Жана Цонева: В българското законодателство няма “национална стачка”

Споделете статията:

 

В анкетата  ни”Издава ли протестът 2020 дефицит на социални искания?” участват четирима политолози, социолози – Георги Медаров, Алексей Пампоров, Жана Цонева, проф. Антоний Тодоров. Публикуваме според последователността на постъпилите отговори.

 

Протестът тече вече 44-ти ден*, но освен лозунгът „ОСТАВКА“ все така няма по-изразени социални искания. Знаем, че България е сред страните в ЕС с най-високи нива на неравенства. Какви са причините според вас протестиращите да не адресират социалните проблеми?

 

Този протест иска оставката на правителството. Би било противоречиво едновременно да му искат оставката и да искат разни неща от него. В България освен шокиращи неравенства има всякакви други проблеми: екологични, демографски, институционални, транспортни, инфраструктурни, пресъхнали язовори и пр. Но това, че този протест не иска от правителството да потърси решение на тези проблеми, а да си ходи, не означава, че не ги разпознава като проблеми. Когато участвах в протеста, говорех с различни хора за всякакви проблеми, включително и за бедността. Една художничка, която прави детски уъркшоп на Орлов мост, ни „домакинства“ последното издание от КОИ, което е за работнически права: „Пътеводител за защита на работното място“ и ми каза, цитирам по памет, „аз се боря да имаме право на национална стачка. Ако го имаме, каквото поискаме—това ще е.“ А пък един път една от поканените говорителки каза от официалната трибуна пред МС, че правителството е допуснало безработицата от к-19 да набъбне до 300 хиляди, че нищо не прави за артистите и художниците на свободна практика и т.н. Тя самата беше художничка. Вярно е, че това не е дискурса на протеста, но не можем да се правим, че този дискурс изобщо не циркулира в протеста.

 

Иначе, ако питате президента на КНСБ Пламен Димитров, това са социални протести: “базата за този протест, според нас, е социална. Това, че в София в момента са излезли 15 или 20 хил. души, никой не знае колко точно, но едно сериозно множество, значи само, че исканията им трябва да бъдат чути. Че властта трябва да си отвори ушите и да слуша какво иска площадът. А всъщност исканията на много от хората са да живеят по-добре. Казано съвсем просто значи – социални искания, доходи, работни места, гаранции за техния малък бизнес. Неща, които може би са известни, но може би не се случват по най-правилния начин, след като хората са недоволни.“

Бихте ли формулирали какви социални искания биха могли да имат протестите 2020?

Още в началото на протестите, Отровното трио обяви, че свиква национална стачка. Само че, както отбелязва Калина Дренска, такова нещо в българското законодателство няма. Има, например, във френското, където френският работник може просто да уведоми шефа си, че щом е обявена национална стачка, и той ще стачкува, за разлика от българския, който трябва да събере подписите на минимум 50% от колегите си и има права да стачкува само на и за собственото си работно място, а не в солидарност с други. И всякакви други пречки трябва да преодолее, за да излезе на стачка. Така че извоюването на правото на националната стачка, която Отровното трио декларативно свика, би помогнало не само на този протест, но и на всички други. Трябва да приведем фактическото състояние на нещата в законодателството в съответствие със символния жест на Триото.

Как смятате, оставката на правителството ще допринесе ли за това България да стане по-социална държава?

 

Това правителство е едно от най-антисоциалните, което сме имали. На дъното сме в ЕС както по абсолютен, така и по относителен дял на социалните плащания спрямо бюджета. ЕК редовно ни критикува, че бедността не се влияе дори след социалните плащания, защото са прекалено оскъдни. Включително Гешев, който не само е стожер на корупцията, но си създаде слава и с войната, която поведе през 2019 като зам-главен прокурор срещу т.нар. „фалшиви инвалиди“, което е просто претекст за допълнително орязване на социалните плащания. Проскубаното конституционно недоносче на ГЕРБ дори махна преабюла на конституцията, дефиниращ България като „социална държава“. Не че това е било достатъчно тя да е и на практика такава, но поне можем да държим властимащите отговорни, че политиките им на строги бюджетни икономии (остеритет) са антиконституционни. Вярно, че като се има предвид господстващия остеритет откакто ГЕРБ и фашистките партии са на власт, е по-честно да падне преамбюла, но както казах, така отпада и възможността да критикуваме властта, че не спазва конституцията.

 

Не тая илюзии, че като паднат ГЕРБ и Гешев, България автоматично ще стане социална държава. Но така или иначе тези политически актьори са се доказали като крайно антисоциални, като единствено интересуващи се от собствения си комфорт и недвижими имоти, така че ако се махнат, се отваря възможността да дойдат хора, които биха били по-възприемчиви към проблемите на мнозинството. Ако разбира се, не се потрети сценария ГЕРБ подава оставка и се връща на власт, но с по-малко гласове и затова прави коалиции с крайнодесни формации (в случая, подозирам, че Слави и патриотите ще помогнат).

