Червен регент подписва закона за Народния съд, националната катастрофа е факт, без да броим плана Маршал

от -
462
Хари Труман, Джордж Маршал, държавен секретар на Хари Труман и бивш главнокомандващ армията на САЩ, Пол Хофман - снимка Капитал

Уроците по история се осмислят от умните нации. В това отношение европейските отличници се знаят – държавите им са изградени така, че у нас още столетие ще им завиждат. Когато в британския парламент се случат политическо противопоставяне и полярно различни интерпретации по исторически теми, на лейбъристи или консерватори им личи, че не са отсъствали от училището по памет. Така трябва да бъде. Да се поднасят смислени аргументи срещу пропагандата, а не да се издават партийни наказания и искане на оставки. Както беше с академик Благовест Сендов, освободен от поста зам.председател на Народното събрание по скандала с паметните плочи в Израел. Преди дни на Валери Жаблянов управляващото мнозинство му поиска оставката на зам.председател заради фраза, която отдясно сметнаха за ерес.

В българския случай от години политическият дискурс цикли на едни и същи обороти поради лошо образование, или идейното прокрустово ложе. Десните партии почти тридесет години не могат да се измъкнат от тресавището на антикомунистическата патетика, чиито ценностен връх е Народният съд. Левите партии се обиждат до смърт от нихилизма за погубените от фашистите Ястребинчета, слезли от дневния ред на тяхната пропаганда по известни само на „Позитано“ причини. Разговорът между едните и другите допринесе за значими щети и „дупки в паметта“. През 2000 година депутатът Дянко Марков от Демократичния форум, партия в ОДС обявила се за правоприемник на крайно десните легионери, скандализира парламента с изказването си „Депортация на враждебно население (евреите) по време на война не е престъпление“.ОДС тогава се разграничи от антисемитските изказвания на бившия царски офицер, а авторът на „Фашизма“ Желю Желев, определи случилото се като „избиване на кафяви петна по лицето на демокрацията“.

Пред парламента депутатът Дянко Марков говори за  депортациите на 11 234 евреи 

 

 

Академик Благовест Сендов подава оставка като Председател на Народно събрание

Десетина години по-късно, на връщане от Израел, премиерът Бойко Борисов каза пред медиите, че в България фашизъм не е имало. И посочи спасяването на 48 хиляди евреи като безспорно доказателство. На премиера по-сетне му припомниха за българския колаборационизъм с нацистите, както и за тоталитарния характер на царския режим. Може би това е причината 7 септември да не е национален празник, защото връщането на Добруджа е подарък на цар Борис Трети от Адолф Хитлер. Знае ли човек!

Защо ли периодът 1940-1944/45 година е толкова крамолен за политиците?

Нека забравим натрапваните ни от десетилетия картини. Как мъже с шмайзери нахлуват в Министерството на вътрешните работи на 9 септември, как превземат властта с помощта на Червената армия, как тръгват по улиците на малки и големи градове разгулът и насилието над фашисти и обикновени хора. Народът е раздавал радикално правосъдие и през Френската революция. Да не говорим за Октомврийската. По това време, казал диктаторът Сталин, погубените човешки животи са просто статистика. Смъртните присъди се извършвали в името на голямата правда. Правдата, разбира се, бивала различна в различните времена на историята.

Да видим обаче кои са били онези, които де юре съставлявали българската Държава от девети септември 1944-та до края на 1946-та година. Отечественият фронт бил доминиран от комунистите, вярно. Но пък те са били крайно аморфна група по това време, а Москва им дърпала конците като на Арлекин и Пулчинела. На всичко отгоре БРП/к/не са се противопоставили на присъединяването на България към Тристранния пакт и следователно, трудно доказуема е последователната им идейна битка с Богданфиловците. През първите месеци на „победата“ обаче, никой не им припомнял този позорен факт.

Съгласно Търновската конституция, монархът е титуляр и на законодателната, и на изпълнителната власт. Тук няма да коментираме “суспендирането й“, както и наложилите се исторически причини да се управлява през довоенно и военно време с наредби-закони. И така, държавата след 9 септември е била представлявана от Регентския съвет. А във втория си състав Регенството е изпълнявало функциите на държавен глава и съществува като върховна институция до Референдума през 1946 година!

В Регентство-2 влизали Валентин Ганев, Цвятко Бобошев и – много важно! – комунистът Тодор Павлов.

