А султан Абдул Меджид давал по сребърна пара за ваксини…

 

 “Но ние нямаме достатъчно самодисциплина, вижда се страхотен отлив на желание у хората за ваксиниране“- публично мнение на общопрактикуващ лекар.

 

Знаете ли какво са правили през османско време държавниците когато инфекциозните болести убивали хората масово? Не знаете, нали! Може би обаче сте чували, че и българските земи, например по време на управлението на султан Абдул Меджид(средата на 19 в.) не са били пощадени от всякакви епидемии, в това число и едрата шарка. Историците ни разказват как  се случвало да бъдат покосявани от вируси стотици на ден, при това – стотици и стотици деца! Наложило се, както през Cрeднoвeкoвиeтo да се прилагат кaрaнтини. След карантините султанските хора са правили и caнитaрни кoрдoни.  Висококвалифицирани медицински екипи на султана заимствали арабски методи за някои от подходите си за борба срещу опасните инфекции! Щом трябвало!Но най-вече измиcляли как рeдoвнo да прилaгaт строги мерки при избухвaнeтo нa тези eпидeмии.
Та, какво какво e правил султанатът например за децата, едни от най-бързите жертви на епидемиите?
Преди това да припомня, че в научно отношение Османската империя определено изоставала от Европа, но се стремяла всякак да ограничи пораженията от заразните болести. Така например, някъде в средата на века в Истанбул се провел вторият световен конгрес по епидемиология. Конгрес… звучи страхотно!Е, решенията  му и наредбите за противодействие срещу епидемиите и изграждането на здравни служби в някои градове на първо време не оказвали особено влияние върху борбата срещу бича на епохата – инфекциозните болести. Но трябва да знаем, че все пак първите стъпки към организирано медицинско обслужване вече се превърнали във факт. И ако погледнем историята, ще се убедим, че грижите за населението били сериозна работа!
В онези години методите и средствата за изолация все още са твърде примитивни, а сред хората се ширят невежество и недобросъвестност
Във Велико Търново например, не по-различно от други градове, местното население категорично отхвърляло предприетата от османските власти кампания за ваксиниране на децата срещу смъртоносната едра шарка. Зачудили се управляващите какво да правят както за човеците християни, така и за мюсюлманите. Накрая за посещение в града се отправил медицински екип от кортежа на султан Абдул Меджид. За да ги убедят в ползата от ваксинацията, хората на султана обещали и започнали да дават по една сребърна пара и по една кърпа като подарък за всяко ваксинирано дете.
Работата със заразата се оказала сравнително добре изконтролирана. Тази хрумка със сребърната пара влиза в рубриката „It works!“ Пита се обаче, какво да се прави в не-османска, после-бойкоборисовата България? Пита се също така, защо в в модерния Велико Търново когато днес  там коронавирусът вилнее,  ваксинираните са едва… 15 566? Да оставим болярския град, да погледнем в другите малки и големи градове,  в селата и махалите. Ами там  масово, ама много масово, хората не искат да се ваксинират! Прекръстват се и… „Бог ще ме пази“. Медиите пък се задавят от напрежение кой ще ни управлява, а за новия ръст на заразени или махат с ръка като за досадна муха, или говорят скучно, та скучно. По новините се изчитат данни за новите заразени, правят се оптимистични баланси излекувани-починали,  това е.  На всичко отгоре, никой не пита абе този, който все пак ще направи правителство как ще се бори с Ковид-19! Погледнете програмите на канещите се да управляват България! Срамежливо и протоколно се отбелязва борбата със злотворния вирус и общи приказки. Ами ако измежду бъдещите министри се окажат  отявлени анти-ваксъри?!
Световната здравна организация се скъсва да предупреждава, че се намираме в критична ситуация, че все повече млади хора си отиват. Последните данни от днес сочат, че децата се оказват също поразявани от смъртта. Така е в Бразилия. Така е във Франция. Така е в Чехия. Лекарствата не достигат, здравните системи навсякъде се прекършват, а милионите загинали от пандемията са онази чудовищна статистика, която би трябвало да е свръхважна за всеки управляващ. Би трябвало да е от първа важност както за Макрон, така за Меркел или Джонсън. Императивно така трябва да е и за новите български властимащи. Не с фасадна реторика и голи цифри за ваксина. Не само приказки от трибуни и пред камерите, а приоретни действия за спасяване на населението! Нали няма да забравим, че това население от четири месеца мрънка и не ще да се ваксинира!
Днес едно 15 годишно дете си отиде в Пирогов. Сърцето му, казват, не издържало от развилнелия се вирус.
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).