 

Така или иначе сме на дъното. А като стигнеш дъното, има само един път – нагоре. Стига, разбира се, да положиш усилия да се отблъснеш от него, защото както казах, можем и да продължим да си седим на дъното (че и да го копаем), ако ГЕРБ пак се върне на власт.

Все повече хора се питат защо синдикатите не подкрепят по-активно протестите, а председателите им –Пламен Димитров(КНСБ) и Димитър Манолов(Подкрепа) ги критикуват. Защо, според вас?

 

Тук лидерите на протестите не положиха достатъчно усилия да привлекат и работническите организации, въпреки че хора от БСП са в протеста. Иначе президентите на двата синдиката не са против протестите, въпреки че изказаха остри критики към тях.

 

На въпрос „подкрепяте ли протестите,“ Пламен Димитров отговаря: „Все едно да питате дали подкрепяме политическите партии. Има много хора и много искания на площада. Демократичният протест е изконно право и ако някой го поставя под съмнение, не е демократ и няма място в нашите институции. Няма как някой да се обяви против хора, които свободно и с тяхната воля са излезли да кажат какво искат.“

 

А Димитър Манолов от КТ Подкрепа казва: „”Ние сме на страната на протестите”, заяви Манолов и отбеляза, че протестите участват много представители на КТ “Подкрепа”, но не “развяват байраците” на синдикалната организация.“

 

Манолов дори допълва, че единият от Триото е член на Подкрепа, но не уточнява кой точно. Той има и критики към протестите: че са незряли, че нямат искания, които да резонират с въпросите, които тясно вълнуват синдикатите и т.н.

 

Но, както каза проф. Искра Баева, и аз съм съгласна с нея, левите не трябва да протестират, само когато има техни искания на протестите. Иначе се обричаме на „кръгова отбрана, изолация и самоизяждане.“ Или на самомаргинализация и сектантщина. Можем да го приложим и към лидерите на синдикатите, въпреки че не са точно леви. Както казва Баева, „Какво означава призивът да не се подкрепят протестите от страна на левите хора? По същество е да не се променя нищо, ако не е в полза само на левицата.“ Което е грешка, защото много от нещата, които правят ГЕРБ трябвва да интересуват левицата: нарастващите неравенства, унищожаването на природата, грабежът на публични средства и ресурси и т.н.

 

Протестът сътворява своя публичност(лозунги, интервюта на граждани, пресконференции на Отровното трио“ , брифинги на„Демократична  България“,  „Изправи се.бг“). Чуваме  за отсъствието на правова държава, но се пропускат формулирани съпротиви срещу разпространените правонарушения на работното място като част от борбата за правова държава. Пренебрежим или маловажен факт ли са тези правонарушение в контекста на глобалните искания за“Промяна“и рестарт на системата?

 

По принцип в никой протестен дискурс нарушенията на правата на работното място не се свързват с нарушенията на  човешките права изобщо. Това не е по вина само на протеста от 2020, не е само негов дефицит. Аз бих желала да видя артикулирането на тези два дискурса заедно, но това е огромна задача, която далеч надхвърля този протест и всичко, което той ще постигне (или няма да постигне). Правозащитата у нас от самото си начало през 1990-те изхвърли работническите или социалните права от дискурса за правата. А ако прочетем всеобщата деклрация за човешките права от 1948г., в нея има заложени много от т.нар. социални права, като право на жилище, на здравеопазване, на достоен труд и т.н. (От друга страна, защо пък правото на жилище трябва да е „социално“, като никой друг не може да живее в твоето жилище, следователно би трябвало да се брои за индивидуално право? Обаче колко правозащитни организации у нас се вълнуват от спекулацията с имоти или бездомността, освен в случаите, когато властта праща багери да бутат ромски къщи? Като че ли много правозащитници разпознават бездомността като насилие само когато тя е продукт на видимото държавно насилие, въплътено в булдозера, а пазарното насилие на непосилния наем, ипотека – или изключване от нормалните банкови услуги, и цени на жилища остава незабелязано.)

 

Малко са медиите, които се занимават с правозащита, като Маргиналия, в които теми като трудова експлоатация вървят ръка за ръка с нарушаването на други човешки права, но дори и там темата се появява по-рядко. Така че това е много сложен проблем, който предхожда протеста и най-вероятно ще го надживее, защото самата правозащита у нас тясно е дефинирала правата, обвързвайки ги с малцинства и идентичности: етнически, сексуални (гей-права), на хората с увреждания (самите те превърнати в идентичностна група) или на бизнеса (правото на собствеността, което разбираемо вълнува тези, които я имат, които не са толкова много), и не се трогва толкова много от проблемите на мнозинствата и какво се случва по работните им места. Отскоро и застъпниците на бездомните кучета из София започнаха да получават награди за отстояване на човешките права.

Фокусирането върху корупцията скрива ли нуждата от социални реформи?

