Уволнението на Лили Маринкова присъедини към декларацията в нейна подкрепа и “Репортери без граница”

Без съмнение, новият генерален директор на БНР Александър Велев стартира мандата си с тeжък гаф. Дори да не го признава лично, както и неговото обкръжение . Защото  уволни Лили Маринкова за по-малко от 24 часа след встъпването в длъжност. Причините за това дело остават дълбоко скрити. Могат да бъдат всякакви – представете си всички конспиративни хипотези функциониращи в модела на управление #Кой. Добавете към това и личната си биография на журналист, третиран дискриминационно по признак възраст, пол, произход. Само тези два фактора са достатъчни, за да получите диагнозата за несигурността на журналистите в България. Всеки попада и бива изчисляван за добро или лошо в някакъв икономически, политически или роднински контекст. Освен прекия собственик на медия /да кажем Пеевски или друг олигарх/,от ляво ви е БСП и куп подобни партии, които искат да изкористят независимото ви слово. Отдясно стои ГЕРБ и Реформаторския блок, с недостижима човешка аморфност и ценностна непредсказуемост. Насреща са президентските избори, сами по себе си камъчето, което може да обърне всяка кола. Дано не е вашата. Както казваха подкрепящите  Декларацията срещу уволнението на Лили Маринкова – днес е тя, утре си ти…

На 6 юни Александър Велев подписа заповед, с която уволнява като директор на „Хоризонт“ едно от емблематичните имена за радиожурналистиката. С това новият шеф на обществената медия реализира административната си власт в режим на тотален произвол: без да спази изискването за едномесечно предизвестие, той прилага чл.328, който му разрешава да се освободи от колега от старото ръководство на програмата – в случая, ръководството на печално известния Радослав Янкулов. Освен това, той уволнява не само директорката на “Хоризонт”, но и журналистката, която води „Неделя 150“ почти толкова години, колкото е рожденната дата на това уникално публицистично предаване. За подобен акт Александър Велев няма право – процедурата, разписана по ЗРТ, изисква решение на Управителния съвет на БНР, който отговаря за творческите изменения на медийната продукция. Управителен съвет към момента на уволнението все още не е назначен, а хората от стария състав, работил със Янкулов, вероятно не биха се съгласили да поставят подписа си. Казвам „вероятно“, защото не съм сигурна в това. В днешно време, новите шефове добре се сработват със старите … Правилата на управление на БНР са написани, за да се спазват, но очевидно има причини да не се случва това.  Което е сериозен проблем и напълно сериозно можем да се запитаме „има ли пилот в самолета“.

Какво се случи буквално часове след нейното драматично уволнение? Журналисти и общественици излязоха с Декларация срещу тази шокираща бруталност (виж. Декларацията). Подписите под този документ на солидарността с Лили нарастват с всяка минута. Имената  могат да се видят в двата сайта – Маргиналия и Биволъ, както и на сайта на Сдружение за свободно слово. Сред тях са имена като Полина Паунова, Татяна Ваксберг, Нери Терзиева, Иван Кулеков, Петя Владимирова, Еми Барух. Те всички демонстрират категоричното си намерение да не се позволи произволът да стане норма, най-малко желана за БНР и БНТ. Само за 24 часа към Декларацията се присъединиха сайтът „Редута.бг“, с авторитетните имена на Веселина Седларска и Любослава Русева. „Е-вестник“ и “Гласове” препубликуват протеста и също се солидаризират с него. Изразена е подкрепа и на Съюза на журналистите. Няколко дни по-късно със своя позиция излиза и Асоциацията на европейските журналисти в България. Срещу уволнението на Лили Маринкова застава и новата либерална партия ДЕОС. Солидарно мнение изразява и Протестна мрежа. Равносметката – над 500 отделни журналисти, професионални организации, правозащитни сдружения, преподаватели по радиожурналистика, медийни експерти, поискаха обяснение защо бе изхвърлена на улицата един от най-големите ни журналисти. Това отдавна не се бе случвало. Едва ли в отговор на техните въпроси и настоятелни искания, но във всички случаи по темата „Лили Маринкова“, новият генерален директор заявява в първото си интервю по „Дарик“ във влиятелното седмично предаване „Седмицата“: „Лили Маринкова е уволнена и точка. Останалото са подробности от кухнята“.

