Отворено писмо до българското кино: А ние не можем ли?

от -
8
Кадър от румънския филм на младия Раду Жуде "Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари"

Скъпо мое, българско кино!

Нали мога да се обърна в твое лице към режисьорите и сценаристите, към ежегодните комисии на Националния филмов център, оценяващи художествените качества и иновативния принос на кандидатстващите проекти? Дали пък не мога да адресирам и писателите, чиито творби те вдъхновяват? Спомням си например за „Възвишение“. Ами този филм не би бил възможен без великолепния роман на писателя Милен Русков! Не греша, нали! С това бързам да споделя откровението си: немалко режисьори у нас правят немалко добри ленти. Моля, като четеш писмото ми по-долу, да вземеш предвид това!

Прости ми, българско кино, че ще те занимая с възторжените си мисли за една конкурентна кинематография – румънската. Защото като си помисли човек, какво е Румъния? Граф Цепеш Дракула в миналото, лоша инфраструктура днес. Това е. Довчера бяха с по-ниски заплати и не по-малко корумпирана съдебна система от нашата, макар че Лаура Кьовеши се бореше срещу нея. Вярно, имат Мунджу и Златната му палма от фестивала в Кан, имат и Йожен Йонеску в минало време, но да не си разваляме допълнително настроението.

Бях на премиерата на един млад режисьор, роден през 1977 година. Когато падна от власт комунистическото чудовище Николае Чаушеску, Раду е бил на невръстните 12 годинки. Несъмнено не е имал спомени за диктаторите и големия глад в Румъния, за който у нас имаше виц: “След допинг скандала от Олимпиадата, открили в кръвта на румънска спортистка следи от кръвта на изчезнал полски спортист“…Умеехме да се чувстваме превъзхождащи „мамалигарите“, да!

Младият режисьор Раду Жуде, за чийто филм искам днес да ти говоря, скъпо българско кино, има вече две престижни филмови награди в Карлови Вари – „Кристален глобус“ и „Europa Cinemas“. Както не е знаел за Чаушеску, още по-малко е знаел за кръвожадния шеф на националните легиони в Румъния по времето на Втората световна война – Генерал/Маршал/Йон Антонеску. Раду ще да се е въодушевил от приликите между двамата, както и от общото поведение на румънския народ в тоталитарните периоди. Казано с други думи, младият режисьор не е бил част от времената на нацизма и комунизма, но е сътворил филм, в който става дума и за двата режима и неговите електорални подръжници. Ето, на това му викам майсторство!  А ако почитателите на киното се чудят откъде се е взело това заглавие „Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари“, да кажа. Това е цитат от речта на Кондукътора/conducătoru/, тоест румънският фюрер Антонеску. След речта стартирало изтреблението на румънските евреи. Няма да цитирам цифрата. Не в огромната цифра е работата, така мисля.

Скъпо българско кино! В твоята история ти имаш примери за използване на исторически персонажи, които да отправят актуални послания към нас, жадните за мислене зрители. Не е първопроходец този Жуде, ни най-малко! Във филма Кондукъторът произнася въодушевяваща реч против евреите, за да насъска воините си да наченат голямото им изтребление през 1941 година. В тази реч на един от най-популярните за военна Румъния националфашист – герой и днес/!/ за немалка част от румънското население и особено за младите му поколения, във филма се използва израза „етническо прочистване“! Може да не е исторически коректно, но Адолф Хитлер е мечтаел за Европа, чиста от евреи, което е почти същото. Какво е смущаващото  ли?Това, че деевреизираната Европа е била споделен проект от Антонеску  за почистване на земите около Карпатите в средата на миналия век. И другите народи на Европа същото са споделяли, уви. И  в българските краища сме правили същото, нали така! Интересното е, как във филма си Жуде подсказва най-железната спойка на обществата – патриотичното минало. Ето, с това велико минало на даките и траките можем да контрираме нихилистите. Защото ако и  да сме  малки и бедни народи,то предците ни са били велики! В гордата памет на съюзниците и колаборационистите с лудия Хитлер, като Румъния и България, идеята за по-висша раса и културно превъзходство над нечистите евреи, тия убийци на Христа, тия чифути, тия judas, е имала за непресъхващ извор нашия древен произход!

                 Маршал Йон Антонеску в изпълнението на Алекс Богдан

Явно притежаващ удивителна гражданска чувствителност, на младия Жуде му е направило впечатление още нещо. Кондукътору е изпитвал расистки гняв и към циганите, затова той адресира филма си и към преследваните вчера и днес в Румъния братя роми. В кресливата „ала Хитлер“ реч на яростния антисемит Антонеску в центъра на модерен Букурещ, зрителят вижда впечатляваща филмова възстановка на грамадните нацистки сборища. Чува „Sieg Heil“, вижда стоманените погледи на младите момчета от хитлеровия Вермахт.Тръпки да те побият, скъпо българско кино, наистина! За тези тръпки допринася изключителна артистичност на въплъщението на също така младичкия Алекс Богдан. Когато по заповедта на Дабижа/ Йонеску подпалват евреите в бутафорните бараки, направо загубваш връзката с актуалната реалност! Все едно…тогава и днес, просто е същото, ако се замислим! Въздействаща работа, казвам ти! Чувстват се и уроците на незабравимия Михаил Ром!

