Търговските медии увреждат сериозно вашата идентичност!

Росен Петров е бивш възпитаник на школата в Симеоново и бивш депутат от бившата партия на Николай Бареков „България без цензура“. Не съм изчерпателна вероятно за всичките му „екс-идентичности“, но със сигурност не е завършил история. В библиотеките не съм го срещала. Не е правил специално научно изследване, свързано с периода на Втората световна война и мътното положение на Царство България в нея. Не е участвал и в предаването „История.бг“ на БНТ. С една дума, Росен Петров не е интелектуалец, но пък е баща на ток шоуто „Нека говорят“ на търговската медия бТВ. Шоуто е минало, но Росен се оказа евъргрийн и в последно време пише текстове в „24 часа“. И не за какво да е, а за история и паметта българска. Забавното в медийните му превъплъщения е обстоятелството, че май не го четат дори редакторите на вестника, издаван напоследък при крайно съмнителни финансови схеми. Поне така твърди за „24 часа“ Иван Бакалов, а на него му вярвам изцяло. Доказателства, че са пренебрежителни към материалите на Петров, може да видите в статията му „Девет факта за 9-и май“. Тя е и предмет на днешната ми закачка. Като начало само отбелязвам, че в нея са четат „негони“членове (вместо негови), „заввършване“ вместо „ завършване“ и други езикови и граматически неправилности. Ако вестникът има коректор, то той трябва бъде незабавно уволнен. Виждала съм и подобни редакционни проспивания дори в статии на великия коментатор Валери Найденов. А моя приятелка се кълне,че в „24 часа“ дори заплатите на коректорите си ги бива…

Денят на Европа и Денят на победата е темата за вдъхновено изреждане на „факти“ във въпросния текст. Отбелязване на 9 май очертава ясно каква представа за читателя имат издателката Венелина Гочева и главният редактор Борислав Зюмбюлев. Читателят, си казват те, обича да консумира не „новините, каквито са“, както пише под главата на вестника. Не, нищо подобно. Читателят е мислен като доверчиво, празноглаво същество. Нещо като неумита чашка, в която дори силен английски чай да сипеш, пак ще се развали. По-добре да махнем английския чай и да сложим водица, разсъждават медийните търговци. Аудиторията на бтв може да не е придиряла какви ги дрънка Росен Петров в „Нека си говорят“, защото телевизията е комерсиалка – повече забава, повече рекламни постъпления. От “24 часа” обаче винаги са демонстрирали претенции да задоволяват широката публика, но! Забавата да става с писания на най-добрите журналисти по света и у нас. На това му се вика инфотейтмънт, а българските медийни тарикати в крачка присвоиха модните тенденции. Главоломно пострадаха информацията, анализите, коментарите. Естествено,трансформациите с качествения вестник са видими и с просто око.

Манията на Гочева и компания да реферират корпорацията “24 часа” като първокласна торта със скъпи продукти личи отвсякъде. Типична проява на ведомствена фукливост са годишните й награди за коментатори, репортери, фотографи, на отдали се на вестникарството до забрава на семейство и приятели редактори и шефове на отдели! Фамилните снимки на колектива са свидетелство не само за материалната задоволеност на колегите. Те са символ на безропотно послушание към спуснатите опорни точки. На медиен бос не се възразява.

Но да се върнем към „Девет факта за 9-и май“. На бас се хващам, че на отговорните лица на „24 часа“ изобщо не им е пукало какво е съдържанието на дописката, подписана от бивш възпитаник на школата за милиционери. Онова, което ги води, е да е лекичко, смилаемо, като за шестгодишни. Това си е чиста деградация на вестник, някогашна собственост на „Вест дойче алгемайне цайтунг“. За незнаещите да кажа, че Венелина Гочева съставляваше до началото на този век важен сегмент от медийния елит, каквото и да значи това в домашни условия. Журналистите й ходеха важно-важно като пауни по бляскави партита, имаха се за много гъсти с политическата класа. Пътят към глуповати текстове, но с потенциал за „читаемост“, бе трасиран още тогава. Изследвания сочеха, че медийната търговия с истинската журналистика се заменя неусетно с пиара. Вместо информация, на драгите читатели се продават продуктово позиционирани текстове. Да носят пари, в смисъл. А тираж се прави не с високоумни анализи, а с жълтории и простотии. Както и да е. Искам да кажа, че в навечерието на 9-ти май 2017 година някогашните журналисти, напълнели и опаричили се, умишлено са дремели. Каквито и неадекватни текстчета да напише Росен, все тая. На летучката може и да са таргетирали росенпетровските „факти“ за 9-и май към някой чичо или леля от Долно Нанагорнище. Често се случват такива работи. Поне така твърди моя приятелка, дето им яде белия хляб от сто години.