Да видим дали може да бъде защитена подобна теза.

Инициативна група от подписалите Декларацията за незабавното възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“ – Юлиана Методиева, Емил Коен, Михаил Иванов, Иван Кулеков, Петя Владимирова получават покана за среща на 14 юни  със СЕМ, в отговор на изпратено официално писмо до председателя на регулатора г-жа Мария Стоянова. За целите на срещата те разгласяват текста на Декларацията си в социалните мрежи. На срещата защитниците на водещата на “Неделя 150” получават от СЕМ разнообразни отговори и коментари по правно-етичния казус с уволнението. Лайтмотивът е ,че  регулаторът няма правомощия. По-любопитно е изразеното мнение от Иво Атанасов, дългогодишен член на Съвета за електронни медии. Ще цитирам дословно:

“След изслушванията на кандидатите за генерални директори на БНР трябваше да изготвим личните си предложения за трима от тях. В моята „листа“ фигурираше името на Петър Пунчев. Когато зададохме въпроса какви са намеренията му за старото ръководство на БНР, той отговори, че ще бъдат освободени незабавно всички. Това ме смути, оттеглих подкрепата си и гласувах за Александър Велев. Той спечели доверието ми с обратната теза – че няма да пипа старото ръководство. Във Възлагателния договор, който подписа СЕМ с него, се казва, че ще предприеме среща с екипите. И… на следващия ден уволни Лили Маринкова. Много съм притеснен – Александър Велев настоява,че съгласно чл.62, т.15 от ЗРТ той може да отстранява радиожурналисти – това изобщо не мога да го приема!”

На срещата с представителите на регулаторния орган Иван Кулеков зададе неколкократно въпроса: “Според Закона за радио и телевизия, вие защитавате обществените интереси. Така ли е? Ако не, изтрийте го от текста…“ Иначе казано, за такова действие довело до нови трусове в най-слушаната програма на обществената медия – програма „Хоризонт“, Съветът за електронни медии трябва да излезе  поне с морално становище за случилото се. Някак си обществото попадна във вълчия капан на различните интереси – тези на новия генерален директор Александър Велев, тези на колегията, която обича Лили Маринкова, тези на колегията, която не я обичат, на модела #Кой и на задкулисието, на стари политически играчи, на нови мераклии за власт, на обезвластения за намеса СЕМ, призван да защитава качеството на медията, която е възможна само през участието на качествени журналисти в нея. Лили Маринкова безспорно е твърде фина субстанция на това качество повече от 30 години. Нейното отстрелване в движение, по сполучливия израз на журналистката от „Дневник“ Петя Владимирова, напомня за „наказанието да си ничия“.

Непосредствено след срещата на инициативния комитет със Съветът за електронни медии обявил подозрително колебливото си отношение за липса на правомощия разписани в Закона за радио и телевизия, Александър Велев казва семпло пред медиите окончателното си становище: “Госпожа Маринкова имаше един единствен договор в Радиото като директор на програма “Хоризонт”. Госпожа Маринкова, чисто правно, нямаше втори договор в Радиото, така че аз не съм я уволнявал по друг параграф. Мисля също, че на генералния директор на Радиото има правото да определи кой ще води и как ще изглежда програмата му, защото той защитава концепция тук, в крайна сметка, и по силата на нищо не съм задължен да предложа на госпожа Маринкова да води “Неделя 150″ и аз не го и направих”.

На 12 юни базираната в Париж международна правозащитна организация „Репортери без граници“ изпрати от Париж подкрепата си за голямата журналистка Лили Маринкова. Следва годишният им доклад за свободата на словото. Не е трудно да предположим как  бруталното й  уволнение ще се отрази на мястото на България в тази  ежегодна класация!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).