Корупцията е един комплексен проблем, който според мен е свързан със социалното неравенство. В най-разпространените разбирания, тези два проблема са отделни вселени, но според мен са свързани. Няма как в такава държава като нашата, шепата свръхбогати бизнесмени да не се изкушат да си купуват и политици. Което и правят. Защото когато говорим за корумпирани политици, трябва да говорим и за корумпиращи—за танго трябват двама. А корумпиращите идват от бизнеса—хора като нас тук просто няма как да си напазаруваме политици. Когато имаме огромни неравенства, те задължително изкривяват либералните постановки за равенство пред закона. А имаме такива неравенства, защото капитализмът не може да съществува без тях и защото сме обезкървили всички системи, които ги омекотяват. Например, данъчната ни система, вместо да преразпределя от богати към бедни, прави обратното.

 

Аз често обичам да илюстрирам как неравенствата в частната/икономическата сфера се разливат към уж равноправната политическа сфера на гражданството със следния шофьорски пример. Имаме правилник на движението, който важи еднакво за всички: на червен светофар си длъжна да спираш, независимо каква кола караш. Обаче на практика често се получава така, че хората със скъпи и бързи коли нарушават правилника. Когато е в “ДНК”-то на колата ти (например, Ферари) да вдига безумни скорости, ти ще се изкушаваш да го правиш. Когато колата ти е огромна и мощна, ти се чувстваш някакси по-защитен и не те е страх да караш бързо. Когато можеш да си позволиш кола за 120 хиляди лева, можеш да си позволиш и глобите (а и подкупите) като те хващат да превишаваш ограниченията на скоростта. Когато си мъж, се изкушаваш да доказваш мъжественост пред жените, карайки безотговорно и сякаш си над нещата. С други думи, макар че правилата са еднакви за всички, някои хора са практически по-предразположени да ги нарушават, просто защото икономическата им мощ (наред с културни кодове, които направляват поведението ни като мъже или жени) ги овластява и политически и започват да си вярват, че са над закона и че са големи пичове. И колкото по-голяма е икономическата им мощ, а тя може да се увеличава само на фона на общата мизерия, толкова повече ще нарушават правилата.

 

Виждаме, че не можем да имаме истинско политическо равенство, ако нямаме и икономическо равенство, защото богатите винаги ще се изкушават или ще могат да си позволят се гаврят с правилата и да си купуват политици и съдии, за да избегнат последствията. Тоест, сще правят възвишените либерални постановки за равенството пред правилата и закона на практика несъстоятелни.

 

Не опира само и единствено до това какви данъци плащат богатите, макар че данъците, ако са прогресивни, упражняват известен изравняващ ефект, спирайки класовите асиметрии да излязат тотално извън контрол. Обаче ако данъците са като в България, тогава те усилват неравенствата, а оттам и общото положение на безнаказаност, защото слабата държава, неспособна да удържи неравенствата, е едновременно с това неспособна да предостави и елементарна справедливост на гражданите си. И това не е само зарази неработещата съдебна с-ма: огромните неравенства обиждат базовото чувство за справедливост у хората. Защото къде са справедливостта и (либералната идея за) равните шансове, когато мнозинството блъска цял живот и живее в лишения, а 22-годишния мамин-синко, който уби Милен Цветков кара Ауди по показния (и едновременно с това безнаказан) начин, по който класовата му привилегия му позволява да кара? Просто винаги и навсякъде силните винаги мачкат слабите.

 

До каква степен тези протести възпроизвеждат едно деление, което съществува в други протести в миналото, между социални протести и морални/антикорупционни такива?

Моите впечатления са, че засега няма такива дискурси в този протест: грозни срещу красиви, умни срещу тъпи, комунисти срещу антикомунисти, и т.н. Или ако има, което не е изключено, доколкото има хора от 2013, които участват и сега, техния дискурс не е дискурса на протеста. Пак казвам, засега.

Защо макар и формално да нямат социални искания, правителството предложи някакви социални мерки ?

 

Защото ги е страх, че ще паднат от власт и защото и без това трябваше да вземат още някакви мерки заради к-19, което съвпадна с протестите. Друго важно нещо, което протестът постигна, без да го е искал, е да махнат тази измама със студения резерв, което е просто легален начин държавата да плаща десетки милиони левове на година на олигарси, приватизирали ТЕЦ-ове, за да не работят. Ето че е полезно да се протестира, защото можеш да постигнеш важни неща, дори и без да очакваш или да ги искаш.

Как смятате, дали промени в конституцията могат да допринесат за намаляването на социалните неравенства и за спазването на трудовите права? Ако да, ще бъде ли това „олевяване“ на политическата концепция за бъдещия обществен договор?

 

В конституционните промени готвени от ГЕРБ няма нищо заложено за повече социална държава, така че нищо няма да се промени тук в това отношение, ако герберската конституция мине. Нещо, което може да допринесе за намаляването на социалните неравенства и т.н. е да започне да се взима насериозно, а и да се спазва, сегашната конституция най-сетне, защото тя дефинира държавата ни като социална, защото дава право на безплатно здравеопазване и образование на българските граждани (което право на практика се негира заради паралелната образователна с-ма от частни уроци, компенсиращи дефиците на общественото образование и доплащанията в болниците – най-високи в ЕС).

Така че вместо да променяме конституцията, може би истинската промяна ще дойде, ако имаме правителство, което започне да я спазва.

 

*Анкетата е изготвена на 22 август

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.