Философът-марксист Тодор Павлов е част от Регентството-2

 

Парламентарният конституционализъм бил отхвърлен по не съвсем ясни причини чрез референдум. Някои смятат, че това се дължало на „вродените социалистически нагласи“ на народа. Може. Но населението само допреди години проливало сълзи поради кончината на любимия им цар Борис Трети! Доброволно, или насила, vox populi  през 1946-та е за премахването на монархията и държавното управление да стане републиканско! Българският референдум за републиката, както и  Брекзит през 2017-та година, поставят въпроса дали трябва народът да бъде питан винаги…

До тази 1946-та година много неща се случвали. Както се казва, случвали се и поради силния полъх на политическия вятър от Кремъл.

По софийските кафенета се кроели заговори между бивши легионери-офицери, конвенционални офицери, патриоти – крипто-фашисти, жени с особено минало в Гестапо. Всички тях ги следяло новото ръководство на Министерството на вътрешните работи и ДС. Имало неизбежни заплахи и арести от страна на овластените срещу объркалия се в суматохата на историята малък човечец. Военно-конспиративните организация „Независим офицер“, както и „Хан Крум“, получавали задачи от задграничното правителство на фашиста Александър Цанков. Представители на Форин офис, както и съветници на Държавния департамент, кръстосвали уютните апартаменти на „Кракра“ и „Парчевич“. Хората на Чърчил и Рузвелт давали надежди на социалдемократи и земеделци, че в следвоенна България ще има политически плурализъм и демокрация. За дипломатите, настанени  във вилите край София, се носели каси с шампанско и луканки. Макар че войната в Европа още продължавала, журовете не спирали, танцували се валсове, изпълнявали се камерни концерти на пиано. Само в софийския работнически квартал Ючбунар, хората, особено оцелелите от „вдигането“ евреи, ръмжали от „класова ненавист“.„Нощта ражда в своята утроба, вековния гняв на роба“, нали помните  Гео Милевата поема „Септември“!

До 9 септември царица Йоана и невръстните й деца се обслужвали от многобройни чиновници, прислужници и свита. В Софийския дворец те са 130 души, с галапарадни или ежедневни униформи. Когато дошла „революцията“, вдовицата на цар Борис втрещена ставала свидетел на странни гледки. В двореца „Врана“ комунисти и земеделци започнали да идват с камиони, за да правят ОФ комитети![1]. Прихождали и руски офицери. Устройвали лов на фазани с шмайзери в парка на двореца. Червеният регент Тодор Павлов често ходел на гости на царицата. Веднъж, когато разбрал от Йоана, че дори има откраднати дрехи на покойния цар Борис, както и че са попълвани чекове с името й, много се ядосал.“Такива работи не стават“, гръмко обявил Павлов. Философът посъветвал царицата да не се „застъпва за доказани фашистки агенти“. И добавил прочутото си изречение „политиката не е въпрос на морал, нито на естетика, а има своя логика“. В следващите 30 години Тодор Павлов ще остави на поколенията дебели томове по естетика, които никой не четял. Но можем да се доверим на политическия му афоризъм.

И така, през есента на 1944-та година БРП/к/, или каквото тогава партията е представлявала в насипно състояние, имала свой безспорен кукловод Георги Димитров. Димитров обаче повече пиел водката си в Москва с Йосиф Висарионович, отколкото да пребивавал дома. Новокомунистите нямали ясна концепция за това дали трябва да има промяна на формата на държавното управление. Само година била изминала от погребението на Борис Трети, на което почти целокупното население в София, както вече припомнихме, проливало сълзи. Някак трудно било да вземат политическия завой. Пък и се чакала директива от Кремъл.

Междувременно започнали процесите на „Народния съд“. В различни демократични писания от десети ноември насам, се споменава, че този „извънреден съд“ е действал в Царство България от декември 1944 до април 1945-та година като „орган на левия революционен терор“. Много удобна квалификация! Действа като приспивателно за не особено зрелите политически народни маси след падането на комунизма през 1989-та година. Не са малко научните конференции от последните години обаче, на които европейски учени подчертават, че извънредните трибунали са резултат от  Декларация за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, съставена на 30 октомври 1943 година! Тя е  подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил и изисква предаване на военнопрестъпниците в ръцете на правосъдието. България не е имала къде да мърда. Правосъдието или /не/ правосъдие още е рано да се каже, но цифрата на хиляди изчезнали и пребивани до смърт хора е крайно смущаваща. Но, в  Европа се знае, че 7-ми състав на Народния съд, произвежда първите наказания за антисемитизъм! Може би тази е причината мнозина да смятат отмяната през 1996 г. на присъдите над фашистките престъпници, издадени от Народния съд, за основа на възникване на нео-фашистките групи у нас. Само наивници вярват, че факлоносците от  „Луковмарш“ са паднали от небето!

„Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“ е приета от действащото правителство на Кимон Георгиев и Регентския съвет! На 17 септември 1944 г. по време на митинг в Съдебната палата, вечният превратаджия обявява програмата си, като една от точките е именно „Народен съд за виновниците“. Това е шестдесет и третото правителство на царство България, назначено с Указ №4 и 5.Освен Кимон Георгиев, който е председател на коалиционния кабинет на „Отечествения фронт“, държавен глава е Регентският съвет-2, с невръстния цар Симеон Борисов, или Симеон Втори, цар на българите от 1943 до 1946. Като царче бил приятно дете, поне снимките му издават незлобливост и известен Кобургготски чар. По-сетнешната печална кариера на Негово величество не е предмет на днешната статия. Накратко само да припомня,че първият Регентски съвет на Царство България е бил в състав Богдан Филов, княз Кирил и ген.лейтенант Никола Михов. Още на 8-ми септември известният с нацистките си възгледи Богдан Филов подава с неохота оставка. Но про-нацистката компания от царско време далеч не е разбита!

Отечественият фронт, също съставен от най-различни бои политици, назначил „свой“ Регентския съвет-2 от двама „безпартийни“ и споменатия вече не веднъж тук твърдолинеен комунист. Видно е, че Павлов не е имал нищо против да играе със царистите. След като се разправил с безчинстващите в двореца „Врана“, той приема пре-любопитната формула, която класифицира България като „народна демокрация“ с „народно регентство“. На това народът му вика манджа с грозде.

Във вилата на Сталин се решава въпросът за монархията

Пълномощен министър в Москва по това време е друг философ, Димитър Михалчев. Много интересна личност. Той е основател и редактор на списание „Философски преглед“ до 1943-та година. Работил е в областта на гносеологията, член на Словашката академия на науките, на Кантовото дружество в Берлин и формира основно научната философска школа в България. Във вилата на генералисимуса Сталин, спечелил войната срещу Хитлер с помощта на съюзниците Англия и САЩ, се събрали Георги Димитров, Антон Югов, както и дясната ръка на Димитров, а в бъдеще и най-голям негов враг, заради което ще увисне на бесилото – Трайчо Костов. Участвал и философът Михалчев. Присъствали естествено, Лаврентий Берия и дипломат номер едно Молотов. Най-неочаквано Сталин лансирал странна формула за съдържанието и ролята на монархическата институция. Тя гласяла: “може би ние правим грешка като мислим,че съветската норма е единствената, която води до социализъм“!

От днешна гледна точка в кралство Дания има почти сигурно социализъм и крал едновременно. Но…датчаните нямат историческите финтифлюшки и мътни политически персонажи, като Кобургготската династия в сиромашка България, управлявала повече от половин век!

По време на водката и черния хайвер, Георги Димитров полу се съгласил да не бързат с ликвидиране на монархическата форма на държавно управление. Истината е обаче, че мразел Кобургите в червата. По радиостанция „Христо Ботев“ бъдещият министър-председател на България още от 1943-та година обвинява династията за „престъпния й прогермански курс, изправил страната ни пред трета национална катастрофа“. И тъй като няма да се занимаваме повече с Димитров, тук е мястото да цитирам една ключова за бъдещите демократични историци негова постановка. Ключова, ако разбира се, хората четат непредубедено анализите му. В беседа с членове на ЦК на РМС, през юли 1945 година Георги Димитров казал следното на комунистическите младоци: “България е била сателит на Германия. Партизанското движение се появява по-късно и не взема такива размери като в Югославия. Нямаме много шансове“. Предстояла Парижката мирна конференция. Какъв ще бъде размерът на репарациите, на които ще осъдят победена България, ще останат ли границите, колко територия ще ни отнемат, Георги Димитров и компания можели само да стискат палци и да се подмазват на Сталин и Вишински.

Аз поне се подписвам под горните думи на вожда. Незряла антифашистка съпротива ражда нагаждачи към Москва и опортюнисти относно отвратителния курс за съветизация на бедните ни страна, стартиран от Ялтенското споразумение. Имало е истински комунисти, но не бих се заклела какъв процент представлявали те в БРП, с нескрит апетит към властта, подарена от Червената армия.

Култът към личността на Георги Димитров се развихря бясно. До края на 60-те години той се беше превърнал пост мортем в непоносима, ангелизирана личност, а идеите му – в абсолютни догми. През 1999-та година взривиха музея му на пъпа на София под бурните ръкопляскания на столичните демократи. Мумията на Георги Димитров запокитиха неизвестно къде. Казват, че взривяването била грешка. Сигурно.