Сега си представете, че, полуразбудени, посягате към вестника. Девети май за бабите ви е „Ставай, ставай, страна огромная“, а не „Одата на радостта“. Датата буди мисли и чувства за различните възрасти по различен начин. И така, зачитате материала с познатия от шоупрограмите Росен Петров. Текстът е „издържан“ в жанра историческа публицистика. Има имена, дати, съждения, заключения, интерпретации. Пътем е забърсано турското робство, няма как. Авторът несъмнено държи да покаже, че знае алфата и омегата на днешния национализъм на Валери Симеонов, Краси Каракачанов, Волен Сидеров и още цял автобус полуобразованни хорица и нахакани лидери, наричани напоследък „популисти“. Неизбежно по скалата на националпопулизма важно място в размишленията на Росен заема и цар Борис Трети. Корпаративните медии строго спазват правилото да не се пипа тази свещена крава – Негово величество. Да се подчертава мъченическата смърт на Борис Трети в резултат от принципното му „несъгласие“ по важни въпроси с Адолф Хитлер. Логично, в този дух е и авторовият въпрос: „Имала ли е България избор да не се присъедини? Теоретически – да, практически по-скоро не!“ Точка по въпроса, отсича Росен Петров. Колко му е да пробута тази политически рентабилна реторика! Контекстът е идеален – на власт са ГЕРБ и Обединените патриоти. И едните и другите са стъпили яко на фантазиите за „България над всичко“!

За страдающия Борис Трети, отровен от страшилището за цивилизования свят Адолф Хитлер, са произведени купища статии и телевизионни предавания. Защитиха се бакалавърски тези, написаха се книги, под печат са още десетки и десетки такива. Познавам журналистки, направили кариера с анализи и панегирики за Борис Трети като просветен монарх и „своенравен съюзник на Хитлер“. С верен усет за пазара, корпорацията „24 часа“ има огромен принос за имиджа на свещената крава. Тиражите с любовни описания на големия „дипломат“, потомък на Кобурготите, се харчеха добре още от времето на Соломон Паси. Порой от слагачески текстчета, написани от командировани дописници в Израел, даващи упорито и само думата на промонархическото еврейско лоби. Чистопробни лъжи на репортерка, „надникнала“ в Музея на Холокост в Скопие. Трогателна изповед на бивш легионер, записана старателно от бивше ченге. Бившето ченге лепва заглавие на изповедта, с което вбесява еврейските организации, но какво от това! Ден да мине, друг да дойде, на кого му пука за евреите! Важното е да не се отклоняваме от легендите и митовете, които крепят и възвисяват българския дух и позлатяват паметта българска. Да знаят поколенията – малка е България, но сме имали голям цар! Хитър: до последния момент въртял на шиш Хитлер, Химлер, Рибентроп, Абвера, целия Гестапо барабар с офицерите от Вермахта, които се бяха инсталирали в София и Варна още преди да подпишем Тристранния договор с Германия. Последното е отегчителен детайл.

Росен Петров със сигурност е получил добър хонорар и заради следния бисер в тържествения си, патриотичен текст. Той гласи: „Монархо-фашизъм? Е, такова животно нема! Имало е садистични полицаи, жандармеристи, изверги, убитите ястребинчета, отрязани партизански глави, но фашизъм като идеология никога не е съществувало. Имало е прогермански движения, имало е силен национализъм, но партии с ясни фашистка или националистическа идеология не е имало!“

Сега, внимавайте. Защо този пасаж уврежда сериозно вашата идентичност и памет? С какво по-точно един смешник от шоу бизнеса може да ви завлече в лъжи? И по какъв начин един мейнстрийм вестник ви прави на глупаци?

