Злоупотребата е в очите на злоупотребяващия

„Защо изящните изкуства се наричат така? Има ли грозни изкуства?“, пита ученичката Адел художничката Ема в нарочения за скандален филм „Животът на Адел“. По времето на импресионизма картините, смятани за „грозни“, са излагани в отделна зала в галерията, отговаря Ема и допълва, че това всъщност са били произведенията на най-добрите художници.

"Мигновения" - изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия "Райко Алексиев", април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.
“Мигновения” – изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия “Райко Алексиев”, април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.

Провокирането на стандартните представи за красота е в основата на редица стилове в изкуството, както и на нови художествени форми. А през 2015 г. в България много народ се чуди бива ли да има изложба с актови снимки на 81-годишна жена. Допустимо ли е да се излага на показ голото тяло на възрастен човек? Кому е нужно? Изложбата на сценографа и режисьор Юлиян Табаков „Мигновения“ със снимки на Златина Тодева и Марий Росен предизвика дебат, който надхвърли рамките на артистичните среди. Скандалът избухна още преди откриването на изложбата и хора, които не са я посетили, побързаха да заявят мнението си.

„Виждам, че правите снимки. Може ли да ме щракнете с моя апарат?“, се обръща към мен възрастен човек, докато разглеждам изложбата „Мигновения“. Изпълнявам молбата му, но веднага съжалявам, защото се оказва, че целта на мъжа била да показва на близки и познати, че е видял с очите си „тази геронтофилия“.

„Геронтофилия“ е по-елементарното и първосигналното от обвиненията срещу изложбата.

То изхожда от предпоставката, че единствената цел на изобразяването на едно голо тяло е сексът. Че голото тяло по дефиниция не само изразява секс, но и предизвиква сексуални помисли у възприемащия го. Само така могат да се обяснят коментарите, че ако тази изложба ти харесва, значи си геронтофил.

Колкото и странно да изглежда на мнозина, табуто по отношение на голотата и идентифицирането ѝ със секса са в немалка степен продукт на Модерността. По време на смятаното за „тъмно“ Средновековие, четем в „Относно процеса на цивилизация“ на Норберт Елиас, е съвсем нормално човек да притича до градската баня (където изобщо е имало баня), препасан единствено с парцалче, неособено прикриващо интимните му части. Античността дори не я коментирам. Изглежда парадоксално, но редом с превръщането на изобразяването на голотата в съществена част от масовата култура, табутата върху нея се множат. Много от нас имаме голи бебешки снимки в детските си албуми. Днес заради такива снимки на много места в демократичния свят родители могат да влязат в затвора. Отново – заради идентифицирането на голотата със секса.

“Ти били спал с такава жена, на която окото окото ѝ е на тила?” Това е нетърпящият възражение аргумент на мой възрастен роднина срещу кубизма на Пикасо.

Голотата в изкуството обаче е изразявала и изразява много неща освен секс. Например мощ, покой, енергия, невинност, загадка, пропорция, форма… Изразява преди всичко прояви на човешкия дух – на духа, въплътен в тялото, на духа, съумял да види и пресътвори тялото по специфичен начин и, не на последно място, на духа на срещата – срещата на възприемания, изобразяващия и възприемащия.

Друг е въпросът, че дори сексът в изкуството съвсем невинаги има за цел да предизвика сексуални помисли у възприемащия, а може да провокира множество различни емоции – от съчувствие до екзистенциален ужас. Не е задължително човек да е изгледал достатъчно количество филми на Ларс фон Триер (или поне „Нимфоманката“), за да се увери в това, но помага.

"Мигновения" - изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия "Райко Алексиев", април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.
“Мигновения” – изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия “Райко Алексиев”, април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.

Тезата за геронтофилията в „Мигновения“ е лесно да бъде опровергана – и с малко обща култура, и с авторовото намерение да се изобрази старостта и „обърнатата пиета“, в която синът носи майката. Опровергава се и от впечатлението от самата изложба, която оставя у зрителя (поне за онзи, който има сетива, а не е отишъл да снима, за да показва сеир на близки и познати) чувство, много по-близко до религиозното преклонение, отколкото до еротиката. Към изложбата на Юлиян Табаков обаче се отправят и по-фини, но всъщност далеч по-опасни, обвинения.

Сериозните обвинения към „Мигновения“ са в злоупотреба с паметта на актрисата Златина Тодева.

Тази злоупотреба се дефинира по различни начини. Защо тази прекрасна актриса не остане в паметта ни с ролите си, а трябва да я помним гола, питат някои. Защо трябва да гледаме разрухата на едно умиращо тяло, вместо да запазим уважението си към личността на притежателката му?

Упреците отиват дори по-далеч. Четох твърдения, че, макар да е дала съгласието си за актовата фотосесия, Златина Тодева едва ли би искала да види резултата. Че уважението към паметта ѝ, един вид, изисква да се възмутим. Че „скандалните“ фотографии я лишават от достойнство.