Трябва да признаем,че след Втората световна война монархиите в страните от Източна Европа, сателити или окупирани от Третия Райх, вървели към залез. Настъпвал края на клана Карагеоргиевич, на крал Михай му брояли дните и комунисти, и съветските комисари, напиращите за власт социалдемократи.

Румънският крал Михай управлява от 20 юли 1927 до 1930, и от 6 септември 1940 до 30 декември 1947

 

 

Симеон Втори – От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ненавършено пълнолетие от негово име управлява Регентски съвет. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г.

Навсякъде имало политически земетресения, хер Хитлер причинил онова, което Наполеон стори със западна Европа в края на 18-ти век. В българския случай има нужда да се внесе пояснение. Да, била е горестна участта на царската фамилия, но не бива да забравяме,че едва СЛЕД 1946-та година на практика са я обезвластили с гласуването против монархията! Иначе казано, ако трябва да се раздели черния хляб на вината и отговорността за постреволюционата ситуация, включваща в себе си и възмездието на тълпата, и убитите без съда и присъда през 1944-та година, немалко парче от този хляб се пада на монархията. Колкото и да твърдят, че Регентският съвет бил просто само печат, узаконяващ законодателните актове, но не вярвам. По коридорите на политиката невинни няма.

Следмонархическият сезон на България донася много икономически загуби на Кобургготската фамилия. Народът взел всичко – и двореца в София, двореца „Врана“ зоологическата градина, автомобилния парк, конюшните, фамилията се лишила и от 15 000 декара земя. Поживо-поздраво си заминали у дома в Италия, или Испания, за да останат завинаги легендите и митовете за царския син и неговата кака Мария-Луиза. Митове, които преобърнаха координатната политическа система ляво/дясно в България на изборите през 2001-ва година. Височеството от Мадрид, или ласкаво наричан „дедо“, остана сух в историята и дори припечели малко от хаотичния вот на българския народ.

Как комунистическите лидери объркаха работата за половин век напред

Връзката между времената се случва точно в тези 3 години и няколко месеца – септември, октомври, ноември декември 1944-та година,1945-та, 1946-та и 1947-ма. През 1947-ма година се подписва Парижкият мирен договор. Няколко месеца след този несъмнено величав акт за разкъсаната от война Европа акт, се случва следното. Въпреки, че беше победена страна, на  България й се размина благодарение на Молотов и Вишински, без да плати огромните искани от Гърция репарации! Лошата новина спохожда обърканата и застрашена от агресивната съветизация наша страна, оттук насетне. Американските и британските нейни приятели я изоставиха. Не в любовния смисъл на думата, не и в естетическия /по Тодор Павлов/, а в чисто политическия. Двете страни, САЩ и Великобритания полагат подписа си, с който признават правителство на Георги Димитров. Знае се също така, че месеци след това увисва на бесилото и Никола Петков. Днес обичаме да казваме,че „международното положение“ е виновно за бедите ни. Така е станало и през онези фатални години. Причина да бъде обезглавена българската опозиция, е наистина геополитическата конюнктура. Когато Никола Петков и Коста Лулчев търсели отчаяно подкрепа от западните представители на София, английските парламентаристи започнали да ги обезкуражават с думите “Лондон и Вашингтон не могат да направят нищо срещу съветското влияние“. Подялбата на света била необратим факт. Чърчил се интересувал от Гърция, морския излаз към Изтока и търговския потенциал на древна Елада. Понякога нещата са твърде прости.

Съвършено друг факт е заложил днешното ни жалко икономическо съществуване.Той е резултат на съветския политически „Чернобил“ тогава, а отровата ни мори и днес.

Говоря за сталинската съпротива на Плана Маршал.

На 5 юни 1947 година се финализират концепциите как да бъде възстановена следвоенна Европа. САЩ са изготвили програма за излизане от финансовото разруха. Въпреки очевидния разлом със Съветския съюз, Великобритания и Франция не се отказват от тази общоеропейска програма. Всички европейски правителства са поканени да заявяват дали желаят да получат помощ. Е, не съвсем всички. По общо решение санкции на изолация се прилагат единствено спрямо франкистка Испания[2].

Планът Маршал трябвало да подпомогне всички браншове – земеделие, продоволствия, горива, енергия, желязо, стомана; транспорт.

България получава също такава покана!