Най-вече, с  „ястребинчетата“, изброени в текста като в скороговорка. И с отрязаните партизански глави, нали? Ако попитате някой третокласник, изучаващ „Човек и общество“, какво знае за това, ще ви отговори,че нищо не знае. Сестра му е в шести клас, и тя нищо не знае. Майка им, дето скоро ще навърши 40 години, даже се срамува от въпроса. Кой вече говори за отрязани партизански глави! Пропаганда комунистическа, това е. Обаче при майката на майката, сиреч – бабата, работата направо е за психиатрия. Какво помни нейното поколение, а какво – това на дъщерите и синовете? На едните им беше втръснало от Митко Палаузов и ятаци, дето носели кашкавалените пити на хилядите партизани. Родените през втората половина на миналия век не можеха да дишат от книгите за Отечествената война, съветските боевици, та дори и от театралните успехите на „Таганка“. Коремът ги болеше от преяждане със славата на Червената армия и милионите жертви от Великата Отечествена война. Компартиите от съветската зона успешно капитализираха жертвите, забулиха в непрогледен мрак сталинските убийства, блокираха съзнанието с любовта към Съветския съюз, КПСС и вечната дружба на вси славянски народи. Обаче за другите, а именно старите родители, паметта е друга. Идентичността им е съставена от гордостта за  Девети май. Немалка част от тях съставляват хората с медали, дето стоят по пейките около паметника на Съветската армия! Малко разкрачено положение в семейството, какво да се прави! Но всички поколения в посткомунизма трябва да имаш наум. Щом правиш масов вестник, нали!

Именно в този контекст е твърде идиотско и безотговорно през първата четвърт на 21 век в посткомунистическа България да се формулира през медиите Една историческа Истина? Кой точно е спечелил мира и загубил войната? Старите хора хем да си спомнят, че България беше позорен съюзник с Хитлер, хем според вестника – не бива. Хем не могат да забравят, че по царското време е имало купонна система, хем им се казва, че са живеели добре и левът бил конвертируем. Пък те никак не са живели добре, защото някои от тях са живеели в София или Пловдив, други – по селата и малките градчета. А там, хлябът е от мъката по-чер, както пише Никола Вапцаров.

Впрочем, паметта бива заплитана години наред от достойната българска журналистика с разнопосочни писания за агентите на ДС и неубедителните доказателства за диктатурата на Тодор Живков. Каква диктатура, моля ви се! Комунизмът си отиде, но чак пък толкова лагери на глава от населението нямаше! Или както казва моята приятелка от вестника, всеки има червен свекър или свекърва! В Европа и САЩ хората ходеха на специализации, не е баш да сме гледали запада през крив макарон! Но това е друга тема.

Добре би било вестници от мейнстрийма да внимават, като газят в тази вода. Тя е дълбока, може да ги удави. Защото ако Росен Петров си е спечелил трийсетина евро, словоблудствайки с монархофашизма, е едно. Ще си каже човек, ами просто момче. Но когато цяла редакция, барабар с летучките си, с шефове на отдели, с носители на местни и световни награди за независима журналистика, не виждат проблем в тази публикация, то това превръща идентичността българска в последна дупка на кавала. А, не бива да се замесва с каквото падне, само за да се продава вестника,нали! Идеологиите се деликатна работа, не са за бивши милиционери. И изобщо, що за хрумване е да поканят Росен някой си да произведе статия за Деня на Европа и Деня на победата!

Отговорът е в ролята на политическата конюнктура за търговските медии. Той е ключът към най-важната тема. Тя, може да се каже, е тема – шапка, тема на темите. Под шапката на медийния бизнес се налага пъргаво да протичат мисловни процеси. На кого да се харесаме? На Жан Виденов? На Иван Костов? На Н.В. Симеон Сакскобурготски, дето после се отказа да е Н.В.? На Сергей Станишев, Георги Първанов? На… Бойко Борисов? Той (Бойко) какво мисли по въпроса! Нали е бил член на БКП, сигурно е вярвал в ястребинчетата, отрязаните партизански глави са измъчвали юношеските му нощи, а монархо-фашизмът не го е оставял на мира. Обаче по-късно се сетил за лошия Народен съд, дето осъди не само монархо-фашистите, регентите,но и неговия дядо дори… Идентичностна бъркотия цари и на най-високо място!

Социологическо изследване показваше преди време, че в българското семейство се четат два вестника – „Дума“ и „Демокрация“. Според предпочитанията и паметите. Днес е очевидно как „24 часа“ се е изхитрил. Старателно минимизира социалния дефект от множествените идентичности и противоречиви поколенчески разкази за миналото.Превръща читателите си в консуматори на клишета и рецепти за глупост. Как става това! Ами, набляга се все повече на сладкия живот, клюките за звезди, кулинарните тайни кога се слага чесън, кога джинджифил. И затова за Деня на победата се поканва един бивш милиционер да напише нещо за митовете, руската армия и турското робство. Нека си пише!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).