Кулминацията на тази линия на разсъждения стига дотам, че Тодева сигурно ще да е била с размътено от старостта съзнание, щом се е навила да позира гола, е че Юлиян Табаков се е възползвал от сенилната ѝ обърканост, за да направи снимките.

"Мигновения" - изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия "Райко Алексиев", април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.
“Мигновения” – изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия “Райко Алексиев”, април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.

Нека припомня някои факти. Първи факт: Златина Тодева е играла в театъра почти до края на живота си. За да си действащ актьор, се изисква много добра памет и концентрация. Няма как да играеш с размътено от деменция съзнание. Втори факт: в интервю за вестник „Новинар“ от 2005 г. тя казва: „Аз мога гола дори на тази възраст да се съблека (в “Анатомия на крайното” играя само с едно розово комбинезонче) – вярно, бабичка съм, но не се смущавам, защото е истинско, защото така трябва да бъде.“ Трети факт: изложбата „Мигновения“ се реализира с изричното съгласие на дъщерята на актрисата.

Кой, тогава, има правото да решава от името на една пълнолетна и вменяема жена кое е за нейно добро, кое накърнява достойството ѝ? Кой има правото да се провъзгласява за морален съдник на някого, който вече не е жив, и затова не може да защити избора си? Кой и на какво основание смята, че е по-легитимен наследник от действителните наследници, щом не зачита тяхната преценка?

Както казват, красотата е в очите на гледащия, а така също, в конкретния случай, злоупотребата е в очите на злоупотребяващите. На онези, които се възмущават от изобразяването на едно голо 81-годишно тяло, но, вместо да се опитат да разберат, превръщат възмущението си в морален критерий. Да не признаваш нечия вменяемост – ето това е злоупотреба.

Изложбата на Юлиан Табаков „Мигновения“ изправя обществото ни, включително тази му част, която се занимава с култура, пред въпроса:

Има ли възраст, от която насетне е неуместно да се изразяваш чрез тялото си?

Защото изложбата е не само продукт на авторовото хрумване на Табаков. Тя е в същата степен резултат и от волята на Златина Тодева да изрази духа си посредством своето тяло. Тялото, впрочем, е едно от основните „изразни средства“ на актьора.

Ала коя е границата, от която насетне тялото вече не трябва да ни изразява? На каква възраст трябва да приемем, че сме грозни и че е подходящо да бъдем снимани само приседнали на миндерче или на пейка, с бастунче? И че вече можем да предизвикваме само жалостиво умиление, не и възхищение или вдъхновение?

"Мигновения" - изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия "Райко Алексиев", април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.
“Мигновения” – изложба на Юлиан Табаков с фотографии на Златина Тодева и Марий Росен. Галерия “Райко Алексиев”, април 2015. Снимка: CC-BY Светла Енчева.

На каква възраст човешкото тяло престава да бъде красиво? Ако се ръководим от комерсиалните стандарти за красота – доста рано. Над 40-годишна възраст започва да изглежда като проява на неуместна ексцентричност, ако една жена се снима гола или дори само ако показва повече плът. 60-годишната гола женска плът вече се възприема като напълно неуместна, освен ако не е запазила младежката си жизненост (най-често – с пластични операции). 80-годишната голота е, следователно, отвъд всякакви граници. (Отделен въпрос, че според мнозина на никаква възраст не е подходящо да се изразяваш чрез голото си тяло. Ако си млад, казват, че се продаваш или търсиш популярност, и така нататък.)

Тези критерии са имплицитно свързани с идеята за сексуална привлекателност. От тази гледна точка, в основата си „морализаторските“ критики на „Мигновения“ не са толкова по-различни от първосигналното обвинение в геронтофилия. И в двата случая се отрича правото на тялото да бъде голо, защото, поради старостта си, то не изглежда достатъчно „привлекателно“, следователно показването му се възприема като скандално или обидно.

(Макар, както казах, голотата да не изразява непременно секс, струва си да си зададем и този въпрос – има ли възраст, от която насетне човешкото тяло, включително собственото ни, става недостойно за любов? Неприемливи ли са героите на „Любов по време на холера“?)

За разлика от мейнстрийм стандартите обаче, изкуството е пространство на човешкия дух. То не се ограничава в стандарти по размер, форма и възраст. Мога да възприемам голото тяло на Златина Тодева, пресъздадено от Юлиан Табаков, единствено и само като красиво, защото виждам в крехкостта му силата, живостта, свободата и смелостта на духа ѝ.

Случването на изложбата „Мигновения“ показа, че има много неща, за които да говорим. За изкуството, но и за човешкото. За правото на (само)изразяване, за границите на обществото и културата ни, за личните ни граници. За човешкото достойнство. И е добре, че вече започваме да говорим.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.