Май Европейската комисия намери човек, на когото политиката е в кръвта и в сърцето

С избора на Урзула фон дер Лайен за фаворит за поста председател на Европейската комисия, мнозина се зачудиха добра или лоша е новината! За мен фактът, че фон дер Лайен е с ДНК-то на Ангела Меркел, е особено положителна индикация. Винаги съм харесвала женската висша администрация на Германия. По-долу ще обясня защо.

Да добавя още. Тази политическа дама е майка на седем деца, както и първата жена министър на отбраната в историята на Германия. Което ще рече, че е  последователна. Особено ми хареса как след като спечели изборите тя веднага рециклира пред медиите старата си мечта за Европейски съединени щати. Тази мечта е заявила през 2016 година в интервю на “Ди Цайт”: “Представям си Европа на моите деца и внуци не като хлабав съюз на държави в капана на национални интереси”. Хареса ми. Между другото, когато преди години Християндемократическият съюз набирал  членове с черно-бял плакат, на който пишело “Търсим хора, на които политиката не само им е в кръвта, но им лежи и на сърце”, избрали точно Урзула фон дер Лайен. Струва ми се ясно защо.

Ето обаче, че социалистите в лицето на лидера на ПЕС Сергей Станишев изразяват резерви към Урзула фон дер Лайен. „Не знаем какви са й политическите приоритети“ каза недоверчивият Станишев. И аз не зная, мога само да предполагам. Чета обаче, че Партията на европейските социалисти предлагала да се създаде европейска схема, с която да се гарантира, че всички деца ще имат достъп до качествено здравеопазване, грижи, образование, настаняване и прехрана, независимо къде живеят. Куха работа. Абстрактно визионерство. Социалистите изглежда са се усетили как се създава рекламен ефект с цел да се привлече млад електорат. Нали не си представяте пиар кампания, на която лидерите, все едно Станишева или Корнелия Нинова примерно, да обещават достойна старост за родителите ни?

Спомних си изведнъж една история от времето на фрау, извинете – на другарката Емилия Масларова. Тя беше тогава социална министърка.
Историята е за нощни гърнета, умиращи стари хора и гериатричните клиники в Германия. В тази благоденстваща страна има места за възрастните хора, които не са цвете за мирисане. Не вярвате? А трябва. По времето на Масларова новопристигналата в клиниката “Ам щайн” сестра Ханелоре/48/ започнала да вкарва необичайни стандарти за грижа. Обличала с любов пациентите, оправяла им леглата, тъй като твърде често това се налага. Бутала инвалидни колички с усмивка и топлота. Едно от най-необходимите задължения на сестрите в старческите домове е правенето на лечебни процедури. Жените са особено благодарни, ако блага ръка разтрива полу-неподвижните им нозе, или гърба. След терапия, мъжете сякаш възвръщат самочувствие щом могат да се движат из коридорите, без онова унизително тътрузене от ревматичните болки в гръбначния стълб.

Сестра Ханелоре всъщност не била сестра. Била федерален министър на семейството и възрастните хора Ханелоре Рьонш. Влязла в гериатричната клиниката under cover. Прикритието й било нужно, за да помирише истината за старческите домове. И веднага да гласува закон, с който да защити финансово възрастните хора в случай, че се налага да бъдат гледани. Информацията отвътре й дала възможност чрез новия закон да направи и по-привлекателна професията „сестра“. Повишила заплатите, защото дежурствата в тези домове били убийствени. Успяла да направи така, че да идват хора с квалификация, а не просто лелки. Защото в социалдемократическа Германия не винаги нещата с хуманизма са райски.

Министърката Масларова от БСП се прочу с луксозните си огърлици, разкошни чанти и безмислен ремонт за милиони на Центъра за комплексно обслужване в Стара Загора. С това искам да кажа, че висшият ешалон от „Позитано“ не е идеално свързан с народа си. Ръководителите на социалистическата партия нямат автентични идеи за рисковите групи от обществото. В това число и старите хора. Срещите си с тях правят предимно пред телевизионните камери и по време на избори. Ето това ме кара да си мисля, че Урзула фон дер Лайен ще бъде окей за Еврокомисията. Имам доверие към германските жени във властта като цяло! И не, грам такова нямам към измислената и лицемерна социална философия на БСП!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).