията и правата на човека. Ако това е истина, защо на прицел е единствената държава в региона на Близкия Изток, която беше основана върху уважението към тези ценности, и защо тя продължава – по-добре или по-зле, въпреки почти 70-годишната война със съседите си – общо взето да се придържа към тях? Как така тези скрупульозни хуманисти не казват нищо за 200 хиляди жертви на сирийския президент Башар Асад, за престъпленията на така наречената „Ислямска държава“ или за масовата депортация на християни от долината на Ниневия, ако споменем само някои от най-новите ексцесии?

ГБЛС е „анти-апартейд“ движение, е отговорът, който обикновено се дава; то – според този отговор – е възприело методите и духа на Нелсън Мандела и Южна Африка. Това звучи чудесно. Но ако е така, да попитаме още веднъж, защо фокусът е върху Израел? Защото със своята мултиетническа политика и с обществото си, което е смес от западно- и източноевропейци, американци и руснаци, етиопци и турци, кюрди, иранци и араби (да не забравяме, че в 120-членния израелски парламент, Кнесета, 17 от депутатите са араби), Израел е точно противоположното на това, което представляват държавите, практикуващи апартейд.

За сравнение, нека видим положението в Катар, чиито фондове (заедно с тинк танковете на Саудитска Арабия) предоставят лъвската част от финансирането на движението ГБЛС, 95% от работната ръка се състои от азиатци, които нямат статус на граждани на държавата Катар и които работят при робски условия, по така наречената система „кафала“, която е близък роднина на апартейда.

Може би целта е да се окаже натиск върху Израел, така че тази държава да сключи мир с палестинците, за което сигурно си струва да се направи известен компромис с Катар. Следователно това е особена стратегия за постигане на мир, която упражнява натиск само върху една от страните в конфликта и която, вместо да усили позицията на много израелци, които се обявяват в защита на преговорите, налага колективно наказание във формата на изхвърляне от общността на нациите.

Има само една действителна формула за мир и всеки я знае. Тази формула, закрепена в мирните споразумения от Осло, предполага решение, което може да се определи като „две държави за два народа“. Трябва само да се прочетат декларациите на Омар Баргути, Али Абунимах и други организатори на движението ГБЛС, за да се види, че това, което те не искат, е точно това решение. Те предпочитат принципа на „една държава“ (това е термин на Абунимах), разбира се, под палестински флаг.

Може би това е само един детайл, който лесно може да бъде пренебрегнат въз основа на това, че движението ГБЛС има предвид „само“ териториите, в които са построени еврейски селища и продуктите, които тези селища произвеждат? Това е друг капан за глупаци.

Тук е достатъчно да прочетем учредителната декларация на движението ГБЛС от 9 юли 2005 г., която определя, че една от „трите цели“ на ГБЛС е „защита“ на „правата на палестинските бежанци да се върнат в домовете си и да получат обратно имуществата си, както е предвидено в резолюция № 194 на ООН“. Фактически и юридически това би означавало да се основе на тези земи една нова арабска държава, която би могла (и едва ли можем да се съмняваме, че веднага ще го стори) да предприеме етническо прочистване, което ще я направи „judenfrei“, т.е. прочистена от евреи.

И, накрая, мога ли да се въздържа да не си спомня тези, чиято памет е толкова осеяна с дупки, колкото е вярно тяхното твърдение, че идеята за бойкот на Израел е нова? Всъщност тя е по-стара от еврейската държава, рождената й дата е 2 декември 1945 г., от едно решение на Арабската лига, което веднага беше използвано за отхвърляне на резолюцията на ООН за образуване на две държави. Между тези, които поддържаха тази блестяща идея, бяха нацистките военнопрестъпници, които се бяха скрили в Сирия и Египет, където предаваха на новите си господари уменията за маркиране на еврейските магазини и предприятия.

Сравнението не е аргумент. И значението на един лозунг не се заключава изцяло в генеалогията му. Но думите имат история, споровете също. Затова е по-добре да знаем тази история, ако искаме да избегнем повторението на най-грозните й сцени.

Истината е, че движението ГБЛС не е нищо повече от зловеща карикатура на борбата срещу тоталитаризма и срещу апартейда. Това е кампания, чиито подстрекатели нямат друга цел освен да дискриминират, делегитимират и клеветят Израел, който в техните мисли никога не е преставал да носи въведената от нацистите жълта звезда.

На добросъвестните активисти, които биха могли да „се хванат“ на лицемерните приказки на представителите на това движение, аз бих казал само едно: има твърде много благородни цели в света, за достигането на които е необходимо вашето съдействие, така че не си позволявайте да се причислявате към тези, които преследват една много съмнителна цел. Ето някои от тези достойни цели: борба с джихадистите; които секат главите на пленниците си, спасяване на жените и момичетата, поробени от „Боко Харам“; защита на подложените на преследване християни от Близкия Изток, както и на арабските демократи; и, разбира се, стремежът към справедлив мир между араби и израелци.

 

Статията е публикувана на 22 юни в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен

 

Avatar

Бернар Анри Леви

Бернар Анри Леви е виден френски философ, един от основателите на „Движението на новите философи“. Той е автор на много публикации, а най-известната му книга е „Левицата в тъмните времена: една съпротива срещу новото варварство“ (2009).