Яд ме е, че и ти, българско кино, можеш да правиш такива неща! Такива епични възстановки си сътворявало във времето на диктатора Живков, още се въртят лентите по сценарий на голямата Вера Мутафчиева  и академика Людмил Стайков! Само като си спомня главозамайващите битки на великата и славна българска конница в „Хан Аспарух“, по книгата „Предречено от Пагане“! Ами каскадьорите, масовките, хилядите статисти, красиви воини…Ех, какви времена за кинематографията бяха! А сега какво? Социалните ленти „Жажда“и „Слава“, експортната приказка „Ага“, воайорският „Вездесъщият“…

Но още повече завидях на румънеца как уж документално, житейски достоверно, е включил публика на площада. Публиката зяпа филмовия спектакъл и…реагира адекватно. Румънските нацисти, пожарът на еврейските къщи, издигнатото съвършено справедливо бесило с осемте негодници – братовчеди на Сабетехай и Моше, предизвикват вълнения сред зяпачите и викове „така им се пада!“ В реално време са тези крясъци. Викат през април месец 2017 година, когато се въртяла камерата на Раду Жуде! Ще рече, тълпата днес е същата като тълпите превърнали се във фашисти тогава!

След световната си премиера у нас филмът „Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари“ тръгва към сериозни филмови фестивали. Знам, скъпо българско кино, как хуманитарният киноелит в Кан или Берлин, защо не и в Холивуд, са изтръпнали от ужас от надигнатата глава на антисемитизма! Даже преди дни СНН показа едно страховито изследване по въпроса. Данните са, че всеки трети гражданин не знае какво е това Холокост, не е ли крайно притеснително това! Елитните среди и техните журита ще оценяват има ли усилия и адекватни изразни средства, могат ли творците от конкурсната програма да провокират обществен дебат по въпроса с качествено кино. Не съм Ванга, но съм сигурна някакси. Защото страховете от антисемитизма, който причини незапомненото клане преди седмици в американското градче Питсбърг, са онзи тътен в майката Земя, за която всички сме загрижени, нали! И защото сме супер много притеснени от популистите, алтрайтърите, Ку-клукс-клан-овците, от онези ултраси, които днес палят пожарите по Шанз Елизе и изтърбушиха окото на Мариане, символа на свободата! Накратко, имам основателни причини да смятам, че Раду Жуде ще получи не треторазряден приз, а нещо от първокласна категория в някоя от горепосочените столици на световното кино! Да не се изнервяме предварително, разбира се.

В поканата си Жуде пише: „Във филма ще видите възстановка на военни действия – Хана Аренд – спектакъл за 1941-ва година,“годината, която не спира да напомня за себе си“, казано през 2018-та-цитати-огнестрелни оръжия- архивни кадри от клането в Одеса – 16 mm,негационизъм, бурлеска, духова музика, Исак Бабел,Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren – сравняваме и обезценяваме. Сценарист Маршал Антонеску – пожар – режсьор Раду Жуде – с участието на Йоана Якоб, Александру Дабижа, Алекс Богдан – казармен хумор-обикновени хора-nunca mas!- сегашното минало, миналото настояще“.

Нарочно я цитирам, не от издевателски импулс. Защото не мога да си представя, че кинотворците у нас не са чели Хана Аренд, или Исак Бабел. Ами като са чели, като и те са гледали със сигурност Михаил Ром, не им ли се разказва за нашия Холокост, за нашите фашистки лидери, за нашите депортирани Исак и Аврам от Беломорието и Македония! Сигурно са чували и за вълните от негационизъм, както по света, така и у нас, тогава – защо не направят и те такъв филм? Защо Раду Жуде може, а те – не? И защо ли след прожекцията в кино Люмиер онзи ден, видни режисьори взеха думата да споделят с Раду, че и в България е имало и има такива неща…

В заключение искам да те помоля за прошка.

Прости ми, любимо българско кино, че ти казвам в очите колко си равнодушно, често незначително, в повече носител на дребнотемие, дори не комерсиално,а такова, сивичко, патриотично и дори, неталантливо! Прости ми, че ти казвам публично колко ми е трудно да удържам изводите си от очевидните факти на спад на доверието към теб. На празни зали. На другарски прожекции с лицемерни похвали. На журита, които се премятат презглава по време на сесиите на Националния филмов център, само за да угодят на лобита и величайши звезди-режисьори. Само с великолепния „Ага“, кино мое, няма да стане, за да ни върнеш в салоните. Гледай Раду Жуде и помни думите му: “Не съм провокативен. Темата ме привлече, защото беше прикривана в Румъния. Като малък не знаех за избиването на роми и евреи през Втората световна. По комунистическо време не можеше да говориш за нацисткото минало. След революцията – също. Хората се интересуваха само от комунистическата ера и им трябваше златен век преди нея. През 90-те избуя национализмът. Хиляди книги за комунистическите затвори прочетохме. Те бяха нужни. Но не биваше да забравяме другото минало, нацисткото“.

Твоя

Юлиана

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).