Да видим кои са правителствените хора в началото на лятото на 1947-ма година. Освен 32-рия министър-председател на България, в 65-тото правителство, назначено на 23-ти ноември 1946, в него влизат политически дейци на ОФ/Народен съюз „Звено“, БРП/к/, БРСДП, БЗНС и – моля да се обърне специално внимание – БЕЗПАРТИЙНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ! Имената на Трайчо Костов, Георги Дамянов, Димо Казасов и Добри Терпешев са от по-известните. Отново шарено правителство, но пък демокрацията, както виждаме и днес, включва плуралистично консерватори и либерали, заедно с крайни националисти! Интересното е, че независимо видните комунистически функционерки като Цола Драгойчева, в това правителство броят на жените е Нула! Но и това не е най-големият проблем на доминираното от железни комунисти като Георги Димитров, правителство.

Повечето историци след 10 ноември обичат да разказват подбрани злини на доминираното от комунисти правителство: как разтурили със закон БЗНС “Никола Петков“ и екзекутирали лидера им. Как се разправили с горяните, започнали национализацията на предприятия, мини, банки, насилствено кооперирали земята.

Несъмнено зло.

И така, имаме до 5 юни, около половин година управление на страната и на нейното бъдеще. Георги Димитров се е настанил в двореца „Врана“, прави си там пленумите на ЦК! Да ме прощава безсмъртният дух на историята, ама този детайл си е чист кич!

Нотата към българското правителство за присъединяване към Плана Маршал има императивен характер! Ще рече, българското село и френското село щели да получат равни порции съобразно разрушенията на земи и материални сгради, както и  на лишенията на населението, финансова подкрепа! При това, изключително важно е да се знае, че е конкретизиран реда: той гласи НЕНАМЕСА във вътрешните работи! Всички бъдещи указания на развитие на германското производство трябва да се решават и са се решавали в съответствие на международното споразумение. Виждаме как изглежда днес Федерална Германия! Или пък другите западни страни с процъфтяваща икономика, село, изкуство, спорт и прочие. Изглеждат отлични демокрации, това е истината.

Българското правителство обаче, казало НЕ!

Хората на Георги Димитров се навивали, че в Съветския съюз не се отнасяли с особено доверие към европейската възстановителна програма. През горещия юли на 1947-ма година Министерският съвет на Народна република България единодушно решава да не приеме парите на американците! Оповестените 13 милиарда долара може да са мега впечатляваща и солидна сума, давана от САЩ, но…вечната дружба със СССР била над всичко! Нека пак си припомним имената – Димитров, Казасов, Оббов, Добри Терпешев и…независимите интелектуалци. На тях ще им отделя друг път специален разказ.

Защо ли наистина България отказала?

Този филм сме го гледали, и май ще го гледаме още. Защото е повече от очевидно как пропагандата раждала всекидневно „фалшиви новини“. Какви пъклени планове кроял победителят във Вт.св.война сър Уинстън Чърчил за създаване на „европейски щати“. Как на свой ред „дарителят“ САЩ щели да колонизират народите и държавите. Британско-френските проекти съдържали плановете на капиталистическия Запад несъмнено със цел да бъдат унищожени автономиите на цели страни!

Оттогава започнало практически разделението на континента. Борбата с капитализма и империализма, резултат от криворазбрания прочит на Карл Маркс, всеобщата обеднялост и непоносимост към старите елити, се вихрела в Кремъл. Щом Кремъл смята политическия си отказ от плана Маршал за правилен, то у нас това се превръща в закон, по-страшен от Тората, Корана и всички свети книги взети заедно!

Резултатите за западните страни от Плана Маршал към края на 1948-та година вече били налице. Обемът на индустриализацията на селското стопанската продукция достигнал в основни линия до равнището на 1938-ма година. Започнала необратимата стопанска интеграция на Западна Европа. Впрочем, САЩ съдействат не само за възстановяването, модернизацията и реконструкцията на европейската икономика. Учени твърдят, че въвеждането на специално стопанство и идването на власт на не-комунистически леви правителства  в западно-европейските страни, също е успех на Плана Маршал!

С избора на доминираното от комунистите правителство, бедна и победена във войната, България влиза в окончателния изолационизъм, като понася всички по-сетни последствия в стопанското си развитие и въобще. Принадлежаща към СИВ за повече от 30 години, тя ще се „радва“ на скромните си контакти от не по-малко сивкавите икономики на останалите приятели на Сталин.

 

[1] Румяна Богданова,“Ликвидиране на монархията в България чрез референдум“, Исторически преглед, 2002

[2] Господинка Николова, „Планът Маршал, европейските сили и България,Исторически преглед, кн.4, 1993

Проектът „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.